Росен Желязков, депутат от ГЕРБ-СДС: Предложеният бюджет е проинфлационен - инфлацията ще достигне двуцифрени числа
Интервю на Павлина Живкова, " Труд "
Господин Желязков, Кирил Петков назова бюджета за 2022 година " бюджет на растежа ". Какво е Вашето определение за този бюджет?
Ако гледаме в чисто изражение, има увеличение на разноските, единствено че това е много подвеждащо. Първото ми несъгласие е, че няма управническа стратегия. Има съдружно съглашение, при което особеното е, че не е подписано като контракт сред участниците в обединението. Има присъединение към съдружното съглашение, което е декларативно и не основава убеденост за трайни и общи ангажимент, за екипност и общественост в политиките, а маркира сферите на въздействие.
Това по какъв начин се отразява на бюджета?
Липсата на управническа стратегия не дава опция да се оценят целите на кабинета в целокупност като групов орган на изпълнителната власт. Има декларирани дефиниции от " обществен " до " капиталов " според от партийно електоралните упования на обособените фракции в държавното управление. Проектобюджетът няма годишен небосвод. Той би трябвало да е бюджет на 2022 година, а е деклариран като бюджет от април до юни. Тоест проектобюджет за втората половина на първото полугодие. След това следва обявена актуализация, която към момента не знаем какво ще отразява - разминаване в допусканията, адаптиране към осъществяването, отразяване на инфлацията, или друго.
Как ще коментирате обособените параметри във финансовата рамка?
На първо място има невиждан растеж на бюджетните разноски от 7 милиарда лева, които дружно с трансферираните 2,9 милиарда лева от предходната година стигат близо 10 милиарда лева Няма написана финансова стратегия с съответни планове, периоди и знаци за осъществяване и успеваемост. Липсва изясненост и планове по капиталовите разноски. Приходите са консервативно планувани и занижени. Това се вижда от техния спад по отношение на брутния вътрешен артикул от 40,1% на 40 на 100.
В претекстовете на бюджета липсват задоволително данни или прогнози за ползване, импорт и експорт на артикули и услуги. В предходните бюджети тези параметри бяха доста по-ясни, безапелационни и подплатени с данни. През 2021 година коронавирус ограниченията са 6,6 милиарда лева, през 2022 година се плануват 2,2 милиарда лева, което е 3 пъти по-малко. Това на процедура значи, че без коронавирус ограниченията дефицитът единствено за една година нараства с 6,4 милиарда лева или с 4,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт, без да се регистрира идната актуализация. Дългът на страната пораства бързо от 25 милиарда лева, което е 25 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2019 година, и през 2024 година се чака да доближи 47,1 милиарда лева, т.е. почти 30% от Брутният вътрешен продукт. Динамиката на повишаване на външния дълг, в случай, че последните 20 години, постоянно се е движела до 25%, в този момент единствено за две години ще доближи 30%. Само тази година се планува дълг от 7,3 милиарда лева, а през 2023 година и 2024 година - по 9 милиарда лева
Прогнозата на Българска народна банка е, че инфлацията ще продължава да пораства. Как този проблем рефлектира в бюджета?
За нас този бюджет е проинфлационен, а увеличените обществени разноски не водят до възобновяване на намалялата покупателна дарба. На годишна база през ноември 2021 година инфлацията беше близо 8 на 100, а скоро е доста евентуално да доближи 10%. Ние не разбираме се за какво с лека ръка се подминават всичките наши оферти за обезщетителни механизми, изключително във връзка с цените на електрическата енергия и природния газ, които щяха да имат мощно възпиращ резултат във връзка с инфлацията, която се продуцира и от повишаването на цените на стоките и услугите, в които се калкулира нарастването на цените на силата.
Другото ни безпокойство е, че с тези макропоказатели приемането ни в еврозоната през 2024 година от ден на ден се трансформира в фантазия. Това, за което приказват - напредък на стопанската система близо 5% от Брутният вътрешен продукт, се опровергава както от прогнозите на Българска народна банка, по този начин и от допусканията на Европейската комисия и на водещи търговски банки. Предвижда се главният фактор на растежа да са вложенията. Ако погледнем осъществяването на вложенията за 2021 година, когато бяха планувани 6 милиарда лева, докладът демонстрира, че са изпълнени 3,7 милиарда лева За 2022 година са планувани 8 милиарда лева, като огромните упования са свързани с още невнесения в Европейската комисия План за възобновяване и резистентност.
Тоест проекта за възобновяване и резистентност го броим за инвестиция?
Разбира се. Той е по същността си е проинвестиционно умислен, със забележителен запас, който да бъде зает по съответни политики и планове. Ние чакахме очакван задатък от 1,6 милиарда лева, само че това като опция се погаси с края на 2021 година Оттук нататък би трябвало да се ангажира бюджетен запас за мостово финансиране на плановете, които посредством заложени от Комисията знаци да покажат прогрес на плановете, с цел да могат да бъдат възстановявани разноските. Оттук нататък Комисията ще следи успеваемостта, а упованието за предплатени заплащания завърши.
Тогава за какъв напредък приказваме? Май става въпрос за напредък на инфлацията, а не за стопански напредък.
При всяко състояние растежът по-скоро ще се приближава до прогнозите на Българска народна банка, в сравнение с до прогнозите на държавното управление. Ако за 2021 година растежът на Брутният вътрешен продукт, движен главно от частното ползване, бе 3.7%, то за 2022 година е реалистично да се чака подобен напредък, което е повече от 1 процентен пункт по-ниско от прогнозата на кабинета. Само това разминаване в прогнозите за Брутният вътрешен продукт се равнява в чисто изражение на близо милиард и половина лв.. Това е доста несъгласие със свръхочакванията, които бяха основани в обществото в края на предходната година.
Какви са заложените мини в Преходните и заключителните разпореждания, тъй като стана традиция посредством тях да се трансформират знакови закони?
Прави усещане, че Преходните и заключителните разпореждания съдържат основни законодателни промени в редица други закони, които не произтичат директно нито от новата конструкция на държавното управление, т.е. да бъдат обяснени с това, че имат механически темперамент, нито от упованията и дневния ред на обществото. Те всъщност вършат обилни промени, които не са обяснени и разисквани като реформаторска изгода. Изменят се структури, взаимоотношения и процеси, които би следвало да бъдат подложени на публичен спор, на оценка на въздействието по реда, който е очакван в Закона за нормативните актове.
Каква е задачата на изваждането на съдиите по вписванията от правосъдната система?
Има три огромни групи промени, които се стартират посредством преходните и заключителни разпореждания. Първо, основаването на Държавна организация по вписванията, втората тематика е за прекосяването на Дирекция правосъдна отбрана с всичките u функционалности от Министерството на финансите към Министерството на правораздаването и на трето място, прекосяването на политиките в пощенския бранша по Закона за пощенските услуги от министъра на превоза и известията, към неустановен вицепремиер. По първата тематика, в Преходните и заключителните разпореждания на Закона за бюджета за 2022 се вършат промени в законодателството, с които се основава нова Държавна организация по вписванията, която поема активността на досегашните Агенция по вписванията към министъра на правораздаването, ГРАО към Министерство на районното развиване и благоустройството и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. По време на нашето ръководство трябваше да обединим имотния с кадастралния указател, тъй като те са функционално неделими. Не го направихме и го правя оценка самокритично. Новото предложение обаче отива оттатък регистровата промяна и по-доброто обслужване на жителите и бизнеса. Задава се голяма структурна смяна, която визира освен съществуващи структури, чиято оптимизация е задача на всяко едно ръководство, само че има и радикална смяна в открит юридически статут и ред в областта на охранителните производства изпълнявани понастоящем от съдиите по вписванията. В плана се планува да няма повече съдии по вписванията, а да се трансфорат държавни чиновници - длъжностни лица по вписванията. Понастоящем съдиите по вписванията са значим детайл от системата на съдопроизводствения развой в границите на уредено в Граждански процесуален кодекс охранителното произвеждане. Вместо техният статут да бъде ясно и изрично организиран в Закона за правосъдната власт, ги трансформират в служители в държавна организация.
Има ли заплаха това да сътвори безпорядък, както и неясноти и проблеми във връзка с парцелите на физически и юридически лица?
Мотивите, които вносителите са изложили, не дават никаква гаранция за това, че процесът ще бъде неоспорим, безконтролен и потребен. Трябваше да се подходи с сливане на регистрите, с цялостната им цифровизация, изключително на имотния указател по повод актове преди 2009 година, трябваше този развой да бъде координиран доста ясно с министъра по електронното ръководство и с вицепремиера по дейно ръководство, тъй като това не е тематика единствено на Министерство на правораздаването и Министерство на районното развиване и благоустройството. Тази структурна и функционална смяна, освен не подсигурява непрекъсваемост на административното обслужване, само че заплашва стабилността на охранителните и нотариални производства ще отнеме повече от година. Това е задоволително съображение препоръчаните промени да не се промъкват посредством преходни и заключителни разпореждания на нямащ сходство с тематиката различен закон.
А втората смяна за какво се прави?
Няма еднопосочен отговор на въпроса. Съдебна отбрана е била в Министерството на финансите от освобождението на България през 1878 година, била е до 1944 година държавна адвокатура към министъра на финансите, след 1944 година е била държавно юрисконсулство отново към министъра на финансите. Съдебната отбрана и в последните 20 години е в Министерство на финансите. В Гражданско процесуалния кодекс се споделя, че страната се съставлява от министъра на финансите, а по каузи за държавни парцели от министъра на районното развиване и благоустройството. Министърът на финансите, според Закона за обществените финанси управлява централния бюджет, в т ч. приходите и разноските, които постъпват или се разходват, както и вредите, които настъпват от правосъдни и арбитражни решения. В Министерството на финансите са и контролните механизми по отношение на първостепенни и второстепенни разпоредители, в чиито бюджети рефлектират резултатът от сходни решения. Това е ролята на министъра на финансите - до охранява държавните финанси, да охранява държавното имущество. Това не е роля на министъра на правораздаването. С преходните и заключителни разпореждания на проектозакона за бюджета за 2022 година се планува цялата дирекция Съдебна отбрана да премине от Министерството на финансите към Министерството на правораздаването. От друга страна още предходната година е инициирано предложение за изменение на Граждански процесуален кодекс в този смисъл, като на портала за публични съвещания още е в ход този развой. В него взимат присъединяване всички заинтригувани страни и лица в границите на публичните съвещания. След това според разпоредбите следва междуведомствено разискване, като се отразяват мненията, бележките и мненията. След това се внася на съвещание на Министерски съвет, а от там в Народното събрание. Това е плануваният правов ред. В момента и тази тази процедура тече, само че необяснимо е оставена на назад във времето или напряко, като е определена бърза писта, посредством Преходните и заключителните разпореждания на плана на Закона за държавния бюджет за 2022 година
Съдебна отбрана се занимава и с интернационалния арбитраж, нали?
Тази правосъдна отбрана се занимава, както е записано категорично в Устройствения устав на Министерство на финансите, с процесуалната отбрана на Министерството на финансите, министъра на финансите и в делата, които се водят от или против българската страна пред задгранични юрисдикции и интернационалните арбитражи. Така е било. В момента активността демонстрира висока степен на успеваемост. Държавата не е изгубила нито едно интернационално дело през последните 20 години. Като резултат от интернационалните арбитражи са извоювани милиарди левове и не са изгубени милиарди левове. В момента също има висящи каузи за над милиард левове. Не знам по какъв начин механичното и голословно, като причина, метод и влияние, прекосяване на дирекцията от МФ в Министерство на правосъдието би повлияло на този развой. Тук даже не става въпрос за юридическо лице, да кажем организация или конструкция, която има независима правосубектност. Какво може да се желае или се предлага като оптимизация на експертиза и процеси от които страната до момента единствено печели, а не губи. Министърът на финансите не би трябвало да се отхвърля от сходен юридически процесуален инструмент, даже единствено тъй като никой от предшествениците му от 1878 година до момента не го е позволил.
Възможно ли е зад всичко това да стоят и лобистки упоритости?
Аз нямам информация за това, само че буди паника фактът, че се бърза и действа по този метод. Стои въпросът за какво не се съблюдава задължението за устойчиви законодателни изменение вследствие на обществени и транспарантни диспути, а се прибягва още веднъж до механизма през преходни и заключителни разпореждания. Само допреди месеци се заричаха, че този фасон е в предишното и отсега нататък законодателството ще се гради на правила и правила. Но.... римляните са го споделили... " непознатите пороци са ни пред очите, нашите - зад тила ".
Визитка
Росен Желязков е роден на 5 април 1968 година Магистър по право от Софийския университет " Св. Климент Охридски”. Секретар на Столична община oт 2003 година до 2009 година Главен секретар на Министерския съвет до 2013 година През 2016 година Росен Желязков оглави новосъздадената Държавна организация " Електронно управление”, а от 2018 година до изборите през април 2021 година бе министър на превоза.
Господин Желязков, Кирил Петков назова бюджета за 2022 година " бюджет на растежа ". Какво е Вашето определение за този бюджет?
Ако гледаме в чисто изражение, има увеличение на разноските, единствено че това е много подвеждащо. Първото ми несъгласие е, че няма управническа стратегия. Има съдружно съглашение, при което особеното е, че не е подписано като контракт сред участниците в обединението. Има присъединение към съдружното съглашение, което е декларативно и не основава убеденост за трайни и общи ангажимент, за екипност и общественост в политиките, а маркира сферите на въздействие.
Това по какъв начин се отразява на бюджета?
Липсата на управническа стратегия не дава опция да се оценят целите на кабинета в целокупност като групов орган на изпълнителната власт. Има декларирани дефиниции от " обществен " до " капиталов " според от партийно електоралните упования на обособените фракции в държавното управление. Проектобюджетът няма годишен небосвод. Той би трябвало да е бюджет на 2022 година, а е деклариран като бюджет от април до юни. Тоест проектобюджет за втората половина на първото полугодие. След това следва обявена актуализация, която към момента не знаем какво ще отразява - разминаване в допусканията, адаптиране към осъществяването, отразяване на инфлацията, или друго.
Как ще коментирате обособените параметри във финансовата рамка?
На първо място има невиждан растеж на бюджетните разноски от 7 милиарда лева, които дружно с трансферираните 2,9 милиарда лева от предходната година стигат близо 10 милиарда лева Няма написана финансова стратегия с съответни планове, периоди и знаци за осъществяване и успеваемост. Липсва изясненост и планове по капиталовите разноски. Приходите са консервативно планувани и занижени. Това се вижда от техния спад по отношение на брутния вътрешен артикул от 40,1% на 40 на 100.
В претекстовете на бюджета липсват задоволително данни или прогнози за ползване, импорт и експорт на артикули и услуги. В предходните бюджети тези параметри бяха доста по-ясни, безапелационни и подплатени с данни. През 2021 година коронавирус ограниченията са 6,6 милиарда лева, през 2022 година се плануват 2,2 милиарда лева, което е 3 пъти по-малко. Това на процедура значи, че без коронавирус ограниченията дефицитът единствено за една година нараства с 6,4 милиарда лева или с 4,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт, без да се регистрира идната актуализация. Дългът на страната пораства бързо от 25 милиарда лева, което е 25 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2019 година, и през 2024 година се чака да доближи 47,1 милиарда лева, т.е. почти 30% от Брутният вътрешен продукт. Динамиката на повишаване на външния дълг, в случай, че последните 20 години, постоянно се е движела до 25%, в този момент единствено за две години ще доближи 30%. Само тази година се планува дълг от 7,3 милиарда лева, а през 2023 година и 2024 година - по 9 милиарда лева
Прогнозата на Българска народна банка е, че инфлацията ще продължава да пораства. Как този проблем рефлектира в бюджета?
За нас този бюджет е проинфлационен, а увеличените обществени разноски не водят до възобновяване на намалялата покупателна дарба. На годишна база през ноември 2021 година инфлацията беше близо 8 на 100, а скоро е доста евентуално да доближи 10%. Ние не разбираме се за какво с лека ръка се подминават всичките наши оферти за обезщетителни механизми, изключително във връзка с цените на електрическата енергия и природния газ, които щяха да имат мощно възпиращ резултат във връзка с инфлацията, която се продуцира и от повишаването на цените на стоките и услугите, в които се калкулира нарастването на цените на силата.
Другото ни безпокойство е, че с тези макропоказатели приемането ни в еврозоната през 2024 година от ден на ден се трансформира в фантазия. Това, за което приказват - напредък на стопанската система близо 5% от Брутният вътрешен продукт, се опровергава както от прогнозите на Българска народна банка, по този начин и от допусканията на Европейската комисия и на водещи търговски банки. Предвижда се главният фактор на растежа да са вложенията. Ако погледнем осъществяването на вложенията за 2021 година, когато бяха планувани 6 милиарда лева, докладът демонстрира, че са изпълнени 3,7 милиарда лева За 2022 година са планувани 8 милиарда лева, като огромните упования са свързани с още невнесения в Европейската комисия План за възобновяване и резистентност.
Тоест проекта за възобновяване и резистентност го броим за инвестиция?
Разбира се. Той е по същността си е проинвестиционно умислен, със забележителен запас, който да бъде зает по съответни политики и планове. Ние чакахме очакван задатък от 1,6 милиарда лева, само че това като опция се погаси с края на 2021 година Оттук нататък би трябвало да се ангажира бюджетен запас за мостово финансиране на плановете, които посредством заложени от Комисията знаци да покажат прогрес на плановете, с цел да могат да бъдат възстановявани разноските. Оттук нататък Комисията ще следи успеваемостта, а упованието за предплатени заплащания завърши.
Тогава за какъв напредък приказваме? Май става въпрос за напредък на инфлацията, а не за стопански напредък.
При всяко състояние растежът по-скоро ще се приближава до прогнозите на Българска народна банка, в сравнение с до прогнозите на държавното управление. Ако за 2021 година растежът на Брутният вътрешен продукт, движен главно от частното ползване, бе 3.7%, то за 2022 година е реалистично да се чака подобен напредък, което е повече от 1 процентен пункт по-ниско от прогнозата на кабинета. Само това разминаване в прогнозите за Брутният вътрешен продукт се равнява в чисто изражение на близо милиард и половина лв.. Това е доста несъгласие със свръхочакванията, които бяха основани в обществото в края на предходната година.
Какви са заложените мини в Преходните и заключителните разпореждания, тъй като стана традиция посредством тях да се трансформират знакови закони?
Прави усещане, че Преходните и заключителните разпореждания съдържат основни законодателни промени в редица други закони, които не произтичат директно нито от новата конструкция на държавното управление, т.е. да бъдат обяснени с това, че имат механически темперамент, нито от упованията и дневния ред на обществото. Те всъщност вършат обилни промени, които не са обяснени и разисквани като реформаторска изгода. Изменят се структури, взаимоотношения и процеси, които би следвало да бъдат подложени на публичен спор, на оценка на въздействието по реда, който е очакван в Закона за нормативните актове.
Каква е задачата на изваждането на съдиите по вписванията от правосъдната система?
Има три огромни групи промени, които се стартират посредством преходните и заключителни разпореждания. Първо, основаването на Държавна организация по вписванията, втората тематика е за прекосяването на Дирекция правосъдна отбрана с всичките u функционалности от Министерството на финансите към Министерството на правораздаването и на трето място, прекосяването на политиките в пощенския бранша по Закона за пощенските услуги от министъра на превоза и известията, към неустановен вицепремиер. По първата тематика, в Преходните и заключителните разпореждания на Закона за бюджета за 2022 се вършат промени в законодателството, с които се основава нова Държавна организация по вписванията, която поема активността на досегашните Агенция по вписванията към министъра на правораздаването, ГРАО към Министерство на районното развиване и благоустройството и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. По време на нашето ръководство трябваше да обединим имотния с кадастралния указател, тъй като те са функционално неделими. Не го направихме и го правя оценка самокритично. Новото предложение обаче отива оттатък регистровата промяна и по-доброто обслужване на жителите и бизнеса. Задава се голяма структурна смяна, която визира освен съществуващи структури, чиято оптимизация е задача на всяко едно ръководство, само че има и радикална смяна в открит юридически статут и ред в областта на охранителните производства изпълнявани понастоящем от съдиите по вписванията. В плана се планува да няма повече съдии по вписванията, а да се трансфорат държавни чиновници - длъжностни лица по вписванията. Понастоящем съдиите по вписванията са значим детайл от системата на съдопроизводствения развой в границите на уредено в Граждански процесуален кодекс охранителното произвеждане. Вместо техният статут да бъде ясно и изрично организиран в Закона за правосъдната власт, ги трансформират в служители в държавна организация.
Има ли заплаха това да сътвори безпорядък, както и неясноти и проблеми във връзка с парцелите на физически и юридически лица?
Мотивите, които вносителите са изложили, не дават никаква гаранция за това, че процесът ще бъде неоспорим, безконтролен и потребен. Трябваше да се подходи с сливане на регистрите, с цялостната им цифровизация, изключително на имотния указател по повод актове преди 2009 година, трябваше този развой да бъде координиран доста ясно с министъра по електронното ръководство и с вицепремиера по дейно ръководство, тъй като това не е тематика единствено на Министерство на правораздаването и Министерство на районното развиване и благоустройството. Тази структурна и функционална смяна, освен не подсигурява непрекъсваемост на административното обслужване, само че заплашва стабилността на охранителните и нотариални производства ще отнеме повече от година. Това е задоволително съображение препоръчаните промени да не се промъкват посредством преходни и заключителни разпореждания на нямащ сходство с тематиката различен закон.
А втората смяна за какво се прави?
Няма еднопосочен отговор на въпроса. Съдебна отбрана е била в Министерството на финансите от освобождението на България през 1878 година, била е до 1944 година държавна адвокатура към министъра на финансите, след 1944 година е била държавно юрисконсулство отново към министъра на финансите. Съдебната отбрана и в последните 20 години е в Министерство на финансите. В Гражданско процесуалния кодекс се споделя, че страната се съставлява от министъра на финансите, а по каузи за държавни парцели от министъра на районното развиване и благоустройството. Министърът на финансите, според Закона за обществените финанси управлява централния бюджет, в т ч. приходите и разноските, които постъпват или се разходват, както и вредите, които настъпват от правосъдни и арбитражни решения. В Министерството на финансите са и контролните механизми по отношение на първостепенни и второстепенни разпоредители, в чиито бюджети рефлектират резултатът от сходни решения. Това е ролята на министъра на финансите - до охранява държавните финанси, да охранява държавното имущество. Това не е роля на министъра на правораздаването. С преходните и заключителни разпореждания на проектозакона за бюджета за 2022 година се планува цялата дирекция Съдебна отбрана да премине от Министерството на финансите към Министерството на правораздаването. От друга страна още предходната година е инициирано предложение за изменение на Граждански процесуален кодекс в този смисъл, като на портала за публични съвещания още е в ход този развой. В него взимат присъединяване всички заинтригувани страни и лица в границите на публичните съвещания. След това според разпоредбите следва междуведомствено разискване, като се отразяват мненията, бележките и мненията. След това се внася на съвещание на Министерски съвет, а от там в Народното събрание. Това е плануваният правов ред. В момента и тази тази процедура тече, само че необяснимо е оставена на назад във времето или напряко, като е определена бърза писта, посредством Преходните и заключителните разпореждания на плана на Закона за държавния бюджет за 2022 година
Съдебна отбрана се занимава и с интернационалния арбитраж, нали?
Тази правосъдна отбрана се занимава, както е записано категорично в Устройствения устав на Министерство на финансите, с процесуалната отбрана на Министерството на финансите, министъра на финансите и в делата, които се водят от или против българската страна пред задгранични юрисдикции и интернационалните арбитражи. Така е било. В момента активността демонстрира висока степен на успеваемост. Държавата не е изгубила нито едно интернационално дело през последните 20 години. Като резултат от интернационалните арбитражи са извоювани милиарди левове и не са изгубени милиарди левове. В момента също има висящи каузи за над милиард левове. Не знам по какъв начин механичното и голословно, като причина, метод и влияние, прекосяване на дирекцията от МФ в Министерство на правосъдието би повлияло на този развой. Тук даже не става въпрос за юридическо лице, да кажем организация или конструкция, която има независима правосубектност. Какво може да се желае или се предлага като оптимизация на експертиза и процеси от които страната до момента единствено печели, а не губи. Министърът на финансите не би трябвало да се отхвърля от сходен юридически процесуален инструмент, даже единствено тъй като никой от предшествениците му от 1878 година до момента не го е позволил.
Възможно ли е зад всичко това да стоят и лобистки упоритости?
Аз нямам информация за това, само че буди паника фактът, че се бърза и действа по този метод. Стои въпросът за какво не се съблюдава задължението за устойчиви законодателни изменение вследствие на обществени и транспарантни диспути, а се прибягва още веднъж до механизма през преходни и заключителни разпореждания. Само допреди месеци се заричаха, че този фасон е в предишното и отсега нататък законодателството ще се гради на правила и правила. Но.... римляните са го споделили... " непознатите пороци са ни пред очите, нашите - зад тила ".
Визитка
Росен Желязков е роден на 5 април 1968 година Магистър по право от Софийския университет " Св. Климент Охридски”. Секретар на Столична община oт 2003 година до 2009 година Главен секретар на Министерския съвет до 2013 година През 2016 година Росен Желязков оглави новосъздадената Държавна организация " Електронно управление”, а от 2018 година до изборите през април 2021 година бе министър на превоза.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ