АЛЕКСАНДЪР БОТЙОВ: Всички велики българи заслужават почести и уважение
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР БОТЙОВ е роден през 2002 година в София в фамилията на журналистката Екатерина Попова и историка Боян Ботйов, ръководител на Общонародната фондация " Христо Ботйов ". Има брат Чавдар, който е магистър по лидерски практики в държавността, духовността и сигурността и има физическа аналогия с Христо Ботйов. Праправнук е на видния военноначалник ген. Кирил Ботйов и прапраплеменник на именития стихотворец, журналист и бунтовник Христо Ботйов. Александър е студент по публицистика във втори курс на Факултета по публицистика и всеобща връзка в СУ " Св. Климент Охридски ". На 19 години със свои средства и авторски материали издава вестник " Бинокъл ". Финалист е в състезанието " Работилница за кореспонденти 2021 - Поглед към положителното ". Води авторското предаване " Колекционерът " в телевизия " Алма Матер ". А преди дни бе показана първата му стихосбирка " Когато бръшлянът поникне ". > - Александър, първата Ви стихосбирка към този момент е на пазара. Какви мисли, безредици споделяте посредством нея с читателите? Създаването на лирика е доста персонален, сърдечен акт, напълно друго е от публицистиката, която изучавате сега.
На премиерата на " Когато бръшлянът поникне "
- Писането на стихове в действителност е доста сърдечен миг в моя живот. Когато пиша лирика, за разлика от писането на журналистически материали, чувствам, че част от мен, от моите мисли и усеща се предава на белия лист и мастилото ги запечатва вечно. Чрез изразяването на моя светоглед в стихосбирката желая да споделя на читателите, че и младите обичат да пишат, интересуват се от лирика.
Моята стихосбирка крие в себе си десетки послания. Тя е една палитра от словесни нюанси и читателите са художници, които могат сами да изберат боите и да нарисуват своя житейски пейзаж. Много се вълнувах преди формалното показване на книгата ми във Факултета по публицистика, тъй като трябваше да застана самоуверено пред аудиторията и да споделя възприятията си, а не да се укривам зад кориците й.
- Каква е тематиката на стихосбирката и какво е мястото на любовната поезия в нея?
- Не си слагам мисловни граници и постоянно мисля ексцентрично и отвън познатите лимити. В стихосбирката съм присъединил патриотична поезия и съм посветил стихотворение на Христо Ботйов, което да напомни на читателите за свободата, за която се е жертвал, и по какъв начин, за жал, от време на време тази независимост потъва в забързаното ни ежедневие. Поместил съм и мистична поезия, трагична, обществена, засягаща проблемите на актуалния човек и на младите, които живеят в един размесен и комплициран свят.
Любовната поезия ми е на сърце. Има и своето особено място в " Когато бръшлянът поникне ". Само този, който същински е опитал и горчивото, и сладкото на любовта, може да написа откровено за нея. Любовната поезия е образец за смелостта, която набирах през годините, с цел да я споделя с читателите, защото рядко представителите на мъжкия пол показват по този начин мощно страстите, мислите и възприятията си, както аз в моята дебютна стихосбирка.
- Още на 19 години сте издал вестник - на вестникарството ли смятате да се посветите в бъдеще професионално?
- Когато издадох своя авторски вестник " Бинокъл ", показах любовта си към писането на книжен притежател и желаех да заявя на читателите, че макар абдикирането на вестниците от книжен към онлайн вид, постоянно има място за един физически вестник.
Александър Ботйов в предаването " Колекционерът "
Пиша материали на свободна процедура, т.е. съм пишещ публицист и уважвам вестникарския поминък, само че не знам накъде ще ме води журналистическият вятър. Вестникарството е в основата на публицистиката и е извънредно комплициран развой. Тъй като съм се запознавал персонално с целия вестникарски механизъм, считам, че това е почтено занятие.
- Преди години на кандидатстудентския изпит по публицистика бе дадена тематиката " Ще изяде ли мишката книжката? ". И до през днешния ден доста се разяснява бъдещето на хартиените вестници и книги. Какво мислите по въпроса?
- Живеем в извънредно софтуерни и комплицирани времена. Заобиколени сме от предаватели и устройства, които освен вредят на нашето здраве, само че и на хартиената публицистика. Някои вестници сложиха завършек на хартиения си живот и се настаниха в онлайн пространството. Въпреки силата на технологиите, които опростяват физическата активност и улесняват читателите с бърз достъп до всякаква информация, считам, че магията да се запознаеш със събитията от миришещия на мастило вестник постоянно ще се резервира.
Дори всички вестници да се реалокират онлайн, ще потвърдя тази моя увереност, като продължа да издавам последващи броеве на вестник " Бинокъл ". Ако всички печатници ми откажат съдействие, ще отпечатвам самичък своя вестник на печатната преса на Димитър Паничков, която се намира в музея " Христо Ботев " в Калофер. Самият Ботйов е работил в печатницата на Паничков.
- Сега интензивно се заприказва за бързото нахлуване в нашия живот на изкуствения разсъдък. Изследвания посочили, че той е равносилен на човек, прочел 17 000 книги в живота си. Учени към този момент го " учат " да написа лирика и да рисува... Възможно ли е той да бъде опасност за креативните специалности?
- Като създател и човек, който написа лирика, нямам доверие да има по-искрено и съкровено стихотворение от написаното от човешка ръка, а това побеждава изкуствеността. Никоя картина не може да носи в себе си житейските нюанси на създателя, както тази от действителен художник.
- Какви тематики и феномени в обществото Ви вълнуват като предстоящ сътрудник?
- Културата е вълнуваща. Смятам, че в основата на това да бъдеш добър и заслужен публицист се крие точно високата персонална и обща просвета. Интересува ме многообразието от тематики и проблеми, свързани с културата у нас. За един млад публицист е мъчно да навакса опита и знанията на старшите публицисти, само че това дава мотивация.
- Вашият роднина Христо Ботев е ослепителен, разгорещен и в поезията, и в публицистиката. Кои негови текстове или думи най-силно отекват в душата Ви?
Александър с брат си Чавдар, майка си Екатерина Попова и татко си Боян Ботйов
- Освен талантлив стихотворец и ослепителен бунтовник, Христо Ботйов е непостижим публицист и човек в цялостния смисъл на думата. Неговите думи постоянно си тежат на мястото, а мислите му за публицистиката се обобщават в " Журналистиката е едно от първите средства на революцията ". Тези думи са красноречиви за силата на публицистиката и нейното значение.
- Думите национализъм, родолюбие, татковина, независимост по какъв начин звучат на Вашето потомство, какво наличие и смисъл влагате в тях Вие, Вашите другари, сътрудници, познати?
- Като младеж, който следи своите връстници, самоуверено мога да настоявам, че множеството младежи, за жалост, не осъзнават каква всеотдайност е направена от хора като Ботйов и от време на време като че ли не ценят тази независимост, за която е пролята толкоз доста българска кръв. Патриотизъм, за моя наслада, има освен в моя живот, само че и на моите близки и другари. Аз съм горделив българин и потомък на прочут възрожденски жанр и думите родолюбие, татковина и независимост не са единствено думи, а усеща и част от моя светоглед.
- Имаме ли в днешно време това почитание и уважително отношение, което заслужават националните ни герои, или ги одобряваме за даденост - облици от портретите на стената, имена, които повтаряме на бележити дати...?
- Българите в по-голямата част са родолюбци, макар че от време на време се следи един псевдопатриотизъм, с който се парадира и в политиката, и по разнообразни исторически мотиви. Тук се намесва и ролята на страната - като механизъм, който би трябвало да работи засилено в региона на образованието и културата, във връзка с патриотичното образование.
Уважението към хора като Ботйов, всички наши велики българи и знайни воини, би трябвало да се възпитава още в фамилията, след което да се затвърждава в учебно заведение. Няма такова разбиране като неизвестен боец, тъй като всеки, влезнал в борба в името на родината ни и нито крачка обратно от боязън не дал, е имал семейство, другари и най-много име. Всеки от тях заслужава почести и почитание от тези, които през днешния ден сме тук, с помощта на свободата, която те са извоювали.
- Какви са Вашите занимания, други ползи отвън публицистиката и поезията? Как си почивате?
- Аз съм извънредно енергична и положителна персона. От години карам сноуборд и обичам да извозвам време измежду природата, тъй като тя ме зарежда и там намирам своята муза за писане. Обичам да рисувам и да моделирам разнообразни фигури и предмети от глина. Когато пиша стихове, душата ми си почива, а мисълта ми тече като избистрен поток. Отдъхвам си най-добре отвън огромната, прашна и шумна столица - на някое езеро, на морето или в планината. Когато пиша, се усещам най-жив.>
Ботев > Вечер над Балкана, щом ято политне
и стихии вековни раздрусат полята,
българско стадо от наслада ще рипне,
Ботев че слиза със чета позната.> Безстрашни души, за татковина умрели,
войводата търси приятели.
Народът се крие, всички замрели,
патриоти и псевдо-бунтари.> Хаджи Димитър и вярна тайфа
грубо бяха съсечени.
Помощ от тук би трябвало, не от Гюмюрджина,
корените наши - отсечени.> Ботев, войводо, теб чуха в чужбина.
" Радецки " ни вдъхна вяра!
Във пердах със ръце влизахте, не с карабина,
а властта нас в този момент ни изцежда.> Не гърми за правдата пушка.
Тишина обикаля гората.
Не държим врага веч на мушка.
Закъснява още веднъж зората.> Вечер Балканът ридае и стене,
търси смели души като вас.
Но народът плахо е племе -
свободата потъна във нас.> ---------> Бръшлян > Когато бръшлянът поникне
и след това се добродушно увие,
тогаз светлина ще проникне,
триумфът при нас ще побие.> Бръшлянът е знак древен.
Във него се крий верността.
Той носи шанс категоричен,
потвърждава ни отново вечността.> През октомври у нас той цъфти
със цвета си мастилен зелен.
Във гъстите шубраци ехти,
изпраща той шепот до мен.> Бръшлянът - той няма бодили,
не пари, не е коприва.
Носи в себе си античните сили,
в живота ни секрети разкрива.> Когато бръшлянът поникне,
разбираме ний, че сме чисти.
Доброто във зло ще проникне -
зелени бръшлянени листи.> (Из стихосбирката на Александър Ботйов " Когато бръшлянът поникне " )>
АЛЕКСАНДЪР БОТЙОВ е роден през 2002 година в София в фамилията на журналистката Екатерина Попова и историка Боян Ботйов, ръководител на Общонародната фондация " Христо Ботйов ". Има брат Чавдар, който е магистър по лидерски практики в държавността, духовността и сигурността и има физическа аналогия с Христо Ботйов. Праправнук е на видния военноначалник ген. Кирил Ботйов и прапраплеменник на именития стихотворец, журналист и бунтовник Христо Ботйов. Александър е студент по публицистика във втори курс на Факултета по публицистика и всеобща връзка в СУ " Св. Климент Охридски ". На 19 години със свои средства и авторски материали издава вестник " Бинокъл ". Финалист е в състезанието " Работилница за кореспонденти 2021 - Поглед към положителното ". Води авторското предаване " Колекционерът " в телевизия " Алма Матер ". А преди дни бе показана първата му стихосбирка " Когато бръшлянът поникне ". > - Александър, първата Ви стихосбирка към този момент е на пазара. Какви мисли, безредици споделяте посредством нея с читателите? Създаването на лирика е доста персонален, сърдечен акт, напълно друго е от публицистиката, която изучавате сега.
На премиерата на " Когато бръшлянът поникне "
- Писането на стихове в действителност е доста сърдечен миг в моя живот. Когато пиша лирика, за разлика от писането на журналистически материали, чувствам, че част от мен, от моите мисли и усеща се предава на белия лист и мастилото ги запечатва вечно. Чрез изразяването на моя светоглед в стихосбирката желая да споделя на читателите, че и младите обичат да пишат, интересуват се от лирика.
Моята стихосбирка крие в себе си десетки послания. Тя е една палитра от словесни нюанси и читателите са художници, които могат сами да изберат боите и да нарисуват своя житейски пейзаж. Много се вълнувах преди формалното показване на книгата ми във Факултета по публицистика, тъй като трябваше да застана самоуверено пред аудиторията и да споделя възприятията си, а не да се укривам зад кориците й.
- Каква е тематиката на стихосбирката и какво е мястото на любовната поезия в нея?
- Не си слагам мисловни граници и постоянно мисля ексцентрично и отвън познатите лимити. В стихосбирката съм присъединил патриотична поезия и съм посветил стихотворение на Христо Ботйов, което да напомни на читателите за свободата, за която се е жертвал, и по какъв начин, за жал, от време на време тази независимост потъва в забързаното ни ежедневие. Поместил съм и мистична поезия, трагична, обществена, засягаща проблемите на актуалния човек и на младите, които живеят в един размесен и комплициран свят.
Любовната поезия ми е на сърце. Има и своето особено място в " Когато бръшлянът поникне ". Само този, който същински е опитал и горчивото, и сладкото на любовта, може да написа откровено за нея. Любовната поезия е образец за смелостта, която набирах през годините, с цел да я споделя с читателите, защото рядко представителите на мъжкия пол показват по този начин мощно страстите, мислите и възприятията си, както аз в моята дебютна стихосбирка.
- Още на 19 години сте издал вестник - на вестникарството ли смятате да се посветите в бъдеще професионално?
- Когато издадох своя авторски вестник " Бинокъл ", показах любовта си към писането на книжен притежател и желаех да заявя на читателите, че макар абдикирането на вестниците от книжен към онлайн вид, постоянно има място за един физически вестник.
Александър Ботйов в предаването " Колекционерът "
Пиша материали на свободна процедура, т.е. съм пишещ публицист и уважвам вестникарския поминък, само че не знам накъде ще ме води журналистическият вятър. Вестникарството е в основата на публицистиката и е извънредно комплициран развой. Тъй като съм се запознавал персонално с целия вестникарски механизъм, считам, че това е почтено занятие.
- Преди години на кандидатстудентския изпит по публицистика бе дадена тематиката " Ще изяде ли мишката книжката? ". И до през днешния ден доста се разяснява бъдещето на хартиените вестници и книги. Какво мислите по въпроса?
- Живеем в извънредно софтуерни и комплицирани времена. Заобиколени сме от предаватели и устройства, които освен вредят на нашето здраве, само че и на хартиената публицистика. Някои вестници сложиха завършек на хартиения си живот и се настаниха в онлайн пространството. Въпреки силата на технологиите, които опростяват физическата активност и улесняват читателите с бърз достъп до всякаква информация, считам, че магията да се запознаеш със събитията от миришещия на мастило вестник постоянно ще се резервира.
Дори всички вестници да се реалокират онлайн, ще потвърдя тази моя увереност, като продължа да издавам последващи броеве на вестник " Бинокъл ". Ако всички печатници ми откажат съдействие, ще отпечатвам самичък своя вестник на печатната преса на Димитър Паничков, която се намира в музея " Христо Ботев " в Калофер. Самият Ботйов е работил в печатницата на Паничков.
- Сега интензивно се заприказва за бързото нахлуване в нашия живот на изкуствения разсъдък. Изследвания посочили, че той е равносилен на човек, прочел 17 000 книги в живота си. Учени към този момент го " учат " да написа лирика и да рисува... Възможно ли е той да бъде опасност за креативните специалности?
- Като създател и човек, който написа лирика, нямам доверие да има по-искрено и съкровено стихотворение от написаното от човешка ръка, а това побеждава изкуствеността. Никоя картина не може да носи в себе си житейските нюанси на създателя, както тази от действителен художник.
- Какви тематики и феномени в обществото Ви вълнуват като предстоящ сътрудник?
- Културата е вълнуваща. Смятам, че в основата на това да бъдеш добър и заслужен публицист се крие точно високата персонална и обща просвета. Интересува ме многообразието от тематики и проблеми, свързани с културата у нас. За един млад публицист е мъчно да навакса опита и знанията на старшите публицисти, само че това дава мотивация.
- Вашият роднина Христо Ботев е ослепителен, разгорещен и в поезията, и в публицистиката. Кои негови текстове или думи най-силно отекват в душата Ви?
Александър с брат си Чавдар, майка си Екатерина Попова и татко си Боян Ботйов
- Освен талантлив стихотворец и ослепителен бунтовник, Христо Ботйов е непостижим публицист и човек в цялостния смисъл на думата. Неговите думи постоянно си тежат на мястото, а мислите му за публицистиката се обобщават в " Журналистиката е едно от първите средства на революцията ". Тези думи са красноречиви за силата на публицистиката и нейното значение.
- Думите национализъм, родолюбие, татковина, независимост по какъв начин звучат на Вашето потомство, какво наличие и смисъл влагате в тях Вие, Вашите другари, сътрудници, познати?
- Като младеж, който следи своите връстници, самоуверено мога да настоявам, че множеството младежи, за жалост, не осъзнават каква всеотдайност е направена от хора като Ботйов и от време на време като че ли не ценят тази независимост, за която е пролята толкоз доста българска кръв. Патриотизъм, за моя наслада, има освен в моя живот, само че и на моите близки и другари. Аз съм горделив българин и потомък на прочут възрожденски жанр и думите родолюбие, татковина и независимост не са единствено думи, а усеща и част от моя светоглед.
- Имаме ли в днешно време това почитание и уважително отношение, което заслужават националните ни герои, или ги одобряваме за даденост - облици от портретите на стената, имена, които повтаряме на бележити дати...?
- Българите в по-голямата част са родолюбци, макар че от време на време се следи един псевдопатриотизъм, с който се парадира и в политиката, и по разнообразни исторически мотиви. Тук се намесва и ролята на страната - като механизъм, който би трябвало да работи засилено в региона на образованието и културата, във връзка с патриотичното образование.
Уважението към хора като Ботйов, всички наши велики българи и знайни воини, би трябвало да се възпитава още в фамилията, след което да се затвърждава в учебно заведение. Няма такова разбиране като неизвестен боец, тъй като всеки, влезнал в борба в името на родината ни и нито крачка обратно от боязън не дал, е имал семейство, другари и най-много име. Всеки от тях заслужава почести и почитание от тези, които през днешния ден сме тук, с помощта на свободата, която те са извоювали.
- Какви са Вашите занимания, други ползи отвън публицистиката и поезията? Как си почивате?
- Аз съм извънредно енергична и положителна персона. От години карам сноуборд и обичам да извозвам време измежду природата, тъй като тя ме зарежда и там намирам своята муза за писане. Обичам да рисувам и да моделирам разнообразни фигури и предмети от глина. Когато пиша стихове, душата ми си почива, а мисълта ми тече като избистрен поток. Отдъхвам си най-добре отвън огромната, прашна и шумна столица - на някое езеро, на морето или в планината. Когато пиша, се усещам най-жив.>
Ботев > Вечер над Балкана, щом ято политне
и стихии вековни раздрусат полята,
българско стадо от наслада ще рипне,
Ботев че слиза със чета позната.> Безстрашни души, за татковина умрели,
войводата търси приятели.
Народът се крие, всички замрели,
патриоти и псевдо-бунтари.> Хаджи Димитър и вярна тайфа
грубо бяха съсечени.
Помощ от тук би трябвало, не от Гюмюрджина,
корените наши - отсечени.> Ботев, войводо, теб чуха в чужбина.
" Радецки " ни вдъхна вяра!
Във пердах със ръце влизахте, не с карабина,
а властта нас в този момент ни изцежда.> Не гърми за правдата пушка.
Тишина обикаля гората.
Не държим врага веч на мушка.
Закъснява още веднъж зората.> Вечер Балканът ридае и стене,
търси смели души като вас.
Но народът плахо е племе -
свободата потъна във нас.> ---------> Бръшлян > Когато бръшлянът поникне
и след това се добродушно увие,
тогаз светлина ще проникне,
триумфът при нас ще побие.> Бръшлянът е знак древен.
Във него се крий верността.
Той носи шанс категоричен,
потвърждава ни отново вечността.> През октомври у нас той цъфти
със цвета си мастилен зелен.
Във гъстите шубраци ехти,
изпраща той шепот до мен.> Бръшлянът - той няма бодили,
не пари, не е коприва.
Носи в себе си античните сили,
в живота ни секрети разкрива.> Когато бръшлянът поникне,
разбираме ний, че сме чисти.
Доброто във зло ще проникне -
зелени бръшлянени листи.> (Из стихосбирката на Александър Ботйов " Когато бръшлянът поникне " )>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ