Никога няма да вървиш сам... край Босфора
Истанбул е особено място. От тези, които те карат да загубиш визия за време и пространство и те придвижват в един различен свят.
В турския мегаполис всичко е в огромни мащаби - трафикът, историческите монументи на културата, джамиите, чаят, храната и футболната пристрастеност. Местните са луди по футбола. В града има три огромни тима - " Бешикташ ", " Фенербахче " и " Галатасарай ", а от няколко години измежду тях пробва да си откри място и отборът на Реджеп Ердоган (б. ред. - прочут като тима на държавата) - " Истанбул Башакшехир ".
Снимка: Reuters
Истанбулските дербита са яростни и кървави. Рядко се разминават без грозни подиуми и ексцесии. Затова няма по какъв начин да не ни направи усещане методът, по който Истанбул одобри мача за Суперкупата на Европа сред " Ливърпул " и " Челси ". Мерките за сигурност бяха повече от затегнати - въпреки всичко дуелът бе сред два британски тима, и то отвън рамките на Острова. Въпреки това нямаше никакви предпоставки за напрежение сред ентусиастите... тъй като Истанбул обича " Ливърпул " и го показваше на всеки ъгъл.
Снимка: Reuters
Градът се влюби в мърсисайдския тим на 25 май 2005 година в оня героичен край на Шампионската лига, при който " алените " направиха невъобразим поврат от 0:3 до 3:3 и победиха " Милан " с дузпи. Спомняте си го, нали? Е, локалните сигурно в никакъв случай няма да го не помнят!
Преди мача аленото море с последователи на " Ливърпул " от целия свят заля известния площад " Таксим ". Родният език, етносът, религията, полът и цветът на кожата нямат никакво значение. Феновете са дружно. Те пеят, танцуват и се приготвят за още една от обичаните си европейски вечери.
Запалянковците на " Челси " са доста по-малко. Тук-там се вижда по някоя синя фланелка в компанията на няколко червени. Напрежение няма, единствено необятни усмивки и другарски закачки.
Снимка: Райна Димитрова
Където и да отидем, ни питат дали сме пристигнали за мача. Следва наложителният въпрос: " За кой тим сте? ", а след отговор " Ливърпул " всички порти пред нас се отварят. В заведенията ни одобряват с още по-широки прегръдки и незабавно стартират да ни описват спомените си за онази майска вечер през 2005 година Същото се повтаря и край забележителностите, даже и притежателят на жилището, в който ще нощуваме, е във екстаз.
Няколко часа преди мача съвсем няма заведение или магазин, на които да не са закачени фланелки или шалчета на " Ливърпул ", а до момента в който се разхождаме, виждаме по какъв начин един мъж написа на дъска пред кафенето си " You'll never walk alone ".
Снимка: Райна Димитрова
Като на същински футболен мач, не всичко е цветя и рози. Първият съдийски сигнал е близо, а достъпът до входа на стадион " Водафон Арена " е усложнен. Суматохата е огромна, инспекцията - щателна и мудна, а това основава леко напрежение в горещата августовска вечер.
Хората се бутат, а един англичанин недоумява какво се случва: " Първият ми мач на " Ливърпул " беше през април 1966 година Живея в покрайнините на града. И ние чакаме на опашки, с цел да влезем на стадиона, само че в никакъв случай по този метод. При нас нормално вали, а не се потим от горещина в тълпата ", споделя белокосият почитател на мърсисайдци, до момента в който чакаме пред стадиона.
Снимка: Райна Димитрова
" Ливърпул " не изневерява на стила си и печели още един инфарктен мач. Въпреки смелата си игра, не всички млади футболисти на Франк Лампард устоят на напрежението.
Снимка: Райна Димитрова
Истанбул още веднъж се оказа късметлийско място за " Ливърпул ". Преди 14 години красивият турски мегаполис одобри тима на Рафаел Бенитес като собствен. На 14 август 2019 година Истанбул сподели, че момчетата на Юрген Клоп в никакъв случай няма да вървят сами, а почитателите на отбора постоянно са добре пристигнали да пият чай, да хапнат саралия, да си поговорят за футбол или просто да се насладят на залеза над Босфора.
В турския мегаполис всичко е в огромни мащаби - трафикът, историческите монументи на културата, джамиите, чаят, храната и футболната пристрастеност. Местните са луди по футбола. В града има три огромни тима - " Бешикташ ", " Фенербахче " и " Галатасарай ", а от няколко години измежду тях пробва да си откри място и отборът на Реджеп Ердоган (б. ред. - прочут като тима на държавата) - " Истанбул Башакшехир ".
Снимка: Reuters
Истанбулските дербита са яростни и кървави. Рядко се разминават без грозни подиуми и ексцесии. Затова няма по какъв начин да не ни направи усещане методът, по който Истанбул одобри мача за Суперкупата на Европа сред " Ливърпул " и " Челси ". Мерките за сигурност бяха повече от затегнати - въпреки всичко дуелът бе сред два британски тима, и то отвън рамките на Острова. Въпреки това нямаше никакви предпоставки за напрежение сред ентусиастите... тъй като Истанбул обича " Ливърпул " и го показваше на всеки ъгъл.
Снимка: Reuters
Градът се влюби в мърсисайдския тим на 25 май 2005 година в оня героичен край на Шампионската лига, при който " алените " направиха невъобразим поврат от 0:3 до 3:3 и победиха " Милан " с дузпи. Спомняте си го, нали? Е, локалните сигурно в никакъв случай няма да го не помнят!
Преди мача аленото море с последователи на " Ливърпул " от целия свят заля известния площад " Таксим ". Родният език, етносът, религията, полът и цветът на кожата нямат никакво значение. Феновете са дружно. Те пеят, танцуват и се приготвят за още една от обичаните си европейски вечери.
Запалянковците на " Челси " са доста по-малко. Тук-там се вижда по някоя синя фланелка в компанията на няколко червени. Напрежение няма, единствено необятни усмивки и другарски закачки.
Снимка: Райна Димитрова
Където и да отидем, ни питат дали сме пристигнали за мача. Следва наложителният въпрос: " За кой тим сте? ", а след отговор " Ливърпул " всички порти пред нас се отварят. В заведенията ни одобряват с още по-широки прегръдки и незабавно стартират да ни описват спомените си за онази майска вечер през 2005 година Същото се повтаря и край забележителностите, даже и притежателят на жилището, в който ще нощуваме, е във екстаз.
Няколко часа преди мача съвсем няма заведение или магазин, на които да не са закачени фланелки или шалчета на " Ливърпул ", а до момента в който се разхождаме, виждаме по какъв начин един мъж написа на дъска пред кафенето си " You'll never walk alone ".
Снимка: Райна Димитрова
Като на същински футболен мач, не всичко е цветя и рози. Първият съдийски сигнал е близо, а достъпът до входа на стадион " Водафон Арена " е усложнен. Суматохата е огромна, инспекцията - щателна и мудна, а това основава леко напрежение в горещата августовска вечер.
Хората се бутат, а един англичанин недоумява какво се случва: " Първият ми мач на " Ливърпул " беше през април 1966 година Живея в покрайнините на града. И ние чакаме на опашки, с цел да влезем на стадиона, само че в никакъв случай по този метод. При нас нормално вали, а не се потим от горещина в тълпата ", споделя белокосият почитател на мърсисайдци, до момента в който чакаме пред стадиона.
Снимка: Райна Димитрова
" Ливърпул " не изневерява на стила си и печели още един инфарктен мач. Въпреки смелата си игра, не всички млади футболисти на Франк Лампард устоят на напрежението.
Снимка: Райна Димитрова
Истанбул още веднъж се оказа късметлийско място за " Ливърпул ". Преди 14 години красивият турски мегаполис одобри тима на Рафаел Бенитес като собствен. На 14 август 2019 година Истанбул сподели, че момчетата на Юрген Клоп в никакъв случай няма да вървят сами, а почитателите на отбора постоянно са добре пристигнали да пият чай, да хапнат саралия, да си поговорят за футбол или просто да се насладят на залеза над Босфора.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ