Престъплението от „Бистришко бранище“ на псевдоеколозите
“Искат от регионалния шеф да разгласи бедствено състояние, поради върховия корояд”, “Върхов корояд яде емблематичния за Кюстендил лесопарк Хисарлъка”, “Корояд проваля търг за дървесина в Сапарева баня”, “Корояд унищожава горите в Родопите”, “Горите съхнат със скорост метър дневно поради корояди”, “50 бръмбара унищожават дърво за 8 седмици” – това са единствено част от заглавията в медиите през последния месец, отразяващи разразилата се екологична злополука в България. Това написа в. "Труд ".
Държавните институции и локалната власт най-сетне си отвориха очите и видяха, че голяма част от българската иглолистна гора е на път да бъде изядена от разнообразни типове корояди и гъбични инфекции.
За страдание, обстановката е “изпусната” от над 15 години и евентуално най-лошият сюжети ще се сбъдне. Откъде потегли всичко? Поне що се отнася до тежко засегнатата Югозападна България и слагането на рискови прецеденти, еко-катастрофата през днешния ден може да се наблюдава обратно във времето до лятото на 2001 година
На 22.05.2001 година се развихря стихия (смерч) на територията на планина Витоша, като изключително тежки вреди са нанесени на биосферния резерват “Бистришко бранище”. Повалените дървета на територия 50 хектара се трансформират в подобаваща среда за размножаване на корояди, които в интервал от към месец към този момент стартират развой на огромно размножаване.
Тежката администрация в България скрибуца 2 месеца след естественото злополучие, като на 18.07.2001 в заседателната зала на Министерство на околната среда и водите най-сетне се организира основно съвещание на комисията, натоварена с отговорността какво да се предприеме в отговор на заплахата короядите да унищожат резервата (а както разбираме през днешния ден – и не само). “Труд” се снабди с протокола от съдбовното съвещание. Като присъстващи са маркирани н.с.д-р Братанова, доктор Хубенов, проф. Цанков, доктор Роснев и доктор. Мирчев от Българска академия на науките, инж. Коларова (ЛЗС-София), инж. Михайлова (РУГ-София), инж. Чорапчиев (ДЛ “София”), инж. Тома Белев (ДПП Витоша), инж. Христов (ДПП Витоша), доцент Пенчева (ЛТУ София), инж. Добрев (МОСВ), инж. Стоев (РИОСВ), Петър Янков (БДЗП), Сергей Дерелиев (БДЗП), Андрей Ковачев (СДП Балкани), Димитър Василев (Екоклуб 2000) и Морис Уотърхауз (Кралско сдружение за отбрана на птиците – Англия).
Заседанието се открива с изявление на инж. Стоев, последвани от изложби и причини от научната общественост в лицето на професор Цанков и доктор Мирчев, съгласно които възприетата от институциите тогава позиция да не се прави нищо, е неверна, защото опитът от други огнища е посочил, че те не се лимитират до тясна локация и водят до заличаване на огромни горски площи, затова човешката интервенция е наложителна за запазване на резервата и парка. Мнението на учените е подкрепено от специалистите от ЛЗС-София, РУГ-София, Доверено лице София и Лесотехническия университет.
Към този миг, явно от протокола, комисията върви към взимане на решение да се реализира проект за интервенция и ограничение на каламитета. Повратната точка е изявление на доктор. Хубенов от института по зоология към Българска академия на науките, който изброява 4 аргументи умрялата дървесина да не се пипа – дребна повърхност към този миг, статутът на резерват, основаването на казус и разглеждането на бедствието като опция за наблюдаване на процесите, тъй че в бъдеще да се вземат по-обективни решения. Хубенов е подсилен бурно от всички представители на зелените НПО-та.
Според Андрей Ковачев, унищожената гора на територията на резервата няма да бъде унищожена екосистема, т.е. даже цялата гора да почине, там отново ще има нещо за наблюдаване – каквато е задачата на резервата. Тома Белев се намесва с предлагането да не се прави нищо, с изключение на мониторинг – което е и признато в последна сметка. 16 години по-късно е явно, че допусканията на “експертите” на зелените НПО-та и на доктор Хубенов са били неверни и екологичната злополука не просто е излязла от рамките на резервата, само че е засегнала цяла Югозападна (и не само) България.
Унищожената от корояда гора на територията на естествен парк Витоша е над 12 000 декара, а на територията на цялата страна – сред 300 хиляди и 1 млн. декара. Каламитетът в Югозападна Бългаия е тотално “изпуснат” и страната през днешния ден не просто няма явен проект по какъв начин да се оправи с злополуката, само че е и под въпрос дали въобще има опциите да го направи. Поставената от зелените НПО-та процедура да не се прави нищо пък утвърждава още повече бюрократичната процедура по отговор на такива бедствия, като през последващите 16 години тя става даже още по-усложнена, заради основаването на спомагателни регулации. Понастоящем, даже и всички управляващи да съумеят да се схванат с консенсус и НПО-тата да не основават обструкции, институциите могат да реагират след най-малко 60 дни на сходно злополучие – т.е. откакто короядът към този момент е почнал да се развъжда масирано. На 14 юни 2017 година, министър Поражонов повдига тематиката за корояда и заличаването на горите на най-високо равнище в Министерски съвет. Според него, “действията, които са правени досега не са били най-ефективните, меко казано”. Министерство на земеделието и храните изготвя проект за битка с бедствието, който следва да бъде показан обществен.
Борисов отвърна с молба да се стартират полемики с НПО-тата и да се изиска от тях да основават проекти – следващ образец за опънатия от премиера политически чадър над зелените НПО-та, непредставляващи нито гражданското общество, нито научната и експертна общественост. С други думи, държавното управление през 2017 година ще помоли същите хора, основали еко-катастрофата през 2001 година, да я спрат.
Все едно да помолиш вълка да ти развъди овце. Министър-председателят 3-ти мандат е време да разбере три неща:
Обгрижваните от него зелени НПО-та не ги интересува природата. Те потвърдено не схващат от запазване на околната среда и нямат това за цел – това са корпоративни бизнеси за асимилиране на над 200 млн. евро във всеки програмен интервал
Зелените НПО-та не съставляват гражданското общество в България – видно от финансовите им доклади, те са кухи с нулев или покрай нулев членски импорт.3. Нищо държавническо няма в решенията на премиера във връзка с околната среда да се основават на боязън от “зелени” митинги.
Ако Борисов не разбере тези три неща, то е доста евентуално против неговото име в учебниците по историята да се запише най-тежката екологична злополука в модерната история в България, довела до унищожаването на цялата иглолистна гора на възраст над 30 години у нас.
Или по-простичко казано, към хубавите български автомагистрали ще остане единствено мъртва българска гора.
Държавните институции и локалната власт най-сетне си отвориха очите и видяха, че голяма част от българската иглолистна гора е на път да бъде изядена от разнообразни типове корояди и гъбични инфекции.
За страдание, обстановката е “изпусната” от над 15 години и евентуално най-лошият сюжети ще се сбъдне. Откъде потегли всичко? Поне що се отнася до тежко засегнатата Югозападна България и слагането на рискови прецеденти, еко-катастрофата през днешния ден може да се наблюдава обратно във времето до лятото на 2001 година
На 22.05.2001 година се развихря стихия (смерч) на територията на планина Витоша, като изключително тежки вреди са нанесени на биосферния резерват “Бистришко бранище”. Повалените дървета на територия 50 хектара се трансформират в подобаваща среда за размножаване на корояди, които в интервал от към месец към този момент стартират развой на огромно размножаване.
Тежката администрация в България скрибуца 2 месеца след естественото злополучие, като на 18.07.2001 в заседателната зала на Министерство на околната среда и водите най-сетне се организира основно съвещание на комисията, натоварена с отговорността какво да се предприеме в отговор на заплахата короядите да унищожат резервата (а както разбираме през днешния ден – и не само). “Труд” се снабди с протокола от съдбовното съвещание. Като присъстващи са маркирани н.с.д-р Братанова, доктор Хубенов, проф. Цанков, доктор Роснев и доктор. Мирчев от Българска академия на науките, инж. Коларова (ЛЗС-София), инж. Михайлова (РУГ-София), инж. Чорапчиев (ДЛ “София”), инж. Тома Белев (ДПП Витоша), инж. Христов (ДПП Витоша), доцент Пенчева (ЛТУ София), инж. Добрев (МОСВ), инж. Стоев (РИОСВ), Петър Янков (БДЗП), Сергей Дерелиев (БДЗП), Андрей Ковачев (СДП Балкани), Димитър Василев (Екоклуб 2000) и Морис Уотърхауз (Кралско сдружение за отбрана на птиците – Англия).
Заседанието се открива с изявление на инж. Стоев, последвани от изложби и причини от научната общественост в лицето на професор Цанков и доктор Мирчев, съгласно които възприетата от институциите тогава позиция да не се прави нищо, е неверна, защото опитът от други огнища е посочил, че те не се лимитират до тясна локация и водят до заличаване на огромни горски площи, затова човешката интервенция е наложителна за запазване на резервата и парка. Мнението на учените е подкрепено от специалистите от ЛЗС-София, РУГ-София, Доверено лице София и Лесотехническия университет.
Към този миг, явно от протокола, комисията върви към взимане на решение да се реализира проект за интервенция и ограничение на каламитета. Повратната точка е изявление на доктор. Хубенов от института по зоология към Българска академия на науките, който изброява 4 аргументи умрялата дървесина да не се пипа – дребна повърхност към този миг, статутът на резерват, основаването на казус и разглеждането на бедствието като опция за наблюдаване на процесите, тъй че в бъдеще да се вземат по-обективни решения. Хубенов е подсилен бурно от всички представители на зелените НПО-та.
Според Андрей Ковачев, унищожената гора на територията на резервата няма да бъде унищожена екосистема, т.е. даже цялата гора да почине, там отново ще има нещо за наблюдаване – каквато е задачата на резервата. Тома Белев се намесва с предлагането да не се прави нищо, с изключение на мониторинг – което е и признато в последна сметка. 16 години по-късно е явно, че допусканията на “експертите” на зелените НПО-та и на доктор Хубенов са били неверни и екологичната злополука не просто е излязла от рамките на резервата, само че е засегнала цяла Югозападна (и не само) България.
Унищожената от корояда гора на територията на естествен парк Витоша е над 12 000 декара, а на територията на цялата страна – сред 300 хиляди и 1 млн. декара. Каламитетът в Югозападна Бългаия е тотално “изпуснат” и страната през днешния ден не просто няма явен проект по какъв начин да се оправи с злополуката, само че е и под въпрос дали въобще има опциите да го направи. Поставената от зелените НПО-та процедура да не се прави нищо пък утвърждава още повече бюрократичната процедура по отговор на такива бедствия, като през последващите 16 години тя става даже още по-усложнена, заради основаването на спомагателни регулации. Понастоящем, даже и всички управляващи да съумеят да се схванат с консенсус и НПО-тата да не основават обструкции, институциите могат да реагират след най-малко 60 дни на сходно злополучие – т.е. откакто короядът към този момент е почнал да се развъжда масирано. На 14 юни 2017 година, министър Поражонов повдига тематиката за корояда и заличаването на горите на най-високо равнище в Министерски съвет. Според него, “действията, които са правени досега не са били най-ефективните, меко казано”. Министерство на земеделието и храните изготвя проект за битка с бедствието, който следва да бъде показан обществен.
Борисов отвърна с молба да се стартират полемики с НПО-тата и да се изиска от тях да основават проекти – следващ образец за опънатия от премиера политически чадър над зелените НПО-та, непредставляващи нито гражданското общество, нито научната и експертна общественост. С други думи, държавното управление през 2017 година ще помоли същите хора, основали еко-катастрофата през 2001 година, да я спрат.
Все едно да помолиш вълка да ти развъди овце. Министър-председателят 3-ти мандат е време да разбере три неща:
Обгрижваните от него зелени НПО-та не ги интересува природата. Те потвърдено не схващат от запазване на околната среда и нямат това за цел – това са корпоративни бизнеси за асимилиране на над 200 млн. евро във всеки програмен интервал
Зелените НПО-та не съставляват гражданското общество в България – видно от финансовите им доклади, те са кухи с нулев или покрай нулев членски импорт.3. Нищо държавническо няма в решенията на премиера във връзка с околната среда да се основават на боязън от “зелени” митинги.
Ако Борисов не разбере тези три неща, то е доста евентуално против неговото име в учебниците по историята да се запише най-тежката екологична злополука в модерната история в България, довела до унищожаването на цялата иглолистна гора на възраст над 30 години у нас.
Или по-простичко казано, към хубавите български автомагистрали ще остане единствено мъртва българска гора.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ