Директорът за България на „Прозрачност без граници“ Калин Славов пред „Труд“: Българската корупция е житейски стереотип
Истина ли е или неистина, че България е най-корумпираната европейска страна? Каква е разликата сред българската корупция и тази в Германия, Франция, Англия? Калин Славов знае това. Той е шеф за България на Transparency International ( „ Прозрачност без граници “) – интернационална организация с клонове в над 100 страни, учредена в Германия с задачата да направи „ смяна към свят без корупция “. От 1995 година насам нейните годишни показатели и отчети за корупцията по света са мерило за триумфа на държавните управления в битката с тази злина, тъй като са потвърдено равноотдалечени от всички партии – опозиционни или ръководещи.
– Г-н Славов, към този момент 15 години изследвате корупционните практики, честността на вота и изборните операция, честността на адмистрацията и настройките й да приема неследващите й се блага. Същото вършат сътрудниците ви от „ Прозрачност без граници “ в други 110 страни. Като сравните резултатите, какво се получава? Къде е България?
– По последни данни Индексът за усещане на корупцията отрежда на България 75-то място от 186 изследвани страни.
– Чудесно! В златната среда сме.
– Само че в европейския контекс, който ни интересува най-много, сме на последно място и то със доста закъснение от двете страни пред нас – Гърция и Италия. Ние имаме показател 41 от 100 вероятни, Гърция – 44, а Италия – 47. Най-добре е Дания, а след нея Финландия, където показателите са 90 и 89. Средно за Европейски Съюз показателят е 64. През 2015 година имахме прогрес – придвижихме се от 79-то място на 75-то. В права линия сме от този момент – показателят е 41-43.
– Като даде права линия кардиографът, имаме печална новина, доколкото знам. От вашия показател излиза, че в последно време у нас битката с корупцията е умряла работа. Познавам един политик от ръководещите, който би споделил: Индекс ли? Бошлаф! С анкети ли го определяте, или по какъв начин?
– Не с анкети. Индексът за усещане на корупцията за България е формиран от няколко други. Определен е по математическа формула въз основа на данни от 9 проучвания на 8 институции и организации. Отчетени са знаци за стабилно ръководство и промяна, отчети за международната конкурентоспособност и за страните в преход, оценки на политическия риск в страните, отзиви на ръководители на компании, върховенството на закона и други
– А кои са тия осем „ институции и организации “? Чии са? На кои олигарси?
– Шегувате се. Става дума за Economist Intelligence Unit, Global Insight – някогашния Център за проучване на международните пазари, Freedom House, Фондация „ Бертелсман “, Световния стопански конгрес, Световния план за правораздаване, Института за управническо развиване, интернационалната Група за оценка на политическия риск.
– Корупцията е чувство, споделя нашата министърка по европредседателството. Ако спрем да я загатваме, ще идем напред в класацията. Много приказваме за нея и се излагаме.
– Първо, в класацията не става дума за чувство, а за усещане. Усещането е неосъзнато, а усещането включва съзнанието. Второ, като спреш да приказваш за един проблем, той не се взема решение от единствено себе си. По-полезно е изострянето на публичното внимание към него. Но в действителност преекспонирането на тематиката има и противоположен офект. Свръхговоренето за каквото и да било омръзва на хората, те привикват с казаното, то стартира да им звучи като мантра и те извръщат глава.
– Свикнахме с думата „ корупция “, правилно е. Но не е ли по-лошо, че привикваме със самата нея? Даваме на катаджията, като ни хване в превишаване на скоростта, на чиновничката да ни придвижи молбата, на общинаря да реалокира кофата за отпадък, че ни смърди под терасата…
– Това са нашите житейски стандарти. Водил съм в разнообразни аудитории образование на тематика „ антикорупция “. Много хора са сюрпризирани да чуят, че не е редно да занесеш бутилка уиски или бонбони на някой в администрацията, в случай че си удовлетворен. Това е житейски модел и никой не го осмисля като корупция – нито жителите, които дават, нито админите, които получават. Има и парадокси. Кмет на дребна община дава социална поръчка за разчистване на снега на брат си. И каква е реакцията на хората? Те споделят: ами да, сериозен кмет е, мъж на място. Той, в случай че не може да уреди брат си, какво остава за нас? Оттук иде клиентелизмът. Още от османско време, в царство България и по-късно ние българите мислим за властта по вертикала: власт – страна – жители. Никога не сме мислили като жители, от които властта произтича, която те генерират, ръководят и управляват, а тя им служи. И ето по какъв начин клиентелистките кръгове действат – ние вършим услуги на властта (от дребния подарък до организирането на следения вот), а властта се държи към нас като патрон, покровител, настойник и спонсор – оказва помощ ни в бизнеса и в персоналния живот. Корупцията в нашето общество е житейски модел – стандарт, а не патология. Докато не излезем от тоя стандарт, няма да се преборим с нея.
– Моделът има имена, в случай че ви разбирам вярно. „ Кумгейт “ е едно от тях. Какво неприятно, че Делян е поверил на родата си поръчките за богатството на Хасково, споделят в неговата партия. Защо да се доверява на непознати?
– Всички гейтове демонстрират, че житейския корупционен модел е недостижим с метода на наказателната принуда. Ние имаме инстументариум за него – и институции, и нормативна база, криминализирали сме всичко, което е трябвало по спогодба, само че какво?
– Наказуема е към този момент и провокацията към рушвет. Но триенето на палеца в показалеца, дето го знаем от Бай Ганьо още, е част от актуалния живот.
– Трябва да се трансформират тия житейски стандарти. А за това е неообходим извънсистемен фактор – привнесен. Имаше очакване при приемането ни в Европейски Съюз, че подобен фактор ще бъде европейската политика. Очаквахме еврочиновниците да сложат в рационални рамки българските ръководещи. За известно време всички политици имаха вяра, че това ще се случи. И съблюдаваха държание. Но се поотпуснаха, като станахме част от Европейски Съюз и се видя, че действително никой не се интересува българския живот в тоя му аспект. Видя се, че евродокладите се повтарят и от тях никакви последици няма. И че механизмът, с който може да се влияе на българските политици – европейските фондове – няма да бъде употребен. Поне до момента не е употребен – по ред аргументи. Оказа се, че разбирането за политическо семейство в Европейски Съюз е по-важно обективно протичащото се в една страна. И пристигна разочарованието. Не се сбъднаха огромните очаквания, че Европейски Съюз ще е коректив на българския политически модел. И през днешния ден, като приказваме за отчаяние от Европейски Съюз, това е един от аспектите – и то най-същностният.
– Ама ние и на европейските политици ще им скроим, май, шапката по нашия модел. Ето-подаряваме на хер Юнкер бутилка ракия и той се разнежва още преди да я е изпил: Вие сте, вика, страна за образец, имате прогрес в битката с корупцията, пък и корупция на всички места има…
– Корупция има на всички места, да, само че тя е с разнообразни лица. Има дребна корупция в администрацията – бутилка, бомбони и така нататък. Но има и политическа корупция, и корупция при генезиса на властта.
– Купуване на гласове по избори – това ли?
– Контролираният и купеният избор, да. Това лице на корупцията е най-страшно. И ще е такова, до момента в който не почнем да мислим за себе си като за жители, а за изборите като за гражданска демонстрация, с която сътворяваме и направляваме властта. Ние мислим като гласоподаватели отново с логиката на клиентелисткия ни кръг… знаете по какъв начин.
– Знам. Жена ми работи в общината, новите ще я уволният. Кметът е мой човек, ще ми даде да поправям улиците, а новият си има друга фирма…
– Има и мислене на по-ниско битово ниво: познавам кмета, ще се сдобия с дърва за зимата. Има родови общности – там се гласоподава, както каже предводителят на рода. Защото ежедневни битови проблеми във семейството са подвластни от неговата връзка с властта.
– Ромските барони! Знам от прокурор, че те държат гласовете на гетото и партийни шефове дават за благоволението им благо и драго?
– И освен това никой не мисли в вероятност за развиването на района и страната, камо ли за позиционирането й в европейски подтекст.
– Но белким и французите, като гласоподават, не разсъждават по този начин? Ами германците? Англичаните? И те са хора, а не ангели!
– В тия страни има вековна народна власт, изстрадана с революции и политически битки. От успехите в тях народът няма да се откаже. У нас страната – демократична или тоталитарна, постоянно е била надстройка, под която ние живеем по този начин, както си знаем. Независимо какви са законите официално, българското общество в огромна степен живее вън от тях.
– Но, в случай че сме толкоз корумирани, за какво стопанска система ни пораства с усилени темпове – попита министър председателят в европарламента на старта на европредседателството? Защо, господин Славов?
– Между растежа на брутния вътрешен артикул (БВП) и равнището на богатство на обществото има основна разлика. Върху Брутният вътрешен продукт въздействат доста фактори. Първо – европейските фондове, чисти пари, които влизат в стопанската система и го повишават. Второ – огромните браншове у нас, като да вземем за пример ай-ти бранша. Хиляди младежи са заети в него и генерирират Брутният вътрешен продукт и то огромен, само че той не е за вътрешния пазар – младежите обслужват търговия сред други страни. Трети фактор са емигрантските пари, които се връщат тук при родственици. И още нещо – по статистика чистите задгранични вложения са спаднали фрапантно. А те са мерилото за климата в стопанската система. Те демонстрират човешкия и пазарен потентциал, административните спънки, предвидимостта на законовата среда. Инвеститорите споделят еднакъв проблем: че не могат да възнамеряват бизнеса си заради неналичието на устойчива правна рамка, че законите „ пъкъл хок “ и „ пъкъл персоне “ са по-голямата част от българското законодателство. Аз бих добавил, че множеството закони у нас в последните години целят принуда, а не контролиране на връзките.
– Антикорупционнният закон? Оптимист ли сте за него?
– Той слага под една административна шапка няколко органа. Страничен резултат е елегантното закриване на БОРКОР, без да се каже публично, че беше неефикасен орган с големи разноски. За другите, които влизат под шапката, в състава на една нова мегакомисия мъчно бих споделил, че работят по общ принцип и обща логичност. Приложното поле на комисията за конфискация на нелегално имущество се разминава диаметрално с това на комисията за спор на ползи. Те работят по друга нормативна уредба, друг процесуален ред, с разнообразни доказателства и начини за събирането им. Мегакомисията евентуално ще се провежда в дирекции и те ще работят независимо – няма по какъв начин да си оказват помощ.
– Скептичен сте за резултата?
– Ще забележим. Мотор на мегакомисията ще бъде нейният ръководител. Тя официално е групов орган, само че цялото й ръководство е в негови ръце. Той избира другите комисари, той разпределя ресорите, той прави оценка работата им и желае по своя преценка от Народно събрание да бъдат заменени. Нека да забележим кой ще е и по какъв начин ще се изяви. Според нашите проучвания дефицитът в антикорупционните структури е в метода им на ръководство, я не в правната рамка и ресурсите.
– До 2-3 години корупцията в България няма да е проблем, зарече се министър председателят пред европарламента. Може би европредседателството е комфортен миг да покажем на чужденците лов на корумпирани управници?
– Едва ли. Борбата с корупцията е въпрос на политическа воля. Когато се твърди, че корупцията е въпрос на чувство единствено, когато се споделя, че нямаме наказани корумпирани, тъй като няма такива, не е елементарно да се мине в контратеза и внезапно да се появят задържани и наказани за корупция. Пък и 6 месеца не е период, в което това може да се случи.
– Предстои избор на съмнение на тематика „ корупция “. Сто на 100 в Народното събрание ще има надвикване сред ръководещи и съпротива: „ Вие сте корумпирани – не, вие сте по-корумпирани! “ Можете ли да решите този спор поради това, че сте изследвали корупционните практики при всички държавни управления?
– Мен в случай че питате, вотът на съмнение е политически ход и той не е действително обвързван с битката против корупцията. За тая битка има построена в последните 15 година институционална и правна рамка – инспекторати, механизми за надзор и предварителна защита. Те би трябвало да проработят. Що се отнася до измерената корупция през годините – отново дублирам – има леко възстановяване в предприсъединителния интервал на България към Европейски Съюз, когато българските политици имаха вяра, че ще бъдат следени. В последните 5 години графиката съставлява права линия.
Нашият посетител
Калин Славов е роден на 23 юни 1976 година в София. Завършил право в Софийския университет (2000 г.) с две магистратури – по европейско и студентско ръководство. Първото му работно място е в президентската администрация (2001), след това е консултант по правните въпроси в Министерски съвет (2006) и зам.-министър на Министерство на вътрешните работи ( 2008-2009). Сега е помощник по финансово право в СУ. Изпълнителен шеф е на българския клон на Transparency International от 2012 г.
– Г-н Славов, към този момент 15 години изследвате корупционните практики, честността на вота и изборните операция, честността на адмистрацията и настройките й да приема неследващите й се блага. Същото вършат сътрудниците ви от „ Прозрачност без граници “ в други 110 страни. Като сравните резултатите, какво се получава? Къде е България?
– По последни данни Индексът за усещане на корупцията отрежда на България 75-то място от 186 изследвани страни.
– Чудесно! В златната среда сме.
– Само че в европейския контекс, който ни интересува най-много, сме на последно място и то със доста закъснение от двете страни пред нас – Гърция и Италия. Ние имаме показател 41 от 100 вероятни, Гърция – 44, а Италия – 47. Най-добре е Дания, а след нея Финландия, където показателите са 90 и 89. Средно за Европейски Съюз показателят е 64. През 2015 година имахме прогрес – придвижихме се от 79-то място на 75-то. В права линия сме от този момент – показателят е 41-43.
– Като даде права линия кардиографът, имаме печална новина, доколкото знам. От вашия показател излиза, че в последно време у нас битката с корупцията е умряла работа. Познавам един политик от ръководещите, който би споделил: Индекс ли? Бошлаф! С анкети ли го определяте, или по какъв начин?
– Не с анкети. Индексът за усещане на корупцията за България е формиран от няколко други. Определен е по математическа формула въз основа на данни от 9 проучвания на 8 институции и организации. Отчетени са знаци за стабилно ръководство и промяна, отчети за международната конкурентоспособност и за страните в преход, оценки на политическия риск в страните, отзиви на ръководители на компании, върховенството на закона и други
– А кои са тия осем „ институции и организации “? Чии са? На кои олигарси?
– Шегувате се. Става дума за Economist Intelligence Unit, Global Insight – някогашния Център за проучване на международните пазари, Freedom House, Фондация „ Бертелсман “, Световния стопански конгрес, Световния план за правораздаване, Института за управническо развиване, интернационалната Група за оценка на политическия риск.
– Корупцията е чувство, споделя нашата министърка по европредседателството. Ако спрем да я загатваме, ще идем напред в класацията. Много приказваме за нея и се излагаме.
– Първо, в класацията не става дума за чувство, а за усещане. Усещането е неосъзнато, а усещането включва съзнанието. Второ, като спреш да приказваш за един проблем, той не се взема решение от единствено себе си. По-полезно е изострянето на публичното внимание към него. Но в действителност преекспонирането на тематиката има и противоположен офект. Свръхговоренето за каквото и да било омръзва на хората, те привикват с казаното, то стартира да им звучи като мантра и те извръщат глава.
– Свикнахме с думата „ корупция “, правилно е. Но не е ли по-лошо, че привикваме със самата нея? Даваме на катаджията, като ни хване в превишаване на скоростта, на чиновничката да ни придвижи молбата, на общинаря да реалокира кофата за отпадък, че ни смърди под терасата…
– Това са нашите житейски стандарти. Водил съм в разнообразни аудитории образование на тематика „ антикорупция “. Много хора са сюрпризирани да чуят, че не е редно да занесеш бутилка уиски или бонбони на някой в администрацията, в случай че си удовлетворен. Това е житейски модел и никой не го осмисля като корупция – нито жителите, които дават, нито админите, които получават. Има и парадокси. Кмет на дребна община дава социална поръчка за разчистване на снега на брат си. И каква е реакцията на хората? Те споделят: ами да, сериозен кмет е, мъж на място. Той, в случай че не може да уреди брат си, какво остава за нас? Оттук иде клиентелизмът. Още от османско време, в царство България и по-късно ние българите мислим за властта по вертикала: власт – страна – жители. Никога не сме мислили като жители, от които властта произтича, която те генерират, ръководят и управляват, а тя им служи. И ето по какъв начин клиентелистките кръгове действат – ние вършим услуги на властта (от дребния подарък до организирането на следения вот), а властта се държи към нас като патрон, покровител, настойник и спонсор – оказва помощ ни в бизнеса и в персоналния живот. Корупцията в нашето общество е житейски модел – стандарт, а не патология. Докато не излезем от тоя стандарт, няма да се преборим с нея.
– Моделът има имена, в случай че ви разбирам вярно. „ Кумгейт “ е едно от тях. Какво неприятно, че Делян е поверил на родата си поръчките за богатството на Хасково, споделят в неговата партия. Защо да се доверява на непознати?
– Всички гейтове демонстрират, че житейския корупционен модел е недостижим с метода на наказателната принуда. Ние имаме инстументариум за него – и институции, и нормативна база, криминализирали сме всичко, което е трябвало по спогодба, само че какво?
– Наказуема е към този момент и провокацията към рушвет. Но триенето на палеца в показалеца, дето го знаем от Бай Ганьо още, е част от актуалния живот.
– Трябва да се трансформират тия житейски стандарти. А за това е неообходим извънсистемен фактор – привнесен. Имаше очакване при приемането ни в Европейски Съюз, че подобен фактор ще бъде европейската политика. Очаквахме еврочиновниците да сложат в рационални рамки българските ръководещи. За известно време всички политици имаха вяра, че това ще се случи. И съблюдаваха държание. Но се поотпуснаха, като станахме част от Европейски Съюз и се видя, че действително никой не се интересува българския живот в тоя му аспект. Видя се, че евродокладите се повтарят и от тях никакви последици няма. И че механизмът, с който може да се влияе на българските политици – европейските фондове – няма да бъде употребен. Поне до момента не е употребен – по ред аргументи. Оказа се, че разбирането за политическо семейство в Европейски Съюз е по-важно обективно протичащото се в една страна. И пристигна разочарованието. Не се сбъднаха огромните очаквания, че Европейски Съюз ще е коректив на българския политически модел. И през днешния ден, като приказваме за отчаяние от Европейски Съюз, това е един от аспектите – и то най-същностният.
– Ама ние и на европейските политици ще им скроим, май, шапката по нашия модел. Ето-подаряваме на хер Юнкер бутилка ракия и той се разнежва още преди да я е изпил: Вие сте, вика, страна за образец, имате прогрес в битката с корупцията, пък и корупция на всички места има…
– Корупция има на всички места, да, само че тя е с разнообразни лица. Има дребна корупция в администрацията – бутилка, бомбони и така нататък. Но има и политическа корупция, и корупция при генезиса на властта.
– Купуване на гласове по избори – това ли?
– Контролираният и купеният избор, да. Това лице на корупцията е най-страшно. И ще е такова, до момента в който не почнем да мислим за себе си като за жители, а за изборите като за гражданска демонстрация, с която сътворяваме и направляваме властта. Ние мислим като гласоподаватели отново с логиката на клиентелисткия ни кръг… знаете по какъв начин.
– Знам. Жена ми работи в общината, новите ще я уволният. Кметът е мой човек, ще ми даде да поправям улиците, а новият си има друга фирма…
– Има и мислене на по-ниско битово ниво: познавам кмета, ще се сдобия с дърва за зимата. Има родови общности – там се гласоподава, както каже предводителят на рода. Защото ежедневни битови проблеми във семейството са подвластни от неговата връзка с властта.
– Ромските барони! Знам от прокурор, че те държат гласовете на гетото и партийни шефове дават за благоволението им благо и драго?
– И освен това никой не мисли в вероятност за развиването на района и страната, камо ли за позиционирането й в европейски подтекст.
– Но белким и французите, като гласоподават, не разсъждават по този начин? Ами германците? Англичаните? И те са хора, а не ангели!
– В тия страни има вековна народна власт, изстрадана с революции и политически битки. От успехите в тях народът няма да се откаже. У нас страната – демократична или тоталитарна, постоянно е била надстройка, под която ние живеем по този начин, както си знаем. Независимо какви са законите официално, българското общество в огромна степен живее вън от тях.
– Но, в случай че сме толкоз корумирани, за какво стопанска система ни пораства с усилени темпове – попита министър председателят в европарламента на старта на европредседателството? Защо, господин Славов?
– Между растежа на брутния вътрешен артикул (БВП) и равнището на богатство на обществото има основна разлика. Върху Брутният вътрешен продукт въздействат доста фактори. Първо – европейските фондове, чисти пари, които влизат в стопанската система и го повишават. Второ – огромните браншове у нас, като да вземем за пример ай-ти бранша. Хиляди младежи са заети в него и генерирират Брутният вътрешен продукт и то огромен, само че той не е за вътрешния пазар – младежите обслужват търговия сред други страни. Трети фактор са емигрантските пари, които се връщат тук при родственици. И още нещо – по статистика чистите задгранични вложения са спаднали фрапантно. А те са мерилото за климата в стопанската система. Те демонстрират човешкия и пазарен потентциал, административните спънки, предвидимостта на законовата среда. Инвеститорите споделят еднакъв проблем: че не могат да възнамеряват бизнеса си заради неналичието на устойчива правна рамка, че законите „ пъкъл хок “ и „ пъкъл персоне “ са по-голямата част от българското законодателство. Аз бих добавил, че множеството закони у нас в последните години целят принуда, а не контролиране на връзките.
– Антикорупционнният закон? Оптимист ли сте за него?
– Той слага под една административна шапка няколко органа. Страничен резултат е елегантното закриване на БОРКОР, без да се каже публично, че беше неефикасен орган с големи разноски. За другите, които влизат под шапката, в състава на една нова мегакомисия мъчно бих споделил, че работят по общ принцип и обща логичност. Приложното поле на комисията за конфискация на нелегално имущество се разминава диаметрално с това на комисията за спор на ползи. Те работят по друга нормативна уредба, друг процесуален ред, с разнообразни доказателства и начини за събирането им. Мегакомисията евентуално ще се провежда в дирекции и те ще работят независимо – няма по какъв начин да си оказват помощ.
– Скептичен сте за резултата?
– Ще забележим. Мотор на мегакомисията ще бъде нейният ръководител. Тя официално е групов орган, само че цялото й ръководство е в негови ръце. Той избира другите комисари, той разпределя ресорите, той прави оценка работата им и желае по своя преценка от Народно събрание да бъдат заменени. Нека да забележим кой ще е и по какъв начин ще се изяви. Според нашите проучвания дефицитът в антикорупционните структури е в метода им на ръководство, я не в правната рамка и ресурсите.
– До 2-3 години корупцията в България няма да е проблем, зарече се министър председателят пред европарламента. Може би европредседателството е комфортен миг да покажем на чужденците лов на корумпирани управници?
– Едва ли. Борбата с корупцията е въпрос на политическа воля. Когато се твърди, че корупцията е въпрос на чувство единствено, когато се споделя, че нямаме наказани корумпирани, тъй като няма такива, не е елементарно да се мине в контратеза и внезапно да се появят задържани и наказани за корупция. Пък и 6 месеца не е период, в което това може да се случи.
– Предстои избор на съмнение на тематика „ корупция “. Сто на 100 в Народното събрание ще има надвикване сред ръководещи и съпротива: „ Вие сте корумпирани – не, вие сте по-корумпирани! “ Можете ли да решите този спор поради това, че сте изследвали корупционните практики при всички държавни управления?
– Мен в случай че питате, вотът на съмнение е политически ход и той не е действително обвързван с битката против корупцията. За тая битка има построена в последните 15 година институционална и правна рамка – инспекторати, механизми за надзор и предварителна защита. Те би трябвало да проработят. Що се отнася до измерената корупция през годините – отново дублирам – има леко възстановяване в предприсъединителния интервал на България към Европейски Съюз, когато българските политици имаха вяра, че ще бъдат следени. В последните 5 години графиката съставлява права линия.
Нашият посетител
Калин Славов е роден на 23 юни 1976 година в София. Завършил право в Софийския университет (2000 г.) с две магистратури – по европейско и студентско ръководство. Първото му работно място е в президентската администрация (2001), след това е консултант по правните въпроси в Министерски съвет (2006) и зам.-министър на Министерство на вътрешните работи ( 2008-2009). Сега е помощник по финансово право в СУ. Изпълнителен шеф е на българския клон на Transparency International от 2012 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ