Ирена Анастасова,народен представител от БСПКолкото и да говорим за Европа

...
Ирена Анастасова,народен представител от БСПКолкото и да говорим за Европа
Коментари Харесай

Законът срещу училището

Ирена Анастасова,
депутат от Българска социалистическа партия

Колкото и да приказваме за Европа тези дни, няма по какъв начин да избягаме от огромните въпроси пред междинното обучение у нас, които не се вземат решение в Европа, а тук, в България!

Новият закон за междинното обучение (ЗПУО) бе признат през октомври 2015 година и влезе в действие от 1 август 2016 година Той трябваше да отрази новите потребности на просветителната ни система. Постигнати ли са задачите, които са дефинирани в претекстовете при приемането на закона от вносителите?

Според член 251 (2) от закона " Министърът на образованието и науката един път на две години в период до 31 март внася в Народното събрание отчет за използването на правилата и за осъществяването на задачите на предучилищното и учебното обучение в сходство с този закон ". Такъв Доклад не е подаден в Народното събрание. Т. е. към днешна дата към този момент

съвсем три години няма разбор и мнение на МОН

какви са резултатите от неговото деяние. Ще напомня, че този закон беше признат без оценка за въздействието му. Сега липсва и оценка за резултата от приложението му.

След многочислените ни срещи с учители и други работещи в системата в цялата страна и на разбор на данните можем да създадем констатации за двегодишното деяние на закона - с ангажимента, че единствено подчертаваме върху някои проблеми, тъй като няма по какъв начин във вестника да се вмести пространният разбор, който сме създали.

Да стартираме с Държавните просветителни стандарти. Според закона те са 19 на брой. 17 от тези стандарти са директна отговорност на министъра на образованието, два - на Министерски съвет. Според претекстовете, с които бе импортиран законът, той планува " основаването на по-ясна и работеща нормативна уредба с приемането на държавни просветителни стандарти ". Какво се случи на процедура през тези 2 години и 10 месеца? От 19 стандарта: една разпоредба към момента не е призната (стандартът за физическа среда); една е анулирана и няма нова; трета е анулирана и има нова, която към този момент е изменена. Останалите 16 наредби са променяни 23 пъти, като някои от тях - по 3, 4, 5 пъти. Непрекъснатите промени в подзаконовите нормативи основават неустойчивост и неустановеност в системата, непредвидимост, безпорядък и съмнение към ръководещите институции. Това внезапно контрастира с един от правилата, заложени в закона, а точно (чл. 3 (2) т. 9) - " бистрота на ръководството и предвидимост на развиването на предучилищното и учебното обучение ". Липсва функционална и нормативна обязаност сред документи и текстове, които регламентират дадена материя. Обемът на закона със стандартите към него все още е към 2000 страници. Това, както и непрекъснатите промени, подсигурява резултат, противоположен на посочената цел - заетите в системата не ги познават задоволително.

Иначе казано, нормативната уредба не стана нито по-ясна, нито по-работеща. Средното обучение се ръководи не от закона, а от подзаконови нормативни актове (стандарти и др.) Така значими действия се регламентират с наредби и заповеди, основани в МОН и подписани от министъра. Това дава опция текстовете в тези документи да

обслужват нечии ведомствени или персонални ползи

и да бъдат променяни съгласно тези ползи.

Безспорно е, че през днешния ден пред образованието стоят проблеми, непознати за предходните генерации, за оправянето с които са нужни научно грамотни хора, подготвени да ги откриват, формулират и вземат решение. Това дефинира изключителната значимост на образователните проекти, стратегии и наличие, които съгласно нас са в центъра на просветителната промяна. Отнасяме се с изключително внимание към този проблем, тъй като резултатът от новите образователни стратегии, въведени от МОН, е пред очите на цялото общество и е жалък.

Какво демонстрира най-общо анализът на към този момент настоящите нови образователни стратегии?

Голямата част от тях по всички предмети на процедура не са нови. В множеството от тях са направени в действителност единствено козметични промени, само че по този начин, че лишават образованието от логичност. В документите на МОН към този момент не се приказва за познания и умения, а за " компетентности ", част от които са напряко смехотворни. Съдържанието на образованието в другите степени на междинното обучение не е обвързано. Програмите за I клас да вземем за пример повтарят наличие от детската градина, без да го надграждат. Фрапиращ факт е, че стратегиите за V клас бяха направени, без да са налице стратегиите за II, III и IV клас. Всъщност влизането в действие на закона по едно и също време за I, V и VIII клас сътвори съществени проблеми. Това беше въплъщение на изключителна непросветеност и сподели на процедура по какъв начин законодателят

подцени разпоредбите на педагогиката

и показва непросветен метод.

Липсва връзка сред образователното наличие на образователните предмети в обособените просветителни степени. В близки по предметната област образователни предмети се учи безусловно друго по тема наличие. Пример за това е образованието по литература, история, музика, изобразително изкуство. Едно от педагогическите условия беше в " новите " образователни стратегии да се включва образователно наличие, съобразено с възрастовите и психическите особености на децата. Това не се случи. Затова пък се случи ново " надграждане " на отрицателния опит от 2000 година - още веднъж са свалени образователни предмети в по-ниски просветителни степени. Предметът " Философия " да вземем за пример е " свален " от XI клас в VIII, като е комбинирано наличие от две науки - философия и логика на психиката. Този предмет се учи един час седмично, а в програмата са включени тематики, които мъчно могат да бъдат възприети от 14-годишни деца.

Скандално е ситуацията с предмета " История ". Неясни съставители на образователните стратегии

искрено подмениха българската история

неглижираха и даже пренебрегнаха безспорни исторически обстоятелства за сметка на други. В учебниците е включено наличие, налагащо непознати за нацията ни морални и фамилни полезности. За това има обилие от образци. В общественото пространство бяха огласени неуместни и безумно изопачени изказвания на обучители на учителите по история за Х клас. И това се случва не къде да е, а в Центъра за подготовка на педагогическите експерти в Банкя - звено на МОН. За основаването на образователните стратегии бяха употребявани незнайни историци, а не сериозният и приет теоретичен потенциал на Софийския университет и на Българска академия на науките. Резултатът е, че стратегиите са противоречиви, идеологизирани и манипулативни.

Съществен въпрос е качеството на образованието, което зависи от доста фактори, само че дано да поговорим

за контрола на качеството

Според закона той се реализира посредством самооценяване и ревизиране. Наредбата за ръководство на качеството обаче просъществува единствено към година и нова няма. Как става инспектирането? Създаден беше Национален инспекторат по образованието. Задачата му - правене на цялостна самостоятелна експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или учебното заведение обучение и установяване на насоките за възстановяване. Наскоро основаният Национален инспекторат направи пилотно атестиране в 90 учебни заведения в страната. Неизвестно е по какъв начин се правят оценка учебните заведения за интервал от 5 години. Всъщност на мен персонално ми е известно - моето учебно заведение беше измежду тези първи 90. Първоначалният отчет от атестирането беше 3 страници - за 5-годишна активност! Сред изводите бе записано " незадоволително старания за обосноваване на учениците за присъединяване в надпревари и олимпиади ". Който познава учебното заведение, тук ще се изсмее, а за тези, които не го познават, ще кажа, че 90% от учениците вземат участие в надпревари и олимпиади и че имаме доста златни, сребърни и бронзови оценки от национални, балкански и интернационалните надпревари. Това се вижда даже единствено от формалната страница на учебното заведение. Така че мощно се колебая в компетентността и професионализма на НИО. Логично е качеството на образованието, което се реализира във всяко учебно заведение, да е най-важният аршин за оценка. И запитвам - в случай че е по този начин, по какъв начин кореспондира това атестиране с неналичието на Стандарт за ръководство на качеството в просветителните институции?

Качеството на образованието е директно подвластно и от подготовката на учителите. При всичките от дълго време показали се дефекти на съществуващия вид на подготовката на учители единствената оригиналност в закона бе споменаването на термина " стажант-учители ". Не е инцидентно, че съгласно данните на Национален статистически институт в интервала след 2010 година студентите в учителските специалности у нас са почти сред 15 и 20 хиляди (бакалаври и магистри), а в същото време относителният дял на постъпващите

на работа като учители е под 0,2%

И противоположният образец - в обичаната за цитиране Финландия: достъпът до учителската специалност се контролира, като за нея могат да аплайват единствено студенти с висок триумф от следването и броят на претендентите се преценява с опциите за намиране на работа, тъй че в границите на интервал от 1-2 години всеки приключил да може да постъпи на работа.

Законът съдържа основни пропуски по казуса за образованието и развиването на учителите:

- Налагане на компетентностния модел при установяване наличието на професионалния профил. Попитайте колегията - знаят ли какво значи това?

- Въведе се професионалното портфолио като инструмент за оценяване на резултатите от достиженията на учителите. Сред учителите в страната условието за това портфолио се възприема като следващата административна бумащина;

- Кариерното развиване от " преподавател " в " старши преподавател ", основано главно на " престоя в учебно заведение - 10 години, и на получените заеми след образование в квалификационни стратегии за по 16 часа (а не на резултатите от работата в клас), докара до напрежение и отчаяние след педагогическата колегия;

- Въвеждането на квалификационни заеми се оказа позитивно, само че незадоволително изискване за значима смяна. Би следвало при финансирането от МОН на стратегии за образование освен да се присъждат квалификационни заеми, само че и да се прави оценка най-важното - в каква степен съответното образование намира приложение в работата на учителите, каквато процедура съществува в доста страни от Европейски Съюз.

Т. е. посредством настоящата система за подготовка законът не даде отговор на въпроса за качеството и въздействието й върху успеваемостта на преподаването - постоянно учители с високи професионално-квалификационни степени не са по-добри учители от тези без ПКС, даже противоположното. В системата за кариерно развиване за всяка една от степените е належащо прекосяване на квалификационна стратегия. Това докара до всеобщо прекосяване на

курсове със съмнителна успеваемост

с единствената цел - придобиване на съответния документ за преминато образование и присъдени заеми.

- " Мъгла " царува и към Регистъра на утвърдените стратегии за професионална подготовка на педагогическите експерти (с този термин законът подмени свещената дума " преподавател " ). Не откриха отговор и въпросите какво е наличието на тези квалификационни стратегии, с какво те се отличават една от друга и с какви критерии и стандарти се мери и съпоставя тяхното качество. Как тези стратегии са свързани между тях, както и с първичното образование за приемане на учителска дееспособност? Как се управлява качеството на стратегиите, предлагани от разнообразни компании? Как се дефинира успеваемостта на влаганите финансови средства? Като резултат - има доста сигнали от цялата страна за напън от страна на РУО за образуване на образования в учебните заведения и детските градини от избрани,

очевидно близки до властта

в съответните области компании. Въпреки многочислените сигнали и изявления в медиите за порочни практики в това отношение, за неефективност на квалификациите, за разпределяне " на кг " на удостоверения МОН остана глухо.

- Дискусионни са и така наречен скоростни, ускорени стратегии за придобиване на педагогическа дееспособност. Не обезсмислят ли те висшето педагогическо обучение? Защо да учиш 4 години, в случай че са ти задоволителни месеци? Ще докара ли това до ново струпване на непросветеност в сфера, която би трябвало да основава компетентности?

Сериозна уязвимост на закона е, че той още веднъж не уреди задоволително съответно реда за осъществяване на състезанията за шефове в системата. Със запазването на досегашния метод за провеждането им се възпроизвежда и главната им уязвимост - прелиминарен асортимент още преди състезанието и фиктивен конкурс " за пред хората ". За такива обстоятелства имаме информация от цялата страна.

Остана и казусът с финансирането на институциите в системата. Дори и след поправките на закона от края на предходната година не е открита вярната формула на делегираните бюджети. Съществуващият вид генерира проблеми и с учителските заплати. Показателен за това е и фактът, че макар неведнъж хваленото 20-процентно нарастване на учителските заплати в доста учебни заведения в страната този % се движи сред 13 и 15%.

Тук не жегвам значими въпроси като обсега на децата и учениците и неналичието на обединени старания на всички институции (това са обстоятелствата без значение от пиар-кампаниите по медиите); въвеждането на целодневна организация при съществуващата материална база; приобщаващото обучение, което е сведено единствено до децата с проблеми - а смисълът, който Европа влага, е друг; новата конструкция на просветителната система и проблемите, които създава; смисълът на националното външно оценяване във разновидността, в който се организира, неналичието на изчерпателен разбор на резултатите и т. н.

Какви са главните ни заключения, без искания за пълнота? За тези две години използването на ЗПУО не сподели, че в него се съдържат съответни принадлежности за решаването освен на казуса с качеството, само че и на други значими проблеми. Това, че имаме блестящи триумфи на наши възпитаници по света, не анулира обстоятелството, че в учебни заведения с доминиращ брой деца, за които българският език не е майчин, осмокласници едвам четат, а други поемат пътя към българските гета в огромните европейски страни.

Неравенствата в достъпа

до качествено обучение са големи и това бе маркирано даже от Еврокомисията. Зависимостта сред резултатите от образованието на ученика от имотното положение на родителите и тяхното местоживеене е прекомерно висока. ЗПУО на този стадий не подсигурява, че нашето учебно заведение предлага общ за страната стандарт.

Приемането на закона, скоростното му въвеждане, даже без да бъдат признати значими подзаконови нормативни актове, последвалите многократни ремонти, промени, анулиране и прочие, хвърли цялата система в опит без визия какво ще се случи. Това докара до педантизъм, увеличаваща се бумащина, ненужно администриране, акцент върху отчитане на активност вместо върху наличието на активността. Както ми сподели един шеф на учебно заведение в Пловдивско: " По-важно е имаш ли нужната документи, в сравнение с дали в действителност си приключил работа! "

Начинът, по който бе признат и прибавен ЗПУО, даде образец по какъв начин могат да се компрометират нужни промени и по какъв начин това е напълно и безнаказано за сметка на учениците, учителите, обществото и бъдещето на страната.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР