БРИКС: Държава от съюза на ръба на финансова катастрофа
Иран е изправен пред сериозен инфраструктурен недостиг в размер на $500 милиарда, както разкри икономистът Вахид Шахри в Техеран.
Въпреки този забележителен финансов дефицит политическият хайлайф наподобява значително не е наясно с казуса. Шахри твърди, че въпреки годишният бюджетен недостиг на държавното управление, който доближава единствено няколко милиарда $, да е проблем, по-сериозните провокации са свързани с намаляващите енергийни и водни запаси, икономическите несъответствия и дефицита на средства в държавните пенсионни фондове. Ако тези несъответствия не бъдат преодолени, те ще се ускоряват всяка година, което ще изисква по-големи оперативни бюджети.
Корените на икономическата рецесия в Иран надвишават отдръпването на Съединени американски щати от нуклеарното съглашение и глобите през 2018 година Неуспехът на ислямския режим да влага по подобаващ метод приходите си от експорт на нефт в инфраструктура и развиване от 90-те години на предишния век насам изостря обстановката.
Въпреки че през последните две десетилетия Иран продадоха нефт на стойност почти $1.5 трилиона, страната е изправена пред финансово затруднено държавно управление, което управлява над 80% от стопанската система.
Шахри акцентира незабавната нужда държавното управление да влага $100-$150 милиарда годишно през идващите няколко години, с цел да предотврати пагубна обстановка. Ако това не бъде направено, може да се стигне до колапс на системата заради кумулативното влияние на несъответствията.
Ограничен от глобите на Съединени американски щати за експорт на нефт, Иран продава суровия си нефт на понижени цени на Китай, като печели към $30 милиарда годишно, което не стига за покриване на държавния бюджет. От 2012 година насам Националният фонд за развиване, който е държавен капиталов фонд, е значително привършен, а задграничните вложения са нищожни заради глобите и неналичието на доверие в следената от държавното управление стопанска система.
Шахри акцентира също по този начин съществуването на над 2,000 квазиправителствени компании, които се употребяват с данъчни облекчения и монополи. Тези компании, постоянно ръководени от вътрешни за режима лица, способстват за икономическата неефективност, като в моменти на финансови загуби вземат заеми от държавните банки.
Фундаменталните несъответствия изострят високата годишна инфлация в Иран, която се движи към 50%. Ако тези дефицити не бъдат преодолени, през идващите пет години страната може да изпадне в хиперинфлация с месечен растеж на инфлацията от 50%.
Макар че мнозина приписват икономическите компликации на администрацията на президента Ебрахим Раиси, Шахри акцентира ролята на външната политика, американските и европейските наказания и следената от държавното управление стопанска система, насърчаваща корупцията и непотизма, като фактори, които доста способстват за провокациите, пред които е изправен Иран.
