Испания е изправена пред тежък избор
Испания е изправена пред невиждана политическа рецесия след следващите парламентарни избори, които се състояха на 10 ноември тази година. Това е четвъртият парламентарен избор за 4 години, резултат от политическата неустойчивост в страната и свързан значително от трусовете в Каталуния. Голямата изненада на тези избори се оказа непредвиденият напредък на крайнодясната партия Vox, която завоюва 15% от гласовете и ще има 52 депутати от 350. Също толкоз непредвиден беше и крахът на центристката партия Ciudadanos, която загуби 47 от досегашните си 57 депутати и се сви до 7%.
Резултатите на обичайните партии обаче не допускат основаването на съдружно държавно управление без присъединяване на каталунските сепаратистки партии, каквото беше желанието на служебния министър председател, социалистическия водач Педро Санчес. Неговата партия завоюва изборите със 120 депутати, само че с цел да образува държавно управление, са му нужни 176. Това значи, че би трябвало да сформира съдружно държавно управление с крайнолявата партия Podemos, Баската националистическа партия и на няколко други дребни леви партии. Въпреки това гласовете не са задоволителни и Санчес ще би трябвало да разчита или на каталунските сепаратистки партии, или на либералите от Ciudadаnos. Те обаче постоянно са клонели повече към десния бранш.
Какво се случи в последните 4 година, с цел да се стигне до сходен политически блокаж?
Испания беше ударена съществено от международната икономическа рецесия, заради което през 2011 година социалистическият министър председател Хосе Родригес Сапатеро реши да не довърши мандата си и свика предварителни избори. Те бяха извоювани от дясната Народна партия, която реализира безусловно болшинство. Последваха извънредно тежки финансови и обществени промени, вследствие на които поддръжката за Народната партия понижа доста и след изборите през 2015 година нейният водач Мариано Рахой не съумя да образува държавно управление. Това наложи провеждането на нов парламентарен избор през юни 2016 година Народната партия го завоюва, само че без безусловно болшинство. Мариано Рахой съумя да сформира държавно управление с помощта на вота „ въздържал се “ на огромна част от социалистическите депутати.
Година по-късно напрежението в Каталуния ескалира, а през октомври 2017 година се организира референдум за самостоятелност, който беше разгласен за противозаконен от конституционния съд. Референдумът беше съпроводен от конфликти сред сепаратистки деятели и испанската полиция. Базирайки се на резултата от допитването, сепаратисткото самостоятелно държавно управление разгласи независимостта на Каталуния в декларация, гласувана от сепаратистките партии, които имат болшинство в локалния парламент. Тази декларация беше оповестена за противоконституционна от конституционния съд, а испанският парламент гласоподава активирането на член 155 от конституцията, който анулира пълномощията на самостоятелното държавно управление и сложи Каталуния под контрола на централното държавно управление. Много от сепаратистките политически водачи бяха задържани, а някогашният каталунски водач Карлес Пучдемон избяга в Белгия.
Междувременно Народната партия беше разтърсена от кавги за нелегално финансиране и корупция. В резултат през юни 2018 година социалистическият водач Педро Санчес внесе избор на съмнение против държавното управление на Мариано Рахой. С поддръжката на крайнолявата Подемос и на каталунските сепаратистки партии държавното управление на Рахой падна от власт и на неговото място застана Педро Санчес.
Правителството на Санчес обаче не просъществува дълго. След несполучливия опит да събере задоволително гласове в Народното събрание за гласуването на държавния бюджет през февруари т.г., социалистическият водач реши да свика предварителни избори с вярата да реализира задоволително добър резултат за съставянето на устойчиво държавно управление. Резултатите от вота през април 2019 година обаче не оправдаха упованията му. Социалистическата партия завоюва 123 депутати и единственият вид за основаване на държавно управление беше или с крайнолевите от Podemos и каталунските сепаратистки партии, или с центристите от Ciudadanos. След 6 месеца договаряния опитите за сформиране на държавно управление не се увенчаха с триумф и Педро Санчес насрочи нови избори, надявайки се този път партията му да реализира нужното болшинство, с цел да не зависи от крайната левица или сепаратистите в Каталуния.
Само месец преди изборите обаче Върховният съд завърши делото против 9 каталунски сепаратистки водачи, осъждайки ги на сред 9 и 13 година затвор. Съдебното решение провокира вълна от митинги в цяла Каталуния, които прераснаха в вълнения и съществени конфликти с полицията.
Нажежената конюнктура в Каталуния остави своя отпечатък върху политическата карта на страната след последните избори. Противопоставянето сред сепаратисти и последователи на единството на Испания докара до повишение на поддръжката както за националистическите и сепаратистки партии в Каталуния и други самостоятелни области, по този начин и за крайната десница. Изненадващо положителният резултат на крайнодясната Vox се дължи значително на рецензиите към обичайните партии за пасивността и неналичието на увереност във връзка с обстановката в Каталуния. Все повече гласоподаватели поддържат тезата на крайната десница за ограничение на автономията на обособените области и подсилване на целостта на страната. Факт е, че Каталуния е върхът на айсберга, само че сепаратистки настроения съществуват в доста други самостоятелни области, като страната на баските да вземем за пример. Опасението на политическите водачи е, че отстъпки пред натиска на сепаратистите в Каталуния биха провокирали верижна реакция в доста други елементи на страната.
Сложната политическа обстановка след последните избори не предвещава скорошна развръзка на пъзела, изключително в случай че бъдещото държавно управление зависи от поддръжката на сепаратистките партии. Дни след изборите в Испания въпросителните са доста повече от отговорите. Лидерът на социалистите Педро Санчес е решен да сформира лявоцентристко държавно управление преди края на годината. Остава да забележим дали това ще се случи и на каква цена.
Резултатите на обичайните партии обаче не допускат основаването на съдружно държавно управление без присъединяване на каталунските сепаратистки партии, каквото беше желанието на служебния министър председател, социалистическия водач Педро Санчес. Неговата партия завоюва изборите със 120 депутати, само че с цел да образува държавно управление, са му нужни 176. Това значи, че би трябвало да сформира съдружно държавно управление с крайнолявата партия Podemos, Баската националистическа партия и на няколко други дребни леви партии. Въпреки това гласовете не са задоволителни и Санчес ще би трябвало да разчита или на каталунските сепаратистки партии, или на либералите от Ciudadаnos. Те обаче постоянно са клонели повече към десния бранш.
Какво се случи в последните 4 година, с цел да се стигне до сходен политически блокаж?
Испания беше ударена съществено от международната икономическа рецесия, заради което през 2011 година социалистическият министър председател Хосе Родригес Сапатеро реши да не довърши мандата си и свика предварителни избори. Те бяха извоювани от дясната Народна партия, която реализира безусловно болшинство. Последваха извънредно тежки финансови и обществени промени, вследствие на които поддръжката за Народната партия понижа доста и след изборите през 2015 година нейният водач Мариано Рахой не съумя да образува държавно управление. Това наложи провеждането на нов парламентарен избор през юни 2016 година Народната партия го завоюва, само че без безусловно болшинство. Мариано Рахой съумя да сформира държавно управление с помощта на вота „ въздържал се “ на огромна част от социалистическите депутати.
Година по-късно напрежението в Каталуния ескалира, а през октомври 2017 година се организира референдум за самостоятелност, който беше разгласен за противозаконен от конституционния съд. Референдумът беше съпроводен от конфликти сред сепаратистки деятели и испанската полиция. Базирайки се на резултата от допитването, сепаратисткото самостоятелно държавно управление разгласи независимостта на Каталуния в декларация, гласувана от сепаратистките партии, които имат болшинство в локалния парламент. Тази декларация беше оповестена за противоконституционна от конституционния съд, а испанският парламент гласоподава активирането на член 155 от конституцията, който анулира пълномощията на самостоятелното държавно управление и сложи Каталуния под контрола на централното държавно управление. Много от сепаратистките политически водачи бяха задържани, а някогашният каталунски водач Карлес Пучдемон избяга в Белгия.
Междувременно Народната партия беше разтърсена от кавги за нелегално финансиране и корупция. В резултат през юни 2018 година социалистическият водач Педро Санчес внесе избор на съмнение против държавното управление на Мариано Рахой. С поддръжката на крайнолявата Подемос и на каталунските сепаратистки партии държавното управление на Рахой падна от власт и на неговото място застана Педро Санчес.
Правителството на Санчес обаче не просъществува дълго. След несполучливия опит да събере задоволително гласове в Народното събрание за гласуването на държавния бюджет през февруари т.г., социалистическият водач реши да свика предварителни избори с вярата да реализира задоволително добър резултат за съставянето на устойчиво държавно управление. Резултатите от вота през април 2019 година обаче не оправдаха упованията му. Социалистическата партия завоюва 123 депутати и единственият вид за основаване на държавно управление беше или с крайнолевите от Podemos и каталунските сепаратистки партии, или с центристите от Ciudadanos. След 6 месеца договаряния опитите за сформиране на държавно управление не се увенчаха с триумф и Педро Санчес насрочи нови избори, надявайки се този път партията му да реализира нужното болшинство, с цел да не зависи от крайната левица или сепаратистите в Каталуния.
Само месец преди изборите обаче Върховният съд завърши делото против 9 каталунски сепаратистки водачи, осъждайки ги на сред 9 и 13 година затвор. Съдебното решение провокира вълна от митинги в цяла Каталуния, които прераснаха в вълнения и съществени конфликти с полицията.
Нажежената конюнктура в Каталуния остави своя отпечатък върху политическата карта на страната след последните избори. Противопоставянето сред сепаратисти и последователи на единството на Испания докара до повишение на поддръжката както за националистическите и сепаратистки партии в Каталуния и други самостоятелни области, по този начин и за крайната десница. Изненадващо положителният резултат на крайнодясната Vox се дължи значително на рецензиите към обичайните партии за пасивността и неналичието на увереност във връзка с обстановката в Каталуния. Все повече гласоподаватели поддържат тезата на крайната десница за ограничение на автономията на обособените области и подсилване на целостта на страната. Факт е, че Каталуния е върхът на айсберга, само че сепаратистки настроения съществуват в доста други самостоятелни области, като страната на баските да вземем за пример. Опасението на политическите водачи е, че отстъпки пред натиска на сепаратистите в Каталуния биха провокирали верижна реакция в доста други елементи на страната.
Сложната политическа обстановка след последните избори не предвещава скорошна развръзка на пъзела, изключително в случай че бъдещото държавно управление зависи от поддръжката на сепаратистките партии. Дни след изборите в Испания въпросителните са доста повече от отговорите. Лидерът на социалистите Педро Санчес е решен да сформира лявоцентристко държавно управление преди края на годината. Остава да забележим дали това ще се случи и на каква цена.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ