Брюксел не трябва да ни глобява за мръсен въздух
Искът на Европейската комисия за определяне на несъблюдение от страна на България на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) за нарушаване на Директивата за качеството на атмосферния въздух е отчасти неприемлив и отчасти безпочвен. Поради това на страната ни не следва да се постанова еднократно платима сума или дневна периодическа имуществена глоба.
Това предлага в заключението си генералният юрист Джулиан Кокот. По желае, заведен през 2021 година
Със свое решение от 2017 година Съдът е открил, че България не е изпълнила отговорностите си по Директивата и че във всички зони и агломерации у нас пределно допустимите стойности, използвани за прахови частици, са систематично и непрекъснато нарушавани. Според Съд на Европейския съюз способените органи не са основали проекти за качество на въздуха, задоволителни за прекратяване на това нарушаване.
След решението България неведнъж дава информация за осъществяването му. Тя осведоми Европейска комисия и за измерените стойности на равнищата прахови частици. На 9 ноември 2018 година Комисията изпраща публично уведомително писмо, в което показва, че превишаването на пределно допустимите стойности е траяло през 2015 и 2016 година, и кани България да показа мнение в период до 9 януари 2019 година (удължен до 9 февруари 2019 г.). В това писмо Брюксел укорява София и че не е показала нови проекти за качество на въздуха, с цел да усъвършенства качеството на атмосферния въздух, както и че съвсем никоя от оповестените национални ограничения към момента не е изпълнена.
През 2021 година Комисията завежда иск. С първото съображение на желае тя твърди, че след решението от 2017 година пределно допустимите стойности за прахови частици в страната ни не престават да са превишени. С второто съображение Европейска комисия твърди, че даже след постановяване на решението България продължава да не извършва отговорностите си по Директивата не подсигурява основаването на проекти за качество на въздуха, които да показват подобаващи ограничения, тъй че интервалът на превишаване да бъде допустимо най-кратък.
Според генералния юрист обаче Европейска комисия не е изтъкнала превишаване на пределно допустимите стойности след постановяването на решението на Съд на Европейския съюз. Този интервал не е обзет от решението и няма по какъв начин за него да бъде носена отговорност. Съответно първото съображение на желае е неприемливо.
За сметка на това е възможно второто съображение. Посоченото в него нарушаване е изтъкнато задоволително ясно в писмото на Европейска комисия.
Генералният юрист приема, че към 9 февруари 2019 година България не е изпълнила напълно решението от 2017 година за задължението си по Директивата за качеството на атмосферния въздух, като това продължава и през идващите години. Той предлага на Съда да одобри този факт, само че да отхвърли предявения от Комисията иск в останалата му част.
Още по темата
Това предлага в заключението си генералният юрист Джулиан Кокот. По желае, заведен през 2021 година
Със свое решение от 2017 година Съдът е открил, че България не е изпълнила отговорностите си по Директивата и че във всички зони и агломерации у нас пределно допустимите стойности, използвани за прахови частици, са систематично и непрекъснато нарушавани. Според Съд на Европейския съюз способените органи не са основали проекти за качество на въздуха, задоволителни за прекратяване на това нарушаване.
След решението България неведнъж дава информация за осъществяването му. Тя осведоми Европейска комисия и за измерените стойности на равнищата прахови частици. На 9 ноември 2018 година Комисията изпраща публично уведомително писмо, в което показва, че превишаването на пределно допустимите стойности е траяло през 2015 и 2016 година, и кани България да показа мнение в период до 9 януари 2019 година (удължен до 9 февруари 2019 г.). В това писмо Брюксел укорява София и че не е показала нови проекти за качество на въздуха, с цел да усъвършенства качеството на атмосферния въздух, както и че съвсем никоя от оповестените национални ограничения към момента не е изпълнена.
През 2021 година Комисията завежда иск. С първото съображение на желае тя твърди, че след решението от 2017 година пределно допустимите стойности за прахови частици в страната ни не престават да са превишени. С второто съображение Европейска комисия твърди, че даже след постановяване на решението България продължава да не извършва отговорностите си по Директивата не подсигурява основаването на проекти за качество на въздуха, които да показват подобаващи ограничения, тъй че интервалът на превишаване да бъде допустимо най-кратък.
Според генералния юрист обаче Европейска комисия не е изтъкнала превишаване на пределно допустимите стойности след постановяването на решението на Съд на Европейския съюз. Този интервал не е обзет от решението и няма по какъв начин за него да бъде носена отговорност. Съответно първото съображение на желае е неприемливо.
За сметка на това е възможно второто съображение. Посоченото в него нарушаване е изтъкнато задоволително ясно в писмото на Европейска комисия.
Генералният юрист приема, че към 9 февруари 2019 година България не е изпълнила напълно решението от 2017 година за задължението си по Директивата за качеството на атмосферния въздух, като това продължава и през идващите години. Той предлага на Съда да одобри този факт, само че да отхвърли предявения от Комисията иск в останалата му част.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ