„Неделна супа за душата“ с Ирина Тенчева и Фантастико
Ирина, тази седмица стартира твоята авторска графа „ Неделна чорба за душата “, която ще можем да гледаме онлайн. Знаем, че ще готвиш, само че във всеки епизод ще има и специфичен посетител. Разкажи ни повече, с какво тази видеопоредица ще е по-различна от останалите кулирани видеа в мрежата?
Вярвам, че мозъкът ни е талантлив със способността да възпроизвежда мощни прекарвания от предишното още веднъж и още веднъж до степен на действителност. Нужни са единствено точните “активатори отвън”. Понякога това може да е асоциация, различен път тон, аромат или картина. Вярвам също, че има мемоари, към които можем да се върнем единствено през усета, през храната. Поредицата “Неделна чорба за душата” е отдадена на историите на моите посетители, към които ги връща някое ястие. Най-общо: Те ми споделят обичано ядене от предишното си. Аз им го подготвям и до момента в който хапваме дружно, споделят историята зад този усет и рецепта. Неделя е денят, който най-често всеки от нас посвещава на себе си, на по-приятните и успокояващи душата занимания, а супата е храната, която носи покой и комфорт на всички равнища. Така тази игра на думи “забърква” точното чувство, което се надявам да оставяме в аудиторията си - чувство на дълга и уютна неделя измежду топли мемоари и вкусни моменти.
Кои са първите ти посетители и какви кулинарни истории сътворихте дружно? Първите ми посетители са хората, които познавам най-добре, само че които въпреки всичко съумяха да ме изненадат същински и с рецептите, които пожелаха да преживеем дружно, и с историите зад тях. Това са брачният партньор ми Иван Христов и най-дългогодишната ми другарка – Ралица Найденова. Ястията, които им подготвих избирам публиката да научи от епизодите.
Коя е твоята неделна чорба за душата? Моята неделна чорба... има толкоз доста усети! Повечето съм споделила в кулинарната си книга “Ритуали от моята кухня”, само че пъзелът от усети, който построява живота ни е необхватен, по тази причина позволявам, че постоянно ще има неразказани предписания... Понякога в неделя ми се хапва най-обикновена паста с доматен сос, чесън и сирене с чаша вино, на дивана, до момента в който виждам сериали... (тази храна ме връща към едни седмици през моите 20 години. Точно тогава и аз, и майка ми се възстановявахме от интервенции и прекарахме съвсем 20 дни в лежане и гледане на филми на видео касети... а до леглото ни имаше по едно шише вода и бутилка вино в шампаниера. Гледахме, спяхме, пийвахме... Когато огладнеехме, натискахме паузата и някоя от нас притичваше до кухнята, с цел да спретне тази паста или картофено пюре с лимони и масло и продължавахме видео маратона, който ни разсейваше от болките ни)Друг път иска ми се прищява да ознаменувам живота с нещо, което се готви постепенно, като постепенно печено, към което да събера децата и приятелите ни... Трети път неделята ми е тиха... Вкусът й е на чай, на плод, на планина и поляни след дъжд – тези поляни над село Макоцево, по които баба ми ме е учила да разпозвам билките и дъждовните облаци.Общото сред всички персонални “неделни супи за душата” е резултатът върху мозъка ми. Един тип – душевния послевкус, който постоянно ми дава наслада, сладка носталгия и покой.
Ти си доста дейна жена, в действителност остава ли ти време да готвиш за фамилията си? В моята ценностна система и метод на живот приготвянето на храна за хората, които обичам не е въпрос на време. Това е метод на живот, грижа и внимание, към тези, които обичам и схващане за сподолено време. Храната събира хората. Добрата храна ги задържа дружно на масата за по-дълго и им дава добавена стойност - с изключение на задоволеност, получаваш здраве и хубави страсти. Как да лиша децата си от това? Разбира се има дни, в които поръчваме суши или пица, само че когато сме вкъщи всички постоянно избират в случай че ще пържени яйца или сандвичи да ядем, само че да са приготвени от мен. Това самопризнание също е тласък, хахаххаахах...Има следващи седмици, в които работя без почивен ден, подкрепям семейството и градината ни, грижа се за графиците на децата в учебно заведение и в свободните им занимания и има интервали... в които, когато се добера до дома ни, в действителност желая единствено да легна и да дремя, с цел да събера сили за идващия ден. Понякога го върша. Друг път – работя върху настройката си. За да правиш нещо добре е доста значимо да го извършваш с настройка, че го правиш за теб, да извлечеш добавената стойност, която получаваме от персоналните си ритуали. Кулинарията се трансформира в персонален обред за мен и най-често щом вляза в кухнята си, аз изпитвам покой и се зареждам. Иска ми се да предам тази настройка на повече дами, по тази причина написах и книгата си.
Една от драмите на актуалните работещи хора е неналичието на време. Ще им предложиш ли бързи и лесни решения за здравословна храна? О да, несъмнено! Всъщност ястията, които лишават в действителност доста време сe броят на двете ми ръце. Останалите привидно времеемки и вкусни блюда най-често лишават време за термична обработка, за мариноване, за втасване... време, което в действителност е за нас и през което можем да вършим други неща.Всеки може да готви всичко. Убедена съм в това и разнородните предписания на моите посетители, които феновете ни ще опитат да изпълнят, уповавам се, че ще потвърдят това.
Защо избра да реализираш този план в партньорство с Фантастико? Как се пресякоха пътищата ви? Първият магазин „ Фантастико “ бе отворен преди 30 години тъкмо против кооперацията на моите баба и дядо на бул. „ Мадрид “ в София. Прозорецът на спалнята ми гледаше против него и си припомням по какъв начин в ранното си тийнейджърство го гледах - едно цветно, осветено и съвременно “петно” на фона на остарелия бул., гледах го и си представях, че не съм в България, че към този момент работя и всеки ден пазаря за фамилията ми от там – всичко беше толкоз “западно” и красиво! Като от реклама. Днес, десетилетия по-късно аз съм си в родната София и пребивавам живота, който съм си представяла тогава, като по този начин се стекоха нещата, че моят “квартален магазин”, от който пазаря всекидневно още веднъж е „ Фантастико “. И аз, и той сме пораснали (не съм сигурна, само че мисля, че квадратурата му е нещо като 30 пъти колкото първия им обект, за моята възраст няма да приказвам, хахаха), само че страстта до момента в който пазаря там е същата.Създава ми уют и изключителния избор от артикули ме въодушевява да сготвям на драго сърце и да опитвам. Заради тази прочувствена връзка направих и срещата с читателите си в София не в книжарница, а точно там, в моя магазин, от където храната поема към трапезата ни, към тефтерити с обичани предписания и мемоари. Мисля, че по-късно малко встъпление сами разбирате, че най-логичното партньорство в плана “Неделна чорба за душата” е точно с „ Фантастико “ – имаме обща история, споделяме общи полезности, критерии за качество и кулинарна философия. И аз, и екипът, който стои зад този български бранд, имаме вяра, че храната е повече от суровина и стока. Тя е източник на щастливи страсти и причина да бъдем дружно. С видеопоредицата се надяваме, че ще предадем това чувство и на феновете ни.
Вярвам, че мозъкът ни е талантлив със способността да възпроизвежда мощни прекарвания от предишното още веднъж и още веднъж до степен на действителност. Нужни са единствено точните “активатори отвън”. Понякога това може да е асоциация, различен път тон, аромат или картина. Вярвам също, че има мемоари, към които можем да се върнем единствено през усета, през храната. Поредицата “Неделна чорба за душата” е отдадена на историите на моите посетители, към които ги връща някое ястие. Най-общо: Те ми споделят обичано ядене от предишното си. Аз им го подготвям и до момента в който хапваме дружно, споделят историята зад този усет и рецепта. Неделя е денят, който най-често всеки от нас посвещава на себе си, на по-приятните и успокояващи душата занимания, а супата е храната, която носи покой и комфорт на всички равнища. Така тази игра на думи “забърква” точното чувство, което се надявам да оставяме в аудиторията си - чувство на дълга и уютна неделя измежду топли мемоари и вкусни моменти.
Кои са първите ти посетители и какви кулинарни истории сътворихте дружно? Първите ми посетители са хората, които познавам най-добре, само че които въпреки всичко съумяха да ме изненадат същински и с рецептите, които пожелаха да преживеем дружно, и с историите зад тях. Това са брачният партньор ми Иван Христов и най-дългогодишната ми другарка – Ралица Найденова. Ястията, които им подготвих избирам публиката да научи от епизодите.
Коя е твоята неделна чорба за душата? Моята неделна чорба... има толкоз доста усети! Повечето съм споделила в кулинарната си книга “Ритуали от моята кухня”, само че пъзелът от усети, който построява живота ни е необхватен, по тази причина позволявам, че постоянно ще има неразказани предписания... Понякога в неделя ми се хапва най-обикновена паста с доматен сос, чесън и сирене с чаша вино, на дивана, до момента в който виждам сериали... (тази храна ме връща към едни седмици през моите 20 години. Точно тогава и аз, и майка ми се възстановявахме от интервенции и прекарахме съвсем 20 дни в лежане и гледане на филми на видео касети... а до леглото ни имаше по едно шише вода и бутилка вино в шампаниера. Гледахме, спяхме, пийвахме... Когато огладнеехме, натискахме паузата и някоя от нас притичваше до кухнята, с цел да спретне тази паста или картофено пюре с лимони и масло и продължавахме видео маратона, който ни разсейваше от болките ни)Друг път иска ми се прищява да ознаменувам живота с нещо, което се готви постепенно, като постепенно печено, към което да събера децата и приятелите ни... Трети път неделята ми е тиха... Вкусът й е на чай, на плод, на планина и поляни след дъжд – тези поляни над село Макоцево, по които баба ми ме е учила да разпозвам билките и дъждовните облаци.Общото сред всички персонални “неделни супи за душата” е резултатът върху мозъка ми. Един тип – душевния послевкус, който постоянно ми дава наслада, сладка носталгия и покой.
Ти си доста дейна жена, в действителност остава ли ти време да готвиш за фамилията си? В моята ценностна система и метод на живот приготвянето на храна за хората, които обичам не е въпрос на време. Това е метод на живот, грижа и внимание, към тези, които обичам и схващане за сподолено време. Храната събира хората. Добрата храна ги задържа дружно на масата за по-дълго и им дава добавена стойност - с изключение на задоволеност, получаваш здраве и хубави страсти. Как да лиша децата си от това? Разбира се има дни, в които поръчваме суши или пица, само че когато сме вкъщи всички постоянно избират в случай че ще пържени яйца или сандвичи да ядем, само че да са приготвени от мен. Това самопризнание също е тласък, хахаххаахах...Има следващи седмици, в които работя без почивен ден, подкрепям семейството и градината ни, грижа се за графиците на децата в учебно заведение и в свободните им занимания и има интервали... в които, когато се добера до дома ни, в действителност желая единствено да легна и да дремя, с цел да събера сили за идващия ден. Понякога го върша. Друг път – работя върху настройката си. За да правиш нещо добре е доста значимо да го извършваш с настройка, че го правиш за теб, да извлечеш добавената стойност, която получаваме от персоналните си ритуали. Кулинарията се трансформира в персонален обред за мен и най-често щом вляза в кухнята си, аз изпитвам покой и се зареждам. Иска ми се да предам тази настройка на повече дами, по тази причина написах и книгата си.
Една от драмите на актуалните работещи хора е неналичието на време. Ще им предложиш ли бързи и лесни решения за здравословна храна? О да, несъмнено! Всъщност ястията, които лишават в действителност доста време сe броят на двете ми ръце. Останалите привидно времеемки и вкусни блюда най-често лишават време за термична обработка, за мариноване, за втасване... време, което в действителност е за нас и през което можем да вършим други неща.Всеки може да готви всичко. Убедена съм в това и разнородните предписания на моите посетители, които феновете ни ще опитат да изпълнят, уповавам се, че ще потвърдят това.
Защо избра да реализираш този план в партньорство с Фантастико? Как се пресякоха пътищата ви? Първият магазин „ Фантастико “ бе отворен преди 30 години тъкмо против кооперацията на моите баба и дядо на бул. „ Мадрид “ в София. Прозорецът на спалнята ми гледаше против него и си припомням по какъв начин в ранното си тийнейджърство го гледах - едно цветно, осветено и съвременно “петно” на фона на остарелия бул., гледах го и си представях, че не съм в България, че към този момент работя и всеки ден пазаря за фамилията ми от там – всичко беше толкоз “западно” и красиво! Като от реклама. Днес, десетилетия по-късно аз съм си в родната София и пребивавам живота, който съм си представяла тогава, като по този начин се стекоха нещата, че моят “квартален магазин”, от който пазаря всекидневно още веднъж е „ Фантастико “. И аз, и той сме пораснали (не съм сигурна, само че мисля, че квадратурата му е нещо като 30 пъти колкото първия им обект, за моята възраст няма да приказвам, хахаха), само че страстта до момента в който пазаря там е същата.Създава ми уют и изключителния избор от артикули ме въодушевява да сготвям на драго сърце и да опитвам. Заради тази прочувствена връзка направих и срещата с читателите си в София не в книжарница, а точно там, в моя магазин, от където храната поема към трапезата ни, към тефтерити с обичани предписания и мемоари. Мисля, че по-късно малко встъпление сами разбирате, че най-логичното партньорство в плана “Неделна чорба за душата” е точно с „ Фантастико “ – имаме обща история, споделяме общи полезности, критерии за качество и кулинарна философия. И аз, и екипът, който стои зад този български бранд, имаме вяра, че храната е повече от суровина и стока. Тя е източник на щастливи страсти и причина да бъдем дружно. С видеопоредицата се надяваме, че ще предадем това чувство и на феновете ни.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ