Истанбулски музикален фестивал 2018
Истанбулският музикален фестивал е в разгара си. Тазгодишното издание стартира на 23 май и ще продължи до 12 юни. Фестивалът се организира за 46-и следващ път, а лайтмотивът през 2018-а е „ Семейни връзки “.
Във фестивала вземат участие към 500 турски и задгранични музиканти, които се включват в 22 концерта на 17 разнообразни места. Йешим Гюрер Оймак е шеф на фестивала от 12 години. Тя напомня, че „ фестивалът беше учреден през 1973 година дружно с основаването на Истанбулската фондация за просвета и изкуство под името „ Истанбулски фестивал. “ Той стартира като фестивал за класическа музика с малко джаз концерти, само че главно за класическа музика. “ Понастоящем фестивалът е единствено за класическа музика, защото има настрана джаз фестивал, кино и сценичен фестивал. Същата фондация е уредник и на едно от най-мащабните събития за модерно изкуство в света - Истанбулското биенале.
Защо определеният надпис е за фамилните връзки? Йешим Оймак изяснява:
„ Довели сме реализатори от едни и същи фамилии – съпрузи, татковци и синове или дъщери, братя и сестри. Знаем, че слушането на музика или свиренето вършат хората щастливи и ги свързват. Учените настояват, че по този начин се усилва равнищата на ендорфина – хормона на щастието. Когато изпълнявате музика дружно, имате идентична цел. Изпълнявайки идентична пиеса, дишате дружно, наслаждавате се на музиката дружно и тогава това е групово изпитание – да превърнете нотите в действителност, в музика. “
Местата на осъществяване на концертите будят любознание. Ефруз Чакъркая, помощник-директор на фестивала, разяснява: „ Използваме разнообразни локации в града, някои са исторически обекти, които използваме за пръв път тази година. Имаме концерт в синагогата „ Неве Шалом “, историческата жп гара " Сиркеджи ", Музеят на техниката „ Рахми Коч “. В рамките на серията от концерти „ Музикален път “ ще използваме църкви и синагоги, намиращи се в кварталите " Каракьой " и към кулата Галата. Друг забавен план е, че ще използваме Капалъчаршъ (големия затрупан базар) за повторно тази година за концерт с обичайната музика - Мелодиите на Истанбул. “
Както на всички места, и тук има компликации – най-вече неналичието на концертни зали с подобаваща звучност и финансовите проблеми. Основен „ дом “ на фестивала е църквата „ Света Ирина “, превърната в джамия след завладяването на Константинопол от османците. Липсата на зали обаче довежда до провеждането на концертите във всички тези исторически забележителности или непредвидени места. " Така се употребява характера на града като естествена среда, което прибавя доста положителни турски характерности и еднаквост. “- прибавя директорката на фестивала Йешим Оймак, която показва вяра, че „ Турция и България са съседи и съм сигурна, че съществуват доста благоприятни условия да си сътрудничим и да обменяме хрумвания. В края на краищата, да бъдеш комшия значи да споделяш идентична просвета. До момента не сме имали опция да работим дружно с нашите български сътрудници, които провеждат фестивали, само че бихме били доста щастливи да ги забележим отсега нататък на нашите събития и да намерим пътища за съдействие и взаимна работа в бъдеще. “
Българското присъединяване в Истанбулския музикален фестивал тази година е в лицето на композиторката Добринка Табакова, чийто Концерт за две пиана и оркестър беше в програмата за 5 юни в концерта на Амстердамската симфониета, а цигуларката Зефира Вълова е водач на ансамбъла за старинна музика " Il Pomo d`oro ", който партнира на оперната певица Джойс ДиДонато в плана ѝ " Във война и мир ", получил влиятелната премия ECHO Klassik 2017.
Още забавни детайлности за звездните посетители и новаторските планове на тазгодишния Истанбулски музикален фестивал чуйте в кореспонденцията на Мариян Карагьозов в звуковия файл.
Във фестивала вземат участие към 500 турски и задгранични музиканти, които се включват в 22 концерта на 17 разнообразни места. Йешим Гюрер Оймак е шеф на фестивала от 12 години. Тя напомня, че „ фестивалът беше учреден през 1973 година дружно с основаването на Истанбулската фондация за просвета и изкуство под името „ Истанбулски фестивал. “ Той стартира като фестивал за класическа музика с малко джаз концерти, само че главно за класическа музика. “ Понастоящем фестивалът е единствено за класическа музика, защото има настрана джаз фестивал, кино и сценичен фестивал. Същата фондация е уредник и на едно от най-мащабните събития за модерно изкуство в света - Истанбулското биенале.
Защо определеният надпис е за фамилните връзки? Йешим Оймак изяснява:
„ Довели сме реализатори от едни и същи фамилии – съпрузи, татковци и синове или дъщери, братя и сестри. Знаем, че слушането на музика или свиренето вършат хората щастливи и ги свързват. Учените настояват, че по този начин се усилва равнищата на ендорфина – хормона на щастието. Когато изпълнявате музика дружно, имате идентична цел. Изпълнявайки идентична пиеса, дишате дружно, наслаждавате се на музиката дружно и тогава това е групово изпитание – да превърнете нотите в действителност, в музика. “
Местата на осъществяване на концертите будят любознание. Ефруз Чакъркая, помощник-директор на фестивала, разяснява: „ Използваме разнообразни локации в града, някои са исторически обекти, които използваме за пръв път тази година. Имаме концерт в синагогата „ Неве Шалом “, историческата жп гара " Сиркеджи ", Музеят на техниката „ Рахми Коч “. В рамките на серията от концерти „ Музикален път “ ще използваме църкви и синагоги, намиращи се в кварталите " Каракьой " и към кулата Галата. Друг забавен план е, че ще използваме Капалъчаршъ (големия затрупан базар) за повторно тази година за концерт с обичайната музика - Мелодиите на Истанбул. “
Както на всички места, и тук има компликации – най-вече неналичието на концертни зали с подобаваща звучност и финансовите проблеми. Основен „ дом “ на фестивала е църквата „ Света Ирина “, превърната в джамия след завладяването на Константинопол от османците. Липсата на зали обаче довежда до провеждането на концертите във всички тези исторически забележителности или непредвидени места. " Така се употребява характера на града като естествена среда, което прибавя доста положителни турски характерности и еднаквост. “- прибавя директорката на фестивала Йешим Оймак, която показва вяра, че „ Турция и България са съседи и съм сигурна, че съществуват доста благоприятни условия да си сътрудничим и да обменяме хрумвания. В края на краищата, да бъдеш комшия значи да споделяш идентична просвета. До момента не сме имали опция да работим дружно с нашите български сътрудници, които провеждат фестивали, само че бихме били доста щастливи да ги забележим отсега нататък на нашите събития и да намерим пътища за съдействие и взаимна работа в бъдеще. “
Българското присъединяване в Истанбулския музикален фестивал тази година е в лицето на композиторката Добринка Табакова, чийто Концерт за две пиана и оркестър беше в програмата за 5 юни в концерта на Амстердамската симфониета, а цигуларката Зефира Вълова е водач на ансамбъла за старинна музика " Il Pomo d`oro ", който партнира на оперната певица Джойс ДиДонато в плана ѝ " Във война и мир ", получил влиятелната премия ECHO Klassik 2017.
Още забавни детайлности за звездните посетители и новаторските планове на тазгодишния Истанбулски музикален фестивал чуйте в кореспонденцията на Мариян Карагьозов в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ