Ирини Жамбонас, актриса: Не искам да играя себе си, струва ми се скучно
Ирини Жамбонас е част от звездния състав на кино лентата " Посоки ", който дебютира в състезанието " Особен взор " на Кан, взе премия за актьорски отбор в Сараево, а от две седмици е по българските кина, където е в челната тройка на боксофиса. Актрисата направи ударния си дебют в киното на 16 години в " Маргарит и Маргарита " на Николай Волев, само че най-големият й стаж е в трупата на Малък градски спектакъл " Зад канала ", където има безчет функции, един " Аскеер " и два " Икар " (единият за основна мъжка роля). В " Посоки " Жамбонас играе жена - водач на такси, а сцената й е самобитна кулминационна точка на кино лентата, формиран от разнообразни истории. Всяка аналогия с нейни предходни героини - още повече със самата нея, е инцидентна, споделя актрисата.
Героинята ви в " Посоки " има първообраз. Какво взехте от нея, какво - от насоките на Стефан Командарев, и какво дадохте вие на облика?
- Историята на героинята ми Рада няма нищо общо с историята на таксиметровата шофьорка, с която се срещах преди фотосите. Тя кара такси от трийсет години и нейните истории са за различен филм. Това, което обаче открих у нея, е, че тя в действителност обича работата си. Дадох си сметка, че с цел да правиш това, би трябвало да си ужасно толерантен. Че би трябвало с изключение на да си добър водач, да бъдеш и добър психолог, политолог и радио диджей едновременно. За доста хора, които животът изхвърля по разнообразни аргументи, да станат таксиметрови водачи е финален излаз. При нея обаче не беше по този начин. Затова тази жена се усмихваше на клиентите си. Това е едно от нещата, които " откраднах " от нея за кино лентата – усмивката.
Актрисата в " Посоки "...
Що се отнася до работата със Стефан Командарев, с него направихме едно същинско странствуване, в което участвахме всички. Той е отворен за оферти и дава независимост на актьорите си. Освен това като режисьор с опит и в документалното кино има сензитивност към погрешните обстановки. Затова желанието му да бъдем оптимално достоверни и правилни на действието доста помагаше при фотосите.
Вашият епизод се усеща като кулминационната точка на кино лентата. В рамките на няколко минути героинята ви се разкрива в непредвидена светлина. И другаде " Посоки " си " приказва " с известни български филми, в тази ситуация неизбежно с първата ви роля в " Маргарит и Маргарита " - издирван ли беше този резултат и удовлетворяващо ли беше тя още веднъж да вземе думата?
- Не намирам никаква аналогия сред Маргарита и Рада. Те са девойки на две разнообразни столетия. Съмнявам се, че през днешния ден Маргарита би карала такси. Нито пък, че Рада би предходна през това, през което минава Маргарита преди време. Ако вършиме някакви паралели, това е доста тъжно, тъй като значи, че от 1987-а до момента нищо в страната не се е трансформирало. И май е тъкмо по този начин.
От вероятността ви на 16-годишна преди време - бояхте ли се, че участвате в един прекомерно дръзновен филм, какъвто е " Маргарит и Маргарита "?
- Липсата на опит те прави смел. Тогава не се замисляш доста, че в случай че си сложиш пръста върху запалена съчка кибрит, най-малкото ще се опариш. Разбираш го, когато ти се случи. Така е било и с мен. Изобщо не съм се питала дали " Маргарит и Маргарита " е дръзновен или не. За мен това си беше любовната история на двама възпитаници.
Но на шестнайсет те вълнуват други неща. Единственото, което ме интересуваше тогава, беше да бъда вярна на историята. Трийсет години по-късно към този момент мога да кажа, че в случай че имаш задоволително храброст - през изкуството можеш да кажеш доста неща или пък да напомниш за някои истини, които хората са не запомнили. Особено в случай че си го направил добре. И изключително когато си по-млад. Революции се вършат от младежи, от хора, които не са изтощени от живота, и ми се желае по-често да слушам и техния глас.
Определят ви като " чудак " и бунтарка, само че към този момент 24 години играете в един спектакъл - " Зад канала ". Какво ви задържа там? Ако предпочитате функциите ви да приказват за вас, то кои споделят най-вече?
- Да си бунтовник не значи безусловно да сменяш спектакъл след спектакъл... " Зад канала " е първият спектакъл, който ми отвори порти. За него ме държат сътрудниците и сцената. Там са корените ми. Не обичам думата " бунтовник " въобще. Бунтът е характерен за младежа, който с цел да те накаже, се прибира в два през нощта и не ти приказва цяла седмица. Минала съм тази възраст от дълго време. Това, за което ме питате, не е протест, а опитът ми да не отстъпвам някакви мои правила и критерии – за положително и неприятно, за хубаво и грозно, за стойностно и нестойностно...
и още веднъж на сцената на " Икар ", този път през 2012 година
Понякога намираш хора, с които да приказваш на един език, а от време на време ти би трябвало преводач. Не чакам някой да застане зад тила ми и да отстоява моето... Обикновено го върша сама. Ако приказваме за функциите – никоя не приказва нищо за мен. И това им е хубавото. Не желая да играя себе си – коства ми се скучно.
Събирате се още веднъж на сцена с Христо Шопов в представлението " Всичко или нищо ", чака се и трети сезон на сериала " Връзки ". В какви функции обаче ще може да ви забележим на огромния екран?
- И " Всичко или нищо " и " Връзки " са планове, които доста обичам, тъй като и публиката реагира ужасно на тях. За бъдещите функции в киното обаче мога да описвам чак когато филмите завършат постпродукцията си.
Героинята ви в " Посоки " има първообраз. Какво взехте от нея, какво - от насоките на Стефан Командарев, и какво дадохте вие на облика?
- Историята на героинята ми Рада няма нищо общо с историята на таксиметровата шофьорка, с която се срещах преди фотосите. Тя кара такси от трийсет години и нейните истории са за различен филм. Това, което обаче открих у нея, е, че тя в действителност обича работата си. Дадох си сметка, че с цел да правиш това, би трябвало да си ужасно толерантен. Че би трябвало с изключение на да си добър водач, да бъдеш и добър психолог, политолог и радио диджей едновременно. За доста хора, които животът изхвърля по разнообразни аргументи, да станат таксиметрови водачи е финален излаз. При нея обаче не беше по този начин. Затова тази жена се усмихваше на клиентите си. Това е едно от нещата, които " откраднах " от нея за кино лентата – усмивката.
Актрисата в " Посоки "...
Що се отнася до работата със Стефан Командарев, с него направихме едно същинско странствуване, в което участвахме всички. Той е отворен за оферти и дава независимост на актьорите си. Освен това като режисьор с опит и в документалното кино има сензитивност към погрешните обстановки. Затова желанието му да бъдем оптимално достоверни и правилни на действието доста помагаше при фотосите.
Вашият епизод се усеща като кулминационната точка на кино лентата. В рамките на няколко минути героинята ви се разкрива в непредвидена светлина. И другаде " Посоки " си " приказва " с известни български филми, в тази ситуация неизбежно с първата ви роля в " Маргарит и Маргарита " - издирван ли беше този резултат и удовлетворяващо ли беше тя още веднъж да вземе думата?
- Не намирам никаква аналогия сред Маргарита и Рада. Те са девойки на две разнообразни столетия. Съмнявам се, че през днешния ден Маргарита би карала такси. Нито пък, че Рада би предходна през това, през което минава Маргарита преди време. Ако вършиме някакви паралели, това е доста тъжно, тъй като значи, че от 1987-а до момента нищо в страната не се е трансформирало. И май е тъкмо по този начин.
От вероятността ви на 16-годишна преди време - бояхте ли се, че участвате в един прекомерно дръзновен филм, какъвто е " Маргарит и Маргарита "?
- Липсата на опит те прави смел. Тогава не се замисляш доста, че в случай че си сложиш пръста върху запалена съчка кибрит, най-малкото ще се опариш. Разбираш го, когато ти се случи. Така е било и с мен. Изобщо не съм се питала дали " Маргарит и Маргарита " е дръзновен или не. За мен това си беше любовната история на двама възпитаници.
Но на шестнайсет те вълнуват други неща. Единственото, което ме интересуваше тогава, беше да бъда вярна на историята. Трийсет години по-късно към този момент мога да кажа, че в случай че имаш задоволително храброст - през изкуството можеш да кажеш доста неща или пък да напомниш за някои истини, които хората са не запомнили. Особено в случай че си го направил добре. И изключително когато си по-млад. Революции се вършат от младежи, от хора, които не са изтощени от живота, и ми се желае по-често да слушам и техния глас.
Определят ви като " чудак " и бунтарка, само че към този момент 24 години играете в един спектакъл - " Зад канала ". Какво ви задържа там? Ако предпочитате функциите ви да приказват за вас, то кои споделят най-вече?
- Да си бунтовник не значи безусловно да сменяш спектакъл след спектакъл... " Зад канала " е първият спектакъл, който ми отвори порти. За него ме държат сътрудниците и сцената. Там са корените ми. Не обичам думата " бунтовник " въобще. Бунтът е характерен за младежа, който с цел да те накаже, се прибира в два през нощта и не ти приказва цяла седмица. Минала съм тази възраст от дълго време. Това, за което ме питате, не е протест, а опитът ми да не отстъпвам някакви мои правила и критерии – за положително и неприятно, за хубаво и грозно, за стойностно и нестойностно...
и още веднъж на сцената на " Икар ", този път през 2012 година
Понякога намираш хора, с които да приказваш на един език, а от време на време ти би трябвало преводач. Не чакам някой да застане зад тила ми и да отстоява моето... Обикновено го върша сама. Ако приказваме за функциите – никоя не приказва нищо за мен. И това им е хубавото. Не желая да играя себе си – коства ми се скучно.
Събирате се още веднъж на сцена с Христо Шопов в представлението " Всичко или нищо ", чака се и трети сезон на сериала " Връзки ". В какви функции обаче ще може да ви забележим на огромния екран?
- И " Всичко или нищо " и " Връзки " са планове, които доста обичам, тъй като и публиката реагира ужасно на тях. За бъдещите функции в киното обаче мога да описвам чак когато филмите завършат постпродукцията си.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ