Особености на българската предприемчивост
Историите за нея, събрани в това особено издание, са толкоз изумителни, че в случай че не бяха документирани, щяха да ни се костват нереални като детска приказка
В тази книга са разкази за част от хората, основали феномена българска промишленост с мисълта, че тя би трябвало да има европейски измерения. Началото е в едно бурно и превратно, предосвобожденско време. А за това до каква степен добре са си свършили работата приказва фактът, че в случай че България няма наследствена аристокрация, то има генерации индустриалци от един жанр. От самото начало техните предшественици демонстрират усърдие, спестовност, деятелност, без които, несъмнено, не може, само че щом се замогват - и великодушие и щедрост.
Най-напред, в епохата на Българското възобновление, са търговците и занаятчиите, който търсят одобряване на пазарите на Балканския полуостров, натрупат капитали и основават адвокатски фирми в най-развитите европейски страни. Понасъбрали пари, те се постановат в обществото и стават вдъхновители на съвременни хрумвания за развиване на страната. Придобили по-сериозни капитали пък, основават и първите заводи.
Първопроходецът е Добри Желязков, наименуван Фабрикаджията. Истината е, че стартира търговия и предприемачество, а откакто печели задоволително пари, основава първото българско дружество, в което работят над 100 души, а машините са купени от Европа и с волски коли са докарани от Свищов в Сливен. Той поставя началото на традиция и в нея на най-лично място изскачат габровските текстилни предприятия. Няма да мине доста време и до тях ще се наредят първите български тухларни, мелници, леярни, металообработващи и хранително-вкусови предприятия. Братята Тъпчилещови и Георгиеви (Евлоги и Христо), Димитър Ценов и доста други ще създадат свои адвокатски фирми в Англия, Франция и Германия и ще бъдат равностойни сътрудници на тамошните банкери и търговци. За това до каква степен качествени са били българските артикули, свидетелстват десетките златни медали от европейски изложби. На едно от тях, в Лондон през 1907 година, кабриолетите на врачанеца Мито Орозов впечатляват Хенри Форд и той подписва контракт с българина да прави елементи за купетата на прословутия модел " Форд Т ".
Пенчо Семов пък ще стане индивидът, основал първия български холдинг още през 20-те години на предишния век. Заради това ще го назовават Българския Рокфелер. Аврам Чальовски ще стартира от една работилничка за тахан халва, в която мелничният камък се върти от кон, а след четири десетилетия ще е притежател на два огромни завода за шоколадови произведения.
Разбира се, при първите индустриалци не липсват и неочаквани пропадания, само че мнозина като птицата Феникс още веднъж възкръсват след банкрути и не престават с добития опит още по-силно напред. С развиването на родната индустрия ще се появи и Българската комерсиална банка, учредена в Русе през 1895 година, която е първата в България. Сред създателите є са Георги Губиделников, както и бащата и чичото на Атанас Буров.
Ако си послужим с днешната терминология, то българските банкери и индустриалци от началото на предишния век са преуспели. Те обаче непрестанно усъвършенстват производството си и не жалят пари за щедрост. Това пък е традицията на огромния търговец Иван Денкоглу. Той ще направи фонд за стипендия за ученолюбиви българчета в Московския университет, със свои пари ще построи и устоя първото девическо учебно заведение в София, а в наследството си ще запише: " Да се изпратят 2000 рубли сребро за откупуване от затвор на затворени за задължения ". Пенчо Семов, за който стана дума нагоре, ще бъде наименуван още и " най-социалния фабрикант на Балканите ", тъй като за своите служащи ще построи домове, учебни заведения, болница, магазини, които ще продават на индустриални цени, и работен столове. Известните банкери братя Симеонови пък ще дарят пари за изработката на Паметника на свободата в Русе. С дарението на Димитър Ценов ще се сътвори Финансово-стопанската академия в Свищов. Иван Калпазанов ще направи първата електроцентрала в Габрово, която ще дава ток с изключение на за фабриката му - и за уличното осветяване.
Още доста учудващи образци на българска деятелност и щедрост има в това издание. Някои от тях са толкоз изумителни, че в случай че не бяха документирани, щяха да ни се костват нереални като детска приказка.
Автор: Григор Николов
В тази книга са разкази за част от хората, основали феномена българска промишленост с мисълта, че тя би трябвало да има европейски измерения. Началото е в едно бурно и превратно, предосвобожденско време. А за това до каква степен добре са си свършили работата приказва фактът, че в случай че България няма наследствена аристокрация, то има генерации индустриалци от един жанр. От самото начало техните предшественици демонстрират усърдие, спестовност, деятелност, без които, несъмнено, не може, само че щом се замогват - и великодушие и щедрост.
Най-напред, в епохата на Българското възобновление, са търговците и занаятчиите, който търсят одобряване на пазарите на Балканския полуостров, натрупат капитали и основават адвокатски фирми в най-развитите европейски страни. Понасъбрали пари, те се постановат в обществото и стават вдъхновители на съвременни хрумвания за развиване на страната. Придобили по-сериозни капитали пък, основават и първите заводи.
Първопроходецът е Добри Желязков, наименуван Фабрикаджията. Истината е, че стартира търговия и предприемачество, а откакто печели задоволително пари, основава първото българско дружество, в което работят над 100 души, а машините са купени от Европа и с волски коли са докарани от Свищов в Сливен. Той поставя началото на традиция и в нея на най-лично място изскачат габровските текстилни предприятия. Няма да мине доста време и до тях ще се наредят първите български тухларни, мелници, леярни, металообработващи и хранително-вкусови предприятия. Братята Тъпчилещови и Георгиеви (Евлоги и Христо), Димитър Ценов и доста други ще създадат свои адвокатски фирми в Англия, Франция и Германия и ще бъдат равностойни сътрудници на тамошните банкери и търговци. За това до каква степен качествени са били българските артикули, свидетелстват десетките златни медали от европейски изложби. На едно от тях, в Лондон през 1907 година, кабриолетите на врачанеца Мито Орозов впечатляват Хенри Форд и той подписва контракт с българина да прави елементи за купетата на прословутия модел " Форд Т ".
Пенчо Семов пък ще стане индивидът, основал първия български холдинг още през 20-те години на предишния век. Заради това ще го назовават Българския Рокфелер. Аврам Чальовски ще стартира от една работилничка за тахан халва, в която мелничният камък се върти от кон, а след четири десетилетия ще е притежател на два огромни завода за шоколадови произведения.
Разбира се, при първите индустриалци не липсват и неочаквани пропадания, само че мнозина като птицата Феникс още веднъж възкръсват след банкрути и не престават с добития опит още по-силно напред. С развиването на родната индустрия ще се появи и Българската комерсиална банка, учредена в Русе през 1895 година, която е първата в България. Сред създателите є са Георги Губиделников, както и бащата и чичото на Атанас Буров.
Ако си послужим с днешната терминология, то българските банкери и индустриалци от началото на предишния век са преуспели. Те обаче непрестанно усъвършенстват производството си и не жалят пари за щедрост. Това пък е традицията на огромния търговец Иван Денкоглу. Той ще направи фонд за стипендия за ученолюбиви българчета в Московския университет, със свои пари ще построи и устоя първото девическо учебно заведение в София, а в наследството си ще запише: " Да се изпратят 2000 рубли сребро за откупуване от затвор на затворени за задължения ". Пенчо Семов, за който стана дума нагоре, ще бъде наименуван още и " най-социалния фабрикант на Балканите ", тъй като за своите служащи ще построи домове, учебни заведения, болница, магазини, които ще продават на индустриални цени, и работен столове. Известните банкери братя Симеонови пък ще дарят пари за изработката на Паметника на свободата в Русе. С дарението на Димитър Ценов ще се сътвори Финансово-стопанската академия в Свищов. Иван Калпазанов ще направи първата електроцентрала в Габрово, която ще дава ток с изключение на за фабриката му - и за уличното осветяване.
Още доста учудващи образци на българска деятелност и щедрост има в това издание. Някои от тях са толкоз изумителни, че в случай че не бяха документирани, щяха да ни се костват нереални като детска приказка.
Автор: Григор Николов
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ