Испания и Каталуния - един дълго тлеещ конфликт
Испания е разграничена от идния в неделя референдум за независимостта на Каталуня, който може да докара до плетеница от спорове. Властите в Мадрид пзабраниха допитването, само че ръководещите в самостоятелната област са безапелационни: избор ще има. Въпросителните след възможния референдум са доста, само че най-актуалният въпрос в действителност е ще съумеят ли каталунците въобще да отидат до урните в неделя.
Джанан Дурал предлага къс преглед на събитията, довели до референдума за самостоятелност на Каталуния, разгласен за неделя.
„ Ще гласуваме “, „ Искаме народна власт “, „ Това е страната Каталуния! “ - това са единствено част от лозунгите, които към този момент няколко седмици огласят улиците на Барселона и други каталунски градове. В неделя се чака жителите да отговорят на въпроса желаят ли Каталуния да стане самостоятелна страна.
Джорди Грапера, последовател на концепцията за самостоятелност: Това е битка както за самото ни право да гласуваме на референдум за самоопределение, по този начин и за правото ни да можем сами да решаваме кой и по какъв начин да ни ръководи.
Но още преди да са отишли до урните, ръководещите в Мадрид към този момент имат своя отговор - не. Не на провеждането на референдум и изрично „ не “ на разединение на Каталуния от Испания.
Опитите да бъде попречено на каталунския референдум започнаха със възбрана за провеждането му от Конституционния съд, продължиха с обиски на печатници, ангажирани с предизборни материали и бюлетини. Последваха арести на 14 каталунски политици и публични лица, участващи в подготовката на референдума. Лидерът на Каталуния - Карлес Пучдемон, упрекна държавното управление на Мариано Рахой в репресии.
Карлес Пучдемон, президент на Каталуния: Ако съдим по полицейското наличие в близост, може да останем с усещането, че укриваме оръжия за всеобщо заличаване, нуклеарен боеприпас или пък сме наркокартел. Двама от всеки трима от силите за битка с безредиците, сега са тук - с цел да попречат на какво? На това рисково нещо, наречено референдум ли? Това не просто е неуместно, само че и няма да ни спре да отидем до урните.
Напрежението по оста Барселона-Мадрид датира от десетилетия. По време на режима на военачалник Франко, каталунският език е неразрешен. Постепенно региона си издейства от ден на ден пълномощия, само че съгласно ръководещите в Каталуния - извънредно незадоволително. През 2006-та каталунците гласоподаваха за разширение на тяхната самостоятелност - в тази ситуация - по-широки данъчни права и формален статут на нация. Това обаче беше отхвърлено от ръководещите.
През 2014 година още веднъж имаше референдум, в който 80% от гласувалите желаеха самостоятелност. Той обаче беше със алегоричен темперамент. Сега ръководещите на самостоятелната област са безапелационни - в случай че хората гласоподават за обособяване, Каталуния ще стане независима страна.
Карлес Пучдемон, президент на Каталуния: Референдум, въпреки и възпрепятстван от страната, само че подсилен от гласоподавателите, си остава референдум. Трябва да бъде ясно, че каталунците са народ, който има правото свободно и по либерален метод да дефинират ориста си. Никой не може да промени този факт.
Какъв е залогът? Каталуния способства приблизително с 20% от брутния вътрешен артикул на Испания и обезпечава 1/4 от износа на страната. Тя е втората най-богата област, привлекателен център за туристите и все по-активно разрастващ се индустриален център. Именно стопански са главните причини на каталунците за разединение. Вместо да внасят в общата стопанска система на Испания, те избират сами да разпределят големите си доходи. Нещо, от което упправляващите в Испания мъчно биха се лишили.
И до момента в който Мадрид и Барселона не престават със взаимните нападки, Европа и светът избират да запазят безмълвие и да не се намесват. Евентуалното разединение на териториалната целокупност на Испания може да докара до резултата на доминото и да се засилят сепаратистките настроения в редица други страни на Стария контитнент. Въпросителните след възможния референдум са доста, само че най-актуалният въпрос в действителност е - ще съумеят ли каталунците въобще да отидат до урните в неделя.
Джанан Дурал предлага къс преглед на събитията, довели до референдума за самостоятелност на Каталуния, разгласен за неделя.
„ Ще гласуваме “, „ Искаме народна власт “, „ Това е страната Каталуния! “ - това са единствено част от лозунгите, които към този момент няколко седмици огласят улиците на Барселона и други каталунски градове. В неделя се чака жителите да отговорят на въпроса желаят ли Каталуния да стане самостоятелна страна.
Джорди Грапера, последовател на концепцията за самостоятелност: Това е битка както за самото ни право да гласуваме на референдум за самоопределение, по този начин и за правото ни да можем сами да решаваме кой и по какъв начин да ни ръководи.
Но още преди да са отишли до урните, ръководещите в Мадрид към този момент имат своя отговор - не. Не на провеждането на референдум и изрично „ не “ на разединение на Каталуния от Испания.
Опитите да бъде попречено на каталунския референдум започнаха със възбрана за провеждането му от Конституционния съд, продължиха с обиски на печатници, ангажирани с предизборни материали и бюлетини. Последваха арести на 14 каталунски политици и публични лица, участващи в подготовката на референдума. Лидерът на Каталуния - Карлес Пучдемон, упрекна държавното управление на Мариано Рахой в репресии.
Карлес Пучдемон, президент на Каталуния: Ако съдим по полицейското наличие в близост, може да останем с усещането, че укриваме оръжия за всеобщо заличаване, нуклеарен боеприпас или пък сме наркокартел. Двама от всеки трима от силите за битка с безредиците, сега са тук - с цел да попречат на какво? На това рисково нещо, наречено референдум ли? Това не просто е неуместно, само че и няма да ни спре да отидем до урните.
Напрежението по оста Барселона-Мадрид датира от десетилетия. По време на режима на военачалник Франко, каталунският език е неразрешен. Постепенно региона си издейства от ден на ден пълномощия, само че съгласно ръководещите в Каталуния - извънредно незадоволително. През 2006-та каталунците гласоподаваха за разширение на тяхната самостоятелност - в тази ситуация - по-широки данъчни права и формален статут на нация. Това обаче беше отхвърлено от ръководещите.
През 2014 година още веднъж имаше референдум, в който 80% от гласувалите желаеха самостоятелност. Той обаче беше със алегоричен темперамент. Сега ръководещите на самостоятелната област са безапелационни - в случай че хората гласоподават за обособяване, Каталуния ще стане независима страна.
Карлес Пучдемон, президент на Каталуния: Референдум, въпреки и възпрепятстван от страната, само че подсилен от гласоподавателите, си остава референдум. Трябва да бъде ясно, че каталунците са народ, който има правото свободно и по либерален метод да дефинират ориста си. Никой не може да промени този факт.
Какъв е залогът? Каталуния способства приблизително с 20% от брутния вътрешен артикул на Испания и обезпечава 1/4 от износа на страната. Тя е втората най-богата област, привлекателен център за туристите и все по-активно разрастващ се индустриален център. Именно стопански са главните причини на каталунците за разединение. Вместо да внасят в общата стопанска система на Испания, те избират сами да разпределят големите си доходи. Нещо, от което упправляващите в Испания мъчно биха се лишили.
И до момента в който Мадрид и Барселона не престават със взаимните нападки, Европа и светът избират да запазят безмълвие и да не се намесват. Евентуалното разединение на териториалната целокупност на Испания може да докара до резултата на доминото и да се засилят сепаратистките настроения в редица други страни на Стария контитнент. Въпросителните след възможния референдум са доста, само че най-актуалният въпрос в действителност е - ще съумеят ли каталунците въобще да отидат до урните в неделя.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ