Ислямът вече се реформира
Ислямът към този момент се намира в развой на реформация, твърди преподаващият в Съединени американски щати ислямовед Абдулахи Ахмед Ан-Найим. Той счита обаче, че тази реформация не трябва да се мисли в ключа на европейското просвещение и съгласно европейската ценностна система. Защото, твърди ученият, огромната неволя на мюсюлманите е точно в това, че още не са се освободили от колониалното завещание в главите си и от политическите правила, наложени им от колониалните страни. Възгледите на Абдулахи Ахмед Ан-Найим звучат частично предизвикателно, в случай че не и недопустимо, само че си коства да се прочетат. Защото мнозина в немюсюлманския свят мъчно си показват какво е в главите на тези 1,6 милиарда души. Съвсем различен е въпросът, че Абдулахи Ахмед Ан-Найим като че ли въобще не може да мисли за света оттатък религията и по никакъв метод не включва в размишленията си атеизма като някаква опция.
С него беседва Клаудиа Менде.
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: За мен като мохамеданин страната би трябвало да бъде секуларна, с цел да мога аз самият умерено да упражнявам религията си. Държавата въобще не трябва да се интересува от това дали съм безбожник или набожен. Но разделянето на страна и вяра аз мисля не в ключа на европейското Просвещение, а по напълно различен метод.
Ако страната и религията са разграничени, каква роля тогава ще играе религията в публичния живот?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Аз различавам сред страна и политика. Държавата няма нищо общо с религията, само че политиката има. В Германия, да вземем за пример, християндемократите считат, че техните политически възгледи са въодушевени от християнските полезности. Тъй че даже в случай че прогоните шериата от политиката, той ще остане алената нишка, която следва всеки политик-мюсюлманин.
С какво Вашият мироглед за секуларната страна е друг от европейския?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Когато преди 1400 години мюсюлманите основават първата си страна в Медина, тя не е нито ислямска, нито религиозна. Тази страна е политическа институция. Концепцията за мюсюлманска страна е постколониална структура, която свързва европейската национална страна с концепцията за самоопределението на мюсюлманите. Не бива да мислим единствено за Просвещението и за европейската идея за секуларна страна.
Тоест, секуларната страна може да има разнообразни лица?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: От френска позиция Германия не може да се счита за напълно секуларна страна, тъй като религията има място в политиката. А пък Англия, където кралицата по едно и също време е и глава на Англиканската черква, даже от немска позиция не би трябвало да е секуларна страна. Въпреки това всички тези страни се считат за секуларни. Твърдението, че разделянето сред черква и страна настава с помощта на Просвещението, е жестоко опростяване. Това изказване не може да се изведе от европейската история. Факт е обаче, че европейците постановиха своя мироглед за национална страна на колонизираните от тях страни в Африка и Азия. След като тези страни получиха самостоятелност, живеещите в тях мюсюлмани се оказаха жители на национални страни по европейски пример, които въобще не отговаряха на тяхната просвета и на възгледите им. Тоест, европейските велики сили случайно им постановиха един модел, чиито трагични последствия виждаме през днешния ден в Сирия и в Ирак.
Но колониализмът не е отговорен за това, че през днешния ден в тези страни ислямът е държавна вяра.
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Така е. Но какво значи "държавна вяра "? За доста общества религиозната еднаквост е централен миг, само че от нея няма никакви юридически последици. Да не приказваме, че съществуват и немюсюлмански страни с държавна вяра – Ирландия, да вземем за пример.
"Държавна вяра " значи, че не съществува разделяне сред страна и вяра.
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Член 2 от египетската конституция афишира исляма за държавна вяра. Но в останалата част от конституцията липсва каквото и да било позоваване на член 2. Тоест, тази наредба е без значение, тя е просто агитация без последици, метод да се легитимира страната. Египет се ръководи от боен режим, който смъкна законно определения президент от Мюсюлманското приятелство. Мюсюлманските братя лежат в пандиза, даже ги екзекутират поради политически "престъпления ". Военните държат властта в страната, без значение от това какво написа в член 2.
Вие призовавате мюсюлманите да се освобождават поединично от колониализма. Какво значи това?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Сърцата и мозъците на мюсюлманите към момента са в плен на европейските възгледи и философия, на европейската идея за ръководството на страната – без значение от обстоятелството, че колониализмът от дълго време завърши. Защото колониализмът не е просто военна окупация, той е положение на духа – както на колонизираните, по този начин и на колонизаторите. Окупираният дава значим принос за личното си послушание на колониалните и неоколониалните цели. Като мохамеданин аз първо би трябвало да освободя своето лично сърце и душата си, с цел да се трансформира още веднъж в независима персона. Това обаче не значи, че аз отхвърлям въздействието на европейската или американската просвета.
Как гледате на дебата към секуларната страна?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Докато продължаваме да имитираме европейските модели, ние в никакъв случай няма да се освободим от колониализма. Трябва да изработим лични политически модели, които се коренят в нашата история. Трябва да формулираме своята политическа теория в границите на една мисловна система, която се намира оттатък европейските колониални ограничавания.
Европейската Реформация е доста по-комплексна от описа за един духовник, който заковал на черковната врата лист с условия (има се поради Мартин Лутер – б.ред.). Всяко придвижване за промени се нуждае от доста време и от избран консенсус, който поражда в границите на няколко генерации. Европейците от времето на Лутер въобще не са знаели, че са част от християнската Реформация. В същото състояние са били и съвременниците на Френската гражданска война. Тези великански процеси могат да се видят само в ретроспекция.
А какво значи това за обновлението на исляма?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Мюсюлманската реформация е подобен развой. 1,6 милиарда мюсюлмани по света населяват един доста необятен указател от религиозни посоки. То не е като при автомобила: завърташ ключа и Реформата потегля. Точно противоположното: в оборот са най-различни новаторски хрумвания, които се натъкват както на поддръжка, по този начин и на опозиция. Някои радетели за реформирането на исляма заплащат даже с живота си – в историята, за жал, това постоянно се случва.
Искате да кажете, че сега към този момент върви развой на реформиране на исляма, по този начин ли?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Да, ние сме по средата на пътя. Мюсюлманите от ден на ден се нервират от някои аспекти на обичайното схващане на исляма – да вземем за пример лимитираните права на дамите и неналичието на религиозна независимост.
Абдулахи Ахмед Ан-Найим е роден през 1946 година в Судан. Той е професор в Юридическия университет "Емъри " в Атланта, Съединени американски щати. Занимава се с ислямско право, човешки права и интернационално право. С него беседва Клаудия Менде.
С него беседва Клаудиа Менде.
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: За мен като мохамеданин страната би трябвало да бъде секуларна, с цел да мога аз самият умерено да упражнявам религията си. Държавата въобще не трябва да се интересува от това дали съм безбожник или набожен. Но разделянето на страна и вяра аз мисля не в ключа на европейското Просвещение, а по напълно различен метод.
Ако страната и религията са разграничени, каква роля тогава ще играе религията в публичния живот?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Аз различавам сред страна и политика. Държавата няма нищо общо с религията, само че политиката има. В Германия, да вземем за пример, християндемократите считат, че техните политически възгледи са въодушевени от християнските полезности. Тъй че даже в случай че прогоните шериата от политиката, той ще остане алената нишка, която следва всеки политик-мюсюлманин.
С какво Вашият мироглед за секуларната страна е друг от европейския?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Когато преди 1400 години мюсюлманите основават първата си страна в Медина, тя не е нито ислямска, нито религиозна. Тази страна е политическа институция. Концепцията за мюсюлманска страна е постколониална структура, която свързва европейската национална страна с концепцията за самоопределението на мюсюлманите. Не бива да мислим единствено за Просвещението и за европейската идея за секуларна страна.
Тоест, секуларната страна може да има разнообразни лица?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: От френска позиция Германия не може да се счита за напълно секуларна страна, тъй като религията има място в политиката. А пък Англия, където кралицата по едно и също време е и глава на Англиканската черква, даже от немска позиция не би трябвало да е секуларна страна. Въпреки това всички тези страни се считат за секуларни. Твърдението, че разделянето сред черква и страна настава с помощта на Просвещението, е жестоко опростяване. Това изказване не може да се изведе от европейската история. Факт е обаче, че европейците постановиха своя мироглед за национална страна на колонизираните от тях страни в Африка и Азия. След като тези страни получиха самостоятелност, живеещите в тях мюсюлмани се оказаха жители на национални страни по европейски пример, които въобще не отговаряха на тяхната просвета и на възгледите им. Тоест, европейските велики сили случайно им постановиха един модел, чиито трагични последствия виждаме през днешния ден в Сирия и в Ирак.
Но колониализмът не е отговорен за това, че през днешния ден в тези страни ислямът е държавна вяра.
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Така е. Но какво значи "държавна вяра "? За доста общества религиозната еднаквост е централен миг, само че от нея няма никакви юридически последици. Да не приказваме, че съществуват и немюсюлмански страни с държавна вяра – Ирландия, да вземем за пример.
"Държавна вяра " значи, че не съществува разделяне сред страна и вяра.
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Член 2 от египетската конституция афишира исляма за държавна вяра. Но в останалата част от конституцията липсва каквото и да било позоваване на член 2. Тоест, тази наредба е без значение, тя е просто агитация без последици, метод да се легитимира страната. Египет се ръководи от боен режим, който смъкна законно определения президент от Мюсюлманското приятелство. Мюсюлманските братя лежат в пандиза, даже ги екзекутират поради политически "престъпления ". Военните държат властта в страната, без значение от това какво написа в член 2.
Вие призовавате мюсюлманите да се освобождават поединично от колониализма. Какво значи това?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Сърцата и мозъците на мюсюлманите към момента са в плен на европейските възгледи и философия, на европейската идея за ръководството на страната – без значение от обстоятелството, че колониализмът от дълго време завърши. Защото колониализмът не е просто военна окупация, той е положение на духа – както на колонизираните, по този начин и на колонизаторите. Окупираният дава значим принос за личното си послушание на колониалните и неоколониалните цели. Като мохамеданин аз първо би трябвало да освободя своето лично сърце и душата си, с цел да се трансформира още веднъж в независима персона. Това обаче не значи, че аз отхвърлям въздействието на европейската или американската просвета.
Как гледате на дебата към секуларната страна?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Докато продължаваме да имитираме европейските модели, ние в никакъв случай няма да се освободим от колониализма. Трябва да изработим лични политически модели, които се коренят в нашата история. Трябва да формулираме своята политическа теория в границите на една мисловна система, която се намира оттатък европейските колониални ограничавания.
Европейската Реформация е доста по-комплексна от описа за един духовник, който заковал на черковната врата лист с условия (има се поради Мартин Лутер – б.ред.). Всяко придвижване за промени се нуждае от доста време и от избран консенсус, който поражда в границите на няколко генерации. Европейците от времето на Лутер въобще не са знаели, че са част от християнската Реформация. В същото състояние са били и съвременниците на Френската гражданска война. Тези великански процеси могат да се видят само в ретроспекция.
А какво значи това за обновлението на исляма?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Мюсюлманската реформация е подобен развой. 1,6 милиарда мюсюлмани по света населяват един доста необятен указател от религиозни посоки. То не е като при автомобила: завърташ ключа и Реформата потегля. Точно противоположното: в оборот са най-различни новаторски хрумвания, които се натъкват както на поддръжка, по този начин и на опозиция. Някои радетели за реформирането на исляма заплащат даже с живота си – в историята, за жал, това постоянно се случва.
Искате да кажете, че сега към този момент върви развой на реформиране на исляма, по този начин ли?
Абдулахи Ахмед Ан-Найим: Да, ние сме по средата на пътя. Мюсюлманите от ден на ден се нервират от някои аспекти на обичайното схващане на исляма – да вземем за пример лимитираните права на дамите и неналичието на религиозна независимост.
Абдулахи Ахмед Ан-Найим е роден през 1946 година в Судан. Той е професор в Юридическия университет "Емъри " в Атланта, Съединени американски щати. Занимава се с ислямско право, човешки права и интернационално право. С него беседва Клаудия Менде.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ