Инвазията на Джордж У. Буш в Ирак се помни най-вече,

Инвазията на Джордж У. Буш в Ирак се помни най-много, заради доста аргументи, като неуспех. Но защото американските военни рискуват още веднъж да бъдат въвлечени в Близкия изток, заслужава да се означи контрастът сред началната фаза на войната в Ирак и обстановката, която в този момент се развива в Близкия изток.

Когато интервенция „ Иракска независимост “ стартира на 20 март 2003 година, Ирак на Саддам Хюсеин беше дипломатически изолиран и от години беше под сурови стопански наказания. Саддам имаше малко съдружници, към които да се обърне, а армията му не можеше да се мери с тази на американската свръхсила.

Преди нашествието Съединените щати прекараха повече от половин година просто в създаване на сили, доставка на муниции и гориво и подготовка на линии за доставки. Американските дипломати бяха обезпечили позволение да разполагат войски и да базират самолети в прилежащи страни, тъй че обединението да има сили както на юг, по този начин и на север. Нахлуването беше подробно квалифицирано, Америка беше в офанзива и упражни голям превес от мощ върху нещастната иракска войска.

Ситуацията, пред която е изправен Вашингтон в този момент, е съвсем противоположната на тази от март 2003 година Днес американските сили и средства са разпръснати из целия район във военни съоръжения с по няколко хиляди бойци всяка. Съединените щати не се сблъскват с един зложелател, а с набор от милиции и терористични групи, обхванати от няколко страни, всички свързани с Иран, който от своя страна има тесни връзки с Китай и Русия.

Америка не е подготвила, да речем, провеждането на съгласувана и ефикасна въздушна акция против Иран, в случай че иранците отговорят на израелска сухопътна инвазия в Газа с тотално нахлуване против еврейската страна. От една страна, Вашингтон е все по-дипломатически изолиран заради гнева на мюсюлманите против американската поддръжка за израелската атака в Газа, само че също и заради нахлуванията, направени от конкурентни сили, до момента в който вниманието му беше ориентирано другаде.

Тази изолираност се прояви предходната седмица, когато плануваната среща на върха на президента Байдън с водачите на Йордания, Египет и Палестинската автономност беше анулирана в последния миг. Западът приказва най-много на себе си и на израелското държавно управление. Междувременно Техеран, Москва и Пекин са ангажирани със личните си дипломатически старания в района.

Възможно е пренебрежителното отношение от страна на обичайните сунитски съдружници на Америка най-малко частично да е предопределено за вътрешно ползване, с цел да умиротворят личната си общност, макар че в Рияд и Аман не престават да гледат на Техеран като на своя опасност номер 1, а на Израел като потребна опора против него. Проблемът е, че другите взаимосвързани дисфункции на Америка не оставят доста място за вяра, че Вашингтон може елементарно да преодолее тези противодействащи си сили.

Камарата на представителите към момента няма ръководител, дефицитът пораства, а войната в Украйна се е трансформирала в източване на бюджета за защита. Но всичко това просто се пренебрегва; министърът на финансите Джанет Йелън даде изявление, в което сподели, че воденето на две едновременни войни е изцяло допустимо. Как Америка ще избегне тежка фискална рецесия, в случай че лихвените проценти и инфлацията продължат да порастват? Никой не знае; само че и никой не пита в действителност.

Ако Америка бъде въвлечена в районна война, с кои страни ще се бие? За какъв брой дълго? Ами в случай че Русия или Китай решат да се намесят индиректно или директно? Какво ще стане, в случай че дронове продължат да валят над базите на Съединени американски щати, до момента в който техните ракети Patriot и други прехващачи се изчерпват? Ами в случай че избухне нова рецесия в Тайван?

Колкото и неуместно да наподобява решимостта на администрацията на Джордж У. Буш да нахлуе в Ирак в ретроспекция, новата война, която се разгаря в Близкия изток, заплашва да бъде още по-катастрофална. Превръщането на Ирак в Калифорния беше малоумен проект, само че най-малко беше проект.

Днес проектът е Израел да победи Хамас, само че не е ясно по какъв начин това ще се оправи с по-дълбоките рецесии, които подхранват сегашния спор - освен недоволствата на палестинците, само че и обстоятелството, че ръководеният от Съединени американски щати районен ред се разпада, други сили отстояват своите ползи и преследват своите упоритости.

Преди две десетилетия американските водачи бяха заблудени от визиите за демократична трансформация; през днешния ден не е ясно дали изобщо имат някаква визия, с изключение на да потушат последния пожар и да чакат идващия.

Малкъм Кеюне (Malcom Kyeyune) е шведски публицист и блогър. Той написа за издания като Aftonbladet, Fokus, Göteborgs-posten, Dagens Samhälle, Kvartal, UnHerd, The Bellows, American Affairs и Compact Magazine.

Превод и редакция: ни