“Искам някъде теб да те има... Във една заснежена гора, в малка

“Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в дребна къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети само огънят...
А в ъглите, в стаения здрач,
да затулим непотребните мемоари,
скрили в себе си всеки наш рев.

Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто по този начин...
И да зная, че дори след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.

Открадни си от моите устни,
потопи се във мойте очи.
Искам някъде теб да те има...
Та даже и през триста морета.
В една зима... Някъде там...
И надълбоко, надълбоко в сърцето ми. ”