iStockЗад термина космически боклук обикновено се крият части от сателити,

iStockЗад термина " галактически отпадък " нормално се крият елементи от спътници, съставни елементи на ракети, остатъци от други апарати. Космическите апарати, разчитащи на лично гориво, нормално могат сами да излязат от орбита, само че потребността да се задели гориво за този развой лимитира потребният товар, който може да носи апаратът, споделя Дневник.

В взаимозависимост какъв брой е огромно парчето отпадък, то съставлява друг вид риск за космоса. Данните на НАСА от отчет, оповестен през януари 2011 година, сочат, че:

- 26 хиляди парчета са най-малко колкото топка за тенис

- над 500 хил. са най-малко колкото малко шарено топче за игра

- над 100 млн. са най-малко колкото бучка сол

" Топката за тенис " може да унищожи спътник още при конфликта с него. " Топчето за игра " ще го повреди или ще нанесе вреди на галактически транспортен съд. " Бучката сол " може да пробие скафандър или да пукне прозорец на пилотиран уред.

Това значи, че предмет с размерите на бучка сол има капацитета да убие човек в космоса. Обяснението е в голямата скорост, която развиват, орбитирайки към Земята. За съпоставяне на височината на Международната галактическа станция орбиталната скорост доближава 27 500 км/ч.

Сравненията със земни предмети, употребявани в класификацията, са на НАСА. Оценките ѝ са консервативни по отношение на тези на Европейската галактическа организация (ESA): съгласно нея най-малките парчета (с размер сред 1 мм и 1 см) към този момент са над 330 млн.

Добрата вест е, че част от галактическия отпадък в нискоземна орбита най-после влиза в атмосферата и изгаря; това ще стане и доста парчета от заличавания руски сателит " Космос-1408 ", в случай че се има вяра на профилирана компания  " Леолабс ". 

Лошата е, че равносметките на Европейската галактическа организация и НАСА не демонстрират понижаване на отпадъците, защото огромна част от тях не са в такава орбита.