iStock Изследването на антитела и съответно определянето на техния титър зависи

iStock Изследването на антитела и надлежно определянето на техния титър зависи от чувствителността на приложения тест, оповестяват от Министерството на здравеопазването. Тестовете, определящи антитела, могат да се разделят така:

 - бързи (10-15 мин.) качествени имунохроматографски тестове;

 - по-бавни (няколко часа) полуколичествени ензимно-свързани (ELISA);

 - хемилуминисцентни (CLIA) серологични проби.

Тестовете и от двете групи откриват антитела от клас IgM, IgG или и двата по едно и също време, а някои откриват и антитела от клас IgA. Не всички антитела обаче имат интензивност, която обезврежда инфекциозните свойства на вируса.

Неутрализиращата интензивност на антителата се определя чрез вирус-неутрализираща реакция, която в тази ситуация на SARS-CoV-2 се прави в профилирани лаборатории, работещи в 3-то равнище на биологична сигурност. Разработени са и сурогатни вирус-неутрализиращи проби, които разрешават работа и в по-ниското 2-ро равнище на биобезопасност. 

Трябва да се има поради, че реактивността и свързващата интензивност на антителата не корелира с обезвреждащата им интензивност и обезвреждащата им интензивност не е равна на имунитет. Както и че хуморалният имунен отговор не е единственото равнище на отбрана при зараза със SARS-CoV-2. 

Минималното равнище на анти-SARS-CoV-2 антитела, осигуряващо защита от зараза, към момента не е известно, както и не е известно каква част от детектираните антитела са с вирус-неутрализираща интензивност.

Към момента няма единно мнение за най-малък предпазен титър на антителата след имунизиране. Не всички антитела, определяни с наличните търговски китове, имат обезвреждаща интензивност.

Към момента няма и условие за най-малък титър на антитела, с цел да се приложи ваксина. Според специалистите, след преболедуване, първата доза от имунизацията може да се приложи от 3 до 6 месеца след възобновяване от COVID-19.