Инфлацията е слонът в стъкларския магазин на ЕС. Какво да правим с него
Исторически връх от 9,2% инфлация на годишна база в целия Европейски Съюз регистрира организация Евростат. Със стремителни темпове порастват цените в съвсем всички стопански браншове, в това число и тези на жилищата, водата, електрическата енергия, газа и горивата, където ускорението е най-голямо. Европейците заплащат по-скъпо и за храна, питиета и превоз.
У нас обстановката не е по-различна. Инфлацията през 2022 година също доближава исторически връх с „ съдбовните “ 13% нарастване на годишна база.
И до момента в който финансовите и стопански специалисти към този момент се заеха със задълбочени разбори на статистиката, за елементарните жители изводът не е толкоз комплициран или казано в резюме – скъпо им е.
Поскъпването на главните хранителни артикули, всеобщите артикули и битовите месечни сметки става непостижимо за от ден на ден европейци, които не намират различен излаз с изключение на да посегнат към спестяванията си, в случай че имат такива, или да се впуснат в рисковата серпантина на заемите.
Рекордната инфлация стартира да наподобява като „ слон в стъкларския магазин “ на Европа, а въпросът е дали националните държавни управления и европейските ръководещи органи са подготвени да се оправят с това и да „ изведат слона на безвредно разстояние “, без да нанесат вреди върху скъпите артикули в общия ни „ магазин “.
Разходите за храна са главната част от бюджета на семействата освен в Европа, само че и у нас, което прави непостижимо за жителите да се оправят с инфлацията. Брюксел няма различен избор, с изключение на да реализира единодушие и да направи нужните промени, разяснява евродепутатът Цветелина Пенкова пред БНР. Тя дава образец със Съединени американски щати, където беше признат закон за справяне с инфлацията и съобщи, че Европейски Съюз към този момент приготвя сходен собствен вид в тази посока.
Екшън проект против високите цени
В три направления ще са главните ограничения против високата инфлация, които най-вероятно ще са фундаментите на законопроекта:
1. Насърчаване на производствата на вътрешния пазар, с цел да се оправяме със личните запаси
2. Повече вложения в локални производства, с цел да не сме толкоз подвластни от цените на вносни първични материали
3. Облекчаване на разпоредбите за държавните помощи и към кои браншове да бъдат ориентирани
Всички ограничения ще бъдат разпределени в две посоки - краткосрочни и средносрочни, посочи евродепутатът.
В първата група са диалозите и апелите към комерсиалните вериги да разгласят основни артикули от главната потребителска кошница, които да се продават на допустимо най-ниска цена.
Тук страните на равнище национална политика би трябвало да подхващат ограничения, уточни тя.
Ключът е прикрит в енергетиката
Според Пенкова, покачването на цените сега се дължи на високите цени на електрическата енергия в последната година.
" Европа подхваща промяна на пазара на електрическа енергия. Целим да решим точно този проблем - с цената на електрическата енергия. Цената на електричеството е директно обвързвана с цената на природния газ. С промяната, която следва, целим да променим това. Когато приказваме за огромни промени, се основават терзания в държавите-членки. Трябва да променим механизма и метода на ценообразуване на електричеството в Европейски Съюз, с цел да може да се подсигуряваме, че цените в дълготраен проект ще намалеят и няма да са подвластни на подобен вид шокове, в случай че се случват в бъдеще ".
Предложението ще бъде направено на 16 март и ще пристигна от Европейска комисия, разгласи Цветелина Пенкова пред БНР и добави, че има бърза процедура за разглеждането му в Европарламента.
Циклим ли в чакалнята на еврото
Евродепутатът разяснява и пречките пред България за влизането в еврозоната. Според нея политическата неустойчивост е главната причина за забавянето ни.
" Когато правиш толкоз сериозна стъпка, ти би трябвало постоянна политическа система, която да се оправи с всевъзможен вид далавера и проблеми, които могат да настъпят след приемането ни в еврозоната. Това е значимо за нашите европейски сътрудници, тъй като ставайки част от еврозоната, ние към този момент имаме въздействие върху самата валута в границите на Европейски Съюз, т.е. те би трябвало да знаят, че могат да разчитат на своите сътрудници в България, че ще има органи, които могат да реагират незабавно ".
Освен това е належащо и публично успокоение. " Нека гледаме напред и да стартираме акцията допустимо най-бързо ", прикани евродепутатът.
Припомняме, че датата за присъединението ни към еврозоната – 1 януари 2024 година беше отсрочена поради невъзможността на България да извърши всички критерии по процеса на приемане на единната европейска валута.
Високите равнища на инфлацията у нас и политическата неустойчивост също наклониха в отрицателна посока везните на доверието от Брюксел. Следващата евентуална дата за банкет в еврозоната е 1 януари 2025 година, само че дали това ще стане факт, зависи най-много от общите старания на политиците.
У нас обстановката не е по-различна. Инфлацията през 2022 година също доближава исторически връх с „ съдбовните “ 13% нарастване на годишна база.
И до момента в който финансовите и стопански специалисти към този момент се заеха със задълбочени разбори на статистиката, за елементарните жители изводът не е толкоз комплициран или казано в резюме – скъпо им е.
Поскъпването на главните хранителни артикули, всеобщите артикули и битовите месечни сметки става непостижимо за от ден на ден европейци, които не намират различен излаз с изключение на да посегнат към спестяванията си, в случай че имат такива, или да се впуснат в рисковата серпантина на заемите.
Рекордната инфлация стартира да наподобява като „ слон в стъкларския магазин “ на Европа, а въпросът е дали националните държавни управления и европейските ръководещи органи са подготвени да се оправят с това и да „ изведат слона на безвредно разстояние “, без да нанесат вреди върху скъпите артикули в общия ни „ магазин “.
Разходите за храна са главната част от бюджета на семействата освен в Европа, само че и у нас, което прави непостижимо за жителите да се оправят с инфлацията. Брюксел няма различен избор, с изключение на да реализира единодушие и да направи нужните промени, разяснява евродепутатът Цветелина Пенкова пред БНР. Тя дава образец със Съединени американски щати, където беше признат закон за справяне с инфлацията и съобщи, че Европейски Съюз към този момент приготвя сходен собствен вид в тази посока.
Екшън проект против високите цени
В три направления ще са главните ограничения против високата инфлация, които най-вероятно ще са фундаментите на законопроекта:
1. Насърчаване на производствата на вътрешния пазар, с цел да се оправяме със личните запаси
2. Повече вложения в локални производства, с цел да не сме толкоз подвластни от цените на вносни първични материали
3. Облекчаване на разпоредбите за държавните помощи и към кои браншове да бъдат ориентирани
Всички ограничения ще бъдат разпределени в две посоки - краткосрочни и средносрочни, посочи евродепутатът.
В първата група са диалозите и апелите към комерсиалните вериги да разгласят основни артикули от главната потребителска кошница, които да се продават на допустимо най-ниска цена.
Тук страните на равнище национална политика би трябвало да подхващат ограничения, уточни тя.
Ключът е прикрит в енергетиката
Според Пенкова, покачването на цените сега се дължи на високите цени на електрическата енергия в последната година.
" Европа подхваща промяна на пазара на електрическа енергия. Целим да решим точно този проблем - с цената на електрическата енергия. Цената на електричеството е директно обвързвана с цената на природния газ. С промяната, която следва, целим да променим това. Когато приказваме за огромни промени, се основават терзания в държавите-членки. Трябва да променим механизма и метода на ценообразуване на електричеството в Европейски Съюз, с цел да може да се подсигуряваме, че цените в дълготраен проект ще намалеят и няма да са подвластни на подобен вид шокове, в случай че се случват в бъдеще ".
Предложението ще бъде направено на 16 март и ще пристигна от Европейска комисия, разгласи Цветелина Пенкова пред БНР и добави, че има бърза процедура за разглеждането му в Европарламента.
Циклим ли в чакалнята на еврото
Евродепутатът разяснява и пречките пред България за влизането в еврозоната. Според нея политическата неустойчивост е главната причина за забавянето ни.
" Когато правиш толкоз сериозна стъпка, ти би трябвало постоянна политическа система, която да се оправи с всевъзможен вид далавера и проблеми, които могат да настъпят след приемането ни в еврозоната. Това е значимо за нашите европейски сътрудници, тъй като ставайки част от еврозоната, ние към този момент имаме въздействие върху самата валута в границите на Европейски Съюз, т.е. те би трябвало да знаят, че могат да разчитат на своите сътрудници в България, че ще има органи, които могат да реагират незабавно ".
Освен това е належащо и публично успокоение. " Нека гледаме напред и да стартираме акцията допустимо най-бързо ", прикани евродепутатът.
Припомняме, че датата за присъединението ни към еврозоната – 1 януари 2024 година беше отсрочена поради невъзможността на България да извърши всички критерии по процеса на приемане на единната европейска валута.
Високите равнища на инфлацията у нас и политическата неустойчивост също наклониха в отрицателна посока везните на доверието от Брюксел. Следващата евентуална дата за банкет в еврозоната е 1 януари 2025 година, само че дали това ще стане факт, зависи най-много от общите старания на политиците.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ