Иво Сиромахов за ДС: Не може да се гради държава върху прикриване и премълчаване на престъпление
Интервю с Иво Сиромахов, в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " за това какво ражда носталгията по социализма и какво я убива и по какъв начин визитата в Комисията по досиетата връща към времената преди 89 г .
Здравейте и от мен в този прелестен петък. Откъм въодушевление най-вероятно към момента е първо число на месец септември и към момента датиращото лято. В това географско измерение " България, Европа и светът на фокус “ в този момент ще вкарам и едно времево, тъй като през днешния ден в първия ден от новия сезон на политическия ни живот избрах първоначално да се върнем обратно. Назад-назад, преди 89-та година, когато социалистическото ни съществуване раждаше чудовища, най-малко от моя позиция – задоволително огромна съм, с цел да го знам. От позиция обаче на модерна България носталгията по Бай-Тошово време набъбва и съгласно някои проучвания, съвсем всеки четвърти общо взето желае да си живее тъкмо там. Иво Сиромахов - публицист и публицист, неотдавна разгласява в обществената мрежа една своя среща с Държавна сигурност и Комисията по досиетата, родена от по този начин жаждата му да се поклони пред рода си, паметта си и да се запознае с досиетата на своите родители, с което му споделям добре пристигнал в нашия ефир.
Добре заварили!
Иво, може би като начало какво ви подтикна да се заровите в Комисията по досиетата, доколкото съм чувала, едно не изключително прелестно място за преседяване, прекарване и четене?
Чисто персонални претекстове. Аз се интересувам от историята на рода си и на моето семейство, повеждам си някакви мемоари, с цел да не не помни, пък и по този начин си върша илюзията, че може би след време, когато мен към този момент няма да ми има този свят, може би децата ми, внуците ми, правнуците ми, биха могли да се заинтересуват от това кой е живял преди тях, от кого произлизат. И тъй като имаше известни подозрения, че на родителите ми са били обект на доноси, отидох и по надлежния ред потърсих в Комисията по досиетата информация, информация за това какви документи има в архива на Държавна сигурност за родителите ми. И по надлежния ред там: изчаква се 30 дни да завърши справката, по-късно те поканват, четеш. Наистина преживяването е много потискащо, само че мисля, че сме длъжни да го създадем, просто го изискуем на нашите родители, на хората, които са живели преди нас и по някакъв метод са били жертви на тоя незаконен режим.
Стресна ли те това, което прочете за тях?
Стресна не е точната дума, по-скоро се почувствах отвратен, потиснат, омерзен от това, което видях, тъй като аз значително знаех какво се е случило, само че самият език, с който са написани тези доноси, цялата тази скотщина, която се усещала в тях, тя е покъртителна.
Това в действителност е малко част от мрежа за заличаване на човешкото достолепие, за всеобщо следене, предаване, доносничене, което в последна сметка трансформира действието на една нация в вид затвор или затворничество.
Точно по този начин.
Да, твоите заключения какви са, с цел да не ги споделям аз, тъй като думите ти са много мощни?
Първо, изводите са, че ние би трябвало един път вечно този израстък Държавна сигурност да го изрежем. Тази рана би трябвало да я отворим. Досиетата не може да бъдат държани затворени и да нямат хората достъп до тях. Цялата информация, която е останала в тях, тъй като допускам, че някаква част от тази информация е била унищожена, само че цялата тази информация, която е останала, би трябвало да бъде оповестена, би трябвало да бъде извадена на света. Ние един път вечно би трябвало да отдадем правораздаване на тези, които са тормозили нашите сънародници. Трябва да осъдим палачите. Защото в случай че не го създадем, никаква страна няма да можем да изградим. Не може да се гради страна върху прикриване на закононарушение или върху премълчаването им. Сега приказват за правосъдна промяна – по какъв начин ще правиш правосъдна промяна, когато в основата на нашата страна има едни стотици хиляди неразкрити и неосъдени закононарушения? Това е парадокс. Ние няма да можем да продължим напред, в случай че не го създадем. Сега, някои хора споделят: " Ама то, нали, каквото било, било. Дайте да извиним “. Как ще извиним? Представете си, че татко ви е бил погубен в лагер в Белене или в Ловеч, неговият палач се разхожда, сполучлив предприемач е, и идва при вас и споделя: " Ама чакай в този момент, дай каквото било, било. Дай да забравим. Голяма работа, минало-заминало. Да, не бях прав, не трябваше да го умъртвявам, само че по какъв начин ще реагирате?
Няма по какъв начин да се строи нова постройка върху гробници, нали по този начин?
Точно по този начин.
От друга страна обаче, в случай че ние разсекретим тези досиета, прословутият Закон за лустрацията, която не се случи в България, тогава ще би трябвало да си създадем съответните заключения, да рамкираме с негативен знак целия социализъм. Т.е. тогава битността на някои от актуалните празненство би била друга. Много ми се желае да поговорим за това: в случай че знаем всичко за комунистическия режим и социалистическия строй, по какъв начин би изглеждало днешното ни време и по какъв начин бихме траяли да го строим? И още нещо, което е по този начин от вашите тези в последно време: че би трябвало да се учи политика в учебните заведения и да знаем по какъв начин действа демокрацията в случай че желаеме да я градим вярно. Трябва да сме ясно с предишното си и да си почистим от ДСК като с израстък преди да е умъртвил публичния организъм – това е синтезът от казаното дотук от Иво Сиромахов, който е нашият първи събеседник в " България, Европа и светът на фокус “, тъй като няма по какъв начин да се надигнем очи в очи със настоящето и бъдещето си, в случай че не сме разчистили предишното си. Вие сте доста безапелационен в тази своя теза, че с Държавна сигурност би трябвало да бъде завършено и досиетата би трябвало да бъдат разкрити. Нещо сходно сподели и преди известно време Васил Терзиев – претендентът на обединеното дясно за София, който несъмнено бе нападнат през биографите на родителите си и тяхната принадлежност към Държавна сигурност. Смятате ли, че цялата тази история продължава да ерозира нашето общество и доверието в него?
Смятам, че всеки, който се явява като претендент защо и да било обществен пост, дължи пояснение за фамилията си, за това какво се правили родителите, дядовците му, и това нещо би трябвало просто да стане ясно. Докато не стане ясно, този човек и неговото наличие в политиката ще бъде просто несъстоятелно. Но има нещо друго, има един подробност, който не знам дали хората се замислят върху него: през 2000 година, значи пред 23 години беше признат един закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен. Този закон е влезнал в действие. И съгласно този закон, комунистическият режим е незаконен. Но този закон не произлиза нищо. Значи ние споделяме: Да, тогава режимът е бил незаконен, обаче нарушителите не ги наказваме. Виждате ли какъв абсурд, какъв юридически парадокс е това? Защо отхвърляме да го създадем? Някои споделят: " Ама то в този момент ще излязат дребни неща “ – няма значение, каквото и да е дребно. По-добре дребна истина в сравнение с неналичието на всякаква истина.
И огромна неистина.
Не можем да продължаваме да живеем в неистина. И е заблуда, че Държавна сигурност е завършила 89-та година, Държавна сигурност е траяла доста по-късно. Ние би трябвало да си зададем въпроса каква е ролята на Държавна сигурност в основаването на примерно Движение за права и свободи, би трябвало да си зададем въпроса каква е ролята на Държавна сигурност в икономическия живот на България след 90-та година, каква е ролята на Държавна сигурност в медиите след 90-та година. Нали не си мислим, че всичко е завършило внезапно на 10 ноември и след 10 ноември Държавна сигурност просто е престанала да съществува в живота ни? Трябва да си дадем сметка и за икономическата активност на Държавна сигурност, за това, че преди 89-та година компании, свързани с Държавна сигурност се продавали оръжия на терористични организации, търгували се с опиати. Всички тези неща би трябвало да бъдат извадени и наказани. Иначе можем да приемем 10 закона, че комунистическият режим е незаконен, само че какво от това – те ще звучат като една куха декларация.
В медиите имаше известни стъпки в тази посока, изключително за БНР и Българска национална телевизия, публичните медии, там бяха извадени досиетата и хора, които са били членове на Държавна сигурност, не можеха да поемат управнически функционалности. Но това, за което вие говорите: стопанска система, служби и така нататък, всичко това в действителност даже може би, в този момент, това сега е леко спекулативно, това е догадка, има някакви метаморфози и свои продължителни израстъци и след 89-та година.
Разбира се. То не е престанало до съществува, не е престанало да действа. Вероятно някакво мимикрия се е случила и то се трансформирало в друго, в различен тип организация, в различен тип зависимости, само че те съществуват. Ние не можем да кажем внезапно: " Край, всичко завърши “, не е завършило, то продължава. Самият факт, че водим този диалог в този момент с вас значи, че още тази тематика е жива.
Тя е жива, за жалост, в обществените мрежи, от време на време в предаване, като това. Но аз не го виждам в нито една управническа стратегия, нито в целите на идващото държавно управление. Напротив, там ще предстоят промени, ще има конституционни, правосъдни и така нататък Връщам ви преди две минути в диалога ни: по какъв начин ще вършим правосъдна промяна, когато ние не знаем какво се е случило до момента и кои са били отговорните за толкоз доста пожертвани животи единствено преди някакви си 30 години. Но на финала на този диалог имате един различен зов. Политическата просвета в България е ниска съгласно вас и публичното, политическо устройство на демокрацията и нейната действие би трябвало да се учи в учебно заведение, с цел да не сме наивни в изборите си, в държанието си, в приказките си. Така, развийте тази своя теза.
Излезте на улицата и питайте 10 души какви са пълномощията на основния прокурор и какво би трябвало да прави той по закон. Сигурен съм, че 9 от 10 души няма да знаят. И това е проблем на цялото на общество. Това е проблем когато излизаме да гласуваме, в случай че въобще гласуваме, по какъв начин вършим изборите си, какво чакаме от държавната администрация, от общинската администрацията, от правосъдната система, от полицията. Ние не знаем какво да чакаме, тъй като нямаме никакво гражданско обучение. Има апропо превъзходен учебник от проф. Христо Тодоров тъкмо по гражданско обучение – за какво не го одобряват да се учи това нещо в учебно заведение? По този метод сигурно ще подобрим качеството на публичния живот, просто съм 100% сигурен в това.
Да задам ли и другия риторичен въпрос: дали пък невежите не се ръководят по-лесно?
Не, не, не е това, не е такава тайна историята. Просто тези, които ръководят, са невежи, и те самите не схващат нуждата от гражданско обучение. То няма да им попречи по никакъв метод, няма да им отнеме службиците, дето се споделя, не и в малко бъдеще – то ще даде плодовете си след 10, след 15 години, само че просто няма хора, които да схващат тая нужда.
За страдание е по този начин, въпреки че сега се приказва за много развиване – " промени “ съгласно мен е мощна дума, тъкмо в региона на образованието. Благодаря за това включване. Ще се веселя в обобщаващото ни предаване да чуваме по-често вашия глас по-точно такива основни тематики, въпреки и не от най-актуалните, само че пък от тези, които не трябва да забравяме. Иво Сиромахов в ефира на Радио " Фокус “.
Ива ДОЙЧИНОВА
Здравейте и от мен в този прелестен петък. Откъм въодушевление най-вероятно към момента е първо число на месец септември и към момента датиращото лято. В това географско измерение " България, Европа и светът на фокус “ в този момент ще вкарам и едно времево, тъй като през днешния ден в първия ден от новия сезон на политическия ни живот избрах първоначално да се върнем обратно. Назад-назад, преди 89-та година, когато социалистическото ни съществуване раждаше чудовища, най-малко от моя позиция – задоволително огромна съм, с цел да го знам. От позиция обаче на модерна България носталгията по Бай-Тошово време набъбва и съгласно някои проучвания, съвсем всеки четвърти общо взето желае да си живее тъкмо там. Иво Сиромахов - публицист и публицист, неотдавна разгласява в обществената мрежа една своя среща с Държавна сигурност и Комисията по досиетата, родена от по този начин жаждата му да се поклони пред рода си, паметта си и да се запознае с досиетата на своите родители, с което му споделям добре пристигнал в нашия ефир.
Добре заварили!
Иво, може би като начало какво ви подтикна да се заровите в Комисията по досиетата, доколкото съм чувала, едно не изключително прелестно място за преседяване, прекарване и четене?
Чисто персонални претекстове. Аз се интересувам от историята на рода си и на моето семейство, повеждам си някакви мемоари, с цел да не не помни, пък и по този начин си върша илюзията, че може би след време, когато мен към този момент няма да ми има този свят, може би децата ми, внуците ми, правнуците ми, биха могли да се заинтересуват от това кой е живял преди тях, от кого произлизат. И тъй като имаше известни подозрения, че на родителите ми са били обект на доноси, отидох и по надлежния ред потърсих в Комисията по досиетата информация, информация за това какви документи има в архива на Държавна сигурност за родителите ми. И по надлежния ред там: изчаква се 30 дни да завърши справката, по-късно те поканват, четеш. Наистина преживяването е много потискащо, само че мисля, че сме длъжни да го създадем, просто го изискуем на нашите родители, на хората, които са живели преди нас и по някакъв метод са били жертви на тоя незаконен режим.
Стресна ли те това, което прочете за тях?
Стресна не е точната дума, по-скоро се почувствах отвратен, потиснат, омерзен от това, което видях, тъй като аз значително знаех какво се е случило, само че самият език, с който са написани тези доноси, цялата тази скотщина, която се усещала в тях, тя е покъртителна.
Това в действителност е малко част от мрежа за заличаване на човешкото достолепие, за всеобщо следене, предаване, доносничене, което в последна сметка трансформира действието на една нация в вид затвор или затворничество.
Точно по този начин.
Да, твоите заключения какви са, с цел да не ги споделям аз, тъй като думите ти са много мощни?
Първо, изводите са, че ние би трябвало един път вечно този израстък Държавна сигурност да го изрежем. Тази рана би трябвало да я отворим. Досиетата не може да бъдат държани затворени и да нямат хората достъп до тях. Цялата информация, която е останала в тях, тъй като допускам, че някаква част от тази информация е била унищожена, само че цялата тази информация, която е останала, би трябвало да бъде оповестена, би трябвало да бъде извадена на света. Ние един път вечно би трябвало да отдадем правораздаване на тези, които са тормозили нашите сънародници. Трябва да осъдим палачите. Защото в случай че не го създадем, никаква страна няма да можем да изградим. Не може да се гради страна върху прикриване на закононарушение или върху премълчаването им. Сега приказват за правосъдна промяна – по какъв начин ще правиш правосъдна промяна, когато в основата на нашата страна има едни стотици хиляди неразкрити и неосъдени закононарушения? Това е парадокс. Ние няма да можем да продължим напред, в случай че не го създадем. Сега, някои хора споделят: " Ама то, нали, каквото било, било. Дайте да извиним “. Как ще извиним? Представете си, че татко ви е бил погубен в лагер в Белене или в Ловеч, неговият палач се разхожда, сполучлив предприемач е, и идва при вас и споделя: " Ама чакай в този момент, дай каквото било, било. Дай да забравим. Голяма работа, минало-заминало. Да, не бях прав, не трябваше да го умъртвявам, само че по какъв начин ще реагирате?
Няма по какъв начин да се строи нова постройка върху гробници, нали по този начин?
Точно по този начин.
От друга страна обаче, в случай че ние разсекретим тези досиета, прословутият Закон за лустрацията, която не се случи в България, тогава ще би трябвало да си създадем съответните заключения, да рамкираме с негативен знак целия социализъм. Т.е. тогава битността на някои от актуалните празненство би била друга. Много ми се желае да поговорим за това: в случай че знаем всичко за комунистическия режим и социалистическия строй, по какъв начин би изглеждало днешното ни време и по какъв начин бихме траяли да го строим? И още нещо, което е по този начин от вашите тези в последно време: че би трябвало да се учи политика в учебните заведения и да знаем по какъв начин действа демокрацията в случай че желаеме да я градим вярно. Трябва да сме ясно с предишното си и да си почистим от ДСК като с израстък преди да е умъртвил публичния организъм – това е синтезът от казаното дотук от Иво Сиромахов, който е нашият първи събеседник в " България, Европа и светът на фокус “, тъй като няма по какъв начин да се надигнем очи в очи със настоящето и бъдещето си, в случай че не сме разчистили предишното си. Вие сте доста безапелационен в тази своя теза, че с Държавна сигурност би трябвало да бъде завършено и досиетата би трябвало да бъдат разкрити. Нещо сходно сподели и преди известно време Васил Терзиев – претендентът на обединеното дясно за София, който несъмнено бе нападнат през биографите на родителите си и тяхната принадлежност към Държавна сигурност. Смятате ли, че цялата тази история продължава да ерозира нашето общество и доверието в него?
Смятам, че всеки, който се явява като претендент защо и да било обществен пост, дължи пояснение за фамилията си, за това какво се правили родителите, дядовците му, и това нещо би трябвало просто да стане ясно. Докато не стане ясно, този човек и неговото наличие в политиката ще бъде просто несъстоятелно. Но има нещо друго, има един подробност, който не знам дали хората се замислят върху него: през 2000 година, значи пред 23 години беше признат един закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен. Този закон е влезнал в действие. И съгласно този закон, комунистическият режим е незаконен. Но този закон не произлиза нищо. Значи ние споделяме: Да, тогава режимът е бил незаконен, обаче нарушителите не ги наказваме. Виждате ли какъв абсурд, какъв юридически парадокс е това? Защо отхвърляме да го създадем? Някои споделят: " Ама то в този момент ще излязат дребни неща “ – няма значение, каквото и да е дребно. По-добре дребна истина в сравнение с неналичието на всякаква истина.
И огромна неистина.
Не можем да продължаваме да живеем в неистина. И е заблуда, че Държавна сигурност е завършила 89-та година, Държавна сигурност е траяла доста по-късно. Ние би трябвало да си зададем въпроса каква е ролята на Държавна сигурност в основаването на примерно Движение за права и свободи, би трябвало да си зададем въпроса каква е ролята на Държавна сигурност в икономическия живот на България след 90-та година, каква е ролята на Държавна сигурност в медиите след 90-та година. Нали не си мислим, че всичко е завършило внезапно на 10 ноември и след 10 ноември Държавна сигурност просто е престанала да съществува в живота ни? Трябва да си дадем сметка и за икономическата активност на Държавна сигурност, за това, че преди 89-та година компании, свързани с Държавна сигурност се продавали оръжия на терористични организации, търгували се с опиати. Всички тези неща би трябвало да бъдат извадени и наказани. Иначе можем да приемем 10 закона, че комунистическият режим е незаконен, само че какво от това – те ще звучат като една куха декларация.
В медиите имаше известни стъпки в тази посока, изключително за БНР и Българска национална телевизия, публичните медии, там бяха извадени досиетата и хора, които са били членове на Държавна сигурност, не можеха да поемат управнически функционалности. Но това, за което вие говорите: стопанска система, служби и така нататък, всичко това в действителност даже може би, в този момент, това сега е леко спекулативно, това е догадка, има някакви метаморфози и свои продължителни израстъци и след 89-та година.
Разбира се. То не е престанало до съществува, не е престанало да действа. Вероятно някакво мимикрия се е случила и то се трансформирало в друго, в различен тип организация, в различен тип зависимости, само че те съществуват. Ние не можем да кажем внезапно: " Край, всичко завърши “, не е завършило, то продължава. Самият факт, че водим този диалог в този момент с вас значи, че още тази тематика е жива.
Тя е жива, за жалост, в обществените мрежи, от време на време в предаване, като това. Но аз не го виждам в нито една управническа стратегия, нито в целите на идващото държавно управление. Напротив, там ще предстоят промени, ще има конституционни, правосъдни и така нататък Връщам ви преди две минути в диалога ни: по какъв начин ще вършим правосъдна промяна, когато ние не знаем какво се е случило до момента и кои са били отговорните за толкоз доста пожертвани животи единствено преди някакви си 30 години. Но на финала на този диалог имате един различен зов. Политическата просвета в България е ниска съгласно вас и публичното, политическо устройство на демокрацията и нейната действие би трябвало да се учи в учебно заведение, с цел да не сме наивни в изборите си, в държанието си, в приказките си. Така, развийте тази своя теза.
Излезте на улицата и питайте 10 души какви са пълномощията на основния прокурор и какво би трябвало да прави той по закон. Сигурен съм, че 9 от 10 души няма да знаят. И това е проблем на цялото на общество. Това е проблем когато излизаме да гласуваме, в случай че въобще гласуваме, по какъв начин вършим изборите си, какво чакаме от държавната администрация, от общинската администрацията, от правосъдната система, от полицията. Ние не знаем какво да чакаме, тъй като нямаме никакво гражданско обучение. Има апропо превъзходен учебник от проф. Христо Тодоров тъкмо по гражданско обучение – за какво не го одобряват да се учи това нещо в учебно заведение? По този метод сигурно ще подобрим качеството на публичния живот, просто съм 100% сигурен в това.
Да задам ли и другия риторичен въпрос: дали пък невежите не се ръководят по-лесно?
Не, не, не е това, не е такава тайна историята. Просто тези, които ръководят, са невежи, и те самите не схващат нуждата от гражданско обучение. То няма да им попречи по никакъв метод, няма да им отнеме службиците, дето се споделя, не и в малко бъдеще – то ще даде плодовете си след 10, след 15 години, само че просто няма хора, които да схващат тая нужда.
За страдание е по този начин, въпреки че сега се приказва за много развиване – " промени “ съгласно мен е мощна дума, тъкмо в региона на образованието. Благодаря за това включване. Ще се веселя в обобщаващото ни предаване да чуваме по-често вашия глас по-точно такива основни тематики, въпреки и не от най-актуалните, само че пък от тези, които не трябва да забравяме. Иво Сиромахов в ефира на Радио " Фокус “.
Ива ДОЙЧИНОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ