Когато Джулая залязва за дядото, Вивалди изгрява за внучките
Истински културен гърмеж следва в Пловдив на 27 септември! Дългогодишният пловдивски публицист Любен Панов ще представи седмото си заглавие, отдадено на Пловдив и хората му. А двете му внучки - Ани и Христина, две сестри на цигулката, ще дойдат от Виена, с цел да изпълнят сетивата ни с творби за две цигулки от Панчо Владигеров, Паганини, Шуберт и Халворсен.
Книгата „ В подножието на хълмовете ” е общ брой от записки, етюди, очеркови скици. Под лупа е времето от последната четвърт на XX век до наши дни. Преходно време. Винаги е било мъчно и вместо оправянето с тегобите на живота да бъде част от естеството, сянката на неуспеха дебне зад ъгъла на историята следващото потомство.
Според Панов, с цел да обикнеш Пловдив, не е задоволително единствено да си роден в него. Пловдив не е единствено история от няколко пласта камъни и пепелни столетия. Пловдив не е единствено хълмове, не е единствено акведукти, не е единствено археологически разкопки, а е и сплав от хора. Хората са му хубави.
И създателят не обиква този град внезапно. Но го обиква.
Битови условия го принуждават преди повече от 50 години да вземе цялото си семейство от Разград и да пристигна под тепетата. Първи май 1972 година - потегля с млада жена и кърмаче съвсем на ръце по крайбрежията на Марица – незает, гладен и безпринципен, но… „ свободен ”.
Желанието му да си откри работа тогава и след това да се утвърди като публицист го кара да бъде наблюдаващ на Пловдив. Вестник „ Отечествен глас ” е неговият Джулай, чака го да изгрее. На една скамейка до Марица с 2-годишния си наследник сяда и стартира да летописва, чакайки реализирането на фантазиите си.
Любен Панов влага в книгата си своите наблюдения от развиването на обществото и нещо по-тясно обвързвано с него – метаморфозите в това общество, защото Пловдив е прочут със своите замъци – Червената и по-късно Синята. Как става това прескачане от едната цитадела в другата, всички ли хора ще прескочат, всички ли са със здрави нозе, с цел да прескачат, всички ли знаеха какво следва. Защо се появиха тези две крепости…
Демократичните промени в страната след 1989 година го заварват основен редактор на Радио Пловдив, подава оставка и сяда в „ москвето ”, закачва му една табела TAXI и си остава тук, в Пловдив, да следи популацията „ на този дивеч в новите политически, обществени и нравствени условия ”. Тръгва да учи улиците и пресечките на многовечния град. „ В таксито хората от този град ми бяха като на длан ”. Всеки ден през стъклото на колата журналистът следи метаформозата на човешкото гъмжило пред него. За да възкликне по-късно:
„ Бедни ми, небогати Пловдиве… Колко ли пъти през тези и през идващите 20 години те прекрояваха и пребоядисваха. Търпелив град излезе.
Великолепни граде, дарен от бога с хубост и дълговечие…
Когато броиш великаните си, с цел да ги провъзгласяваш за твои почетни жители или заслужили прислужници, не пропускай да отделяш от тях пигмеите. Защото пигмеите постоянно ще намерят комфортния ден, в който да се изкачат на раменете на твоите хълмове и да известят на света, че стоят по-високо от тебе. Каквито и замъци да строиш… ”
Началото на музикалните изяви на внучките на писателя - Ани и Христина Панови, е сложено в Пловдив. Тук са родени и тук прозвучават първите им ноти - в Националното учебно заведение за музикално и танцово изкуство „ Добрин Петков “. С учебния оркестър и диригент Пламен Първанов двете имат насладата да музицират дружно в най-ранна детска възраст. Правят своя дебют с оркестър, когато всяка от тях е на 7-годишна възраст. Това дава подтик и за последващите им изяви с оркестър, всред които Врачанската филхармония, Камерен оркестър Дортмунд, „ Рурщадт оркестър “, Германия, Камерен оркестър „ Рихард Вагнер “, Виена, оркестъра на Държавна опера Пловдив, на Одеската филхармония, Оркестъра на радио и телевизия ORF, Австрия.
По-малко от година след първите ноти следват и първитe участия в интернационалните състезания „ Охридски бисери “ - Македония, и „ Добрин Петков “ - Пловдив. По-късно са лауреати в разнообразни категории в „ Jugend Musiziert “, Германия, Международния конкурс за инструментално и вокално осъществяване в Орадеа, Румъния, „ Гнесин “ Русия, „ Йозеф Сиво “ Виена, „ Goldene Note “ Виена, Arthur Grumiaux Competition Белгия, Tibor Varga Junior International Violin Competition Швейцария.
През април 2019 година Ани прави своя дебют като солист в известната зала „ Тонхале “ в Дюселдорф – Германия. През пролетта на 2021 година Христина печели състезанието „ Златна нота ” във Виена, предаван по австрийската национална телевизия, с водещ известният в Европа Томас Готшалк.
През 2015 година стават едни от най-младите български музиканти, свирили в " Карнеги хол ", присъединяване, което ще оформи фантазиите им за години напред.
От Германския фонд за музикални принадлежности посредством фондация „ Deutsche Stiftung Musikleben “ са предоставени за несъмнено време - на Ани цигулка „ Gand & Bernardel “, Paris, 1881г., а на Христина цигулка „ Georg Klotz “, Mittenwald, 1797 година
Към момента двете се учат в класа на проф. Валин в Университета за музика и театрални изкуства във Виена. Ани и Христина са стипендианти на Ротари клуб Перхтолдсдорф. Канени са да вземат участие в начинания, проведени от така наречен „ Лаборатория за гении “, основана към програмата за високонадарени деца и даваща опция на такива деца да стъпят на знакови подиуми за музикалния свят.
И по този начин, пловдивчани: На 27 септември, сряда, от 17 часа в Студио 1 на Радио Пловдив не пропускайте премиерата на книгата на Любен Панов „ В подножието на хълмовете ”, в композиция с камерния и струнен концерт на Ани и Христина Панови. Книгата ще показа Нейко Дамянов - дълготраен негов сътрудник и публицист белетрист.
Книгата „ В подножието на хълмовете ” е общ брой от записки, етюди, очеркови скици. Под лупа е времето от последната четвърт на XX век до наши дни. Преходно време. Винаги е било мъчно и вместо оправянето с тегобите на живота да бъде част от естеството, сянката на неуспеха дебне зад ъгъла на историята следващото потомство.
Според Панов, с цел да обикнеш Пловдив, не е задоволително единствено да си роден в него. Пловдив не е единствено история от няколко пласта камъни и пепелни столетия. Пловдив не е единствено хълмове, не е единствено акведукти, не е единствено археологически разкопки, а е и сплав от хора. Хората са му хубави.
И създателят не обиква този град внезапно. Но го обиква.
Битови условия го принуждават преди повече от 50 години да вземе цялото си семейство от Разград и да пристигна под тепетата. Първи май 1972 година - потегля с млада жена и кърмаче съвсем на ръце по крайбрежията на Марица – незает, гладен и безпринципен, но… „ свободен ”.
Желанието му да си откри работа тогава и след това да се утвърди като публицист го кара да бъде наблюдаващ на Пловдив. Вестник „ Отечествен глас ” е неговият Джулай, чака го да изгрее. На една скамейка до Марица с 2-годишния си наследник сяда и стартира да летописва, чакайки реализирането на фантазиите си.
Любен Панов влага в книгата си своите наблюдения от развиването на обществото и нещо по-тясно обвързвано с него – метаморфозите в това общество, защото Пловдив е прочут със своите замъци – Червената и по-късно Синята. Как става това прескачане от едната цитадела в другата, всички ли хора ще прескочат, всички ли са със здрави нозе, с цел да прескачат, всички ли знаеха какво следва. Защо се появиха тези две крепости…
Демократичните промени в страната след 1989 година го заварват основен редактор на Радио Пловдив, подава оставка и сяда в „ москвето ”, закачва му една табела TAXI и си остава тук, в Пловдив, да следи популацията „ на този дивеч в новите политически, обществени и нравствени условия ”. Тръгва да учи улиците и пресечките на многовечния град. „ В таксито хората от този град ми бяха като на длан ”. Всеки ден през стъклото на колата журналистът следи метаформозата на човешкото гъмжило пред него. За да възкликне по-късно:
„ Бедни ми, небогати Пловдиве… Колко ли пъти през тези и през идващите 20 години те прекрояваха и пребоядисваха. Търпелив град излезе.
Великолепни граде, дарен от бога с хубост и дълговечие…
Когато броиш великаните си, с цел да ги провъзгласяваш за твои почетни жители или заслужили прислужници, не пропускай да отделяш от тях пигмеите. Защото пигмеите постоянно ще намерят комфортния ден, в който да се изкачат на раменете на твоите хълмове и да известят на света, че стоят по-високо от тебе. Каквито и замъци да строиш… ”
Началото на музикалните изяви на внучките на писателя - Ани и Христина Панови, е сложено в Пловдив. Тук са родени и тук прозвучават първите им ноти - в Националното учебно заведение за музикално и танцово изкуство „ Добрин Петков “. С учебния оркестър и диригент Пламен Първанов двете имат насладата да музицират дружно в най-ранна детска възраст. Правят своя дебют с оркестър, когато всяка от тях е на 7-годишна възраст. Това дава подтик и за последващите им изяви с оркестър, всред които Врачанската филхармония, Камерен оркестър Дортмунд, „ Рурщадт оркестър “, Германия, Камерен оркестър „ Рихард Вагнер “, Виена, оркестъра на Държавна опера Пловдив, на Одеската филхармония, Оркестъра на радио и телевизия ORF, Австрия.
По-малко от година след първите ноти следват и първитe участия в интернационалните състезания „ Охридски бисери “ - Македония, и „ Добрин Петков “ - Пловдив. По-късно са лауреати в разнообразни категории в „ Jugend Musiziert “, Германия, Международния конкурс за инструментално и вокално осъществяване в Орадеа, Румъния, „ Гнесин “ Русия, „ Йозеф Сиво “ Виена, „ Goldene Note “ Виена, Arthur Grumiaux Competition Белгия, Tibor Varga Junior International Violin Competition Швейцария.
През април 2019 година Ани прави своя дебют като солист в известната зала „ Тонхале “ в Дюселдорф – Германия. През пролетта на 2021 година Христина печели състезанието „ Златна нота ” във Виена, предаван по австрийската национална телевизия, с водещ известният в Европа Томас Готшалк.
През 2015 година стават едни от най-младите български музиканти, свирили в " Карнеги хол ", присъединяване, което ще оформи фантазиите им за години напред.
От Германския фонд за музикални принадлежности посредством фондация „ Deutsche Stiftung Musikleben “ са предоставени за несъмнено време - на Ани цигулка „ Gand & Bernardel “, Paris, 1881г., а на Христина цигулка „ Georg Klotz “, Mittenwald, 1797 година
Към момента двете се учат в класа на проф. Валин в Университета за музика и театрални изкуства във Виена. Ани и Христина са стипендианти на Ротари клуб Перхтолдсдорф. Канени са да вземат участие в начинания, проведени от така наречен „ Лаборатория за гении “, основана към програмата за високонадарени деца и даваща опция на такива деца да стъпят на знакови подиуми за музикалния свят.
И по този начин, пловдивчани: На 27 септември, сряда, от 17 часа в Студио 1 на Радио Пловдив не пропускайте премиерата на книгата на Любен Панов „ В подножието на хълмовете ”, в композиция с камерния и струнен концерт на Ани и Христина Панови. Книгата ще показа Нейко Дамянов - дълготраен негов сътрудник и публицист белетрист.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ