Ирена Славкова е дипломиран магистър-психолог и консултант в когнитивно-поведенческата парадигма.

Ирена Славкова е квалифициран магистър-психолог и съветник в когнитивно-поведенческата парадигма. Дипломира се в магистърската стратегия “Психологическо консултиране”, ВСУ “Черноризец Храбър”, гр. Варна. Завършила е образование по “Личен опит”, “Базови умения” и “Специализирани умения” в сертифициран център “Спектра” за образование в региона на когнитивно-поведенческата терапия. Работи под супервизия.
Депресията и тревожните разстройства костват на световната стопанска система един трилион $ годишно. Всеки $, вложен в разширение мащабите на лекуването на депресията и тревожните разстройства, се връща като облага от 4 $ под формата на усъвършенствано здраве и дарба за работа. Това се потвърждава от ново изследване, извършено под управлението на СЗО, което за пръв път прави оценка изгодите от вложението в лекуването на най-разпространените форми на психологичните болести в международен мащаб освен за здравето, само че и за стопанската система. Резултатите от изследването, оповестени в влиятелното научно издание “The Lancet Psychiatry”, безапелационно свидетелстват в интерес на разширението на вложенията в психично-здравните услуги в страни с всички равнища на приходи.
- Г-жо Славкова, какво положение е генерализираното обезпокоително разстройство?
- За да разберем какво съставлява генерализираното обезпокоително разстройство, е належащо да вършим разграничаване сред тревога и боязън. Страхът е базова страст, чиято функционалност е да алармира за заплаха и да приготви индивида за ответна реакция ( “бий се или бягай”). Той се появява постоянно по съответен мотив. За разлика от него тревогата е афект, който е подбуден от неразбираема и неопределена опасност.
- Защо толкоз доста хора през днешния ден страдат от нараснала тревога?
- Причините са разнообразни, само че могат да се обобщят в две групи: самостоятелни и публични. В логиката на психиката от дълго време е открито, че съществува директна връзка сред мисловните модели, вътрешния прочувствен декор и телесните реакции. Всеки от нас е това, което мисли и усеща. Не си даваме сметка в каква огромна степен житейският ни път отразява това изказване. Ако се опитате да наблюдавате връзката сред това, което сте си мислели за себе си преди години, и настоящето си състояние, ще установите, че последното е директно производно на тогавашните ви мисли и усеща. Ако сте възприемали себе си като кадърен, деятелен и убеден човек, сигурно през днешния ден разполагате с плодовете на такова мислене. Ако сте подхождали в живота с опасения, свръхпредпазливост и преподсигуряване, актуалният ви житейски миг е в ясна връзка с този метод на мислене и действане.
Когато човек има доста опасения по какъв начин ще се оправи, дали ще се оправи, какво ще кажат другите, какво ще стане, в случай че не успее и така нататък, той изпитва боязън непрестанно. Този боязън не е мощен, само че непрекъснат и работи във фонов режим. Това в действителност е тревогата. Тя е непрекъснат фонов боязън, който влияе върху тялото по неосезаем метод. Тя го напряга, стяга мускулите, привежда раменете, превива гръбнака в очакване на някакви неподходящи събития. Така може да се живее години наред. Тревожната настройка се придобива, само че по-често се онаследява. Ако двамата или единият от родителите е по-тревожен, този модел се възприема от детето в процеса на образование. Защото какво е възпитанието, в случай че не предаване на родителския светоглед за света и по какъв начин да се държим в него.
- Кога тази тревога минава в обезпокоително разстройство?
- Когато тревогата пречи на естествения живот, е налице обезпокоително разстройство. Но до момента в който при уплахите (страх от животни, височини, хвърчене със аероплан, клаустрофобия, агорафобия, обществена фобия) тревогата се демонстрира по отношение на избрани обекти или условия, то при паническото разстройство и генерализираната тревога тя се явява положение.
При генерализираното обезпокоително разстройство, което се назовава още “страхова невроза”, тревогата е съвсем непрекъсната. Тук отсъстват пристъпите на мощна нерешителност, които са присъщи за паническото разстройство, обаче е налице непрекъснат и неустановен боязън, който не се въздейства от събитията. Тоест човек непрестанно си намира мотиви за безпокойствие и в случай че спре да се тормози за едно, скоро вниманието му се трансферира върху друго и страхът стартира изначало.
- Какво е най-характерното за тревожния човек?
- Характерно за тревожния човек е фокусирането върху отрицателната интерпретация на събитията. От всички вероятни разновидности той планува най-лошия и това го държи в непрекъснато напрежение. Това са безусловно черногледи хора, само че не заради скептицизъм или липса на борбеност, а защото им е мъчно да позволен или виждат, че съществува различен, не толкоз застрашителен сюжет. Така е устроено мисленето им.
Най-мъчителното им прекарване е обвързвано с неопределеността на бъдещето. Невротикът не е в положение да се довери на течението на живота и да остави нещата да се случват, без да ги дирижира. Тъй като се опасява по принцип, неразбираемото бъдеще му наподобява изключително заплашително и той се пробва да се приготви, да го възнамерява, да планува най-малките елементи, с цел да не се остави да бъде сюрпризиран. Това са мощно контролиращи хора, които са в положение да стигнат до срив, в случай че бъдещето не се развие по техния проект. Впрочем, както нормално се случва. За да се приготвят за “опасността “, те я плануват в най-лошия вид и я претърпяват авансово в мозъка си, само че това не ги прави по-подготвени, а ги изнервя и изтощава до степен, в която стават неспособни да управляват страховете и терзанията си.
Изобщо тревожните хора живеят в предишното, като се опасяват претърпяното да не се повтори. На тях им е непознато какво значи да живееш “тук и в този момент “ и да се наслаждаваш на момента. Затова едно от най-важните умения, които се постанова да усвоят, е да се научат да ценят и живеят в сегашното, където не ги заплашва нищо, което се е случило или може вероятно да се случи. Това мощно облекчава тревожното напрежение.
- С кои присъщи признаци се свързва генерализираното обезпокоително разстройство?
- Обичайните признаци, с които се свързва генерализираното обезпокоително разстройство, са лесна уморяемост, затруднена централизация, нервност, безпокойствие или чувство за невъзможност, мускулно напрежение и нарушавания на съня като мъчно заспиване или непълен сън като време и пълноценност. Тялото се намира в непрекъснат стрес заради прекарването на пресилени мотиви за паника, като с времето положението хронифицира.
- Кои са аргументите, които образуват такава тревожна реакция?
- Причините за образуването на тревожна реакция може да са разнообразни, само че нормално се свързват с наследствен наставнически модел на тревога, свръхопека от страна на родителите, които в желанието си да предпазят детето му внушават концепцията за заплахите, с които е цялостен светът, стресови травматични събития, несигурна обвързаност в детството.
- Може ли и по какъв начин да се трансформират моделите, които пораждат тревогата?
- С самостоятелните модели и вярвания, които пораждат тревогата, може да се работи и те подлежат на смяна. Отнема време, само че резултатите са трайни. Лично моето мнение е, че в случай че страдате от нараснала тревога, от паническо или друго обезпокоително разстройство, което ви пречи да живеете удобно, разполагате с огромен късмет да оправите живота си. Колкото по-рано се е случило, толкоз по-добре, тъй като няма да прахосате години наред в такива страхове.
- Какво имате поради под “шанс”?
- На първо място, разполагате с ясно обрисувана посока, която да следвате. И второ - дискомфортът е огромен, затова имате мощен претекст за деяние и смяна.
Целта на лечението е да разпознава тези вярвания, които лежат в основата на тревожната реакция и да работи с тях, с цел да се образува съответна реакция на тласъците и естествена оценка на действителността. На по-следващ стадий може да се работи с невротичната тактика като цяло и с фокус върху самооценката.