Йената е по-изгодна застраховка от златото
Инвеститорите, които търсят избавителни активи за отбрана против пазарни шокове, ще открият, че японската валута е по-евтина опция от златото, настояват специалисти на "Голдмън Сакс груп ". Ръстът на ценовите съмнения на жълтия метал направи вариантите за покупка на това обичайно избавително леговище по-евтини от еквивалентните договори в йени, написаха в рекомендация до клиентите банковите стратези.
Вложенията в подкрепени от златото фондове, които се търгуват на борсата, доближиха най-високото си ниво от 2013-а до момента с помощта на комбинацията от геополитическа неустановеност, опасенията за международния напредък и проектите на централните банки да върнат паричните тласъци в поддръжка на националните стопанства. Котировките на благородния метал за незабавна доставка се покачиха с 11% от началото на годината. Докато йената нарастна едвам с 1.6% към щатския $ през същия интервал
Валутните специалисти на "Голдмън Сакс " означават още, че и златото и йената ще завоюват при положение на шокови интервенции на щатската администрация за намаляване на американския $.
Всъщност, сходен сюжет от дълго време витае в международното обществено пространство, а Белият дом нито удостоверява нито отхвърля сходна алтернатива. И към този момент поддържа само "словесен огън " по тематиката, който сега прави работа и не позволява големи ценови скокове на зелените пари. Още повече, пазарните играчи чакат от Федералния запас да намали значително лихвените проценти, с цел да поддържа локалната стопанска система.
Последните фундаментални индикатори на Съединени американски щати обаче не са в интерес на сходна мярка. Такова най-малко е мнението на Джеймс Суийни - основен икономист на "Креди Сюис ". Той твърди, че инфлационната картина оттатък Атлантика не е толкоз мрачна колкото допускат оповестените цифри. В случая става въпрос за желаната от Федералния запас инфлационна мярка - "индекс на персоналното ползване " (CPE), от който са изключени цените на мощно неуверените хранителни и енергийни артикули. Този базов знак забави доста растежа си, като през юли 2018-а падна под целевите 2% годишно и до декември се колебаеше наоколо до тази стойност. От началото на 2019-а показателят стартира да пълзи надолу и през май той беше 1.6% на годишна база, като упованията са тази стойност да се болести и през юни. Някои парични стратези на щатската централна банка, в това число и ръководителят й Джеймс Пауъл, трансфораха това "омекване " в основната причина да дадат на Америка по-щедра парична политика.
Суийни обаче показва, че въпросният базов показател е паднал значително поради слабостта на финансовите услуги - категория, включваща обезпечаване, разноски за ръководство на фондовете и комисионни за потребление на банкоматите. Финансовите услуги са с минимум тегло измежду петте съставния елемент, формиращи базовия CPE - едвам 8.5%, само че пък за сметка на това е с най-високи съмнения, довели до следения в последно време спад. Ако се прибавят мощните цифри за продажбите на едро и за по-добрия от прогнозите отчет за пазара на труда през юни, изводите наподобяват повече от ясни: Федералният запас дефакто не има верните данни за обосновано намаляване на лихвите.
(Бел. ред. - В базовия инфлационен показател на Федералния запас влизат, както следва: съществени артикули - с тегло 25%, разноски за заслон - 17.5%, здравни услуги - 19%, финансови услуги - 8.5%, други услуги - 30 процента).
Вложенията в подкрепени от златото фондове, които се търгуват на борсата, доближиха най-високото си ниво от 2013-а до момента с помощта на комбинацията от геополитическа неустановеност, опасенията за международния напредък и проектите на централните банки да върнат паричните тласъци в поддръжка на националните стопанства. Котировките на благородния метал за незабавна доставка се покачиха с 11% от началото на годината. Докато йената нарастна едвам с 1.6% към щатския $ през същия интервал
Валутните специалисти на "Голдмън Сакс " означават още, че и златото и йената ще завоюват при положение на шокови интервенции на щатската администрация за намаляване на американския $.
Всъщност, сходен сюжет от дълго време витае в международното обществено пространство, а Белият дом нито удостоверява нито отхвърля сходна алтернатива. И към този момент поддържа само "словесен огън " по тематиката, който сега прави работа и не позволява големи ценови скокове на зелените пари. Още повече, пазарните играчи чакат от Федералния запас да намали значително лихвените проценти, с цел да поддържа локалната стопанска система.
Последните фундаментални индикатори на Съединени американски щати обаче не са в интерес на сходна мярка. Такова най-малко е мнението на Джеймс Суийни - основен икономист на "Креди Сюис ". Той твърди, че инфлационната картина оттатък Атлантика не е толкоз мрачна колкото допускат оповестените цифри. В случая става въпрос за желаната от Федералния запас инфлационна мярка - "индекс на персоналното ползване " (CPE), от който са изключени цените на мощно неуверените хранителни и енергийни артикули. Този базов знак забави доста растежа си, като през юли 2018-а падна под целевите 2% годишно и до декември се колебаеше наоколо до тази стойност. От началото на 2019-а показателят стартира да пълзи надолу и през май той беше 1.6% на годишна база, като упованията са тази стойност да се болести и през юни. Някои парични стратези на щатската централна банка, в това число и ръководителят й Джеймс Пауъл, трансфораха това "омекване " в основната причина да дадат на Америка по-щедра парична политика.
Суийни обаче показва, че въпросният базов показател е паднал значително поради слабостта на финансовите услуги - категория, включваща обезпечаване, разноски за ръководство на фондовете и комисионни за потребление на банкоматите. Финансовите услуги са с минимум тегло измежду петте съставния елемент, формиращи базовия CPE - едвам 8.5%, само че пък за сметка на това е с най-високи съмнения, довели до следения в последно време спад. Ако се прибавят мощните цифри за продажбите на едро и за по-добрия от прогнозите отчет за пазара на труда през юни, изводите наподобяват повече от ясни: Федералният запас дефакто не има верните данни за обосновано намаляване на лихвите.
(Бел. ред. - В базовия инфлационен показател на Федералния запас влизат, както следва: съществени артикули - с тегло 25%, разноски за заслон - 17.5%, здравни услуги - 19%, финансови услуги - 8.5%, други услуги - 30 процента).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ