Какво е интуицията и как работи усмивката? - slava.bg
Интуицията е това подсъзнателно, което се появява при съзнателното ни отменяне на спонтанност, поради вътрешните ни затвори и страха да предизвикаме обществото. Такава е логиката на световноизвестния психоаналитик Пиер Дако.
Тя се явява съгласно него „ предпазен екран” пред тревогата ни да не сбъркаме, в случай че се отдадем на спонтанност, с цел да получим избавление посредством откровеност и непрестореност, казване на това, което мислим, извършване на явно, само че непоискано положително и така нататък
Какъв е лайфхакът, когато интуицията ни покаже, че е по-добре да бъдем самите себе си и да бъдем правилни на себе си, а не да се представяме с маската, която обществото чака от нас, както и обвързвания с нея метод на говорене, държание, демонстративно мислене и изложение?
Прост е! Усмивка!
Опитите на психоаналитика с негови пациенти демонстрират, че когато се научават още веднъж да се усмихват непринудено, това на пръв взор учудва другите – познати и непознати, които очакват/изискват въздържаност и липса на спонтанност. Тя обикноено води до Спонтанна усмивка в отговор и най-малко за малко освобождава и другия от страха му от спонтанност.
Така елементарно разбираме за момент, че доста постоянно повода за нашите проблеми/страхове/стрес/тревожност не е в другите, а е в самите нас – доста значимо и доста либерализиращо самопризнание и обозначаване на казуса като половината от решението му.
С потребление на интуицията, след първата крачка с усмивката, ние елементарно се насочваме по нови пътища към нови цели, които към този момент не са външно обусловени, а са персонални, вътрешно нужни и присъщи, които ни вършат щастливи даже единствено по пътя към тях.
Освобождаването по този път от вътрешните ни затвори, за които към този момент разказвахме, може да бъде наречено и облекчение. Други имена, които хората употребяват да опишат положението са също Спокойствие и даже Щастие.
Това пък поражда в допълнение удовоствие, което назоваваме също Радост от живота, от действието и от взаимоотношението, от шерването, от присъединяване, от правенето, от полезността, от удовлетворението.
Което към този момент е същинското излизане от килията и от целия вътрешен затвор, тъй като отваряме и непознатите килии и освобождаваме и други хора, с които споделяме свободата, а индивидът е обществено животно.
Разбира се, спонтанността и интуицията не значат цялостен отвод от образование и съблюдаване на правила, а лишаването само че общуването от излишествата и заробващите добавки, наложени постоянно в несъответстващо остарели към този момент времена при напълно други връзки сред хората.
Това освобождава от принудата човек да бъде постоянно нащрек, да се опасява от/за живота си, да зареже маската на подправената непрестореност и лъжливата категоричност, за която към този момент сме писали обособен лайфхак, да си позволим вътрешното израстване, което в действителност Дако дефинира като Свобода.
Трябва да признаем пред себе си, че в случай че се усещаме излъгани, най-често не сме жертва, а сме измамникът, който е разрешил на някой да го презареди с упования – това е доста значимо във време пред избори. Добре е да си дадем сметка дали конформизмът – подправената сигурност и непоклатимост, която доста добре осъзнаваме, че е лишена от правота, тъй като на този свят няма нищо несъмнено, а „ всичко тече, всичко се променя”, не е в действителност най-голямата ни неистина пред нас самите. Защото пандизът ни кара да мислим в категориите за вътрешния и външния зложелател.
Цивилизацията на убийството, която към този момент споменахме е учредена точно на това: премерване на триумфа на база опълчване. Такива са и думите, в които обличаме кумирите от вида на спортистите като еманация и въплъщение на тази просвета, разцъфтяла през последните 75 години. Те постоянно са „ убиец”, „ мачка”,”размазва”, „ елиминира”, дори обикновеното „ бие”, като кратко от „ убива”. Използваме ги и в бизнеса, и в политиката. Състояние на непрекъсната война.
Всъщност, Свободата няма идоли. Същото е казано и в християнството. Идеализацията не е повече от отплата за тревога и възприятие за виновност, когато не може да се откри същинският Аз.
Дако го формулира по този начин: „ Смисълът на живота не е съблюдаване на външни нереални закони – морални, метафизичен, обществени, фамилни, религиозни и така нататък, а в способността да осъзнаем коя от препоръчаните ни благоприятни условия дава отговор на същинската ни същина. Тогава свободата става част от нас. Тогава преставаме да се суетим и свободата, която е тичала подире ни, а ние сме я отблъсквали, най-накрая ни настига, тъй като към този момент сме способни да я приемем. Така стигаме до позитивната разрушителност – умишлено, трезво и неагресивно отменяне на нереалните патриархални житейски правила. Това е най-важната промяна на посоката, която можем да направим”.
...
Тя се явява съгласно него „ предпазен екран” пред тревогата ни да не сбъркаме, в случай че се отдадем на спонтанност, с цел да получим избавление посредством откровеност и непрестореност, казване на това, което мислим, извършване на явно, само че непоискано положително и така нататък
Какъв е лайфхакът, когато интуицията ни покаже, че е по-добре да бъдем самите себе си и да бъдем правилни на себе си, а не да се представяме с маската, която обществото чака от нас, както и обвързвания с нея метод на говорене, държание, демонстративно мислене и изложение?
Прост е! Усмивка!
Опитите на психоаналитика с негови пациенти демонстрират, че когато се научават още веднъж да се усмихват непринудено, това на пръв взор учудва другите – познати и непознати, които очакват/изискват въздържаност и липса на спонтанност. Тя обикноено води до Спонтанна усмивка в отговор и най-малко за малко освобождава и другия от страха му от спонтанност.
Така елементарно разбираме за момент, че доста постоянно повода за нашите проблеми/страхове/стрес/тревожност не е в другите, а е в самите нас – доста значимо и доста либерализиращо самопризнание и обозначаване на казуса като половината от решението му.
С потребление на интуицията, след първата крачка с усмивката, ние елементарно се насочваме по нови пътища към нови цели, които към този момент не са външно обусловени, а са персонални, вътрешно нужни и присъщи, които ни вършат щастливи даже единствено по пътя към тях.
Освобождаването по този път от вътрешните ни затвори, за които към този момент разказвахме, може да бъде наречено и облекчение. Други имена, които хората употребяват да опишат положението са също Спокойствие и даже Щастие.
Това пък поражда в допълнение удовоствие, което назоваваме също Радост от живота, от действието и от взаимоотношението, от шерването, от присъединяване, от правенето, от полезността, от удовлетворението.
Което към този момент е същинското излизане от килията и от целия вътрешен затвор, тъй като отваряме и непознатите килии и освобождаваме и други хора, с които споделяме свободата, а индивидът е обществено животно.
Разбира се, спонтанността и интуицията не значат цялостен отвод от образование и съблюдаване на правила, а лишаването само че общуването от излишествата и заробващите добавки, наложени постоянно в несъответстващо остарели към този момент времена при напълно други връзки сред хората.
Това освобождава от принудата човек да бъде постоянно нащрек, да се опасява от/за живота си, да зареже маската на подправената непрестореност и лъжливата категоричност, за която към този момент сме писали обособен лайфхак, да си позволим вътрешното израстване, което в действителност Дако дефинира като Свобода.
Трябва да признаем пред себе си, че в случай че се усещаме излъгани, най-често не сме жертва, а сме измамникът, който е разрешил на някой да го презареди с упования – това е доста значимо във време пред избори. Добре е да си дадем сметка дали конформизмът – подправената сигурност и непоклатимост, която доста добре осъзнаваме, че е лишена от правота, тъй като на този свят няма нищо несъмнено, а „ всичко тече, всичко се променя”, не е в действителност най-голямата ни неистина пред нас самите. Защото пандизът ни кара да мислим в категориите за вътрешния и външния зложелател.
Цивилизацията на убийството, която към този момент споменахме е учредена точно на това: премерване на триумфа на база опълчване. Такива са и думите, в които обличаме кумирите от вида на спортистите като еманация и въплъщение на тази просвета, разцъфтяла през последните 75 години. Те постоянно са „ убиец”, „ мачка”,”размазва”, „ елиминира”, дори обикновеното „ бие”, като кратко от „ убива”. Използваме ги и в бизнеса, и в политиката. Състояние на непрекъсната война.
Всъщност, Свободата няма идоли. Същото е казано и в християнството. Идеализацията не е повече от отплата за тревога и възприятие за виновност, когато не може да се откри същинският Аз.
Дако го формулира по този начин: „ Смисълът на живота не е съблюдаване на външни нереални закони – морални, метафизичен, обществени, фамилни, религиозни и така нататък, а в способността да осъзнаем коя от препоръчаните ни благоприятни условия дава отговор на същинската ни същина. Тогава свободата става част от нас. Тогава преставаме да се суетим и свободата, която е тичала подире ни, а ние сме я отблъсквали, най-накрая ни настига, тъй като към този момент сме способни да я приемем. Така стигаме до позитивната разрушителност – умишлено, трезво и неагресивно отменяне на нереалните патриархални житейски правила. Това е най-важната промяна на посоката, която можем да направим”.
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ