Нов президент на Иран - нови ядове за Запада
Иран ще има нов президент - Ебрахим Раиси, определян от редица наблюдаващи като реакционер и хардлайнер. Колкото и релативно да звучи това за ислямската република, упованията са той да поддържа по-твърда линия в връзките със Запада спрямо предшественика си Хасан Рохани. Избирането на Раиси ще промени лицето на иранската политика и може да донесе нови главоболия за западните страни, надяващи се да понижат напрежението с Техеран, само че и да възпрат нуклеарните му упоритости.
Категорично, най-вълнуващият въпрос за Европейския съюз и Съединени американски щати е по-нататъшната орис на нуклеарното съглашение от 2015 година, което ограничи иранската нуклеарна стратегия против унищожаване на множеството наказания против Техеран. След като някогашният американски президент Доналд Тръмп изтегли Щатите от контракта през 2018 година, Иран рестартира нуклеарните си действия, усъвършенства опциите си за обогатяване на уран и към този момент надвиши рестриктивните мерки, наложени от съглашението.
Самият Раиси, който е ислямски свещеник и е заемал висши постове в иранското правосъдие, няма да има последната дума за иранската външна политика. В ислямската република решенията се взимат с консенсус от основни институции в интернационалната политика и сигурността, само че най-после наложително би трябвало да бъдат доказани от висшия лидер аятолах Али Хаменей. И въпреки всичко президентът има сериозна роля за това по какъв начин тъкмо ще се действа с другите страни.
В момента във Виена има американски договарящи, които благодарение на европейски медиатори се пробват
да предоговорят нуклеарната договорка
Според доста специалисти международните сили ще съумеят да се спогодят с Техеран, чийто висш водач към този момент даде индикации, че желае връщане на съглашението.
И, въпреки че Раиси в предишното подлагаше на критика договорката, по време на ефирен спор с други кандидат-президенти съобщи, че ще я поддържа, стига висшият лидер да застане зад нея. На 21 юни обаче по време на първата си конференция след избирането си Раиси отхвърли другите два целта на американците. Той съобщи, че няма да договаря за иранската стратегия за балистични ракети, която Съединени американски щати желаят да бъде спряна, и няма да отдръпна поддръжката за районните проирански военни формирования. Бъдещият ирански президент сподели още, че
не би желал среща с американския си сътрудник Джо Байдън
Независимо дали в Техеран ще има реформаторско или консервативно по западните стандарти държавно управление, то евентуално ще одобри изискванията на съглашението. От политическа позиция това ще е рационален ход, тъй като Раиси единствено ще завоюва от повдигането на глобите и подобряването на икономическата обстановка в Иран.
Амбициите на администрацията на Байдън обаче се простират оттатък подновяването на контракта, чието публично наименование е Съвместен изчерпателен проект за деяние. Американският държавен секретар Антъни Блинкън прикани за " по-дълготрайно и по-силно " съглашение, което да ограничи опциите на Иран за обогатяване на уран
не за години, а за генерации напред
Не е чак толкова мъчно да бъде планувано, че Щатите надали ще реализиран тези свои цели при президентството на Раиси. Много специалисти са на мнение, че е по-вероятно договорката да бъде възобновена до равнищата от 2015 година още преди Раиси да встъпи в служба през август, само че възможностите за спомагателни клаузи са минимални. Сегашният ирански президент Хасан Рохани, въпреки да е възприеман като реформист, не пожела да договаря за нищо отвън контрактуваното през 2015-а, тъй че какво би направил считания за хардлайнер негов правоприемник?
Фенки на новия президент (АП)
Може да се счита за несъмнено, че вместо да търси помиряване със Съединени американски щати, Раиси по-скоро ще желае да работи с Китай, Русия и районните съдружници на Иран. Когото и новият президент да включи в кабинета си и да уточни за външен министър, сигурно за Вашингтон ще е по-трудно да откри с тях общ език, в сравнение с с екипа на Рохани и изключително с получилия американско обучение настоящ първи посланик Мохамад Джавад Зариф.
Изборите в Иран рядко водят до съществени промени в иранската политика. Ролята им се изчерпва по-скоро в смяна на тона – или към по-голяма податливост към интернационално съдействие, както стана след 1997-а, когато за президент бе определен духовникът Мохамад Хатами, или към по-провокативен, заядлив жанр, както се случи след избирането през 2006-а на възприемания като хардлайнер Махмуд Ахмадинеджад.
Раиси също
постоянно е определян като хардлайнер
– термин, с който западните страни отбелязват политическата секта на така наречен принципалисти в Иран, които поддържат висшия водач и завръщането към обичайните правила, датиращи от първите години на ислямската република. Дори и напълно малко доверие да е имало сред Съединени американски щати и Иран, към този момент и то се е изпарило. Хардлайнерите бурно се противопоставяха против нуклеарното съглашение през цялото време на договарянията с претекста, че нямат доверие на Запада. Когато Тръмп се отдръпна от договорката през 2018-а, макар че Иран не бе нарушил нито една от клаузите му, хардлайнерите ликуваха, тъй като това потвърди, че са били прави. Според специалисти решението на Тръмп за отдръпване от контракта непосредствено е играло в интерес на висшия водач и поддръжниците му, които предупреждаваха иранците, че на Америка не може и не би трябвало да се има вяра.
Има и още една спънка пред бъдещото взаимоотношение сред новия ирански президент и интернационалната общественост, даже и да бъде възобновено нуклеарното съглашение. Това е мрачното минало на Раиси и по-точно причастността му в качеството му на прокурор към тайните изтезания на хиляди съперници на иранския режим в продължение на пет месеца през 1988-а. " Амнести Интернешънъл " приканва да бъде разследван за
закононарушения против човечеството
Така за администрацията на Байдън и другите страни по договарянията може да се окаже проблематично да анулират глобите против Техеран в миг, когато отпред на властта там е човек, персонално забъркан в закононарушения против човечеството. В случая няма да бъде допустимо да бъде употребен аргументът за намаляване на режима в Иран и отношението му към света, какъвто Барак Обама употребява при договарянията през 2015 година.
Категорично, най-вълнуващият въпрос за Европейския съюз и Съединени американски щати е по-нататъшната орис на нуклеарното съглашение от 2015 година, което ограничи иранската нуклеарна стратегия против унищожаване на множеството наказания против Техеран. След като някогашният американски президент Доналд Тръмп изтегли Щатите от контракта през 2018 година, Иран рестартира нуклеарните си действия, усъвършенства опциите си за обогатяване на уран и към този момент надвиши рестриктивните мерки, наложени от съглашението.
Самият Раиси, който е ислямски свещеник и е заемал висши постове в иранското правосъдие, няма да има последната дума за иранската външна политика. В ислямската република решенията се взимат с консенсус от основни институции в интернационалната политика и сигурността, само че най-после наложително би трябвало да бъдат доказани от висшия лидер аятолах Али Хаменей. И въпреки всичко президентът има сериозна роля за това по какъв начин тъкмо ще се действа с другите страни.
В момента във Виена има американски договарящи, които благодарение на европейски медиатори се пробват
да предоговорят нуклеарната договорка
Според доста специалисти международните сили ще съумеят да се спогодят с Техеран, чийто висш водач към този момент даде индикации, че желае връщане на съглашението.
И, въпреки че Раиси в предишното подлагаше на критика договорката, по време на ефирен спор с други кандидат-президенти съобщи, че ще я поддържа, стига висшият лидер да застане зад нея. На 21 юни обаче по време на първата си конференция след избирането си Раиси отхвърли другите два целта на американците. Той съобщи, че няма да договаря за иранската стратегия за балистични ракети, която Съединени американски щати желаят да бъде спряна, и няма да отдръпна поддръжката за районните проирански военни формирования. Бъдещият ирански президент сподели още, че
не би желал среща с американския си сътрудник Джо Байдън
Независимо дали в Техеран ще има реформаторско или консервативно по западните стандарти държавно управление, то евентуално ще одобри изискванията на съглашението. От политическа позиция това ще е рационален ход, тъй като Раиси единствено ще завоюва от повдигането на глобите и подобряването на икономическата обстановка в Иран.
Амбициите на администрацията на Байдън обаче се простират оттатък подновяването на контракта, чието публично наименование е Съвместен изчерпателен проект за деяние. Американският държавен секретар Антъни Блинкън прикани за " по-дълготрайно и по-силно " съглашение, което да ограничи опциите на Иран за обогатяване на уран
не за години, а за генерации напред
Не е чак толкова мъчно да бъде планувано, че Щатите надали ще реализиран тези свои цели при президентството на Раиси. Много специалисти са на мнение, че е по-вероятно договорката да бъде възобновена до равнищата от 2015 година още преди Раиси да встъпи в служба през август, само че възможностите за спомагателни клаузи са минимални. Сегашният ирански президент Хасан Рохани, въпреки да е възприеман като реформист, не пожела да договаря за нищо отвън контрактуваното през 2015-а, тъй че какво би направил считания за хардлайнер негов правоприемник?
Фенки на новия президент (АП)
Може да се счита за несъмнено, че вместо да търси помиряване със Съединени американски щати, Раиси по-скоро ще желае да работи с Китай, Русия и районните съдружници на Иран. Когото и новият президент да включи в кабинета си и да уточни за външен министър, сигурно за Вашингтон ще е по-трудно да откри с тях общ език, в сравнение с с екипа на Рохани и изключително с получилия американско обучение настоящ първи посланик Мохамад Джавад Зариф.
Изборите в Иран рядко водят до съществени промени в иранската политика. Ролята им се изчерпва по-скоро в смяна на тона – или към по-голяма податливост към интернационално съдействие, както стана след 1997-а, когато за президент бе определен духовникът Мохамад Хатами, или към по-провокативен, заядлив жанр, както се случи след избирането през 2006-а на възприемания като хардлайнер Махмуд Ахмадинеджад.
Раиси също
постоянно е определян като хардлайнер
– термин, с който западните страни отбелязват политическата секта на така наречен принципалисти в Иран, които поддържат висшия водач и завръщането към обичайните правила, датиращи от първите години на ислямската република. Дори и напълно малко доверие да е имало сред Съединени американски щати и Иран, към този момент и то се е изпарило. Хардлайнерите бурно се противопоставяха против нуклеарното съглашение през цялото време на договарянията с претекста, че нямат доверие на Запада. Когато Тръмп се отдръпна от договорката през 2018-а, макар че Иран не бе нарушил нито една от клаузите му, хардлайнерите ликуваха, тъй като това потвърди, че са били прави. Според специалисти решението на Тръмп за отдръпване от контракта непосредствено е играло в интерес на висшия водач и поддръжниците му, които предупреждаваха иранците, че на Америка не може и не би трябвало да се има вяра.
Има и още една спънка пред бъдещото взаимоотношение сред новия ирански президент и интернационалната общественост, даже и да бъде възобновено нуклеарното съглашение. Това е мрачното минало на Раиси и по-точно причастността му в качеството му на прокурор към тайните изтезания на хиляди съперници на иранския режим в продължение на пет месеца през 1988-а. " Амнести Интернешънъл " приканва да бъде разследван за
закононарушения против човечеството
Така за администрацията на Байдън и другите страни по договарянията може да се окаже проблематично да анулират глобите против Техеран в миг, когато отпред на властта там е човек, персонално забъркан в закононарушения против човечеството. В случая няма да бъде допустимо да бъде употребен аргументът за намаляване на режима в Иран и отношението му към света, какъвто Барак Обама употребява при договарянията през 2015 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ