Историк: Радев е позор, Йотова е резил! Оставка!
Историкът Димитър Атанасов написа изострен коментар в обществените мрежи против президента Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова. Прилагаме поста му без редакторска интервенция:
„ Радев е срам. Когато политик чуе името си в сходна фраза, незабавно би трябвало да подаде оставка. Не на идващия ден, а завчас. По няколко аргументи.
Първо: Защото падението на личността не трябва да води до помръкване на имиджа на институцията. Радев е президент през днешния ден, а президенти има от три десетилетия и ще има. Ако загубим чувство за смисъл на президентството, малко е смисъла коя честна фигура за повсеместен образец ще изберем на поста – позитивният облик се възвръща постепенно или по никакъв начин. Заради това в западния свят политиците, върху които се е появила сянка, без да носят действителна виновност, абдикират от поста с обещанието, че ще потвърдят, че обвинителите им не са имали право. Несъпричастност не се потвърждава, до момента в който деятелят е на власт, тъй като и това поражда подозрения.
Структурата на страната е повече от всекиго от нас. Тя е групово изпитание, в което принос имат няколко генерации. Политическият скелет би трябвало да се развива. Деградацията е непрепоръчителна. Нанася трайни вреди. Създава показа, годни прекомерно дълго. Заради това в света на разсъдъка и почтените подават оставки, тъй като подозрението по отношение на градивото на страната води до проваляне на обществото. Политикът, прицелен в общото богатство, желае да остави на децата и внуците си страна, а не политически руини. Ето за какво декларира отвод от поста си без оглед на виновност или непорочност.
Второ: Историята сочи, че формулата “е срам ”, откакто се е появила и в отекнала задоволително звучно, не угасва. Не се не помни, а напредва. Все повече стартират да я споделят. Днес 10 хиляди го считат за неприличен, на следващия ден са 100 000. А той въпреки всичко би трябвало да продължи да живее обикновено. Да може да излезе до магазина за бутилка бира или кило домати, без да подмятат зад тила му. Без да го оскърбяват обществено. Без да плюят в лицето му. Същото важи и за децата му – дъщеря му би трябвало да получи късмет за кариера на актриса без връзка с мерзавеца, който природата ѝ е отредила за татко. Често пъти оставката е защитен механизъм за околните, които отрицателният имидж на роднината им би ощетил непоправимо и несправедливо.
Спирането на придвижването на имиджа надолу е от изгода и за личността. След няколко години Радев ще бъде всеобщо мразен. И през днешния ден рейтингът му е на историческо дъно. Подобрение няма, а отрицателната наклонност продължава. Той ще бъде все по-силно презиран. Навярно до степен да се усети застрашен, защото мощната ненавист от страна на мнозина основава чувство за неустановеност. Дори нарушителят не заслужава да живее с фоново чувство за застрашеност, с неприятното наличие на защита, която по този начин или другояче не стопира съвсем никой със съществени проекти да навреди на вардения индивид. Чувството на боязън унищожава здравето. Смалява хората, редуцира ги до въпроса дали за мен ще има и утринен ден, в случай че изляза за самун – с или без надзирател.
Трето: Оставката е образец за достолепие. Отказва се от службицата оня, който е считал, че има какво да даде, само че се в оказало, че пред това има спънка. Желая да дам, само че не принудително. А постът не е самоцел. Има живот и след държавната работа. Властта не е единственото поле за реализация на оня, който би желал да бъде в социална изгода. Въпрос на чест е Радев и който и да е различен да не обитава там, където е намерено нежелателен. При това – от мнозина, огромен брой от които най-малко един път са дали своят вот за него.
От висока позиция се отхвърля освен моралният, а и кадърният. Той не си играе на управленец, тъй като е наясно, че кариерата му не прекъсва след излизането от авторитетната постройка. Способният не остава незает след отдръпването си от чиновничеството.
Оставката, впрочем, е образец за обществото. Тя печели благосклонности на оня, който се е решил на сходен ход. Отказът от държавна софра и добра прехрана основава имидж на жертва на сторилия го. На жертвата малко на брой вадят нож. Жестът на отвод от сигурността на президентския пост влиза и в рамката на едно факсимиле, изковано от не до такава степен високия сегмент на любовните романи – обичам я, поради това ще я оставя. Неегоцентричната страст допуска опция за такава джентълменска разлъка – ще пострадвам, само че тя ще бъде щастлива. Държавата. А оттова позитиви ще има и за обществото.
На мъжа, податлив да одобри страдалчество, с цел да не нарани дама, се гледа като на джентълмен. Рицарски жест, за който Радев от дълго време изпусна момента. Вече никой не се съмнява, че той е президент на многопартийното задкулисие, което прави всичко допустимо, с цел да няма нормалност в България.
Радев очевидно не счита, че да омаскариш институцията е недопустимо. Навярно не си показва живота си отвън службата. Не ще да иде на пазара като свободен човек на следващия ден. Не се привижда и като кадърен за друго, ето за какво се е вклещил в бюрото на президента до безотговорност. За него властта очевидно е самоцел – наблюдаване, което го трансформира освен в нечестен неуместник, само че и в директна опасност за държавността и обществото. Джентълменството му е непознато, а родствена му е интригата.
Няма по какъв начин да се развеселявам на освиркването на президента – това е форма на безжалостна насмешка към страната. А тя е наше създание. Ние сме си я скроили такава. Добре би било да я развиваме, да си поправяме грешките, а не – да я осмиваме и ругаем най-сурово. Никой не освирква децата си. А страната е нашето общо дете. Несъвършено, дори малко недоносено, с някои кофти привички, само че наше. Само ние можем да го възпитаме. Иска старания. И никакви Радевци.
При подобен държавен глава съм уверен, че на страната би ѝ било по-добре без глава.
Пловдив през днешния ден беше център на българската героизъм.
Радев е срам! Йотова е срам! Вън прислужниците на мафията от властта! Оставка! “
Димитър Атанасов е лекар по история , основен помощник. Завършил е история в Софийския университет, специализирал е в Сърбия, Гърция, Албания, Косово и Русия. Изнасял е лекции в СУ, ЮЗУ и Нов български университет. Автор на проучвания в региона на балканската история и на употребите и злоупотребите с разказите за предишното. Работи в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българска академия на науките.
