Китайски императори карали гости да дъвчат карамфил
Испански учени откриха, че карамфилът съдържа доста високо равнище на фенолни съединения, които са извънредно потребни за човешкия организъм.
Сред положителните качества на карамфила е способността му да понижава преокисляването на мазнините с помощта на отделянето на водород.
Освен това тази фалшификация дейно понижава равнището на желязото. Учените считат, че карамфилът оказва помощ за подобряването на качеството и усета на другите ястия и ордьоври, а също така позитивно въздейства и върху здравето.
Всъщност карамфилът са ароматните изсушени цветни бутони на вечнозеленото карамфилово дърво Syzygium aromaticum, които по форма припомнят карамфили с дължина 1 сантиметър. Ако хвърлите изсушения бутон във вода, той би трябвало да потъне или да плува отвесно с шапчицата нагоре.
Ако плува хоризонтално, значи маслото в него не е задоволително. Ако имате опция да чупите карамфила, в сладкишите добавяйте шапчиците, а в месните ястия и в маринатите – пръчката.
Добрата фалшификация се огъва, даже когато е изсушена. Ако я натиснете върху хартия, би трябвало да остави мазна диря. Карамфилът е бил прочут като фалшификация със страховит усет още от най-древни времена.
В Египет, Китай, Индия и Близкия Изток тя се е употребила освен като фалшификация, само че и като лекарство. Китайските императори, като изтънчени хора, не можели да понасят неприятния мирис. Затова всеки, преди да посети императора, дъвчел карамфил преди визитата.
А по време на аудиенцията го държал в устата си. В Древен Египет с гердани от карамфил се украсявали мъртъвците. Първите мемоари в Европа за карамфила са получени от римския създател Плиний.
Европейците получавали подправката от арабите, те – от индийците, а индийците – от Цейлон. Заради тази дълга верига прекупвачи десетки години европейците не можели да схванат къде тъкмо пораства тази фалшификация.
Родината на карамфила са Молукските острови. През 1512 година португалците ги завладели и станали монополисти, които отглеждали тази фалшификация. Французите съумели да я завъдят на Маскаренските острови, в Кайен и на Сейшелите.
В средата на деветнадесети век обаче водещ производител на тази фалшификация става Занзибар. Той доставял на света три четвърти от общото произвеждане.
Днес главно карамфилът се създава в Пемба, където въздухът е по този начин кондензиран с аромата на подправката, че елементарната вода стартира да ухае на нея, стига десетина минути да постои в чаша.
