Русия - новият най-добър приятел на Пакистан
Исламабад и Москва откриха дипломатически връзки на 1 май 1948 година незабавно, откакто Пакистан получи самостоятелност. На 1 май страната означи 70-тата годишнина от това събитие. Но обстановката беше по-различна през 1959 година, когато Аюб хан позволи на Съединени американски щати да употребяват авиобазата в Пешаваре. В отговор американците го излъгаха, като изпратиха оттова аероплан за разузнаване в Съюз на съветските социалистически републики, без да предизвестяват локалните управляващи за това. Там самолетът бе свален от Русия и, за жалост, виновността за изпращането му бе положена върху Пакистан, защото той излетя от тази страна. В резултат на това Русия се опълчи на Пакистан , а в последна сметка Съветският съюз отмъсти на Исламабад по време на индо-пакистанската война през 1971 година, написа пакистанското издание Nation в материал, показан без редакторска интервенция.
Индия се възползва изцяло от спора и през август 1971 година подписа Договор за другарство със Съветския съюз в името на мира и съдействието, който задължи Москва да поддържа Ню Делхи. Последвалата руска помощ за Индия под формата на оръжия и финансиране утежни още повече връзките сред Пакистан и Русия. Москва имаше аргументи да се отвърне от Исламабад, а Индия се възползва от обстановката и Пакистан се разпадна. Съюз на съветските социалистически републики освен поддържа основаването на Бангладеш, само че и наложи несъгласие на всички резолюции на Пакистан в Организация на обединените нации против отделянето на източната част на страната.
Така нареченият най-хубав другар на Пакистан Съединени американски щати използваха дипломатическа ловкост. Американците, евентуално, са подкрепяли Пакистан в контраст на Съюз на съветските социалистически републики в Индия, те изпратиха своя 7-ми Флот в Бенгалския залив, с цел да основат опасност за Индия и видимост за поддръжката на Пакистан . Но освен това Съединени американски щати по този начин и не задействаха своя 8-ми Флот, който можеше да предотврати отделянето на Източен Пакистан. Както се случва елементарни, благодарение на отделянето на Бангладеш, американците желаеха да основат още един безконечен спор сред Индия и Пакистан. Може да се смята, че това е първия случай на изменничество от страна на Съединени американски щати. Ние платихме всичко за единодушието си да предоставим нашата военна база, добавя организация Фокус.
По-късно, през 1979 година, когато Съединени американски щати възнамеряваше да окупира Афганистан, Пакистан направи още една неточност, като оказа помощ на Вашингтон в битката срещу Съветския съюз, който се опитваше да окупира Афганистан. След провалянето в афгано-съветската война Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, само че съветското управление към момента контролираше чудесно обстановката и модерна Русия стана толкоз мощна. Русия показва на целия свят, че към момента е велика страна и супердържава.
В историята на пакистанско-руските връзки имаше възходи и падения, само че през множеството време страните бяха враждебни една към друга. Пакистан погледна Русия през призмата на западната визия, а Русия гледаше през очите на индийците. Въпреки това през последните няколко години страните имат опция да не помнят предишното. През последното десетилетие Русия се заинтересува от положителните двустранни връзки с Пакистан. Държавите схващат, че евентуалната опасност, произлизаща от Южна Азия, е надвиснала и над двете от тях. Проблемът с интернационалния тероризъм и продължаващият афганистански спор подсигуряват дълготрайно съдействие сред Русия и Пакистан.
Подобрението в връзките сред Пакистан и Русия стана видимо през септември 2016 година, когато 70 съветски и 130 пакистански бойци организираха първите взаимни военни учения в северния Пакистан, Чарати. Индийците се опълчиха на това и с всички сили се пробваха да убедят Русия да анулира ученията на фона на нападението върху индийската военна база от 18 септември, за което Ню Делхи, както нормално, упрекна Пакистан. Русия обаче отхвърли.
Ние, пакистанците, сме удовлетворени от построяването на дипломатическите и военните връзки. Надявам се, че Русия ще се възползва от предлагането на Пакистан за пристанище в Гуадар. Големият пробив бе фактът, че Русия анулира десетгодишното ембарго върху доставките на оръжие за Пакистан, като се съгласи да продаде хеликоптери на Исламабад, макар недоволството на Индия.
Само с помощта на изключителното управление на Владимир Путин Москва се отдалечава от дългогодишната си неприязън към Пакистан. Правителството на Народната партия на Пакистан изигра огромна роля тук. Аз персонално присъствах на първата среща на президента Асиф Али Зардари с Путин и си я припомням доста добре. Всъщност по време на договарянията им бяха решени доста несъгласия. Срещата беше повратна точка и сътвори благоприятни условия за възобновяване на дипломатическите контакти и продан на разследваща информация по въпросите на сигурността.
Имах достойнството да се срещна с Путин два пъти и ми се стори, че той е доста положително надъхан за връзките с Пакистан. Бих споделил, че той се появи като мощен водач и модернизатор, поставяйки в дребния си джоб западните водачи. Той трансформира Русия в мощна страна с всички признаци на сполучлива нация.
Обидно е да се осъзнае, че нито един съветски президент нито един път не е посещавал Пакистан, само че до момента в който в района се съхранява опасността от „ Талибан “, е малко евентуално съветският президент да се реши на това. Залогът за по-нататъшното подсилване на връзките сред страните е завършването на гражданската война в Афганистан. Китай и Русия не се усещат в сигурност заради тази война и заради възходящия брой млади мюсюлмани, които се причисляват към редиците на бойците. Пакистан и Русия имат обща опасност в лицето на „ Ислямска страна “, която набира младежи в Афганистан. Пакистан и Русия би трябвало да извървят дълъг път, преди връзката им в действителност да се затопли. Русия се трансформира във значим състезател, а президентът на страната играе доста значима роля в интернационалните връзки.
Пакистан и Русия са изпитали възходи и падения в връзките и в този момент са решили да се насочат към доближаване и усилване на съдействието, тъй като това е в интерес и на двете страни. Русия и Пакистан играят доста значима роля в района и аз планувам по какъв начин нуклеарният блок, състоящ се от Пакистан, Китай и Русия, ще бъде от огромно значение за интернационалния мир и цялостния напредък на стопанската система.
Много съм вдъхновен от полемиката си на скорошна среща с посланика на Русия в Пакистан Алексей Дедов, защото променената политика на Русия към Пакистан ще бъде от изгода и за двете стани.
Времето ще покаже по какъв начин Русия ще се оправи със стабилизиращата роля на запазването на мира в района.
Индия се възползва изцяло от спора и през август 1971 година подписа Договор за другарство със Съветския съюз в името на мира и съдействието, който задължи Москва да поддържа Ню Делхи. Последвалата руска помощ за Индия под формата на оръжия и финансиране утежни още повече връзките сред Пакистан и Русия. Москва имаше аргументи да се отвърне от Исламабад, а Индия се възползва от обстановката и Пакистан се разпадна. Съюз на съветските социалистически републики освен поддържа основаването на Бангладеш, само че и наложи несъгласие на всички резолюции на Пакистан в Организация на обединените нации против отделянето на източната част на страната.
Така нареченият най-хубав другар на Пакистан Съединени американски щати използваха дипломатическа ловкост. Американците, евентуално, са подкрепяли Пакистан в контраст на Съюз на съветските социалистически републики в Индия, те изпратиха своя 7-ми Флот в Бенгалския залив, с цел да основат опасност за Индия и видимост за поддръжката на Пакистан . Но освен това Съединени американски щати по този начин и не задействаха своя 8-ми Флот, който можеше да предотврати отделянето на Източен Пакистан. Както се случва елементарни, благодарение на отделянето на Бангладеш, американците желаеха да основат още един безконечен спор сред Индия и Пакистан. Може да се смята, че това е първия случай на изменничество от страна на Съединени американски щати. Ние платихме всичко за единодушието си да предоставим нашата военна база, добавя организация Фокус.
По-късно, през 1979 година, когато Съединени американски щати възнамеряваше да окупира Афганистан, Пакистан направи още една неточност, като оказа помощ на Вашингтон в битката срещу Съветския съюз, който се опитваше да окупира Афганистан. След провалянето в афгано-съветската война Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, само че съветското управление към момента контролираше чудесно обстановката и модерна Русия стана толкоз мощна. Русия показва на целия свят, че към момента е велика страна и супердържава.
В историята на пакистанско-руските връзки имаше възходи и падения, само че през множеството време страните бяха враждебни една към друга. Пакистан погледна Русия през призмата на западната визия, а Русия гледаше през очите на индийците. Въпреки това през последните няколко години страните имат опция да не помнят предишното. През последното десетилетие Русия се заинтересува от положителните двустранни връзки с Пакистан. Държавите схващат, че евентуалната опасност, произлизаща от Южна Азия, е надвиснала и над двете от тях. Проблемът с интернационалния тероризъм и продължаващият афганистански спор подсигуряват дълготрайно съдействие сред Русия и Пакистан.
Подобрението в връзките сред Пакистан и Русия стана видимо през септември 2016 година, когато 70 съветски и 130 пакистански бойци организираха първите взаимни военни учения в северния Пакистан, Чарати. Индийците се опълчиха на това и с всички сили се пробваха да убедят Русия да анулира ученията на фона на нападението върху индийската военна база от 18 септември, за което Ню Делхи, както нормално, упрекна Пакистан. Русия обаче отхвърли.
Ние, пакистанците, сме удовлетворени от построяването на дипломатическите и военните връзки. Надявам се, че Русия ще се възползва от предлагането на Пакистан за пристанище в Гуадар. Големият пробив бе фактът, че Русия анулира десетгодишното ембарго върху доставките на оръжие за Пакистан, като се съгласи да продаде хеликоптери на Исламабад, макар недоволството на Индия.
Само с помощта на изключителното управление на Владимир Путин Москва се отдалечава от дългогодишната си неприязън към Пакистан. Правителството на Народната партия на Пакистан изигра огромна роля тук. Аз персонално присъствах на първата среща на президента Асиф Али Зардари с Путин и си я припомням доста добре. Всъщност по време на договарянията им бяха решени доста несъгласия. Срещата беше повратна точка и сътвори благоприятни условия за възобновяване на дипломатическите контакти и продан на разследваща информация по въпросите на сигурността.
Имах достойнството да се срещна с Путин два пъти и ми се стори, че той е доста положително надъхан за връзките с Пакистан. Бих споделил, че той се появи като мощен водач и модернизатор, поставяйки в дребния си джоб западните водачи. Той трансформира Русия в мощна страна с всички признаци на сполучлива нация.
Обидно е да се осъзнае, че нито един съветски президент нито един път не е посещавал Пакистан, само че до момента в който в района се съхранява опасността от „ Талибан “, е малко евентуално съветският президент да се реши на това. Залогът за по-нататъшното подсилване на връзките сред страните е завършването на гражданската война в Афганистан. Китай и Русия не се усещат в сигурност заради тази война и заради възходящия брой млади мюсюлмани, които се причисляват към редиците на бойците. Пакистан и Русия имат обща опасност в лицето на „ Ислямска страна “, която набира младежи в Афганистан. Пакистан и Русия би трябвало да извървят дълъг път, преди връзката им в действителност да се затопли. Русия се трансформира във значим състезател, а президентът на страната играе доста значима роля в интернационалните връзки.
Пакистан и Русия са изпитали възходи и падения в връзките и в този момент са решили да се насочат към доближаване и усилване на съдействието, тъй като това е в интерес и на двете страни. Русия и Пакистан играят доста значима роля в района и аз планувам по какъв начин нуклеарният блок, състоящ се от Пакистан, Китай и Русия, ще бъде от огромно значение за интернационалния мир и цялостния напредък на стопанската система.
Много съм вдъхновен от полемиката си на скорошна среща с посланика на Русия в Пакистан Алексей Дедов, защото променената политика на Русия към Пакистан ще бъде от изгода и за двете стани.
Времето ще покаже по какъв начин Русия ще се оправи със стабилизиращата роля на запазването на мира в района.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ