Истинската семейна печалба, реализирана на земята, е: да се възпитат

„ Истинската фамилна облага, осъществена на земята, е: да се възпитат добре момчета и девойки, та един ден да се хранят с „ твърдата храна ” на горните духовни класове и да имат подготвени усеща да разпознават положителното и злото. “

„ Rural School “, Nikolay Petrovich Bogdanov-Belsky (1868-1945)

♥ За фамилията и детето

Тайната на любовта е по-велика от тайната на гибелта. Смъртта е единствено краткотрайна смяна, любовта е безконечна и силата й не стопира пред гроба, а продължава оттатък. Само оная част, която принадлежи на половото възприятие, се свършва на земята; другата част, която у духовните люде бива по-съществена, продължава от планета на планета и от век на век. Пример: романът на Дук де Помар „ Безсмъртната обич “.

Целта на фамилията е детето и неговото образование. Да се даде опция на земята за демонстрация на един незабележим наш другар - ето смисъла на земните фамилни връзки. Половото съединяване, което мнозина от света смятат за отредена от естеството приятност, има за сетня цел потомството.

Както за разгадката на нравственото схващане, по този начин и за разгадката на любовта са нужни да се изучат по-прежните съществувания на индивида, тъй като от тях ни идат добитите и на разположение склонности, в които характерът е обкръжен с голям брой странични феномени. (Вж. кн. „ За Любовта “, изд. Пс. О.)

Човекът е резултат на три фактора:

а) приемственост, която носи сетнините от минали животи - съдбата;

б) пригаждане на духа в средата (семейство, общество, народ);

в) Божествен дух, който се явява съединителна частица сред веригата на предишните духовни придобивки и опитност), със закона за пригаждане или средата.

Миналите животи - това е времето, когато бяхме в тъга, когато за своите, грехове се обличахме във вретище и когато с пост смирявахме душите си. Това е нашата орис, която през настоящия живот сме пристигнали да изкупуваме.

Скръб, нелепост и тъга са изпълвали дните на ориста ни.

От позиция на нравствеността човек стои още невисоко. Ако се вгледаме във всички условия, ще ни стане ясно, че животът (светският) другояче и не може да се поставя. Работата е в това, че ниските етапи на прилежащо духовно наслоение в реалност реагират с такива също свои етапи. Тогава етапите се унищожават взаимно. В света, например против разбойника най-хубаво средство се явява оръжието. (Клин чеп избива- б. на пр.) Ето за какво за подема на нравствеността е належащо наказването, тоест почти, тия същи етапи, в които пребъдва душата на нарушителя и винения. Неведнъж се е изказвала мисълта, че болшинството хора на бъркат, и не правят и най- тежките закононарушения единствено тъй като не им се удава комфортен случай. С други думи, основно с цел да не последва наказване. С това би трябвало изцяло да се съгласим, тъй като към нашата (съвременната) добродетелност в цялостна мярка е използвано изказаното умозаключение по отношение на еволюцията - тая добродетелност се поддържа на настоящето ниво единствено посредством взаимопринуждение. („ Миров развой “ - В. Рейзнек, стр. 9)

Руският публицист Гогол съпоставя ориста с глупава пуйка. А задачата на нравствения човек е да се избави от ненужните отличителни белези на съдбата- тъга, нелепост и тъга и да ги размени с окултно-мистична наслада, мъдрост и облекчение. Ето благородната задача на родителите: те не би трябвало да бъдат единствено създатели на физически тела за своите чада, а създатели духовни, основатели на чисти характери и подбудители на нравствен прогрес. По подобен метод децата ще минат под закона на благодатта, в който се заключава същинското фамилно благополучие.

По-нататък, приспособяването на духа в средата, като се почне от детството, юношеството, възмъжалостта и се свърши със зрялата възраст, е битка на духа с материята. И тая битка продължава до тогаз, до момента в който човек излезе победител със своя дух. Й какъв брой щастлив бива в оня ден, когато може дружно с Роберт Саусуел да рече: „ Моят разум е цяло царство за мене. “ Добрите родители подкрепят посредством изпитани възпитателни средства битката на своите деца.

Божественият дух, който на първо време работи посредством първичните внушения на съвестта се поселва в индивида след мъчителните, само че радостни напокон старания на девет духовни класа. Крайната цел на тоя тайнствен труд е евангелското изречение на Господ Иисус: „ Аз и Отец - едно сме “. За да се изобрази Божествения дух в децата, изисква се да има същия дух в мъжа и дамата.

Вън от тия основни облаги в региона на духа, няма други нито за фамилията, нито за децата. Безумието на родителите или тяхното обезверение ще докара същото у чедата.

Наистина ап. Павел в посланието си към Колосяните (гл. З, ст. 20), предлага на децата да бъдат послушни на родителите си във всичко, тъй като това е благоугодно Господу, само че в случай че родителите са до там самозабравени, щото учат на зло децата си, последните не са длъжни сляпо да извършват техните заповеди. И деятел Павел, знаейки какво и самите родители се нуждаят от съвет, предлага им в същата глава (Към Колос. гл. 3, ст. 21) да не нервират чедата си. Въобще, в делото на възпитанието би трябвало да се взема една Божествена мярка, а не човешка несъвършена. Това би трябвало да става толкоз повече, че неведнъж е следено едно разделяне на възпитателния способ: бащата, например, държи децата си строго и ги бие, а майката е малодушна пред тях и се прави, че не вижда техните провинения. Без подозрение, неналичието на единение в делото на възпитанието докарва това, което не би трябвало да бъде - обезценяване на добродетелите. Това пък не е облага, а загуба.

И родителите и децата е належащо да жертват на Божествената истина, да се надяват на Господа. Днес има цялостно разлагане на фамилните връзки. Лошите образци на родителите се подемат с още по-голямо старание от децата. И по този начин целия жанр тъне в злото и стопира своя нравствен процес. И какво се реализира в края на краищата?- Покварата от фамилията минава в обществото, а от обществото - в народа. А народът, който злострада от лукави духове, не може да се надява на Господа и не може да се укрепя в милостта му. Ако едно дете живее в духовно фамилно гнездо, то рано или късно се прониква от чистата подлунна атмосфера. То става добър момък, умен мъж. И подобен мъж не може да не възкликне с оная фраза, що срещаме в античното ТАРО: „ Никога не съм могъл да се начудя, че съм се родил в най-почтено място и в най-честито време “. Човек може да се роди в едно оскъдно семейство. Това може да е добре за духа. Човек може да се е родил сред богати родители. Не всеки път това е за изгода на духа, въпреки че мнозина индивиди ламтят за международно благосъстояние.

Истинската фамилна облага, осъществена на земята, е: да се вьзпитат добре момчета и девойки, та един ден да се хранят с „ твърдата храна ” на горните духовни класове и да имат подготвени усеща да разпознават положителното и злото.

Бургас, 26.VІІ. 1919 год.    

Из: „ За фамилията и детето “, Александър Кръстников, издание на Духовна асоциация за окултни изкуства, 2014 година
Картина: „ Rural School “, Nikolay Petrovich Bogdanov-Belsky (1868-1945)