Предпочитам да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко – БЛАГА ДИМИТРОВА
Искаш с теб да останем положителни познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болежка се стапяха сляти –
да се здрависват едвам?
Погледи, дето докрай се пиеха жадни –
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни –
другарски да си мълвят?
Не, ние не можем да бъдем положителни познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки… Затуй занапред нататък
ще сме най-чужди в света.
Да имаш сили да станеш след любовта и да си отидеш…
Носят те на ръце като кралица към това небе.
А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя, по която има разпилени пирони.
Тоя момент е най-голямото оскърбление, което познава дамата.
Всяка може да легне.
Но не всяка умее да стане от постелята права и да резервира достолепието си на кралица.
Добре че мъжът нормално спи в тоя заплашителен момент!
Спи и не допуска, че внезапно тя, превзетата, покорената, си спомня за един различен, който в никакъв случай не би я оставил да си отиде по този начин наведена и прекършена.
Това е най-голямата женска невярност под носа на покорителя
Без да желаеш убиваш някого някъде,
Без да подозираш отнемаш нечие дихание
Без да възнамеряваш го блъскаш с лакът или взор,
Без да съзнаваш раняваш с усмивка, с жест, с безмълвие.
Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?
Ти търсиш единствения мъж. И в това търсене попадаш на мнозина.
Колкото повече търсиш единствения, толкоз по- многочислени стават твоите мъже.
Без да се усетиш от доста честност към единствения ставаш непостоянна в живота си.
От скромна и стеснителна по природа ставаш своята диаметралност.
Мъжкият взор се въздейства.
Сякаш е кьорав!
Нужни му са непознати очи, с цел да прогледне.
Искаш ли да му се харесаш, би трябвало да се харесаш първо на другите.
И постоянно да се харесваш на всички поради един-единствен мъж.
Няма по-деформираща тежест на земята от женска орис, когато дамата е принудена да прави с нелюбим това, което копнее да прави с обичания.
Цяла се осакатява!
Само една обич признавам на тоя свят – да обичаш без значение от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, поддържат ли те, сякаш си недоразвито създание и се нуждаеш от патерици.
Независимо от това, преференциално или не, благоразумно или не.
Да обичаш, тъй като обичаш.
Това е единственото съображение.
Инфо: http://chetilishte.com
