Ректорът на МУ-Варна: Чужди студенти искат да останат да работят у нас, има и конкуренция
> Интервю на Наталия Господинова за Дарик радио - Варна с проф. доктор Красимир Иванов, ректор на МУ-Варна:
- Проф. Иванов, какъв брой от студентите, които приключват МУ-Варна, остават в България?
- Трудно е да се каже, само че за жалост процентът на тези, които остават, не е огромен, защото опциите, които дава системата на опазването на здравето за младежите, не са атрактивни.
- Какво би трябвало да стане, с цел да мотивираме тези младежи да останат в България?
- Да има съвременни, високотехнологични образователни заведения, да получават почтено възнаграждение, да имат опцията да специализират по специалността, която те са си избрали, да имат условия за живот, да могат да основат фамилии, децата им да имат опция да бъдат в положителни детски градини и учебни заведения, да получават самопризнание от обществото, а не да бъдат обиждани, бити и гонени.
- Какво ви споделят завършващите студенти? Накъде се насочат?
- Това, което споделят, е гордостта и удовлетворението, което са получили от образованието си в МУ-Варна. Успяхме да създадем общественост и те фактически се гордеят, че са приключили МУ-Варна. Отзивите от местата, където отиват да работят, от техните работодатели и пациенти са извънредно позитивни. Неслучайно университетът е търсено образователно заведение освен за България, защото тук 10 индивида аплайват за 1 място, само че и успяхме да реализираме нещо, което не се е случвало в просветителната история на България - трима чужденци да аплайват за едно място в българско висше учебно заведение, което е едно самопризнание.
- Удовлетворени са от образованието, само че все пак отпътуват за чужбина. Защо?
- Всеки търси отговор на инвестицията, която е направил в себе си, която родителите са създали в образованието му, тъй като да те устоят 6 години да живееш в непознат град, за тези, които не са отсам, да знаеш два езика, да имаш европейска тапия, отлична подготовка - е, къде ще отидете да работите?
- Кога съгласно Вас ще настане същинската рецесия за медицински фрагменти в България?
- Кризата и в този момент е реалност. Просто още не се вижда и не се усеща. Ако приемем, че през днешния ден всички условия, които Ви изброих, да задържим младите лекари да работят в България са факт и в случай че през днешния ден приемем толкоз студенти, колкото са нужни, те ще станат лекари след 10-12 години. Ако имаме решение на всички въпроси, които през днешния ден слагаме, и всичко е направено - има финансиране, има бройки, има потенциал в университетите и лечебните заведения, добра инсталация - резултатът ще пристигна след 12 години. А защото все още не виждам това да е осъществено, евентуално този период ще бъде доста по-нататък. Официалната статистика, която дава Български лекарски съюз за демографския състав на лекарите в България, е още по-тревожна - над 55% са сред 55 и 60 години и през идващите 5 години ще излязат от дейната медицина.
- Има ли дефицит на медицински фрагменти в Университетската болница "Св. Марина ", където Вие сте ръководител на борда?
- Там няма дефицит, по-скоро има остатък, тъй като ползата към болничното заведение е доста огромен и огромна част от тези, които приключват, търсят опция да стартират специализация в "Св. Марина ", защото апаратурата е добра, базата е добра, преподавателите са на равнище, изобилието от клинични случаи и опцията човек да натрупа опит за малко време е доста огромна. Практически обаче е невероятно да бъдат назначени всички, които желаят да специализират, тъй като според условията на наредбата те би трябвало да имат трудов контракт в лечебното заведение, а в случай че вземем всички, ще излезе, че имаме повече лекари, в сравнение с пациенти в болничното заведение, което е парадокс. А и освен това, ние би трябвало да можем да им осигурим и заплащане. Получава се нещо, което го е имало по време на турското иго - "данък зъби ": хем да работят, хем да си заплащат.
- Колко пациенти има университетската болница? Има ли предел или приемате безусловно всички искащи?
- Има предел, ние сме в общата рамка на опазването на здравето в страната, само че казусът идва от инсуфициентната болнична помощ в останалите региони на Североизточна България, защото от Плевен или от Пловдив насам "Св. Марина " е единствената високотехнологична болница и всички тежки случаи се насочват към нея и това, което ни затруднява - за тежките случаи ние сме готови, можем да решим казуса, само че за приблизително тежките и леки случаи към този момент няма опция да се лекуват в огромна част от Североизточна България и биват ориентирани към нас, което безусловно ни задръства. Клиниките са претъпкани.
- Случва ли Ви се да връщате пациенти?
- Спешно болен няма по какъв начин да върнем, само че се постанова да изчакват тези, които се нуждаят от планово лекуване.
- Мисли ли се за разширение на лечебните заведения следователно?
- Имаме подготвен план с една постройка, която е била на някогашната детска психиатрия, която планираме да трансформираме в хематологична клиника, защото хематологичната клиника на "Св. Марина " е единствената в тази част на България. Ние сме първите, които започнахме с помощта на това, че привлякохме експерти от чужбина да работят във Варна, започнахме да правим костномозъчни трансплантации на възрастни хора и на деца и заради това базата не доближава. Понастоящем клиниките по онкология и хематология са в новата постройка на комплексния онкологичен медицински център в болничното заведение, само че се задъхват и двете структури. Като прибавим към това, че и лъчетерапията стартира да работи интензивно, а това е една от най-модерните лъчетерапии в България - с три линейни ускорителя, с опция за радиохирургия и съчетано с комплексната онкологична помощ, която единствени в страната предлагаме на всички пациенти, потокът към Св. Марина " е доста огромен и по тази причина би трябвало да създадем всичко допустимо да усвоим този леглови фонд, с цел да разгърнем една съвременна хематологична клиника, която ще бъде и за костномозъчни трансплантации, и за лекуване със стволови кафези, и за таргетни лечения. Така по едно и също време ще можем да увеличим потенциала на онкологията и хематологията.
- Разполага ли с всичко належащо болничното заведение за лекуване на пациенти, които по принцип търсят избавление отвън границите на България?
- Разбира се, по нищо не отстъпваме на водещите европейски клиники и центрове. Ако има нещо, за което сега нямаме задоволително опит да бъде осъществено, не съставлява никакъв проблем да поканим експерт от чужбина да пристигна да оперира и лекува в България.
- По-евтино ли ще ни излезе да поканим тук експертите от чужбина?
- Не единствено че ще е по-евтино, само че и когато ние пращаме деца да се лекуват в чужбина, това е разход, тъй като бедният българин заплаща на богатите европейски лечебни заведения, до момента в който, в случай че тези пари се влагат в българското опазване на здравето, българските лекари и инсталация за българските лечебни заведения, това е инвестиция. Това нещо ще се връща неведнъж, т.е. би трябвало да вършим разлика сред разход и инвестиция. Аз мисля, че е по-редно да се влага в българското опазване на здравето.
- Мислите, че е по-добър вид не доктор, а финансист да управлява българското опазване на здравето? Имам поради новия министър Кирил Ананиев?
- Трудно ми е да върша такива систематизирания. Аз познавам персонално господин Ананиев, искам му триумф, нека да има опция да осъществя това, което има като заложби, познания и умения, защото това е човек, който познава задълбочено системата от доста години и с екипа, който е около него, мисля, че има действителни шансове тези хубави неща, за които приказваме, да почнат да се случват и да спре тази бърза въртележка на здравни министри. Искрено му искам триумф и здраве. Може да разчита на експертния капацитет, който има в МУ-Варна, и опита, който има управлението на "Св. Марина " в ръководството и мениджмънта на болничната помощ, които може да употребява когато и да е.
- Той е заобиколен от задоволително лекари, с цел да бъде обезщетено немедицинското му обучение.
- Разбира се. Науката за ръководство кибернетиката работи с един обичай, с информация. Когато имаш информация, може да управляваш системата. Изключително потребно е, че той има голяма информация, и когато знаеш от кое място и от кого да търсиш информация, и да има по-късно екип, който да я проучва, доста по-лесно се стига до верните решения.
- Според Вас задоволителни ли са стотиците милиони в бюджета за в допълнение опазване на здравето?
- Не. Усилията би трябвало да са в две посоки - от една страна тези средства, с които разполага системата на опазването на здравето, да се употребяват дейно, въпреки това несъмнено би трябвало финансов запас, който да бъде ориентиран в две посоки. Първото е за финансиране активността и заплащането на работещите в системата на опазването на здравето и, второ, в базата и в апаратурата, тъй като без положителни лекари и положителни лечебни заведения няма по какъв начин да се случи положително опазване на здравето в България. По отношение на изразходването това, което следим, е една фрапантна диспропорционалност в средствата, които се отделят по региони. Диспропорция, която няма разумно пояснение. Например, информацията, която имаме за деветмесечието: Защо в Пловдив са дадени 206 милиона, а във Варна - 85? Защо в Пазарджик има 44 милиона, в Добрич - 10? В България не се финансират структури, по разпоредбите се финансират действия. Нали правилото е, че парите следват пациента, т.е. би трябвало и разпределението на парите да е по отношение на тях.
- Станахте почетен жител на Сливен, а за какво не сте и на Варна?
- Почетен жител на Сливен го одобрявам като едно самопризнание към хората и екипа, с които работя. Тази година имах достойнството и удоволствието да връча дипломите на първите завършващи студенти във Филиала на МУ-Варна в Сливен. Нямате визия по какъв начин грееха тези младежи, на които дадохме опция от една страна да получат своето обучение в родния си град, въпреки това това са медицински сестри и акушерки, които се включиха в работата, тъй като образованието по медицина, знаете, не е задочно, то се прави в лечебните заведения и ние наситихме със 160 млади експерти лечебните заведения в Сливен. По-този метод разрешихме трайно и кадровия медицински проблем, тъй като това е устойчива численост и наклонност. И хората го правят оценка.
- Кадровият проблем с медицински сестри и акушерки и във Варна ли се взема решение по този начин?
- До огромна степен да. Щеше да бъде трагично, в случай че нямаше Медицински университет във Варна. Проблемите в опазването на здравето подлежат на многопластово решение и нека бързо да се вземат съответните решения. След като ги вземем в цялостния им размер, след 12 години ще забележим резултата.
- В МУ-Варна от какъв брой страни идват студенти?
- Към момента образоваме студенти от 44 страни в света. Имаме 1200 задгранични студенти, които организират образованието си на британски език. През първите две години те учат интензивно и български език, с цел да могат, когато стартират клиничната си процедура, да споделят с пациентите си.
- Има ли случай, когато задграничен студент остане да практикува в България?
-Да, има. Има и конкуренция за такива, които желаят да останат да работят в България. Проблемът идва от това, което към този момент споделих - с цел да специализират, те би трябвало да бъдат назначени на работа. И сега имаме искащи и те ще бъдат назначени - от Германия, от Япония, от Англия, което може единствено да ме радва.
- Да се надяваме, че по този начин може част от казуса да бъде решен - с задгранични студенти, приключили медицина във Варна.
- Ако във всички лечебни заведения изискванията са като в "Св. Марина " - сигурно да!
- Проф. Иванов, какъв брой от студентите, които приключват МУ-Варна, остават в България?
- Трудно е да се каже, само че за жалост процентът на тези, които остават, не е огромен, защото опциите, които дава системата на опазването на здравето за младежите, не са атрактивни.
- Какво би трябвало да стане, с цел да мотивираме тези младежи да останат в България?
- Да има съвременни, високотехнологични образователни заведения, да получават почтено възнаграждение, да имат опцията да специализират по специалността, която те са си избрали, да имат условия за живот, да могат да основат фамилии, децата им да имат опция да бъдат в положителни детски градини и учебни заведения, да получават самопризнание от обществото, а не да бъдат обиждани, бити и гонени.
- Какво ви споделят завършващите студенти? Накъде се насочат?
- Това, което споделят, е гордостта и удовлетворението, което са получили от образованието си в МУ-Варна. Успяхме да създадем общественост и те фактически се гордеят, че са приключили МУ-Варна. Отзивите от местата, където отиват да работят, от техните работодатели и пациенти са извънредно позитивни. Неслучайно университетът е търсено образователно заведение освен за България, защото тук 10 индивида аплайват за 1 място, само че и успяхме да реализираме нещо, което не се е случвало в просветителната история на България - трима чужденци да аплайват за едно място в българско висше учебно заведение, което е едно самопризнание.
- Удовлетворени са от образованието, само че все пак отпътуват за чужбина. Защо?
- Всеки търси отговор на инвестицията, която е направил в себе си, която родителите са създали в образованието му, тъй като да те устоят 6 години да живееш в непознат град, за тези, които не са отсам, да знаеш два езика, да имаш европейска тапия, отлична подготовка - е, къде ще отидете да работите?
- Кога съгласно Вас ще настане същинската рецесия за медицински фрагменти в България?
- Кризата и в този момент е реалност. Просто още не се вижда и не се усеща. Ако приемем, че през днешния ден всички условия, които Ви изброих, да задържим младите лекари да работят в България са факт и в случай че през днешния ден приемем толкоз студенти, колкото са нужни, те ще станат лекари след 10-12 години. Ако имаме решение на всички въпроси, които през днешния ден слагаме, и всичко е направено - има финансиране, има бройки, има потенциал в университетите и лечебните заведения, добра инсталация - резултатът ще пристигна след 12 години. А защото все още не виждам това да е осъществено, евентуално този период ще бъде доста по-нататък. Официалната статистика, която дава Български лекарски съюз за демографския състав на лекарите в България, е още по-тревожна - над 55% са сред 55 и 60 години и през идващите 5 години ще излязат от дейната медицина.
- Има ли дефицит на медицински фрагменти в Университетската болница "Св. Марина ", където Вие сте ръководител на борда?
- Там няма дефицит, по-скоро има остатък, тъй като ползата към болничното заведение е доста огромен и огромна част от тези, които приключват, търсят опция да стартират специализация в "Св. Марина ", защото апаратурата е добра, базата е добра, преподавателите са на равнище, изобилието от клинични случаи и опцията човек да натрупа опит за малко време е доста огромна. Практически обаче е невероятно да бъдат назначени всички, които желаят да специализират, тъй като според условията на наредбата те би трябвало да имат трудов контракт в лечебното заведение, а в случай че вземем всички, ще излезе, че имаме повече лекари, в сравнение с пациенти в болничното заведение, което е парадокс. А и освен това, ние би трябвало да можем да им осигурим и заплащане. Получава се нещо, което го е имало по време на турското иго - "данък зъби ": хем да работят, хем да си заплащат.
- Колко пациенти има университетската болница? Има ли предел или приемате безусловно всички искащи?
- Има предел, ние сме в общата рамка на опазването на здравето в страната, само че казусът идва от инсуфициентната болнична помощ в останалите региони на Североизточна България, защото от Плевен или от Пловдив насам "Св. Марина " е единствената високотехнологична болница и всички тежки случаи се насочват към нея и това, което ни затруднява - за тежките случаи ние сме готови, можем да решим казуса, само че за приблизително тежките и леки случаи към този момент няма опция да се лекуват в огромна част от Североизточна България и биват ориентирани към нас, което безусловно ни задръства. Клиниките са претъпкани.
- Случва ли Ви се да връщате пациенти?
- Спешно болен няма по какъв начин да върнем, само че се постанова да изчакват тези, които се нуждаят от планово лекуване.
- Мисли ли се за разширение на лечебните заведения следователно?
- Имаме подготвен план с една постройка, която е била на някогашната детска психиатрия, която планираме да трансформираме в хематологична клиника, защото хематологичната клиника на "Св. Марина " е единствената в тази част на България. Ние сме първите, които започнахме с помощта на това, че привлякохме експерти от чужбина да работят във Варна, започнахме да правим костномозъчни трансплантации на възрастни хора и на деца и заради това базата не доближава. Понастоящем клиниките по онкология и хематология са в новата постройка на комплексния онкологичен медицински център в болничното заведение, само че се задъхват и двете структури. Като прибавим към това, че и лъчетерапията стартира да работи интензивно, а това е една от най-модерните лъчетерапии в България - с три линейни ускорителя, с опция за радиохирургия и съчетано с комплексната онкологична помощ, която единствени в страната предлагаме на всички пациенти, потокът към Св. Марина " е доста огромен и по тази причина би трябвало да създадем всичко допустимо да усвоим този леглови фонд, с цел да разгърнем една съвременна хематологична клиника, която ще бъде и за костномозъчни трансплантации, и за лекуване със стволови кафези, и за таргетни лечения. Така по едно и също време ще можем да увеличим потенциала на онкологията и хематологията.
- Разполага ли с всичко належащо болничното заведение за лекуване на пациенти, които по принцип търсят избавление отвън границите на България?
- Разбира се, по нищо не отстъпваме на водещите европейски клиники и центрове. Ако има нещо, за което сега нямаме задоволително опит да бъде осъществено, не съставлява никакъв проблем да поканим експерт от чужбина да пристигна да оперира и лекува в България.
- По-евтино ли ще ни излезе да поканим тук експертите от чужбина?
- Не единствено че ще е по-евтино, само че и когато ние пращаме деца да се лекуват в чужбина, това е разход, тъй като бедният българин заплаща на богатите европейски лечебни заведения, до момента в който, в случай че тези пари се влагат в българското опазване на здравето, българските лекари и инсталация за българските лечебни заведения, това е инвестиция. Това нещо ще се връща неведнъж, т.е. би трябвало да вършим разлика сред разход и инвестиция. Аз мисля, че е по-редно да се влага в българското опазване на здравето.
- Мислите, че е по-добър вид не доктор, а финансист да управлява българското опазване на здравето? Имам поради новия министър Кирил Ананиев?
- Трудно ми е да върша такива систематизирания. Аз познавам персонално господин Ананиев, искам му триумф, нека да има опция да осъществя това, което има като заложби, познания и умения, защото това е човек, който познава задълбочено системата от доста години и с екипа, който е около него, мисля, че има действителни шансове тези хубави неща, за които приказваме, да почнат да се случват и да спре тази бърза въртележка на здравни министри. Искрено му искам триумф и здраве. Може да разчита на експертния капацитет, който има в МУ-Варна, и опита, който има управлението на "Св. Марина " в ръководството и мениджмънта на болничната помощ, които може да употребява когато и да е.
- Той е заобиколен от задоволително лекари, с цел да бъде обезщетено немедицинското му обучение.
- Разбира се. Науката за ръководство кибернетиката работи с един обичай, с информация. Когато имаш информация, може да управляваш системата. Изключително потребно е, че той има голяма информация, и когато знаеш от кое място и от кого да търсиш информация, и да има по-късно екип, който да я проучва, доста по-лесно се стига до верните решения.
- Според Вас задоволителни ли са стотиците милиони в бюджета за в допълнение опазване на здравето?
- Не. Усилията би трябвало да са в две посоки - от една страна тези средства, с които разполага системата на опазването на здравето, да се употребяват дейно, въпреки това несъмнено би трябвало финансов запас, който да бъде ориентиран в две посоки. Първото е за финансиране активността и заплащането на работещите в системата на опазването на здравето и, второ, в базата и в апаратурата, тъй като без положителни лекари и положителни лечебни заведения няма по какъв начин да се случи положително опазване на здравето в България. По отношение на изразходването това, което следим, е една фрапантна диспропорционалност в средствата, които се отделят по региони. Диспропорция, която няма разумно пояснение. Например, информацията, която имаме за деветмесечието: Защо в Пловдив са дадени 206 милиона, а във Варна - 85? Защо в Пазарджик има 44 милиона, в Добрич - 10? В България не се финансират структури, по разпоредбите се финансират действия. Нали правилото е, че парите следват пациента, т.е. би трябвало и разпределението на парите да е по отношение на тях.
- Станахте почетен жител на Сливен, а за какво не сте и на Варна?
- Почетен жител на Сливен го одобрявам като едно самопризнание към хората и екипа, с които работя. Тази година имах достойнството и удоволствието да връча дипломите на първите завършващи студенти във Филиала на МУ-Варна в Сливен. Нямате визия по какъв начин грееха тези младежи, на които дадохме опция от една страна да получат своето обучение в родния си град, въпреки това това са медицински сестри и акушерки, които се включиха в работата, тъй като образованието по медицина, знаете, не е задочно, то се прави в лечебните заведения и ние наситихме със 160 млади експерти лечебните заведения в Сливен. По-този метод разрешихме трайно и кадровия медицински проблем, тъй като това е устойчива численост и наклонност. И хората го правят оценка.
- Кадровият проблем с медицински сестри и акушерки и във Варна ли се взема решение по този начин?
- До огромна степен да. Щеше да бъде трагично, в случай че нямаше Медицински университет във Варна. Проблемите в опазването на здравето подлежат на многопластово решение и нека бързо да се вземат съответните решения. След като ги вземем в цялостния им размер, след 12 години ще забележим резултата.
- В МУ-Варна от какъв брой страни идват студенти?
- Към момента образоваме студенти от 44 страни в света. Имаме 1200 задгранични студенти, които организират образованието си на британски език. През първите две години те учат интензивно и български език, с цел да могат, когато стартират клиничната си процедура, да споделят с пациентите си.
- Има ли случай, когато задграничен студент остане да практикува в България?
-Да, има. Има и конкуренция за такива, които желаят да останат да работят в България. Проблемът идва от това, което към този момент споделих - с цел да специализират, те би трябвало да бъдат назначени на работа. И сега имаме искащи и те ще бъдат назначени - от Германия, от Япония, от Англия, което може единствено да ме радва.
- Да се надяваме, че по този начин може част от казуса да бъде решен - с задгранични студенти, приключили медицина във Варна.
- Ако във всички лечебни заведения изискванията са като в "Св. Марина " - сигурно да!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ