Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, успял

...
Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, успял
Коментари Харесай

25 септември 1513 г. – Балбоа достига Тихия океан

Испанският завоевател Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, съумял да види Тихия океан.

Изследовател, губернатор и авантюрист, той е въодушевен от откриването на Новия свят от Христофор Колумб и през 1500 година потегля на първото си странствуване като член на експедицията на Родриго де Бастидас.

През 1501 година експедицията пресича Карибите и доближава до крайбрежията на днешните Колумбия и Венецуела, след което плава край северните крайбрежия на Южна Америка. През 1508 година испанският крал Фердинанд II изпраща експедиция със задача да завоюва така наречен Terra Firme, ситуирана на територията на днешната Панама. През 1509 година в опит да избяга от своите кредитори Балбоа скрито се качва на транспортен съд, с цел да доближи до новите колонии в Централна Америка.

На идната година той основава първата непрекъсната испанска колония на континента и я назовава Санта Мария ла Антигуа дел Дариен, като става и неин шеф и последователно се трансформира в същински завоевател - води война с локалните племена, изследва планините в търсене на злато и плебеи, уголемява териториите си. От локалните за първи път чува за " другото море ", богато на злато.

През 1513 година стартира да набира искащи за нова експедиция, а на 1 септември поема през Панамския провлак отпред на 190 мъже. На 25 септември 1513 година преди обед Балбоа пръв съзира на хоризонта непознатия до тогава за европейците океан. Той назовава околната територия Сан Мигел, а откритото море - Южно, защото е пътувал на юг, с цел да го открие.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1396 година — Султан Баязид I разгромява кръстоносната войска на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в Битката при Никопол, и продължава настъплението си в Европа.
1768 година — Руско-турска война (1768-1774): Султан Мустафа III афишира война на Русия.
1794 година — Oснован e град Одеса.
1869 година — В Браила (Румъния) е основано Българското книжовно сдружение (БКД), трансформирано по-късно в Българска академия на науките (БАН).
1918 година — Подписан е Берлински протокол сред представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България.
1923 година — Започва Бойчиновският пердах при гара Бойчиновци, което е едно от най-големите сражения по време на Септемврийското въстание в България.
1974 година — Група учени излизат със известието, че продължаващото потребление на аерозоли може да докара до формиране на дупка в озоновия пласт на атмосферата на Земята, повишаване на температурата на планетата и внезапен скок в раковите болести.
1990 година — България става член на Международния валутен фонд и на Световната банка.
1998 година — Бордът на шефовете на Международния валутен фонд утвърждава шестото 3-годишно съглашение с България, съгласно което на страната се планува да бъдат отпуснати 840 000 000 $.

Родени

1599 година — Франческо Боромини, италиански проектант († 1667 г.)
1683 година — Жан-Филип Рамо, френски композитор († 1764 г.)
1788 година — Бьортън Гунльойсон, исландски математик († 1876 г.)
1843 година — Иван Попхристов, български бунтовник († 1868 г.)
1858 година — Албрехт Пенк, немски географ († 1945 г.)
1862 година — Иван Стоянович, български бунтовник († 1947 г.)
1866 година — Томас Морган, американски биолог, Нобелов лауреат († 1962 г.)
1897 година — Уилям Фокнър, американски публицист, Нобелов лауреат († 1945 г.)
1898 година — Борис Василев, български футболист († 1983 г.)
1906 година — Дмитрий Шостакович, съветски композитор († 1975 г.)
1917 година — Юри Арнаудов, български сценарист († 1976 г.)
1925 година — Силвана Пампанини, италианска актриса
1927 година — Колин Дейвис, английски диригент († 2013 г.)
1929 година — Барбара Уолтърс, американски публицист
1929 година — Владимир Арденски, български публицист
1931 година — Стоян Дуков, български художник
1932 година — Глен Гулд, канадски пианист († 1982 г.)
1941 година — Михаил Гьонин, български футболист
1944 година — Виталий Цешковски, съветски шахматист († 2011 г.)
1944 година — Майкъл Дъглас, американски артист
1945 година — Калина Згурова, национална певица
1951 година — Марк Хамил, американски артист
1952 година — Кристофър Рийв, американски артист († 2004 г.)
1953 година — Йордан Ганчовски, български публицист
1954 година — Хуанде Рамос, испански футболист
1955 година — Дзукеро, италиански артист
1955 година — Карл-Хайнц Румениге, немски футболист
1956 година — Джейми Хайнеман, ефирен водещ
1958 година — Майкъл Медсън, американски артист
1960 година — Игор Беланов, украински футболист
1961 година — Хедър Локлиър, американска актриса
1965 година — Скоти Пипън, американски баскетболист
1968 година — Уил Смит, американски артист
1969 година — Катрин Зита-Джоунс, английска актриса
1974 година — Мат Харди, американски кечист
1976 година — Армандо Пети, португалски футболист
1980 година — Никола Жигич, сръбски футболист
1980 година — T.I., американски рапър
1982 година — Райън Лайстман, американски поп реализатор
1991 година — Еми Кларк, американска актриса

Починали

1066 година — Харалд III, крал на Норвегия (* 1015 г.)
1534 година — Климент VII, римски папа (* 1478 г.)
1621 година — Мери Сидни, британска поетеса (* 1561 г.)
1849 година — Йохан Щраус, австрийски композитор (* 1804 г.)
1903 година — Григор Манасиев, български бунтовник (*? г.)
1903 година — Иван Топчев, български боен и бунтовник (* 1869 г.)
1903 година — Никола Дечев, български бунтовник (* 1880 г.)
1924 година — Никола Хаджиташев, български бунтовник (* 1882 г.)
1942 година — Ставре Наумов, български публицист (* 1870 г.)
1949 година — Ганчо Ценов, български историк (* 1870 г.)
1958 година — Джон Б. Уотсън, американски психолог (* 1878 г.)
1959 година — Божидар Здравков, български политик (* 1884 г.)
1961 година — Кирил Совичанов, български бунтовник и преподавател (* 1878 г.)
1963 година — Курт Цайцлер, немски офицер (* 1895 г.)
1970 година — Ерих Мария Ремарк, немски публицист (* 1898 г.)
1980 година — Джон Бонъм, английски барабанист (* 1948 г.)
1984 година — Ерих Аренд, немски стихотворец и преводач (* 1903 г.)
1999 година — Марион Зимър Брадли, американска писателка (* 1930 г.)
2004 година — Петко Москов, български ваятел (* 1953 г.)
2006 година — Петре Андреевски, публицист от Република Македония (* 1934 г.)
2008 година — Нино Киров, български шахматист, гросмайстор (* 1945 г.)
2011 година — Вангари Маатаи, кенийска еколожка, носителка на Нобелова премия за мир през 2004 година (* 1940 г.)

Празници

България — Официален празник на град Добрич — По силата на Крайовската конвенция на 25.09.1940 година градът е освободен от румънска окупация, Празник на община Мадан и ден на миньора
България — Ден на свързочните войски и органите за осведомително обезпечаване на Българската войска - Обявен е със заповед на министъра на защитата през 1998 г.замбик — Ден на въоръжените сили

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> ``
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР