Иван Димов към младите предприемачи: Не се страхувайте, ако имате идея – пари ще дойдат
Инвестиционен банкер в Съединените щати, Австралия и Аржентина. Изпълнителен шеф на Българския център по предприемачество. След 25 години работа зад граница, взема решение да се върне в България за непрекъснато с доста персонален претекст.
Иван Димов основава неправителствената организация „ Сингъл Степ”, която подкрепя младежи с друга полова ориентировка.
– Защо реши да се върнеш в България?
– Живял съм отвън България 25 години, в Щатите най-вече, в Ню Йорк, малко в Австралия и на други места, само че в действителност съответна е повода, поради която се върнах. Преди три години се бях върнал в България, в отпуск през лятото и на едно събиране едно непознато за мен момче действително промени живота ми.
– Промених живота си, с цел да основа тази фондация. След толкоз време в Ню Йорк, хората като ме питат " от кое място си ", първото нещо, което ми идваше, е Ню Йорк. Българин съм, да, само че Ню Йорк беше определеното ми място за живеене, и то за доста хора е по този начин.
Аз съм доста открит за себе си, че съм гей. Направих някакъв коментар на това събитие и това момче ме чу. И пристигна при мен и ме попита дали може да поговорим. Сподели, че няма с кого да приказва. Каза ми, че е споделил с майка си, че е гей и тя го завела на психиатър. И този „ експерт “, по този начин да кажа, му е споделил: „ Не се притеснявай, ще те изцелявам “. Това момче избягало от у дома и е направило опит за самоубийство. И в действителност тази преживелица ме накара да се замисля доста. Тогава поразпитах какви запаси има за поддръжка на младежи в тази обстановка в България и се оказа, че няма нищо.
– Каква е връзката сред неправителствения бранш и бизнеса?
– По доста способи мога да отговоря на това, само че за мен, първо когато взех решение да основа фондацията, се тормозих за малко, тъй като нямах безусловно никакъв опит в неправителствения бранш. Но в действителност си споделих, то е доста еднообразно с един стартъп да вземем за пример. Какво прави един стартъп? Има проблем. Един бизнесмен намира решение за този проблем и търси съответните запаси, с цел да се реши този проблем. Няма значение дали е неправителствения бранш или в бизнеса и двете търсят се някакво влияние, някакъв резултат.
В единия случай резултатът е обществен, в другия случай резултатът е по-финансов, облагата. Но и за двете е необходим проект, екип, добър екип, и запаси за реализиране на задачите.
И най-важното нещо, това е най-важният потенциал, който имаш, за каквото и да е то – хора, на които можеш да вярваш, хора, които имат същите полезности и проект. Оттам насетне нещата се случват.
Първата стъпка от проекта на Иван за основаването на работеща неправителствена организация, комбинира пристрастеността му към CrossFit и тичането на маратони. За набирането на средства Иван пробяга 12 маратона за 12 седмици в Хелзинки, Рейкявик, Дингъл, Талин, Осло, Берлин, Лисабон, София, Амстердам, Венеция, Дъблин и Атина. Това са цели 506 км и 300 метра.
– В Щатите има просвета на обвързване на спорт и щедрост, и доста хора да вземем за пример, бягат маратони, мотивирайки приятелите си да дарят за идеята, за която те бягат. Аз желаех може би да покажа и да потвърдя на себе си с предизвикването си, че сложното си заслужава. Че предизвикването на основаването на фондацията и това, което й следва, някакси беше знак за мен, че може да го реализира. И, че е мъчно, само че има смисъл.
Така че тези 12 маратона за 12 седмици… да, понякога някои километри не бяха от най-лесните, само че най-после удовлетворението от добре свършена работа, от това, че успяхме да съберем много средства за основаването на фондацията, това си заслужаваше.
– Когато ти беше най-тежко и си припомням, на един от маратоните куцаше, кракът ти беше доста зле, кое ти даваше сили да продължиш? Какво си споделяше, по какъв начин се мотивираш да продължиш, когато наподобява съвсем невероятно?
– В бягането на маратони, доста хора споделят, че има една стена и, че неизбежно я удряш, на който и да е километър, и, че в случай че тя те удари, ти падаш и спираш. Но в случай че ти я удариш и минеш през нея, ще свършиш. Това, което ми помагаше… аз си повтарях: „ Не забравяй за какво го правиш. “ И че има смисъл в това нещо, и че би трябвало да свършиш, просто не си даваш опцията да свършиш. Защото това, което си почнал е прекомерно значимо, с цел да не свършиш. И по този начин. Крачка след крачка, свършва единият маратон, след това другият, след това 12.
– Как дефинираш триумфа и неуспеха?
– Успехът не е постоянно една последна цел, триумфът може да бъде и дребни неща по пътя към нещо, което искаш да направиш. И триумфът в действителност е, даже крайният резултат да не е това, което искаш, в случай че знаеш за себе си, че си вложил безусловно всичко, което имаш, в случай че си вложил сърцето си, в случай че го правиш с цялото си сърце, нещата се случват. Важното е, даже резултатът да не е това, което си очаквал през цялото време, да намериш метод да промениш тактиката си да стигнеш до такава степен. Провалът е тъкмо противоположното на това – в случай че знаеш, че си вложил всичко, което имаш от себе си, в случай че е станало – добре, в случай че не е станало, направил си всичко, което си могъл.
– Какво ти даде образованието в Америка?
– Научи ме да мисля по-критично. Защото то беше доста общо – в колежа аз приключих в действителност с стопанска система и френски език. Имах две специалности, което тук по това време нямаше по какъв начин да се случи. И ми даде пъклен доста – и като обучение, и като контакти, и като сериозно мислене.
Аз още в колежа в Щатите преди доста години знаех, че желая да се занимавам с капиталово банкиране. Беше излязъл филмът “Wallstreet”. Аз тогава не разбирах защо става дума, бях на, може би 16 години, само че тази сила, това, което се случваше, по този начин ме овладя. И знаех, че желая да бъда в тези среди.
– Какво беше нещото, което най-вече те караше да чувстваш задоволство в работата си на капиталов банкер, кое те кара да гориш в това нещо?
– Тръпката на договорката. Много неща би трябвало да се случат досега, в който се седне на масата за договаряния, да се подпише една договорка, и това за мен беше най-вдъхновяващото от работата ми по това време. Когато има една страна, която продава, или друга, която купува, и би трябвало да се откри общ език, и да се случи договорката. Но тъкмо този миг на договаряния, когато би трябвало да бъдеш непрекъснато нащрек, да усещаш освен какво ти споделят, само че какво ти споделят с езика на тялото, да предвиждаш няколко стъпки напред, и в действителност, може би най-удовлетворяващото е било, когато прочетеш за договорката си, която се е случила през вчерашния ден, на първа страница на ”Wallstreet Journal”, и да знаеш, че има неща, които и те не знаят.
– Какъв съвет би дал на младите бизнесмени?
– Не се опасявайте. Ако имате добра концепция, правете го. Пари ще дойдат, само че значимото е да вярвате в себе си, даже поемете си мирис и скачайте. Може да не се случи от първия път, може да не се случи и от втория път, само че ще се случи, в случай че вярвате в това нещо. И прекалено много хора стоят и обмислят нещата прекалено много. В един миг просто би трябвало да си кажеш... да рискуваш. И неуспехът не е в действителност това, че настоящето ти начинание не се е случило, голям триумф ще бъде, в случай че то не се е случило, а ти се изправиш и направиш нещо друго. Но най-важната първа стъпка е да я направиш.
– Три неща, които те вбесяват в България?
– Мрънкането, завистта и негативността.
– Три неща, които те карат да се гордееш с произхода си?
– Силата на връзките сред другари, в семейство. България е дребна страна и по-лесно можеш да видиш съответния резултат от стъпките си. Колкото и да са сложни.
– Как дефинираш гения? Къде е твоят гений?
– Моят гений може би е това, че като допускам в нещо, не се отхвърлям. Не знам, може би е факсимиле да се каже, че геният е 10%, а 90% е трудът. Но аз имам вяра в това нещо. И не всеки би трябвало да бъде олимпийски първенец по нещо, или по всичко. Можеш да бъдеш олимпийски първенец за това, което ти е значимо за теб.
– Какво е да си водач? Какво е да водиш?
– Личен образец. Нищо друго. Личен образец, да искаш от другите това, което ти даваш и да даваш доста повече от това. Личният образец – в никакъв случай не знаеш кой те гледа и кого можеш да мотивираш без да знаеш.
Иван Димов основава неправителствената организация „ Сингъл Степ”, която подкрепя младежи с друга полова ориентировка.
– Защо реши да се върнеш в България?
– Живял съм отвън България 25 години, в Щатите най-вече, в Ню Йорк, малко в Австралия и на други места, само че в действителност съответна е повода, поради която се върнах. Преди три години се бях върнал в България, в отпуск през лятото и на едно събиране едно непознато за мен момче действително промени живота ми.
– Промених живота си, с цел да основа тази фондация. След толкоз време в Ню Йорк, хората като ме питат " от кое място си ", първото нещо, което ми идваше, е Ню Йорк. Българин съм, да, само че Ню Йорк беше определеното ми място за живеене, и то за доста хора е по този начин.
Аз съм доста открит за себе си, че съм гей. Направих някакъв коментар на това събитие и това момче ме чу. И пристигна при мен и ме попита дали може да поговорим. Сподели, че няма с кого да приказва. Каза ми, че е споделил с майка си, че е гей и тя го завела на психиатър. И този „ експерт “, по този начин да кажа, му е споделил: „ Не се притеснявай, ще те изцелявам “. Това момче избягало от у дома и е направило опит за самоубийство. И в действителност тази преживелица ме накара да се замисля доста. Тогава поразпитах какви запаси има за поддръжка на младежи в тази обстановка в България и се оказа, че няма нищо.
– Каква е връзката сред неправителствения бранш и бизнеса?
– По доста способи мога да отговоря на това, само че за мен, първо когато взех решение да основа фондацията, се тормозих за малко, тъй като нямах безусловно никакъв опит в неправителствения бранш. Но в действителност си споделих, то е доста еднообразно с един стартъп да вземем за пример. Какво прави един стартъп? Има проблем. Един бизнесмен намира решение за този проблем и търси съответните запаси, с цел да се реши този проблем. Няма значение дали е неправителствения бранш или в бизнеса и двете търсят се някакво влияние, някакъв резултат.
В единия случай резултатът е обществен, в другия случай резултатът е по-финансов, облагата. Но и за двете е необходим проект, екип, добър екип, и запаси за реализиране на задачите.
И най-важното нещо, това е най-важният потенциал, който имаш, за каквото и да е то – хора, на които можеш да вярваш, хора, които имат същите полезности и проект. Оттам насетне нещата се случват.
Първата стъпка от проекта на Иван за основаването на работеща неправителствена организация, комбинира пристрастеността му към CrossFit и тичането на маратони. За набирането на средства Иван пробяга 12 маратона за 12 седмици в Хелзинки, Рейкявик, Дингъл, Талин, Осло, Берлин, Лисабон, София, Амстердам, Венеция, Дъблин и Атина. Това са цели 506 км и 300 метра.
– В Щатите има просвета на обвързване на спорт и щедрост, и доста хора да вземем за пример, бягат маратони, мотивирайки приятелите си да дарят за идеята, за която те бягат. Аз желаех може би да покажа и да потвърдя на себе си с предизвикването си, че сложното си заслужава. Че предизвикването на основаването на фондацията и това, което й следва, някакси беше знак за мен, че може да го реализира. И, че е мъчно, само че има смисъл.
Така че тези 12 маратона за 12 седмици… да, понякога някои километри не бяха от най-лесните, само че най-после удовлетворението от добре свършена работа, от това, че успяхме да съберем много средства за основаването на фондацията, това си заслужаваше.
– Когато ти беше най-тежко и си припомням, на един от маратоните куцаше, кракът ти беше доста зле, кое ти даваше сили да продължиш? Какво си споделяше, по какъв начин се мотивираш да продължиш, когато наподобява съвсем невероятно?
– В бягането на маратони, доста хора споделят, че има една стена и, че неизбежно я удряш, на който и да е километър, и, че в случай че тя те удари, ти падаш и спираш. Но в случай че ти я удариш и минеш през нея, ще свършиш. Това, което ми помагаше… аз си повтарях: „ Не забравяй за какво го правиш. “ И че има смисъл в това нещо, и че би трябвало да свършиш, просто не си даваш опцията да свършиш. Защото това, което си почнал е прекомерно значимо, с цел да не свършиш. И по този начин. Крачка след крачка, свършва единият маратон, след това другият, след това 12.
– Как дефинираш триумфа и неуспеха?
– Успехът не е постоянно една последна цел, триумфът може да бъде и дребни неща по пътя към нещо, което искаш да направиш. И триумфът в действителност е, даже крайният резултат да не е това, което искаш, в случай че знаеш за себе си, че си вложил безусловно всичко, което имаш, в случай че си вложил сърцето си, в случай че го правиш с цялото си сърце, нещата се случват. Важното е, даже резултатът да не е това, което си очаквал през цялото време, да намериш метод да промениш тактиката си да стигнеш до такава степен. Провалът е тъкмо противоположното на това – в случай че знаеш, че си вложил всичко, което имаш от себе си, в случай че е станало – добре, в случай че не е станало, направил си всичко, което си могъл.
– Какво ти даде образованието в Америка?
– Научи ме да мисля по-критично. Защото то беше доста общо – в колежа аз приключих в действителност с стопанска система и френски език. Имах две специалности, което тук по това време нямаше по какъв начин да се случи. И ми даде пъклен доста – и като обучение, и като контакти, и като сериозно мислене.
Аз още в колежа в Щатите преди доста години знаех, че желая да се занимавам с капиталово банкиране. Беше излязъл филмът “Wallstreet”. Аз тогава не разбирах защо става дума, бях на, може би 16 години, само че тази сила, това, което се случваше, по този начин ме овладя. И знаех, че желая да бъда в тези среди.
– Какво беше нещото, което най-вече те караше да чувстваш задоволство в работата си на капиталов банкер, кое те кара да гориш в това нещо?
– Тръпката на договорката. Много неща би трябвало да се случат досега, в който се седне на масата за договаряния, да се подпише една договорка, и това за мен беше най-вдъхновяващото от работата ми по това време. Когато има една страна, която продава, или друга, която купува, и би трябвало да се откри общ език, и да се случи договорката. Но тъкмо този миг на договаряния, когато би трябвало да бъдеш непрекъснато нащрек, да усещаш освен какво ти споделят, само че какво ти споделят с езика на тялото, да предвиждаш няколко стъпки напред, и в действителност, може би най-удовлетворяващото е било, когато прочетеш за договорката си, която се е случила през вчерашния ден, на първа страница на ”Wallstreet Journal”, и да знаеш, че има неща, които и те не знаят.
– Какъв съвет би дал на младите бизнесмени?
– Не се опасявайте. Ако имате добра концепция, правете го. Пари ще дойдат, само че значимото е да вярвате в себе си, даже поемете си мирис и скачайте. Може да не се случи от първия път, може да не се случи и от втория път, само че ще се случи, в случай че вярвате в това нещо. И прекалено много хора стоят и обмислят нещата прекалено много. В един миг просто би трябвало да си кажеш... да рискуваш. И неуспехът не е в действителност това, че настоящето ти начинание не се е случило, голям триумф ще бъде, в случай че то не се е случило, а ти се изправиш и направиш нещо друго. Но най-важната първа стъпка е да я направиш.
– Три неща, които те вбесяват в България?
– Мрънкането, завистта и негативността.
– Три неща, които те карат да се гордееш с произхода си?
– Силата на връзките сред другари, в семейство. България е дребна страна и по-лесно можеш да видиш съответния резултат от стъпките си. Колкото и да са сложни.
– Как дефинираш гения? Къде е твоят гений?
– Моят гений може би е това, че като допускам в нещо, не се отхвърлям. Не знам, може би е факсимиле да се каже, че геният е 10%, а 90% е трудът. Но аз имам вяра в това нещо. И не всеки би трябвало да бъде олимпийски първенец по нещо, или по всичко. Можеш да бъдеш олимпийски първенец за това, което ти е значимо за теб.
– Какво е да си водач? Какво е да водиш?
– Личен образец. Нищо друго. Личен образец, да искаш от другите това, което ти даваш и да даваш доста повече от това. Личният образец – в никакъв случай не знаеш кой те гледа и кого можеш да мотивираш без да знаеш.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ