Анита Мейзер пред „ШОУ”: Майка ми умря, като чу присъдата ми, а баща ми го блъсна кола!
Интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ. " ШОУ "
Анита Желева - Мейзер няма потребност от показване. Медийно и публично известна от години – с това, че е българката с максимален силиконов бюст, с състезанието „ Mrs World “ и свадите към нейното присъединяване, само че най-много – с мистериозната покруса към нейния брачен партньор Николай Димов.
Мейзер два пъти беше приета за отговорна в причиняването на гибелта му. Окръжният съд във Варна й наложи наказване отнемане от независимост за период от 4 години и половина и да заплати кръвнина на околните на културиста в размер на 150 000 лв., а Апелативният съд промени наказването на 3 години затвор и понижи гаранцията на 100 000 лв.. Междувременно Мейзер беше освободена по здравословни аргументи под парична гаранция в размер на 5000 лв. и сега чака решението на Върховен касационен съд. След излизането си от пандиза Анита Мейзер се покри от медиите и отхвърляше всевъзможни изявленията. Репортер на „ ШОУ “ се свърза с нея и тя се съгласи да опише ексклузивно какво се случва с нея.
- Анита, откакто ти промениха мярката и те пуснаха под парична гаранция от пандиза, като че ли потъна вдън земя. Отказваше да приказваш пред медии и просто изчезна. Какво се случва с теб?
- Не съм изчезнала, само че избрах да се затворя в дома си, да съм надалеч от хорските очи и най-много от тези на публицистите. Предполагам, че за това най-малко никой не може да ме упрекна поради обстоятелството, че бях медийно разкостена и безусловно унищожена! Това се отрази освен на моя живот, а и на този на щерка ми Джули, на която й е ужасно тежко да чува отвред, че е „ дъщерята на килърката Анита Мейзер “.
- В този ред на мисли в предварителния ни диалог сподели, че не желаеш все още да приказваш за онази трагична вечер, в която беше убит брачният партньор ти Ники. Но отново сподели, че не си предизвикала ти гибелта му – нито съзнателно, нито несъзнателно. Има обаче ужасно доста неясноти…
- Наистина към този момент не искам да приказвам за това, тъй като повярвай ми, на който както и да му звучи – аз още пострадвам и ще не преставам да пострадвам до края на живота си за Николай. Той беше моята огромна обич! Никога не бих му предизвикала нещо неприятно, защото… без него животът ми е просто празен. Мога единствено да кажа, че съм безусловно почтена и не съм килърка! Знам, че и ти беше писал доста за случая, само че мисля, че доста неща са ти били показани накриво. Нека да мине малко време и ти давам обещание, че ще ти опиша всичко за онази вечер, която разруши живота ми. Освен това мисля да напиша книга, в която да опиша безусловно всичко.
- Едно от притеснителните неща е, че ти на няколко пъти смени версиите си за това какво се е случило. Защо направи по този начин?
- Истината е, че станах жертва на един доста добре скърпен сюжет. Бях в шоково положение, безусловно несъответстваща по-късно, което се случи. Наредиха ме доста неприятно, тъй като, първо, е нямало никакъв рушвет. И това го споделям изрично! Постоянно слушах служителите на реда – споделях това, което ми кажеха, и си мислех, че по този начин е вярно. Но се оказах подредена. Няма версии, няма нищо. Истината е единствено една – че бях до магазина и откакто се върнах, го видях… Не е влизал никой различен, Николай е бил самичък. Но повече не желая сега да приказвам за това, тъй като и за мен е непоносимо… (плаче – б. а.).
- Знам някои неща за персоналните ви взаимоотношения с Николай – споделяли сте ми и двамата. Имало е кавги, ревнивост, ти му следеше фейсбук профила – с кого си написа и т. н. Разбирахте ли се в действителност въобще?
- Да, имало е спречквания и ревнивост – и от моя, и от негова страна. Но се обичахме доста и се разбирахме. Особено напоследък, преди Ники да си отиде. Имахме проекти да пътуваме, да сътворяваме общи неща. Успях да се науча, че не би трябвало да го ревнувам, че това е безсмислено и по този начин ставам жалка. Знам, че бях доста глупава да му се дълбая във фейсбука, да се колебая в него. Но бях изпаднала в едно такова положение, все се опасявах да не го изгубя, тъй като той за мен беше едно диамантче, което си шлифовах и кътах, беше драгоценен за мен. Изгубих обичания си човек и дори не мога да пострадвам за него като хората, да се отдам на тъгата си, тъй като се постанова да се боря за истината – да потвърждавам, че не съм отговорна и виновна за гибелта на Ники.
- Роднините му обаче са на друго мнение. Говоря за майка му и сестра му Милена.
- Знам това. Особено за сестра му на Ники. Тя в никакъв случай не ме е харесвала, през цялото време беше срещу мен и връзката ни, колкото и да се пробвах да имам топли връзки с нея. Мисля си обаче, че и те самите са подведени от някои информации и евентуално от неприятни съветници. Едно от нещата, за които се апелирам на господ, е да мога да се разбирам с тях, да бъдем семейство, да страдаме всички дружно за загубата на Ники. Защото аз с изключение на щерка си единствено тях имам като близки хора. Уверявам ги, че не съм предизвикала гибелта на Ники и в никакъв случай не съм желала да се случи това, което стана. Бих дала всичко на този свят да не е по този начин. Та аз откак съм го срещнала, не съм си представяла живота си без него. Бих предпочела даже и мен да ме няма. Споделяла съм ти, че в първия момент… даже помислих за самоубийство . Щях да се хвърля от терасата. Само мисълта, че ще причиня нещо извънредно на щерка ми Джули, ме спря. Повярвай ми… задоволително тежко и унищожително е за мен това, което се случи – загубата на Ники и целият пъкъл, през който минах и към момента минавам. Истината е, че животът ми свърши. За жал около мен и този на щерка ми беше почернен, а тя пък няма никаква виновност за нищо. Докато бях в ареста и след това в пандиза, непрекъснато се притеснявах за нея – някой да не й навреди. Крила съм я даже – във Варна, в София… не можеше детето да се движи обикновено. Не знам дали някой може да си показа какво е за една майка да изпитва сходен боязън – че някой ще навреди на детето й. Казвала съм го и отново ще го кажа – толкоз доста скърбя за майката на Ники, в никакъв случай не съм желала да й се случи това - да изгуби сина си. Но и аз изгубих майка си в цялата тази покруса. Когато майка ми чу първата ми присъда на Окръжен съд – Варна – четири години и половина затвор, просто умря!
- В смисъл?!
- В дословния! Такъв потрес беше за нея, че изпадна в рецесия, а на идващия ден умря! Можеш ли да си представиш аз по какъв начин съм се почувствала и какъв удар беше това за мен?! Баща ми още не може да се освести от всичко, което се случва. Нестабилен е прочувствено и душевен, непрекъснато плаче. Да не приказваме, че като се случиха нещата, беше несъответстващ и даже го блъсна кола. И аз трябваше да минавам през своя пъкъл – ареста, затвора… не можех да бъда до околните си хора.
- Толкова ли е било тежко?
- Повече от тежко! Ако има пъкъл на земята, то е следственият арест. Можеш ли да си представиш – аз, която съм привикнала на разкош, събирала съм като пчеличка пари, с цел да мога да пребивавам добре, от уредения живот в Лас Вегас потъвам и се озовавам на място, което е просто извънредно. Мога единствено едно да ти кажа – постановяваше ми се да се изхождам, с опрощение, в кофа! По 15 дни не можех да го сторя, тъй като просто е нечовешко.
Цялото изявление ТУК
Анита Желева - Мейзер няма потребност от показване. Медийно и публично известна от години – с това, че е българката с максимален силиконов бюст, с състезанието „ Mrs World “ и свадите към нейното присъединяване, само че най-много – с мистериозната покруса към нейния брачен партньор Николай Димов.
Мейзер два пъти беше приета за отговорна в причиняването на гибелта му. Окръжният съд във Варна й наложи наказване отнемане от независимост за период от 4 години и половина и да заплати кръвнина на околните на културиста в размер на 150 000 лв., а Апелативният съд промени наказването на 3 години затвор и понижи гаранцията на 100 000 лв.. Междувременно Мейзер беше освободена по здравословни аргументи под парична гаранция в размер на 5000 лв. и сега чака решението на Върховен касационен съд. След излизането си от пандиза Анита Мейзер се покри от медиите и отхвърляше всевъзможни изявленията. Репортер на „ ШОУ “ се свърза с нея и тя се съгласи да опише ексклузивно какво се случва с нея.
- Анита, откакто ти промениха мярката и те пуснаха под парична гаранция от пандиза, като че ли потъна вдън земя. Отказваше да приказваш пред медии и просто изчезна. Какво се случва с теб?
- Не съм изчезнала, само че избрах да се затворя в дома си, да съм надалеч от хорските очи и най-много от тези на публицистите. Предполагам, че за това най-малко никой не може да ме упрекна поради обстоятелството, че бях медийно разкостена и безусловно унищожена! Това се отрази освен на моя живот, а и на този на щерка ми Джули, на която й е ужасно тежко да чува отвред, че е „ дъщерята на килърката Анита Мейзер “.
- В този ред на мисли в предварителния ни диалог сподели, че не желаеш все още да приказваш за онази трагична вечер, в която беше убит брачният партньор ти Ники. Но отново сподели, че не си предизвикала ти гибелта му – нито съзнателно, нито несъзнателно. Има обаче ужасно доста неясноти…
- Наистина към този момент не искам да приказвам за това, тъй като повярвай ми, на който както и да му звучи – аз още пострадвам и ще не преставам да пострадвам до края на живота си за Николай. Той беше моята огромна обич! Никога не бих му предизвикала нещо неприятно, защото… без него животът ми е просто празен. Мога единствено да кажа, че съм безусловно почтена и не съм килърка! Знам, че и ти беше писал доста за случая, само че мисля, че доста неща са ти били показани накриво. Нека да мине малко време и ти давам обещание, че ще ти опиша всичко за онази вечер, която разруши живота ми. Освен това мисля да напиша книга, в която да опиша безусловно всичко.
- Едно от притеснителните неща е, че ти на няколко пъти смени версиите си за това какво се е случило. Защо направи по този начин?
- Истината е, че станах жертва на един доста добре скърпен сюжет. Бях в шоково положение, безусловно несъответстваща по-късно, което се случи. Наредиха ме доста неприятно, тъй като, първо, е нямало никакъв рушвет. И това го споделям изрично! Постоянно слушах служителите на реда – споделях това, което ми кажеха, и си мислех, че по този начин е вярно. Но се оказах подредена. Няма версии, няма нищо. Истината е единствено една – че бях до магазина и откакто се върнах, го видях… Не е влизал никой различен, Николай е бил самичък. Но повече не желая сега да приказвам за това, тъй като и за мен е непоносимо… (плаче – б. а.).
- Знам някои неща за персоналните ви взаимоотношения с Николай – споделяли сте ми и двамата. Имало е кавги, ревнивост, ти му следеше фейсбук профила – с кого си написа и т. н. Разбирахте ли се в действителност въобще?
- Да, имало е спречквания и ревнивост – и от моя, и от негова страна. Но се обичахме доста и се разбирахме. Особено напоследък, преди Ники да си отиде. Имахме проекти да пътуваме, да сътворяваме общи неща. Успях да се науча, че не би трябвало да го ревнувам, че това е безсмислено и по този начин ставам жалка. Знам, че бях доста глупава да му се дълбая във фейсбука, да се колебая в него. Но бях изпаднала в едно такова положение, все се опасявах да не го изгубя, тъй като той за мен беше едно диамантче, което си шлифовах и кътах, беше драгоценен за мен. Изгубих обичания си човек и дори не мога да пострадвам за него като хората, да се отдам на тъгата си, тъй като се постанова да се боря за истината – да потвърждавам, че не съм отговорна и виновна за гибелта на Ники.
- Роднините му обаче са на друго мнение. Говоря за майка му и сестра му Милена.
- Знам това. Особено за сестра му на Ники. Тя в никакъв случай не ме е харесвала, през цялото време беше срещу мен и връзката ни, колкото и да се пробвах да имам топли връзки с нея. Мисля си обаче, че и те самите са подведени от някои информации и евентуално от неприятни съветници. Едно от нещата, за които се апелирам на господ, е да мога да се разбирам с тях, да бъдем семейство, да страдаме всички дружно за загубата на Ники. Защото аз с изключение на щерка си единствено тях имам като близки хора. Уверявам ги, че не съм предизвикала гибелта на Ники и в никакъв случай не съм желала да се случи това, което стана. Бих дала всичко на този свят да не е по този начин. Та аз откак съм го срещнала, не съм си представяла живота си без него. Бих предпочела даже и мен да ме няма. Споделяла съм ти, че в първия момент… даже помислих за самоубийство . Щях да се хвърля от терасата. Само мисълта, че ще причиня нещо извънредно на щерка ми Джули, ме спря. Повярвай ми… задоволително тежко и унищожително е за мен това, което се случи – загубата на Ники и целият пъкъл, през който минах и към момента минавам. Истината е, че животът ми свърши. За жал около мен и този на щерка ми беше почернен, а тя пък няма никаква виновност за нищо. Докато бях в ареста и след това в пандиза, непрекъснато се притеснявах за нея – някой да не й навреди. Крила съм я даже – във Варна, в София… не можеше детето да се движи обикновено. Не знам дали някой може да си показа какво е за една майка да изпитва сходен боязън – че някой ще навреди на детето й. Казвала съм го и отново ще го кажа – толкоз доста скърбя за майката на Ники, в никакъв случай не съм желала да й се случи това - да изгуби сина си. Но и аз изгубих майка си в цялата тази покруса. Когато майка ми чу първата ми присъда на Окръжен съд – Варна – четири години и половина затвор, просто умря!
- В смисъл?!
- В дословния! Такъв потрес беше за нея, че изпадна в рецесия, а на идващия ден умря! Можеш ли да си представиш аз по какъв начин съм се почувствала и какъв удар беше това за мен?! Баща ми още не може да се освести от всичко, което се случва. Нестабилен е прочувствено и душевен, непрекъснато плаче. Да не приказваме, че като се случиха нещата, беше несъответстващ и даже го блъсна кола. И аз трябваше да минавам през своя пъкъл – ареста, затвора… не можех да бъда до околните си хора.
- Толкова ли е било тежко?
- Повече от тежко! Ако има пъкъл на земята, то е следственият арест. Можеш ли да си представиш – аз, която съм привикнала на разкош, събирала съм като пчеличка пари, с цел да мога да пребивавам добре, от уредения живот в Лас Вегас потъвам и се озовавам на място, което е просто извънредно. Мога единствено едно да ти кажа – постановяваше ми се да се изхождам, с опрощение, в кофа! По 15 дни не можех да го сторя, тъй като просто е нечовешко.
Цялото изявление ТУК
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ