Петко Симеонов: Тоталитаризмът бе тежък за мен, а преходът – потресно разочарование
Интервю за „ Новини.бг.” със социолога Петко Симеонов, известен български академик, публицист, политик, един от създателите на Съюз на демократичните сили. Говорим за новата му книга „ Пиле, змия, звяр и дюля”, чиято премиера следва на следващия ден, за полезностите, които ние, българите, имаме или пък ни липсват, за свободата, барикадите, кабинетите и пропилените очаквания, за живота по време на тоталитаризма и в новото време, и още значими тематики.
- Г-н Симеонов, какво ви предизвика в този момент да издадете книгата си "Пиле, змия, звяр и дюля ", тъй като прочетох, че някои от новелите в нея сте написал още 70-те години на предишния век?
- Две от новелите са излезли през годините в „ Съвременник “, една в „ Пламък “, четвъртата в независим микротираж от началото на 90-те. Тя е най-стара, приключих я през 1980. Исках да ги събера в едно книжно тяло.
Да не са разпилени и самотни измежду непознати разкази. Заедно да ги има, те са си приятелки.
Но желаех и да ги ревизира. Събрани, ще преминат ли през цедката на днешно авторитетно издателство, в което се работи по най-хубавите литературни и пазарни стандарти. От няколкото благоприятни условия избрах „ Жанет 45 “. С Божана Апостолова на процедура не се познаваме. Знаем си имената и един път сме разменили по няколко думи.
Имам направен фасон при контакт с компании и институции. Вървя по „ пътеката “. Намерих имейл на Божана Апостолова в интернет. През май 2018 година й написах писмо, като приложих четирите новели. Предлагах ги за щемпел. Обяснявах къде са оповестени. Не след дълго получих отговор от нея. До края на годината не може да бъде публикуван моят алманах. Издателството си има проект. Може да включи книгата ми за идната година, само че в случай че това не ме устройва, да се обърна към различен издател. Написах й, че стоя на опашката и ще си очаквам реда.
- Бихте ли пояснил – за какво избрахте такова необичайно заглавие "Пиле, змия, звяр и дюля " и какво желаете да приказва то на читателите ви?
- Заглавието породи като хрумка. Но за подбора и подредбата на новелите съм мислил. Те са метафори на четири исторически интервала – строителството на социализма, залезът на комунизма, прехода, резултата от прехода. Взех по една дума от четирите новели и се получи – пиле, змия, звяр и дюля. Имах съмнения и бях тръгнал да променям заглавието, само че редакторката Надежда Радулова ме запита дали съм сигурен, че желая да го сменя, и тогава разбрах, че то пък се е получило.
- Критици към този момент дефинираха стила ви като „ вълшебен натурализъм по български”, а вас самия като „ красноречив разказвач”. Съгласен ли сте с тях?
- Не желая да търча по оградена писта. Имам и други художествени книги – както печатни, по този начин и цифрови. Оценките не са моя работа. Аз зная, че съм добър публицист.
В днешно време да си добър публицист, постоянно е като да си добър артист в банята. Чист и обновен излизаш и в случай че ти каже някой „ честито “, става двусмислено.
- Разбирам, че пишете за илюзиите по времето на тоталитаризма, осмивате порядки и други. Но, в случай че би трябвало да извършите един паралел по оста – по кое време персонално вие имахте и загубихте повече илюзии и очаквания – през времето на соца или по-късно?
- Естествено, че литературното произведение, чието и да е, отразява по собствен метод общественото, само че то нито е политика, нито социология, нито логика на психиката... Ще го сравня с картина. Картината е естетика от багри и форми в рисувално поле. Литературното произведение е езикова естетика от облици и смисли в текстово поле. То е естетическа действителност. Това е друго измерение на духовния свят. В това измерение може да се попадне единствено с развити сетива за него.
Казвам го, тъй като акцентът не е в осмиването или възхваляването на тоталитаризма, соца, демокрацията, Съединени американски щати, Европейски Съюз, Русия, НАТО и така нататък Това е работа на друго, нехудожествено авторство. Като употребявам реалиите и фикциите (те също са реалии!) на времето, в което съм живял, сътворявам текст, от който може да изпитате наслаждение, а може и да ви е скучен и да не го дочетете.
Като забравим за литературата, в персонален проект интервалът на тоталитарния комунизъм беше трагично тежък за мен – тестване на смисъла, до момента в който новото време - смяната и преходът – бяха свързани с потресно отчаяние от заварения на 10 ноември 1989 кадрови капацитет на нацията. Образно казано – на 9 ноември бях по-голям оптимист за България, в сравнение с 11 ноември.
- Вие сте един от създателите на Съюз на демократичните сили, преподавате, пишете. В кое амплоа се чувствате най-добре – на политик, на учител или на публицист и за какво?
- Писането и четенето! Те са преди всичко. Преподаването е в директна взаимозависимост от аудиторията. Знае го всеки учител. Преподавателят и аудиторията са скачени съдове. Будни, любопитни, умни деца и против тях – въодушевен, необорим, грижлив учител. И назад! Зависи от двете страни, като всяка от тях има предел... В гражданския живот взех интензивно присъединяване, стимулиран от желанието за независимост! Свободата за мен е висша полезност. Няма по какъв начин да пишеш и мислиш, в случай че не си свободен! В този смисъл с политика не съм занимавал. Занимавал съм се с гражданска война. Барикаден човек съм в политиката, не съм кабинетен... Друг е въпросът, че като социолог имам и постоянно съм имал политически хрумвания, засягащи страната.
- Кое качество на българина, съгласно вас, му пречи най-вече, му тежи като камък на шията и той не може или най-малко му е доста мъчно да живее добре в общественост, в общество, да съблюдава общи правила и правила, да се грижи за околното като за свое?
- Скандалната липса на просвета на анонимността! За нея даже не се приказва. Това точно е гражданската (създадената от живеещите в град!) просвета – никой не те гледа, никой не те познава, само че ти не хвърляш боклука къде ти падне. Можеш да бъдеш неизвестен и дружно с това виновен, съчувствен, изобщо - добър човек. У нас господства селяндурското – да не го видят, да не го познаят... Девиантното държание, в това число незаконното, е построено върху неналичието на просвета на анонимността.
Затова, наред с възпитателната работа на страната (образованието) и на обществото (медиите) за основаване на просвета на анонимния човек, от особена значимост е Вярата в Бога!
Както се споделя – Бог напред и ние след него! Тогава ще реализираме задачите си.
- Г-н Симеонов, какво ви предизвика в този момент да издадете книгата си "Пиле, змия, звяр и дюля ", тъй като прочетох, че някои от новелите в нея сте написал още 70-те години на предишния век?
- Две от новелите са излезли през годините в „ Съвременник “, една в „ Пламък “, четвъртата в независим микротираж от началото на 90-те. Тя е най-стара, приключих я през 1980. Исках да ги събера в едно книжно тяло.
Да не са разпилени и самотни измежду непознати разкази. Заедно да ги има, те са си приятелки.
Но желаех и да ги ревизира. Събрани, ще преминат ли през цедката на днешно авторитетно издателство, в което се работи по най-хубавите литературни и пазарни стандарти. От няколкото благоприятни условия избрах „ Жанет 45 “. С Божана Апостолова на процедура не се познаваме. Знаем си имената и един път сме разменили по няколко думи.
Имам направен фасон при контакт с компании и институции. Вървя по „ пътеката “. Намерих имейл на Божана Апостолова в интернет. През май 2018 година й написах писмо, като приложих четирите новели. Предлагах ги за щемпел. Обяснявах къде са оповестени. Не след дълго получих отговор от нея. До края на годината не може да бъде публикуван моят алманах. Издателството си има проект. Може да включи книгата ми за идната година, само че в случай че това не ме устройва, да се обърна към различен издател. Написах й, че стоя на опашката и ще си очаквам реда.
- Бихте ли пояснил – за какво избрахте такова необичайно заглавие "Пиле, змия, звяр и дюля " и какво желаете да приказва то на читателите ви?
- Заглавието породи като хрумка. Но за подбора и подредбата на новелите съм мислил. Те са метафори на четири исторически интервала – строителството на социализма, залезът на комунизма, прехода, резултата от прехода. Взех по една дума от четирите новели и се получи – пиле, змия, звяр и дюля. Имах съмнения и бях тръгнал да променям заглавието, само че редакторката Надежда Радулова ме запита дали съм сигурен, че желая да го сменя, и тогава разбрах, че то пък се е получило.
- Критици към този момент дефинираха стила ви като „ вълшебен натурализъм по български”, а вас самия като „ красноречив разказвач”. Съгласен ли сте с тях?
- Не желая да търча по оградена писта. Имам и други художествени книги – както печатни, по този начин и цифрови. Оценките не са моя работа. Аз зная, че съм добър публицист.
В днешно време да си добър публицист, постоянно е като да си добър артист в банята. Чист и обновен излизаш и в случай че ти каже някой „ честито “, става двусмислено.
- Разбирам, че пишете за илюзиите по времето на тоталитаризма, осмивате порядки и други. Но, в случай че би трябвало да извършите един паралел по оста – по кое време персонално вие имахте и загубихте повече илюзии и очаквания – през времето на соца или по-късно?
- Естествено, че литературното произведение, чието и да е, отразява по собствен метод общественото, само че то нито е политика, нито социология, нито логика на психиката... Ще го сравня с картина. Картината е естетика от багри и форми в рисувално поле. Литературното произведение е езикова естетика от облици и смисли в текстово поле. То е естетическа действителност. Това е друго измерение на духовния свят. В това измерение може да се попадне единствено с развити сетива за него.
Казвам го, тъй като акцентът не е в осмиването или възхваляването на тоталитаризма, соца, демокрацията, Съединени американски щати, Европейски Съюз, Русия, НАТО и така нататък Това е работа на друго, нехудожествено авторство. Като употребявам реалиите и фикциите (те също са реалии!) на времето, в което съм живял, сътворявам текст, от който може да изпитате наслаждение, а може и да ви е скучен и да не го дочетете.
Като забравим за литературата, в персонален проект интервалът на тоталитарния комунизъм беше трагично тежък за мен – тестване на смисъла, до момента в който новото време - смяната и преходът – бяха свързани с потресно отчаяние от заварения на 10 ноември 1989 кадрови капацитет на нацията. Образно казано – на 9 ноември бях по-голям оптимист за България, в сравнение с 11 ноември.
- Вие сте един от създателите на Съюз на демократичните сили, преподавате, пишете. В кое амплоа се чувствате най-добре – на политик, на учител или на публицист и за какво?
- Писането и четенето! Те са преди всичко. Преподаването е в директна взаимозависимост от аудиторията. Знае го всеки учител. Преподавателят и аудиторията са скачени съдове. Будни, любопитни, умни деца и против тях – въодушевен, необорим, грижлив учител. И назад! Зависи от двете страни, като всяка от тях има предел... В гражданския живот взех интензивно присъединяване, стимулиран от желанието за независимост! Свободата за мен е висша полезност. Няма по какъв начин да пишеш и мислиш, в случай че не си свободен! В този смисъл с политика не съм занимавал. Занимавал съм се с гражданска война. Барикаден човек съм в политиката, не съм кабинетен... Друг е въпросът, че като социолог имам и постоянно съм имал политически хрумвания, засягащи страната.
- Кое качество на българина, съгласно вас, му пречи най-вече, му тежи като камък на шията и той не може или най-малко му е доста мъчно да живее добре в общественост, в общество, да съблюдава общи правила и правила, да се грижи за околното като за свое?
- Скандалната липса на просвета на анонимността! За нея даже не се приказва. Това точно е гражданската (създадената от живеещите в град!) просвета – никой не те гледа, никой не те познава, само че ти не хвърляш боклука къде ти падне. Можеш да бъдеш неизвестен и дружно с това виновен, съчувствен, изобщо - добър човек. У нас господства селяндурското – да не го видят, да не го познаят... Девиантното държание, в това число незаконното, е построено върху неналичието на просвета на анонимността.
Затова, наред с възпитателната работа на страната (образованието) и на обществото (медиите) за основаване на просвета на анонимния човек, от особена значимост е Вярата в Бога!
Както се споделя – Бог напред и ние след него! Тогава ще реализираме задачите си.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ