Договори, съветници и наемници: Русия отново стъпва в Африка
Инвестиции, оръжейни продажби, командировани " съветници " или наемници - след години на равнодушие Русия стартира огромно завръщане на африканския континент, където става сътрудник и съперник на европейците, а също и на Китай.
Светлина върху дейностите на Москва в Африка хвърли на 30 юли убийството на трима съветски публицисти в Централноафриканската република - те проверяваха на място активността на наемниците от всяващата боязън съветска частна военна компания " Вагнер ", показала се към този момент и в Сирия.
От началото на годината Русия изпрати в ЦАР петима офицери и 170 цивилни инструктори (наемници от " Вагнер " съгласно някои експерти), достави оръжия на тамошната войска, откакто си издейства изключение от ембаргото на Организация на обединените нации, и охранява в този момент президента Фостен-Арканж Туадера, чийто консултант по сигурността е руснак.
Доставки на оръжия в Камерун за войната му против джихадистите от " Боко харам ", военно партньорство с ДР Конго, Буркина Фасо, Уганда и Ангола, съдействие в областта на мирния атом със Судан, в минната промишленост - със Зимбабве и в алуминия - с Гвинея: от три години насам Русия безспирно ускорява позициите си в Африка и през последните месеци наклонността наподобява се задълбочава.
Същевременно Русия уголемява партньорските си връзки, които към този момент не се свеждат до обичайните Алжир, Мароко, Египет и Южна Африка - федерацията търси съдружници в Субсахарска Африка, където до неотдавна съвсем не присъстваше.
" Африка към момента е на последно място измежду външнополитическите цели на Русия, само че последователно придобива все по-голямо значение ", акцентира историкът Дмитрий Бондаренко от Руската академия на науките.
Договорите вземат връх над идеологията
Съветският съюз поддържа десетилетия наред доста интензивно наличие на континента в границите на идеологическата си война със Запада, поддържа африканските освободителни придвижвания, а след деколонизацията изпраща на място десетки хиляди съветници.
Покрай разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, икономическите компликации и вътрешнополитическите битки в Русия през 90-те Москва изоставя позициите си в Африка. По липса на средства се затварят от ден на ден посолства и консулства, стратегиите за подкрепяне се стопират, връзките се свиват като шагренова кожа.
Едва през 2000-те Кремъл стартира да възвръща мрежите си; малко по малко се връща на континента, търсейки и нови сътрудници, доколкото идеологията е изместена от покупко-продажби и продажби на оръжия.
През 2006 година да вземем за пример президентът Владимир Путин прави визити в Алжир, Южна Африка и Мароко. Три години по-късно приемникът му за един мандат Дмитрий Медведев с делегация, включваща 400 съветски предприемачи, подписва ред контракти по време на обиколка из Египет, Ангола, Намибия и Нигерия.
И към този момент през март т. година първият посланик на Русия Сергей Лавров обикаля пет африкански страни, а през май многочислени представители на континента вземат участие в Санктпетербургския стопански конгрес, обичайно място за срещи на съветските настоятелен среди.
Русия се управлява най-много от стопански ползи, а стремежът на африканските страни е да се снабдят " с още един сътрудник, тоест нов канал за вложения и развиване, и с поддръжката на една могъща страна на интернационалната сцена ", изяснява съветският аналитик Евгений Корендясов, някогашен дипломат в няколко африкански страни.
" Сериозна опция "
Русия не е колонизирала в предишното Африка, надлежно се надява макар известното взаимно подценяване да се показа като опция на европейските страни и Китай за африканските страни, мнозина от чиито водачи са следвали в руски университети.
И най-хубав образец за това е ЦАР, тъй като в никакъв случай не е била близка до Съветския съюз по време на Студената война, само че през днешния ден търси помощта на Русия, с цел да укрепи войските си, мъчно издържащи напора на въоръжените групировки.
" След 2014 година и анексията на Крим Русия се опълчва на Запада и намерено показва предпочитание още веднъж да стане международна мощ. И надлежно няма по какъв начин да подценява един от районите на планетата ", показва Бондаренко.
Според него Москва цели да реализира в Африка не толкоз стопански резултати, колкото " политически прогрес ".
" По-рано страните, с които Западът не искаше да сътрудничи, като Судан или Зимбабве, можеха да се извърнат единствено към Китай. Но Русия към този момент съставлява сериозна опция ", отбелязва той. По думите му " преди нещата стояха иначе и това може осезаемо да промени геополитическия ред на (африканския) континент ". /БТА
Светлина върху дейностите на Москва в Африка хвърли на 30 юли убийството на трима съветски публицисти в Централноафриканската република - те проверяваха на място активността на наемниците от всяващата боязън съветска частна военна компания " Вагнер ", показала се към този момент и в Сирия.
От началото на годината Русия изпрати в ЦАР петима офицери и 170 цивилни инструктори (наемници от " Вагнер " съгласно някои експерти), достави оръжия на тамошната войска, откакто си издейства изключение от ембаргото на Организация на обединените нации, и охранява в този момент президента Фостен-Арканж Туадера, чийто консултант по сигурността е руснак.
Доставки на оръжия в Камерун за войната му против джихадистите от " Боко харам ", военно партньорство с ДР Конго, Буркина Фасо, Уганда и Ангола, съдействие в областта на мирния атом със Судан, в минната промишленост - със Зимбабве и в алуминия - с Гвинея: от три години насам Русия безспирно ускорява позициите си в Африка и през последните месеци наклонността наподобява се задълбочава.
Същевременно Русия уголемява партньорските си връзки, които към този момент не се свеждат до обичайните Алжир, Мароко, Египет и Южна Африка - федерацията търси съдружници в Субсахарска Африка, където до неотдавна съвсем не присъстваше.
" Африка към момента е на последно място измежду външнополитическите цели на Русия, само че последователно придобива все по-голямо значение ", акцентира историкът Дмитрий Бондаренко от Руската академия на науките.
Договорите вземат връх над идеологията
Съветският съюз поддържа десетилетия наред доста интензивно наличие на континента в границите на идеологическата си война със Запада, поддържа африканските освободителни придвижвания, а след деколонизацията изпраща на място десетки хиляди съветници.
Покрай разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, икономическите компликации и вътрешнополитическите битки в Русия през 90-те Москва изоставя позициите си в Африка. По липса на средства се затварят от ден на ден посолства и консулства, стратегиите за подкрепяне се стопират, връзките се свиват като шагренова кожа.
Едва през 2000-те Кремъл стартира да възвръща мрежите си; малко по малко се връща на континента, търсейки и нови сътрудници, доколкото идеологията е изместена от покупко-продажби и продажби на оръжия.
През 2006 година да вземем за пример президентът Владимир Путин прави визити в Алжир, Южна Африка и Мароко. Три години по-късно приемникът му за един мандат Дмитрий Медведев с делегация, включваща 400 съветски предприемачи, подписва ред контракти по време на обиколка из Египет, Ангола, Намибия и Нигерия.
И към този момент през март т. година първият посланик на Русия Сергей Лавров обикаля пет африкански страни, а през май многочислени представители на континента вземат участие в Санктпетербургския стопански конгрес, обичайно място за срещи на съветските настоятелен среди.
Русия се управлява най-много от стопански ползи, а стремежът на африканските страни е да се снабдят " с още един сътрудник, тоест нов канал за вложения и развиване, и с поддръжката на една могъща страна на интернационалната сцена ", изяснява съветският аналитик Евгений Корендясов, някогашен дипломат в няколко африкански страни.
" Сериозна опция "
Русия не е колонизирала в предишното Африка, надлежно се надява макар известното взаимно подценяване да се показа като опция на европейските страни и Китай за африканските страни, мнозина от чиито водачи са следвали в руски университети.
И най-хубав образец за това е ЦАР, тъй като в никакъв случай не е била близка до Съветския съюз по време на Студената война, само че през днешния ден търси помощта на Русия, с цел да укрепи войските си, мъчно издържащи напора на въоръжените групировки.
" След 2014 година и анексията на Крим Русия се опълчва на Запада и намерено показва предпочитание още веднъж да стане международна мощ. И надлежно няма по какъв начин да подценява един от районите на планетата ", показва Бондаренко.
Според него Москва цели да реализира в Африка не толкоз стопански резултати, колкото " политически прогрес ".
" По-рано страните, с които Западът не искаше да сътрудничи, като Судан или Зимбабве, можеха да се извърнат единствено към Китай. Но Русия към този момент съставлява сериозна опция ", отбелязва той. По думите му " преди нещата стояха иначе и това може осезаемо да промени геополитическия ред на (африканския) континент ". /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ