Откриха оригиналния ръкопис на първата История на България
Историческо изобретение дефинитивно поставя завършек на разногласието за първата история на България. Оригиналният ръкопис на свещеник Петър Богдан е открит и към този момент няма никакво подозрение за неговото битие и наличие.
За откритието оповестява проф. Лилия Илиева от Югозападен университет „ Неофит Рилски “ в идния брой на сп. „ Балканистичен обзор “. Информацията към този момент е налична онлайн, а списанието ще излезе от щемпел през 2018 година
В момента екип филолози и преводачи приготвят за щемпел оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година.
За историческата просвета откритието няма аналог в последните десетилетия. То потвърждава с безспорна сигурност съществуването на „ Историята “ от Петър Богдан Бакшич и слага Чипровци на полагащото му се място като културен и учебен център на Балканите още през 17 век. „ Историята “ предшества тази на Паисий Хилендарски с повече от век и е един от стадиите в битката на българските католици за самостоятелност от Османската империя. Апогеят на този развой е Чипровското въстание, в което се включват огромни елементи от Северозападна България. Разгромът на въстанието оставя в давност голяма част от Чипровската книжовна школа. От днешно време е мъчно да открием даже информация за книги и активност на чипровските книжовници, по тази причина откритията на проф. Илиева са извънредно значима находка за българската история.
Ето какво споделя самата тя пред Severozapazenabg.com:
„ Ръкописът се е запазил, тъй като постоянно е имало хора, които са го оценявали. За ориста му сигурно открих, че той е имал шанса да попадне в сбирката на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и евентуално това е повода трудът на Петър Богдан да разсъни неговия интерес. След гибелта на маркиза неговата сбирка минава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до през днешния ден. Имам догатки къде е бил ръкописът преди да попадне в тази сбирка – още през 1983 година в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия създател, който обаче от дълго време беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за ориста му по-нататък. С последното изречение давам отговор на въпроса ви „ по какъв начин стана “ – от дълго време я диря. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една мощ, наречена „ Библиотечният ангел “ – това е един ангел, който ни оказва помощ в търсенето по библиотеки. “
Досегашните открития, в това число и откритите елементи от преписите на „ Историята “, са одобрявани като косвени доказателства за съществуването на творбата. По тази причина мнозина са се отнасяли скептично и одобряват труда на Петър Богдан като недоказана историческа легенда. През 1979 година проф. Божидар Димитров прави значимо изобретение – ръкопис от 9 страници от Библиотеката на Ватикана, написана от хърватския духовник и лингвист Иван Пастрич. До новото изобретение е мистерия дали това е редактирано или тъкмо копие на част от „ Историята “. Тогава е открито, че книгата е била отпечатана във Венеция от наследниците на Петър Богдан. Досега отпечатан екземплят не е открит, само че проф. Илиева е оптимист, че е изцяло допустимо това да се случи.
Тя открива следите на ръкописа първо в частна сбирка, откъдето евентуално е бил изплатен за обществена италианска библиотека. Това прави допустимо откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „ Историята “ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, се показва в обявата на „ Балканистичен конгрес “. Изданието ще бъде превод по истинския текст, клише, бележки и коментар.
Като автентично заглавие се приема „ За древността на бащината земя и на българските неща “. Самият създател се е подписал като „ Петър Деодат Чипровски “, сходно на съгражданина си Марко Чипровски, за чиито значими философоски писания следва да разкажем, още веднъж с помощта на откритията на проф. Илиева. От позиция на всеобщата аудитория откритието на първата българска история надали ще има неотложен и ослепителен резултат. За всеки, изкушен от историята, откритието е неоспоримо доказателство за съществуването на Чипровски Ренесанс, предхождащ Възраждането на българските земи и трагично пресечен след въстанието.
„ Определено можем да датираме с акуратност (макар и приблизителна) възникването на първия итруд, отдаден на българската история. Петър Богдан е бил приключил своя труд през 1668 година, след което го оставя за редактиране на хърватския лингвист Иван Паштрич, който е и свещеник. И той, както и българите – италиански ученици през 17 век, се е подписвал и с италиански вид на името си, като Джовани Пастрицио. И Петър Богдан е предавал името си в други форми, да вземем за пример – на латински като „ Петрус Деодатус “ (Деодатус също значи „ даден от бога “), давал е името на село Железна (близо до Чипровец) като „ Ферара “ (има същото значение) и така нататък
Петър Богдан е огромен интелектуалец, само че той е и духовно лице. Като подобен той не се интересува доста от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, в случай че някой чака в своя труд той да е описвал жестоки борби и кървави победи, ще остане отчаян “, споделя проф. Илиева.
Във Венеция книгата е била отпечатана малко след гибелта на Петър Богдан – след 1674 година Напълно допустимо е скоро да открием и печатен образец – в Италия културното завещание се опазва от епохи с цената на огромни старания и като приоритет. Малка отплата за заличаването, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.
За откритието оповестява проф. Лилия Илиева от Югозападен университет „ Неофит Рилски “ в идния брой на сп. „ Балканистичен обзор “. Информацията към този момент е налична онлайн, а списанието ще излезе от щемпел през 2018 година
В момента екип филолози и преводачи приготвят за щемпел оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година.
За историческата просвета откритието няма аналог в последните десетилетия. То потвърждава с безспорна сигурност съществуването на „ Историята “ от Петър Богдан Бакшич и слага Чипровци на полагащото му се място като културен и учебен център на Балканите още през 17 век. „ Историята “ предшества тази на Паисий Хилендарски с повече от век и е един от стадиите в битката на българските католици за самостоятелност от Османската империя. Апогеят на този развой е Чипровското въстание, в което се включват огромни елементи от Северозападна България. Разгромът на въстанието оставя в давност голяма част от Чипровската книжовна школа. От днешно време е мъчно да открием даже информация за книги и активност на чипровските книжовници, по тази причина откритията на проф. Илиева са извънредно значима находка за българската история.
Ето какво споделя самата тя пред Severozapazenabg.com:
„ Ръкописът се е запазил, тъй като постоянно е имало хора, които са го оценявали. За ориста му сигурно открих, че той е имал шанса да попадне в сбирката на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и евентуално това е повода трудът на Петър Богдан да разсъни неговия интерес. След гибелта на маркиза неговата сбирка минава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до през днешния ден. Имам догатки къде е бил ръкописът преди да попадне в тази сбирка – още през 1983 година в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия създател, който обаче от дълго време беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за ориста му по-нататък. С последното изречение давам отговор на въпроса ви „ по какъв начин стана “ – от дълго време я диря. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една мощ, наречена „ Библиотечният ангел “ – това е един ангел, който ни оказва помощ в търсенето по библиотеки. “
Досегашните открития, в това число и откритите елементи от преписите на „ Историята “, са одобрявани като косвени доказателства за съществуването на творбата. По тази причина мнозина са се отнасяли скептично и одобряват труда на Петър Богдан като недоказана историческа легенда. През 1979 година проф. Божидар Димитров прави значимо изобретение – ръкопис от 9 страници от Библиотеката на Ватикана, написана от хърватския духовник и лингвист Иван Пастрич. До новото изобретение е мистерия дали това е редактирано или тъкмо копие на част от „ Историята “. Тогава е открито, че книгата е била отпечатана във Венеция от наследниците на Петър Богдан. Досега отпечатан екземплят не е открит, само че проф. Илиева е оптимист, че е изцяло допустимо това да се случи.
Тя открива следите на ръкописа първо в частна сбирка, откъдето евентуално е бил изплатен за обществена италианска библиотека. Това прави допустимо откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „ Историята “ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, се показва в обявата на „ Балканистичен конгрес “. Изданието ще бъде превод по истинския текст, клише, бележки и коментар.
Като автентично заглавие се приема „ За древността на бащината земя и на българските неща “. Самият създател се е подписал като „ Петър Деодат Чипровски “, сходно на съгражданина си Марко Чипровски, за чиито значими философоски писания следва да разкажем, още веднъж с помощта на откритията на проф. Илиева. От позиция на всеобщата аудитория откритието на първата българска история надали ще има неотложен и ослепителен резултат. За всеки, изкушен от историята, откритието е неоспоримо доказателство за съществуването на Чипровски Ренесанс, предхождащ Възраждането на българските земи и трагично пресечен след въстанието.
„ Определено можем да датираме с акуратност (макар и приблизителна) възникването на първия итруд, отдаден на българската история. Петър Богдан е бил приключил своя труд през 1668 година, след което го оставя за редактиране на хърватския лингвист Иван Паштрич, който е и свещеник. И той, както и българите – италиански ученици през 17 век, се е подписвал и с италиански вид на името си, като Джовани Пастрицио. И Петър Богдан е предавал името си в други форми, да вземем за пример – на латински като „ Петрус Деодатус “ (Деодатус също значи „ даден от бога “), давал е името на село Железна (близо до Чипровец) като „ Ферара “ (има същото значение) и така нататък
Петър Богдан е огромен интелектуалец, само че той е и духовно лице. Като подобен той не се интересува доста от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, в случай че някой чака в своя труд той да е описвал жестоки борби и кървави победи, ще остане отчаян “, споделя проф. Илиева.
Във Венеция книгата е била отпечатана малко след гибелта на Петър Богдан – след 1674 година Напълно допустимо е скоро да открием и печатен образец – в Италия културното завещание се опазва от епохи с цената на огромни старания и като приоритет. Малка отплата за заличаването, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ