Ким Стоянов: Радой Ралин беше човек, за който свободата беше изключителна ценност
Интервю с Кин Стоянов, наследник на Радой Ралин за предаването " Добър ден, България " по Радио " Фокус ".
Как младежите одобряват словата на Радой Ралин в този момент?
Ами те би трябвало да кажат, тъй като даже и в истината по някой път има мода. Така че колкото и правдиви истини да са словата на един човек, има генерации, които не се интересуват тъкмо от неговите прозрения, а пък внезапно се появява ново потомство, което преоткрива своите създатели, своите герои, своите мъченици в случай че щете.
Kак вие самият желаете да бъде запомнен той?
Е, аз съм си го запомнил, както аз съм си го запазил. Но в последна сметка той беше един човек, за който свободата беше изключителна полезност. Той беше подчинил в огромна степен, въпреки че не може да се каже думата " подчинил “ за творчество, само че по този начин излиза, че се опитваше да покаже, да подтикне, да подбуди своите читатели и всичко друго, което създаваше, да ги накара да им вкара един нагон към свободата безусловно.
Добре, той е човек, който имаше много пиперлив език, който си позволяваше през целия си живот безмилостно да подлага на критика българските властници. Какво би споделил той в този момент на база политическата обстановка в страната?
Първо, би трябвало да кажем, че той може да е имал пиперлив и безсърдечен език, само че Радой Ралин в никакъв случай не попържаше. Той си служеше не с псувните, не с нагрубяването, не с този инструментариум и тези изразни средства, които влязоха в това, което за жалост сега назоваваме " публицистика “, той си служеше с инструментите на сатирата, на иронията. Но в случай че би трябвало в една епиграма да опишем неговото отношение към това, което сега се случва, аз се сещам един апостроф, който той прави на това " Народе???? “ на Васил Левски, а епиграмата звучи по този начин: " Народе, по какъв начин я смяташ, докога ще се мяташ като влечуго от едно иго в друго? “
Кратки изречения споделят задоволително.
По някой път късата фраза звучи доста по-силно.
Точно по този начин. Добре, дано да си поговорим малко за началото на Радой Ралин. Как се заражда неговият псевдоним?
Когато започвахме да сътворяваме всички тези събития, свързани с това, че той навърши 100 години – през април тази година се навършиха 100 години от рождението му, той не ги навърши, тъй като умря на 82 години, и сложихме всичко това под мотото на една негова ария. Той е написал един текст за ария, която композира Милчо Левиев, изпълняваше я Йорданка Христова. И до ден-днешен тя може да бъде открита – " Една красива неточност “. И ние сложихме това мото, с което отбелязахме 100 години от рождението на Радой Ралин: " Радой Ралин – една красива неточност “. Той се е родил в фамилията на ямболския търговец Христо Хадживълчанов и неговата брачна половинка Радка Димитрова, която на процедура е племенница на Таньо челник. Таньо челник е последният челник от Априлското въстание. Но е бил осиновен от брата на Радка, сливенският книжар Стефан Димитров, и моята баба Кина. За страдание или трагично събитие прекомерно рано схваща това, инцидентно го схваща, натъква се, и това като че ли дефинира целия му нравствен строй, дефинира неговата непрекъсната грижа към хората, които се усещат неосъществени, не са учили, неприети. Това е една непрекъсната тематика както в поезията му, по този начин и в сатирата му. Но когато стартира да изпраща първите си стихотворения на ученическите издания, с цел да не му се подиграват съучениците се подписва Димитър Радин, единствено че наподобява, че логотипърът нещо е бил подпийнал, и вместо Радин го е подписал Ралин. По-късно към този момент в редакцията на вестник " Литературни вести “ Елин Пелин, който също е Димитър Стоянов, в действителност по бащина линия, му споделя: " Абе това Димитър с " р “ най-после и Ралин звучи нещо друго “, и по този начин се ражда псевдонимът Радой Ралин. Той написа под общо десетина други псевдоними, само че в случай че човек е любопитен, може това в литературните речници да го откри какъв брой са псевдонимите, в този момент да не утежнявам слушателите с изреждането им.
Добре. А в действителност, вие казахте на 23 април се навършиха 100 години от рождението му.
Навършиха се, да.
Музеят на хумора и сатирата означи това събитие, обвързваното с творчеството на Ралин под едно друго мото: " Светът е оживял, тъй като се е смял “. Така е ли в действителност, това ли е формулата?
Формулата за това е мотото на Музея на хумора и сатирата, който е фиктивен от Радой Ралин. То това не е някаква национална сентенция и латинска максима, афоризъм. Навремето, когато Стефан Фъртунов, преди 50 години основава, стартира да поставя началото на Дома за хумора и сатирата, той доста общуваше с както с татко ми, по този начин и с Борис Димовски – аз ги помня тези неща, тъй като към този момент бях едно момче на 13-14 години, тъй че доста добре ги помня, и тогава Радой Ралин предложи мотото. Нямаше по какъв начин събитието, което организирахме през юни месец в Дома на хумора и сатирата, да не мине под това мото, което е и мото на Дома, и което аз окуражих едно време управлението на Дома на хумора и сатирата, то е патентовано това мото. Така че в случай че всякакви рекламисти си разрешават да го употребяват без позволение, по този начин ще ги преследваме даже и по легален метод, като съм споделил, че всички доходи от тези каузи ще отидат за Дома за хумора и сатирата.
Това е доста положително решение от ваша страна. А тази година вие представихте пред българското общество и 3 книги във връзка 100 години от рождението. Кои са те, можете ли да ни кажете малко повече по какъв начин се зароди концепцията за тяхното основаване?
Не, не. То е един развой. На процедура книгите са 4, само че към този момент са 4. Най-напред излезе литературната анкета, която дълги години литературният критик и историк Вихрен Чернокожев правеше с него: Радой Ралин " Просто живях… “ – това излезе още в края на предходната година. След което издателство " Милениум “ направи под патронажа на Недялко Йорданов, който беше доста непосредствен с татко ми, татко ми го третираше като собствен по-малък брат, и доста се подкрепяха двамата, направиха огромното юбилейно издание, където той е показан с доста неща. Неговият непосредствен другар литературният критик проф. Божидар Кунчев направи също един алманах, който като атмосфера с определени стихове на Радой Ралин, който като атмосфера е доста по-различен от това, което направи Недялко. Ние, наследниците, към годишнината направихме фототипно издание на " Люти чушки “, което е също в мрежата. Предстои сега да излезе една, отново едни определени стихотворения, които моята племенница, огромната щерка на брат ми Стефан, София с менторството на литературната историчка Росица Димчева направиха от негови стихове, " Късно открие “. Буквално до края на месеца ще представим тази книга. А до края на годината също по този начин работим доста съществено върху един алманах с преследваните сатири на Радой Ралин и Борис Димовски. Говорим за 4-те книги: " Безопасни игли “, " Личен контакт “, " Люти чушки “ и " Епиграмки в рамки “. Ще ги създадем отново в едно общо издание, което ще има фототипен темперамент, и което сме нарекли " От кладата до килията “, защото " Лютите чушки “ беше изгорена. Имаше книги, които като ги изземваха от книжарската мрежа ги затваряха дружно с други инкриминирани книги в остарялата постройка на Сливенския затвор в килиите. Бяха го обърнали преди 1989 година в помещение, където складираха инкриминираните книги. Даже Блага Димитрова има едно превъзходно стихотворение на тази тематика по какъв начин книгите от килия на килия като политзатворници си подвикват, и си приказват и си водят своите разговори.
Очакваме с неспокойствие новите издания до края на годината, и да призовем хората, които правят оценка творчеството на Радой Ралин да извърнат внимание на тези издания. Сега желая да ви върна към един малко противен спомен. Вие споменахте " Лютите чушки “, по какъв начин пострада татко ви тогава, по какъв начин се отрази това на фамилията ви?
Сега, по какъв начин пострада, той самият има една епиграма: " Миналото не се връща, предишното единствено се преглъща “. Така че аз не обичам да се преглеждам като репресиран човек. За мен човек се усеща потърпевш и репресиран, в случай че се преглежда като подобен. А в противен случай, човек когато е убеден в себе си, в правотата си, той няма по какъв начин, няма кое да го репресира, няма кое да потисне, да унищожи неговата душа и неговото възприятие на опозиция. Ако в България имаше репресирани хора, това бяха горяните. Ако имаше същински репресиран политически човек в България, това беше Илия Минев, който лежа в пандиза по-дълго в сравнение с Нелсън Мандела, само че не стана по-късно президент на България Илия Минев.
А в края в този момент на нашия диалог желая да поговорим за идната изработка на монумент на Ралин в град Сливен. Разкажете ни малко повече за тази самодейност? Допада ли ви концепцията по какъв начин да наподобява паметникът?
Сега, то беше доста благо и прочувствено, аз през февруари или март месец беше получих в персонално известие от госпожа Пепа Генчева, която по това време беше зам.-областен шеф в Сливен, това, че желае да провежда един предприемчив комитет за издигането на този монумент. 3-4 пъти бях, срещах се с тези хора, и фактически съм доста благополучен и признателен от силата, с която те са се захванали с това. Разбира се, на инициативния комитет аз споделих, че по никакъв метод няма да коментирам, просто като собствен представител там показах журналистката, сътрудника Веселина Седларска, и помолих когато се стигне към този момент до жури, което да дефинира плановете като мой представител да бъде арх. Петър Диков, на който познавам работата като човек на градоустройството, и като това превъзходни. И съм доста благополучен, че той отговори на поканата ми и се съгласи. В момента има подготвен абстрактен план за оповестяването на състезанието, който е дело на художника Александър Дойчинов. Изключително положително решение е на този абстрактен план. И на 1 ноември за Деня на будителите към този момент публично беше разгласен пред сливенската общност този предприемчив комитет. На това оповестяване участваха както кмета на град Сливен господин Стефан Радев, по този начин и ръководителят на Общинския съвет Димитър Митев. Аз почувствах фактически желанието на сливнанлии да има подобен монумент. Избрали са едно доста хубаво място. Предстои, несъмнено, към момента доста работа. Предстои Общинският съвет да се произнесе върху мястото, да даде своето позволение, следва фондонабирателната акция. Сега към този момент само тези 5 000 лв., които завоювах от " Стани богат “ с идеята за този монумент, откакто страната си удържи 10% налог, ще отидат. Но следва основаването на фондонабирателна идея в платформата БГ под егидата на фондация " BCause “ – една фондация, която професионално се занимава с фондонабиране от десетилетия. Така че уповавам се, че ще можем след някоя друга година да открием този монумент.
Дано да е скоро.
Всичко е в ръцете на българите по кое време ще стане.
Благодаря доста за този диалог.
Габриела ГЕОРГИЕВА
Как младежите одобряват словата на Радой Ралин в този момент?
Ами те би трябвало да кажат, тъй като даже и в истината по някой път има мода. Така че колкото и правдиви истини да са словата на един човек, има генерации, които не се интересуват тъкмо от неговите прозрения, а пък внезапно се появява ново потомство, което преоткрива своите създатели, своите герои, своите мъченици в случай че щете.
Kак вие самият желаете да бъде запомнен той?
Е, аз съм си го запомнил, както аз съм си го запазил. Но в последна сметка той беше един човек, за който свободата беше изключителна полезност. Той беше подчинил в огромна степен, въпреки че не може да се каже думата " подчинил “ за творчество, само че по този начин излиза, че се опитваше да покаже, да подтикне, да подбуди своите читатели и всичко друго, което създаваше, да ги накара да им вкара един нагон към свободата безусловно.
Добре, той е човек, който имаше много пиперлив език, който си позволяваше през целия си живот безмилостно да подлага на критика българските властници. Какво би споделил той в този момент на база политическата обстановка в страната?
Първо, би трябвало да кажем, че той може да е имал пиперлив и безсърдечен език, само че Радой Ралин в никакъв случай не попържаше. Той си служеше не с псувните, не с нагрубяването, не с този инструментариум и тези изразни средства, които влязоха в това, което за жалост сега назоваваме " публицистика “, той си служеше с инструментите на сатирата, на иронията. Но в случай че би трябвало в една епиграма да опишем неговото отношение към това, което сега се случва, аз се сещам един апостроф, който той прави на това " Народе???? “ на Васил Левски, а епиграмата звучи по този начин: " Народе, по какъв начин я смяташ, докога ще се мяташ като влечуго от едно иго в друго? “
Кратки изречения споделят задоволително.
По някой път късата фраза звучи доста по-силно.
Точно по този начин. Добре, дано да си поговорим малко за началото на Радой Ралин. Как се заражда неговият псевдоним?
Когато започвахме да сътворяваме всички тези събития, свързани с това, че той навърши 100 години – през април тази година се навършиха 100 години от рождението му, той не ги навърши, тъй като умря на 82 години, и сложихме всичко това под мотото на една негова ария. Той е написал един текст за ария, която композира Милчо Левиев, изпълняваше я Йорданка Христова. И до ден-днешен тя може да бъде открита – " Една красива неточност “. И ние сложихме това мото, с което отбелязахме 100 години от рождението на Радой Ралин: " Радой Ралин – една красива неточност “. Той се е родил в фамилията на ямболския търговец Христо Хадживълчанов и неговата брачна половинка Радка Димитрова, която на процедура е племенница на Таньо челник. Таньо челник е последният челник от Априлското въстание. Но е бил осиновен от брата на Радка, сливенският книжар Стефан Димитров, и моята баба Кина. За страдание или трагично събитие прекомерно рано схваща това, инцидентно го схваща, натъква се, и това като че ли дефинира целия му нравствен строй, дефинира неговата непрекъсната грижа към хората, които се усещат неосъществени, не са учили, неприети. Това е една непрекъсната тематика както в поезията му, по този начин и в сатирата му. Но когато стартира да изпраща първите си стихотворения на ученическите издания, с цел да не му се подиграват съучениците се подписва Димитър Радин, единствено че наподобява, че логотипърът нещо е бил подпийнал, и вместо Радин го е подписал Ралин. По-късно към този момент в редакцията на вестник " Литературни вести “ Елин Пелин, който също е Димитър Стоянов, в действителност по бащина линия, му споделя: " Абе това Димитър с " р “ най-после и Ралин звучи нещо друго “, и по този начин се ражда псевдонимът Радой Ралин. Той написа под общо десетина други псевдоними, само че в случай че човек е любопитен, може това в литературните речници да го откри какъв брой са псевдонимите, в този момент да не утежнявам слушателите с изреждането им.
Добре. А в действителност, вие казахте на 23 април се навършиха 100 години от рождението му.
Навършиха се, да.
Музеят на хумора и сатирата означи това събитие, обвързваното с творчеството на Ралин под едно друго мото: " Светът е оживял, тъй като се е смял “. Така е ли в действителност, това ли е формулата?
Формулата за това е мотото на Музея на хумора и сатирата, който е фиктивен от Радой Ралин. То това не е някаква национална сентенция и латинска максима, афоризъм. Навремето, когато Стефан Фъртунов, преди 50 години основава, стартира да поставя началото на Дома за хумора и сатирата, той доста общуваше с както с татко ми, по този начин и с Борис Димовски – аз ги помня тези неща, тъй като към този момент бях едно момче на 13-14 години, тъй че доста добре ги помня, и тогава Радой Ралин предложи мотото. Нямаше по какъв начин събитието, което организирахме през юни месец в Дома на хумора и сатирата, да не мине под това мото, което е и мото на Дома, и което аз окуражих едно време управлението на Дома на хумора и сатирата, то е патентовано това мото. Така че в случай че всякакви рекламисти си разрешават да го употребяват без позволение, по този начин ще ги преследваме даже и по легален метод, като съм споделил, че всички доходи от тези каузи ще отидат за Дома за хумора и сатирата.
Това е доста положително решение от ваша страна. А тази година вие представихте пред българското общество и 3 книги във връзка 100 години от рождението. Кои са те, можете ли да ни кажете малко повече по какъв начин се зароди концепцията за тяхното основаване?
Не, не. То е един развой. На процедура книгите са 4, само че към този момент са 4. Най-напред излезе литературната анкета, която дълги години литературният критик и историк Вихрен Чернокожев правеше с него: Радой Ралин " Просто живях… “ – това излезе още в края на предходната година. След което издателство " Милениум “ направи под патронажа на Недялко Йорданов, който беше доста непосредствен с татко ми, татко ми го третираше като собствен по-малък брат, и доста се подкрепяха двамата, направиха огромното юбилейно издание, където той е показан с доста неща. Неговият непосредствен другар литературният критик проф. Божидар Кунчев направи също един алманах, който като атмосфера с определени стихове на Радой Ралин, който като атмосфера е доста по-различен от това, което направи Недялко. Ние, наследниците, към годишнината направихме фототипно издание на " Люти чушки “, което е също в мрежата. Предстои сега да излезе една, отново едни определени стихотворения, които моята племенница, огромната щерка на брат ми Стефан, София с менторството на литературната историчка Росица Димчева направиха от негови стихове, " Късно открие “. Буквално до края на месеца ще представим тази книга. А до края на годината също по този начин работим доста съществено върху един алманах с преследваните сатири на Радой Ралин и Борис Димовски. Говорим за 4-те книги: " Безопасни игли “, " Личен контакт “, " Люти чушки “ и " Епиграмки в рамки “. Ще ги създадем отново в едно общо издание, което ще има фототипен темперамент, и което сме нарекли " От кладата до килията “, защото " Лютите чушки “ беше изгорена. Имаше книги, които като ги изземваха от книжарската мрежа ги затваряха дружно с други инкриминирани книги в остарялата постройка на Сливенския затвор в килиите. Бяха го обърнали преди 1989 година в помещение, където складираха инкриминираните книги. Даже Блага Димитрова има едно превъзходно стихотворение на тази тематика по какъв начин книгите от килия на килия като политзатворници си подвикват, и си приказват и си водят своите разговори.
Очакваме с неспокойствие новите издания до края на годината, и да призовем хората, които правят оценка творчеството на Радой Ралин да извърнат внимание на тези издания. Сега желая да ви върна към един малко противен спомен. Вие споменахте " Лютите чушки “, по какъв начин пострада татко ви тогава, по какъв начин се отрази това на фамилията ви?
Сега, по какъв начин пострада, той самият има една епиграма: " Миналото не се връща, предишното единствено се преглъща “. Така че аз не обичам да се преглеждам като репресиран човек. За мен човек се усеща потърпевш и репресиран, в случай че се преглежда като подобен. А в противен случай, човек когато е убеден в себе си, в правотата си, той няма по какъв начин, няма кое да го репресира, няма кое да потисне, да унищожи неговата душа и неговото възприятие на опозиция. Ако в България имаше репресирани хора, това бяха горяните. Ако имаше същински репресиран политически човек в България, това беше Илия Минев, който лежа в пандиза по-дълго в сравнение с Нелсън Мандела, само че не стана по-късно президент на България Илия Минев.
А в края в този момент на нашия диалог желая да поговорим за идната изработка на монумент на Ралин в град Сливен. Разкажете ни малко повече за тази самодейност? Допада ли ви концепцията по какъв начин да наподобява паметникът?
Сега, то беше доста благо и прочувствено, аз през февруари или март месец беше получих в персонално известие от госпожа Пепа Генчева, която по това време беше зам.-областен шеф в Сливен, това, че желае да провежда един предприемчив комитет за издигането на този монумент. 3-4 пъти бях, срещах се с тези хора, и фактически съм доста благополучен и признателен от силата, с която те са се захванали с това. Разбира се, на инициативния комитет аз споделих, че по никакъв метод няма да коментирам, просто като собствен представител там показах журналистката, сътрудника Веселина Седларска, и помолих когато се стигне към този момент до жури, което да дефинира плановете като мой представител да бъде арх. Петър Диков, на който познавам работата като човек на градоустройството, и като това превъзходни. И съм доста благополучен, че той отговори на поканата ми и се съгласи. В момента има подготвен абстрактен план за оповестяването на състезанието, който е дело на художника Александър Дойчинов. Изключително положително решение е на този абстрактен план. И на 1 ноември за Деня на будителите към този момент публично беше разгласен пред сливенската общност този предприемчив комитет. На това оповестяване участваха както кмета на град Сливен господин Стефан Радев, по този начин и ръководителят на Общинския съвет Димитър Митев. Аз почувствах фактически желанието на сливнанлии да има подобен монумент. Избрали са едно доста хубаво място. Предстои, несъмнено, към момента доста работа. Предстои Общинският съвет да се произнесе върху мястото, да даде своето позволение, следва фондонабирателната акция. Сега към този момент само тези 5 000 лв., които завоювах от " Стани богат “ с идеята за този монумент, откакто страната си удържи 10% налог, ще отидат. Но следва основаването на фондонабирателна идея в платформата БГ под егидата на фондация " BCause “ – една фондация, която професионално се занимава с фондонабиране от десетилетия. Така че уповавам се, че ще можем след някоя друга година да открием този монумент.
Дано да е скоро.
Всичко е в ръцете на българите по кое време ще стане.
Благодаря доста за този диалог.
Габриела ГЕОРГИЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ