Светлана Алексиевич: Безумието в Русия е тотално
Интервюто е препечатано от " Дойче веле ". Нобеловата лауреатка за литература Светлана Алексиевич беше в Щутгарт за премиерата на операта " Борис ", в която са употребявани нейни текстове от книгата " Време секънд хенд. Краят на аления човек ". В операта от Сергей Невски са употребявани и други претекстове, най-много от операта на Модест Мусоргски " Борис Годунов " по едноименното произведение на Александър Пушкин.
" Борис Годунов " от Пушкин приключва със популярното изречение " Народът мълчи ". Финалът на операта от Мусоргски демонстрира към този момент обезумелия цар Борис Годунов. А по какъв начин приключва " Борис "?
- С всеобщо обезумяване. Когато човек чете изявленията на някои днешни съветски политици, напряко му се коства, че е избухнала зараза - толкоз тотално е безумието. При това - безумство не на някакъв обособен човек, а на големи маси хора. Когато четеш за проектите съветската черква да бъде вписана в конституцията, по какъв начин се отнасят към хомосексуалните, към хората, които желаят да живеят иначе и живеят иначе Става ужасно, когато схванеш, че е изчезнала цялата ни начетеност, цялата ни грамотност. Моя другарка, журналистка, живя известно време в Донецката национална република. Косата ми се изправи, когато ми описа какво е претърпяла там. Колко бързо от индивида се " обелва " културният пласт Хората по мазетата там - първо ще ги нахранят, след това ще ги убият, представяте ли си! Като че ли сме в 16-и век!
Като си приказваме за днешните управници: Как мислите, какво си е наумил Путин?
- Струва ми се, че Путин (както и Лукашенко) към този момент е пленник на самия себе си, на някакви свои хрумвания. Диктаторските режими са жестоки и към самите диктатори. Тези хора нямат човешки живот! Навремето ми се искаше да схвана какъв човек е бил Ленин. И взех да чета спомените на всякакви хора. В една от книгите служащ споделя по какъв начин Ленин пренощувал в дома му. През нощта служащият чул звук от стаята му и надникал да види какво става. Ленин, който обикалял около етажерките с книги, се обърнал и възкликнал: " И всичко това аз не съм го прочел! ". Разбираема, човешка тъга, че животът се е изнизал около теб. Ленин също е бил жертва на параноичните си хрумвания. Културният пласт вероятно " се обелва " и от диктаторите.
Ленин е страдал поради непрочетените книги, само че защо, съгласно Вас, ще съжаляват Путин и Лукашенко?
- Ще съжаляват, че няма монархия, че не могат да предадат властта си по завещание. А това доста им се ще, тъй като към този момент са се уморили да играят функциите си - даже в тази примитивна народна власт, на която към този момент никой не има вяра, само че всички са длъжни да съблюдават разпоредбите на играта. Чисто човешки ми е жалост за хора, които са изживели не своите животи. То това е и най-важното, за което човек може да съжалява под капака на ковчега си: че е изживял не своя живот. Ще кажете: Ама имат пари. Ех, пари, милиарди, къщи, дворци Но чунким от тях човек става по-щастлив, по-радостен? Мъжете все си мерят... Но когато се изкачиш най-горе, започваш добре да разбираш каква е цената. Разбираш, че нямаш другари, а само враговете ти са същински.
Но светът към момента се ръководи от путиновци, лукашенковци и тръмповци. А по какъв начин се усещат младежите? На кого принадлежи бъдещето?
- Човечеството се трансформира. Наскоро бях в Лондон и се срещнах с млади екоактивисти. Оказа се, че един от тях е подготвен да пази правата на пингвините, само че не и правата на индивида. И всяка година поема нанякъде, с цел да се бори за правата на някакви си птици. Тези хора към този момент живеят не на Земята, а в космоса. Човечеството се реалокира от плоскостта на историята в космоса. Вече имам трайното чувство за други времена, за други генерации, за друга хармония. За тях към този момент не е значимо това, което за мен постоянно е имало значение. За тях е значим световният свят, значими са световните проблеми. Поколението, израсло с " Хари Потър ", има разнообразни възгледи за положително и зло. Бъдещето обаче принадлежи на поколението на Грета - на техните хрумвания, страхове и привързаности.
Много значима тематика във Вашето творчество е Втората международна война. А през днешния ден в света безусловно се води " война за успеха в тази война ". Кой е победител? Кой е избавител? Кой е окупатор? Кой е жертва? Има ли въобще късмет да стигнем до някакъв общ знаменател?
- Така е. Четем вести по какъв начин заливат с багра паметниците на " Альоша " или правят някакви други неща с паметниците на Съветската войска. А пък на мен просто ми се ще да падна на колене пред това момче, без значение дали е родом от Рязан или от Беларус. Момче, пратено да се бие господ знае къде, оставяйки вкъщи благата си майчица, което е разгромило фашизма
Добре, победили сме фашизма. Но за какво нашите политически мъже не приказват за това, че фашизмът стана вероятен с помощта на Сталин, с помощта на неговата политика към Коминтерна, към левите западни интелектуалци, които му повярваха, че има различен път за развиването на цивилизацията? По това време витаеше такава наивна религия И Сталин я направи на пух и прахуляк. Баща ми влезнал в Комунистическата партия в окопите край Сталинград. И след това от самото начало повтаряше, че концепцията била прелестна, само че Сталин я предал. Аз съм живяла и в Швеция, и в Париж, така че съм виждала какво тъкмо е социализъм. Съвсем не е това, което у нас се наричаше " социализъм ". Социализмът в Съюз на съветските социалистически републики - това беше някаква казарма, потънала в кръв.
Възможно ли е в Русия и в Беларус да има някакво преосмисляне на това минало?
- Ние не знаем, по този начин и не сме разбрали до дъно какво тъкмо се случи с нашите нации. Истината се крие и до ден-днешен. Архивите са затворени. Истината за войната се държи под ключ. За мен персонално истината е една: да падна на колене пред " Альоша ". Друга истина за нас не е налична. А концепциите на Сталин - те бяха да освободи Европа и да остане там. Ако обаче си беше тръгнал от Европа - ориста на " Альоша " щеше да е напълно друга. Това е тематика за дълъг и доста сериозен диалог. Докато не пристигна едно фактически ново, свободно потомство, ние по този начин и няма да разберем какво тъкмо сме живели.
Но от кое място ли да се вземе това потомство? В Украйна имаше един първи " Майдан ", там се роди ново потомство хора, които са способни и на втори, и на трети " Майдан ". В Украйна въобще има богата демократична традиция - да си напомним единствено за казашката страна. В Беларус такава традиция няма, там има безмълвна толерантност. А в Русия пък начаса се включва " сталинската машина ": механизмът на страха кара хората постоянно и с дълбока увереност да застават на страната на мощните.
" Борис Годунов " от Пушкин приключва със популярното изречение " Народът мълчи ". Финалът на операта от Мусоргски демонстрира към този момент обезумелия цар Борис Годунов. А по какъв начин приключва " Борис "?
- С всеобщо обезумяване. Когато човек чете изявленията на някои днешни съветски политици, напряко му се коства, че е избухнала зараза - толкоз тотално е безумието. При това - безумство не на някакъв обособен човек, а на големи маси хора. Когато четеш за проектите съветската черква да бъде вписана в конституцията, по какъв начин се отнасят към хомосексуалните, към хората, които желаят да живеят иначе и живеят иначе Става ужасно, когато схванеш, че е изчезнала цялата ни начетеност, цялата ни грамотност. Моя другарка, журналистка, живя известно време в Донецката национална република. Косата ми се изправи, когато ми описа какво е претърпяла там. Колко бързо от индивида се " обелва " културният пласт Хората по мазетата там - първо ще ги нахранят, след това ще ги убият, представяте ли си! Като че ли сме в 16-и век!
Като си приказваме за днешните управници: Как мислите, какво си е наумил Путин?
- Струва ми се, че Путин (както и Лукашенко) към този момент е пленник на самия себе си, на някакви свои хрумвания. Диктаторските режими са жестоки и към самите диктатори. Тези хора нямат човешки живот! Навремето ми се искаше да схвана какъв човек е бил Ленин. И взех да чета спомените на всякакви хора. В една от книгите служащ споделя по какъв начин Ленин пренощувал в дома му. През нощта служащият чул звук от стаята му и надникал да види какво става. Ленин, който обикалял около етажерките с книги, се обърнал и възкликнал: " И всичко това аз не съм го прочел! ". Разбираема, човешка тъга, че животът се е изнизал около теб. Ленин също е бил жертва на параноичните си хрумвания. Културният пласт вероятно " се обелва " и от диктаторите.
Ленин е страдал поради непрочетените книги, само че защо, съгласно Вас, ще съжаляват Путин и Лукашенко?
- Ще съжаляват, че няма монархия, че не могат да предадат властта си по завещание. А това доста им се ще, тъй като към този момент са се уморили да играят функциите си - даже в тази примитивна народна власт, на която към този момент никой не има вяра, само че всички са длъжни да съблюдават разпоредбите на играта. Чисто човешки ми е жалост за хора, които са изживели не своите животи. То това е и най-важното, за което човек може да съжалява под капака на ковчега си: че е изживял не своя живот. Ще кажете: Ама имат пари. Ех, пари, милиарди, къщи, дворци Но чунким от тях човек става по-щастлив, по-радостен? Мъжете все си мерят... Но когато се изкачиш най-горе, започваш добре да разбираш каква е цената. Разбираш, че нямаш другари, а само враговете ти са същински.
Но светът към момента се ръководи от путиновци, лукашенковци и тръмповци. А по какъв начин се усещат младежите? На кого принадлежи бъдещето?
- Човечеството се трансформира. Наскоро бях в Лондон и се срещнах с млади екоактивисти. Оказа се, че един от тях е подготвен да пази правата на пингвините, само че не и правата на индивида. И всяка година поема нанякъде, с цел да се бори за правата на някакви си птици. Тези хора към този момент живеят не на Земята, а в космоса. Човечеството се реалокира от плоскостта на историята в космоса. Вече имам трайното чувство за други времена, за други генерации, за друга хармония. За тях към този момент не е значимо това, което за мен постоянно е имало значение. За тях е значим световният свят, значими са световните проблеми. Поколението, израсло с " Хари Потър ", има разнообразни възгледи за положително и зло. Бъдещето обаче принадлежи на поколението на Грета - на техните хрумвания, страхове и привързаности.
Много значима тематика във Вашето творчество е Втората международна война. А през днешния ден в света безусловно се води " война за успеха в тази война ". Кой е победител? Кой е избавител? Кой е окупатор? Кой е жертва? Има ли въобще късмет да стигнем до някакъв общ знаменател?
- Така е. Четем вести по какъв начин заливат с багра паметниците на " Альоша " или правят някакви други неща с паметниците на Съветската войска. А пък на мен просто ми се ще да падна на колене пред това момче, без значение дали е родом от Рязан или от Беларус. Момче, пратено да се бие господ знае къде, оставяйки вкъщи благата си майчица, което е разгромило фашизма
Добре, победили сме фашизма. Но за какво нашите политически мъже не приказват за това, че фашизмът стана вероятен с помощта на Сталин, с помощта на неговата политика към Коминтерна, към левите западни интелектуалци, които му повярваха, че има различен път за развиването на цивилизацията? По това време витаеше такава наивна религия И Сталин я направи на пух и прахуляк. Баща ми влезнал в Комунистическата партия в окопите край Сталинград. И след това от самото начало повтаряше, че концепцията била прелестна, само че Сталин я предал. Аз съм живяла и в Швеция, и в Париж, така че съм виждала какво тъкмо е социализъм. Съвсем не е това, което у нас се наричаше " социализъм ". Социализмът в Съюз на съветските социалистически републики - това беше някаква казарма, потънала в кръв.
Възможно ли е в Русия и в Беларус да има някакво преосмисляне на това минало?
- Ние не знаем, по този начин и не сме разбрали до дъно какво тъкмо се случи с нашите нации. Истината се крие и до ден-днешен. Архивите са затворени. Истината за войната се държи под ключ. За мен персонално истината е една: да падна на колене пред " Альоша ". Друга истина за нас не е налична. А концепциите на Сталин - те бяха да освободи Европа и да остане там. Ако обаче си беше тръгнал от Европа - ориста на " Альоша " щеше да е напълно друга. Това е тематика за дълъг и доста сериозен диалог. Докато не пристигна едно фактически ново, свободно потомство, ние по този начин и няма да разберем какво тъкмо сме живели.
Но от кое място ли да се вземе това потомство? В Украйна имаше един първи " Майдан ", там се роди ново потомство хора, които са способни и на втори, и на трети " Майдан ". В Украйна въобще има богата демократична традиция - да си напомним единствено за казашката страна. В Беларус такава традиция няма, там има безмълвна толерантност. А в Русия пък начаса се включва " сталинската машина ": механизмът на страха кара хората постоянно и с дълбока увереност да застават на страната на мощните.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ