Пагонът по наследство тежи повече
Иска се доста кураж да си щерка на един от най-именитите генерали и да сложиш пагон. На капитан доктор Цветелина Тотомирова обаче храброст не й липсва. А, с изключение на пред родината, е дала клетва и пред пациентите. По-тежки ли са пагоните, когато идват по завещание? Къде се преплитат задачата на лекаря и офицера? И връща ли се заслуженият авторитет на военната медицина през днешния ден? 140 години след основаването на Военномедицинската работа отговорите дава експертът от Клиниката по ендокринология на ВМА.
Пагонът по завещание тежи повече, признава доктор Цветелина Тотомирова. Да облечеш униформа, когато татко ти е ген. Цветан Тотомиров - някогашен шеф на Генералния щаб, си е предизвикателство. " Името и тежи, и оказва помощ. Бремето е, че би трябвало да се докажеш. А и да защитиш това уважавано име. В същото време оказва помощ тъкмо със същото. Голяма част от пациентите във ВМА са някогашни или сегашни военни. И, признавам, поглеждат те с положително око ", откровена е доктор Тотомирова.
За да печели борбите в живота и специалността си обаче младата ендокриноложка не разчита на " звездите " на генерала. Даже като студентка по никакъв начин не е привилегирова - множеството й сътрудници са от лекарски фамилии, а тя няма нито един доктор в рода. За специалността я възпламенява другарка - и бързо се оказва, че точно там й е " хвърлен пъпът ". В университета рано схваща, че вътрешните заболявания са нейната мощ. Такава е и първата й компетентност. После се отдава на ендокринологията - точно, тъй като е сложна просвета. " Гледаш пациента през по-широка призма ", удовлетворена е доктор Тотомирова. Макар да не крие - за част от болните, на които оказва помощ - да вземем за пример диабетиците, " чудото на излекуването " не е допустимо. И без цялостното излекуване обаче удовлетворението отново го има. " Ставаш непосредствен с пациентите, дружно израствате и вървите по пътя. Освен това им даваш късмет да водят естествен живот, да се усещат пълноценни. А това не е малко ", споделя ендокриноложката.
Приятно й е, че част от пациентите я помнят още като прохождащ доктор във ВМА - преди близо 16 години, когато попада " на точното място " - в Клиниката по ендокринология. Началото е мъчно и стресиращо, не крие доктор Тотомирова. Чувството, когато се озовеш в отделението, е като че ли в този момент започваш да учиш изначало, макар 6-те години в университета. " С годините обаче трупаш самочувствие. Не губиш хладнокръвие - да, постоянно може нещо да те разклати, само че знаеш по какъв начин да реагираш. Около 40-те към този момент се чувстваш сигурен и идва желанието да учиш другите. Създаването на школа е значим аспект в медицината. Ако няма на кого да предадеш знанието си, да се довериш, е извънредно ", счита доктор Тотомирова.
Също като на фронта - на който, надява се, никому няма да се наложи да се изправи. " Не ми се желае никой да вижда войната с очите си. Но, в случай че се наложи, сме добре подготвени да поемем своя дълг ", споделя лекарката под пагон. И в този момент й се постанова да сблъсква с ужаса войната. Например като оказва помощ на пациенти, претърпели гнет и бойни дейности. " Адаптацията им към естествен живот от време на време е сложна. За страдание, стресът трансформира целия метаболизъм. И тук ние, ендокринолозите, можем да помогнем ", изяснява доктор Тотомирова.
Колко желае да станат звездите върху пагона й е въпрос, който приема с усмивка. " Кариерата не трябва да е самоцел - нито в медицината, нито в армията. Работя, развъртвам се, пораствам. Но никога непременно ", безапелационна е доктор Тотомирова. Пагонът при нея идва някак естествено. " Винаги съм харесвала реда и дисциплината. И се веселя, че ги има и в нашата болница. Когато човек е учтив в тези полезности, не може да се прекрои. Обичам чувството за принадлежност и дълг - и към пациентите, и към родината ", откровена е доктор Тотомирова.
Малко й е болно, че в тежките години на прехода тези полезности като че ли са се изпразнили от наличие. Че несправедливо респектът към офицери и военни лекари се е изгубил - поради гнева и разочарованието от страната. Но пък има вяра - като че ли в последните години сме на прав път, уважението и патриотизмът се завръщат. " Хубаво е, че обществото си прави преоценка. Тепърва ще има положителна смяна ", оптимист е доктор Тотомирова. И следва рецептата, която дава и на пациентите си - да гледаме на света метафизичен, а на делника - " по-отвисоко ", и: " Не бива да се борим с вятърни мелници. "
Пагонът по завещание тежи повече, признава доктор Цветелина Тотомирова. Да облечеш униформа, когато татко ти е ген. Цветан Тотомиров - някогашен шеф на Генералния щаб, си е предизвикателство. " Името и тежи, и оказва помощ. Бремето е, че би трябвало да се докажеш. А и да защитиш това уважавано име. В същото време оказва помощ тъкмо със същото. Голяма част от пациентите във ВМА са някогашни или сегашни военни. И, признавам, поглеждат те с положително око ", откровена е доктор Тотомирова.
За да печели борбите в живота и специалността си обаче младата ендокриноложка не разчита на " звездите " на генерала. Даже като студентка по никакъв начин не е привилегирова - множеството й сътрудници са от лекарски фамилии, а тя няма нито един доктор в рода. За специалността я възпламенява другарка - и бързо се оказва, че точно там й е " хвърлен пъпът ". В университета рано схваща, че вътрешните заболявания са нейната мощ. Такава е и първата й компетентност. После се отдава на ендокринологията - точно, тъй като е сложна просвета. " Гледаш пациента през по-широка призма ", удовлетворена е доктор Тотомирова. Макар да не крие - за част от болните, на които оказва помощ - да вземем за пример диабетиците, " чудото на излекуването " не е допустимо. И без цялостното излекуване обаче удовлетворението отново го има. " Ставаш непосредствен с пациентите, дружно израствате и вървите по пътя. Освен това им даваш късмет да водят естествен живот, да се усещат пълноценни. А това не е малко ", споделя ендокриноложката.
Приятно й е, че част от пациентите я помнят още като прохождащ доктор във ВМА - преди близо 16 години, когато попада " на точното място " - в Клиниката по ендокринология. Началото е мъчно и стресиращо, не крие доктор Тотомирова. Чувството, когато се озовеш в отделението, е като че ли в този момент започваш да учиш изначало, макар 6-те години в университета. " С годините обаче трупаш самочувствие. Не губиш хладнокръвие - да, постоянно може нещо да те разклати, само че знаеш по какъв начин да реагираш. Около 40-те към този момент се чувстваш сигурен и идва желанието да учиш другите. Създаването на школа е значим аспект в медицината. Ако няма на кого да предадеш знанието си, да се довериш, е извънредно ", счита доктор Тотомирова.
Също като на фронта - на който, надява се, никому няма да се наложи да се изправи. " Не ми се желае никой да вижда войната с очите си. Но, в случай че се наложи, сме добре подготвени да поемем своя дълг ", споделя лекарката под пагон. И в този момент й се постанова да сблъсква с ужаса войната. Например като оказва помощ на пациенти, претърпели гнет и бойни дейности. " Адаптацията им към естествен живот от време на време е сложна. За страдание, стресът трансформира целия метаболизъм. И тук ние, ендокринолозите, можем да помогнем ", изяснява доктор Тотомирова.
Колко желае да станат звездите върху пагона й е въпрос, който приема с усмивка. " Кариерата не трябва да е самоцел - нито в медицината, нито в армията. Работя, развъртвам се, пораствам. Но никога непременно ", безапелационна е доктор Тотомирова. Пагонът при нея идва някак естествено. " Винаги съм харесвала реда и дисциплината. И се веселя, че ги има и в нашата болница. Когато човек е учтив в тези полезности, не може да се прекрои. Обичам чувството за принадлежност и дълг - и към пациентите, и към родината ", откровена е доктор Тотомирова.
Малко й е болно, че в тежките години на прехода тези полезности като че ли са се изпразнили от наличие. Че несправедливо респектът към офицери и военни лекари се е изгубил - поради гнева и разочарованието от страната. Но пък има вяра - като че ли в последните години сме на прав път, уважението и патриотизмът се завръщат. " Хубаво е, че обществото си прави преоценка. Тепърва ще има положителна смяна ", оптимист е доктор Тотомирова. И следва рецептата, която дава и на пациентите си - да гледаме на света метафизичен, а на делника - " по-отвисоко ", и: " Не бива да се борим с вятърни мелници. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ