Проф. Стив Ханке: Интервюто на Костов беше поток от думи без капка истина
Интервюто на Иван „ Мистър Клийн “ Костов пред bTV беше поток от думи без капка истина. Позволете ми да препоръчам на Костов да се научи по какъв начин да чете документи. Първият документ, в който се загатват думите „ валутен ръб “ и „ България “, беше монография на британски, написана от мен дружно с доктор Курт Шулер - „ Зъби за българския лев: Решението валутен ръб “. Тя беше оповестена от основаната във Вашингтон Фондация за интернационална независимост през 1991 година Впоследствие с Шулер публикувахме в България две книги за валутния ръб в България – една през 1996 година и друга през 1997 година Казаха ми, че тази от 1996 година е влезнала в класацията на най-продаваните книги в София. Това сподели пред " Монитор " проф. доктор Стив Ханке.
При всички случаи Костов, макар че наподобява изцяло захласнат от приписването на неща, би трябвало да се успокои. Отговорът ми на въпроса, заложен ми от Светослав Иванов в изявлението за bTV за следствието против корупцията, стартирано от основния прокурор, не беше нищо повече от явен отговор на въпрос за корупцията, който никой не си и беше правил труда да ми зададе до момента. Моят отговор няма безусловно нищо общо с мнението на Костов за прозвището, обещано ми от „ Труд “ преди доста години. Вълнува ли ме въобще какво е субективното мнение на Костов? Предпочитам да се придържам към обстоятелствата и документите.
След като през 1997 година с въвеждането на валутния ръб беше убита хиперинфлацията и нормализирана стопанската система на България, осведомих тогавашния президент Стоянов, че корупцията е проблем №1 на страната. Това, несъмнено, не беше нещо ново. Комунистическата легенда, че режимът на Тодор Живков и всички останали са били чисти като момина сълза, беше безспорна небивалица. Така или другояче Стоянов се съгласи с оценката ми и беше на страната на борбата против корупцията. Но той сподели, че без доказателства ръцете му са вързани. Тогава осведомих Стоянов, че компании в Европа и Америка, които ме познаваха и знаеха, че съм негов консултант, се оплакват, че е невероятно да вършат бизнес в България поради повсеместната корупция. Аз им отговарях, повтаряйки това, което Стоянов ми беше споделил: „ Нищо не може да се направи без доказателства “. Така стигаме до моето куфарче. Една от фирмите не остана единствено с недоволството, а ми даде документи и доказателства, които предадох на Стоянов. Точно какво и кого разобличаваха документите и до каква степен са били състоятелни са въпроси, на които би трябвало да отговорят българските управляващи. Що се отнася до това дали са „ заковавали “ тогавашния министър председател Костов, той беше отпред на държавното управление и беше индивидът, на който Стоянов се обади пред мен и пред госпожа Ханке. Така Костов по натурален и явен метод влезе в картината.
Аз, несъмнено, на драго сърце ще беседвам с основния прокурор. Когато става въпрос за корупция в държавното управление, мотото ми постоянно е било, че „ нито един камък не би трябвало да остане необърнат “ (бел.р., британски идиом, че би трябвало да се положат безусловно всички усилия).
Наясно съм с обстоятелството, че основният прокурор се е заел с цялостна проверка на приватизационните покупко-продажби, с цел да се откри до каква степен чисти са били те. Мисля, че ще се сблъска със сизифовска задача. Има цяла планина от доказателства, потвърждаващи заключението ми. Първо, предишните опити да се пребори корупцията в България се провалиха. Според класацията на „ Трансперънси интернешънъл “ България е на последно място в Европа в това отношение. По-зле даже от Румъния. Индикаторите за международно ръководство на Световната банка също слагат България на дъното, когато става въпрос за корупция. Защо се провали България в опитите си да я спре? Един от проблемите е, че страната на практика няма закони, които да пазят информаторите, разобличаващи корупцията. Така каналите за сигнализиране за корупция не са безвредни и надалеч не изненадващо българите избират да си държат устата затворена.
В допълнение съгласно скорошно изследване " 73% от българите споделят, че нищо няма да се промени даже да подадат сигнал за корупция. Защо? Защото имат малко доверие в политиците и в правната система на страната. И са прави – интернационалните показатели единомислещо слагат България на извънредно ниска позиция, изключително когато става въпрос за независимостта на съдиите и безпристрастността на съда. Това изяснява и за какво правосъдната система на България е към момента под наблюдаване по линия на Мониторинговия механизъм на Европейската комисия. Както и за какво Съединени американски щати неотдавна постановиха наказания на българския арбитър Андон Миталов.
Проф. доктор Стив Ханке е професор по приложна стопанска система и основател и шеф на Института за приложна стопанска система към Университета „ Джон Хопкинс “ в Балтимор. Той е също по този начин старши специалист в основания във Вашингтон институт „ Катон “, старши консултант в Университета „ Ренмин “ в Китай, както и специфичен консултант към Центъра за финансова непоклатимост в Ню Йорк. През 1998 година той е разгласен за един от 25-те най-влиятелни хора на света от World Trade Magazine.
В предишното е бил старши икономист в Икономическия съвет на президента на Съединени американски щати Роналд Рейгън (1981-1982), старши консултант в Съвместния стопански комитет на Конгреса на Съединени американски щати (1984-1988), държавен консултант на Литва (1994-1996) и Черна гора (1999-2003).
В България е прочут като Бащата на валутния ръб. От 1997 до 2001 беше консултант на тогавашния президент на България Петър Стоянов. /24chasa.bg
При всички случаи Костов, макар че наподобява изцяло захласнат от приписването на неща, би трябвало да се успокои. Отговорът ми на въпроса, заложен ми от Светослав Иванов в изявлението за bTV за следствието против корупцията, стартирано от основния прокурор, не беше нищо повече от явен отговор на въпрос за корупцията, който никой не си и беше правил труда да ми зададе до момента. Моят отговор няма безусловно нищо общо с мнението на Костов за прозвището, обещано ми от „ Труд “ преди доста години. Вълнува ли ме въобще какво е субективното мнение на Костов? Предпочитам да се придържам към обстоятелствата и документите.
След като през 1997 година с въвеждането на валутния ръб беше убита хиперинфлацията и нормализирана стопанската система на България, осведомих тогавашния президент Стоянов, че корупцията е проблем №1 на страната. Това, несъмнено, не беше нещо ново. Комунистическата легенда, че режимът на Тодор Живков и всички останали са били чисти като момина сълза, беше безспорна небивалица. Така или другояче Стоянов се съгласи с оценката ми и беше на страната на борбата против корупцията. Но той сподели, че без доказателства ръцете му са вързани. Тогава осведомих Стоянов, че компании в Европа и Америка, които ме познаваха и знаеха, че съм негов консултант, се оплакват, че е невероятно да вършат бизнес в България поради повсеместната корупция. Аз им отговарях, повтаряйки това, което Стоянов ми беше споделил: „ Нищо не може да се направи без доказателства “. Така стигаме до моето куфарче. Една от фирмите не остана единствено с недоволството, а ми даде документи и доказателства, които предадох на Стоянов. Точно какво и кого разобличаваха документите и до каква степен са били състоятелни са въпроси, на които би трябвало да отговорят българските управляващи. Що се отнася до това дали са „ заковавали “ тогавашния министър председател Костов, той беше отпред на държавното управление и беше индивидът, на който Стоянов се обади пред мен и пред госпожа Ханке. Така Костов по натурален и явен метод влезе в картината.
Аз, несъмнено, на драго сърце ще беседвам с основния прокурор. Когато става въпрос за корупция в държавното управление, мотото ми постоянно е било, че „ нито един камък не би трябвало да остане необърнат “ (бел.р., британски идиом, че би трябвало да се положат безусловно всички усилия).
Наясно съм с обстоятелството, че основният прокурор се е заел с цялостна проверка на приватизационните покупко-продажби, с цел да се откри до каква степен чисти са били те. Мисля, че ще се сблъска със сизифовска задача. Има цяла планина от доказателства, потвърждаващи заключението ми. Първо, предишните опити да се пребори корупцията в България се провалиха. Според класацията на „ Трансперънси интернешънъл “ България е на последно място в Европа в това отношение. По-зле даже от Румъния. Индикаторите за международно ръководство на Световната банка също слагат България на дъното, когато става въпрос за корупция. Защо се провали България в опитите си да я спре? Един от проблемите е, че страната на практика няма закони, които да пазят информаторите, разобличаващи корупцията. Така каналите за сигнализиране за корупция не са безвредни и надалеч не изненадващо българите избират да си държат устата затворена.
В допълнение съгласно скорошно изследване " 73% от българите споделят, че нищо няма да се промени даже да подадат сигнал за корупция. Защо? Защото имат малко доверие в политиците и в правната система на страната. И са прави – интернационалните показатели единомислещо слагат България на извънредно ниска позиция, изключително когато става въпрос за независимостта на съдиите и безпристрастността на съда. Това изяснява и за какво правосъдната система на България е към момента под наблюдаване по линия на Мониторинговия механизъм на Европейската комисия. Както и за какво Съединени американски щати неотдавна постановиха наказания на българския арбитър Андон Миталов.
Проф. доктор Стив Ханке е професор по приложна стопанска система и основател и шеф на Института за приложна стопанска система към Университета „ Джон Хопкинс “ в Балтимор. Той е също по този начин старши специалист в основания във Вашингтон институт „ Катон “, старши консултант в Университета „ Ренмин “ в Китай, както и специфичен консултант към Центъра за финансова непоклатимост в Ню Йорк. През 1998 година той е разгласен за един от 25-те най-влиятелни хора на света от World Trade Magazine.
В предишното е бил старши икономист в Икономическия съвет на президента на Съединени американски щати Роналд Рейгън (1981-1982), старши консултант в Съвместния стопански комитет на Конгреса на Съединени американски щати (1984-1988), държавен консултант на Литва (1994-1996) и Черна гора (1999-2003).
В България е прочут като Бащата на валутния ръб. От 1997 до 2001 беше консултант на тогавашния президент на България Петър Стоянов. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ