Интервю на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева

...
Интервю на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева
Коментари Харесай

Сачева: Бизнесът губи време, като се концентрира само върху схемата "60/40"

Интервю на министъра на труда и обществената политика Деница Сачева за Economic.bg.

- Г-жо Сачева, държавното управление утвърди постановлението за установяване на изискванията и реда за изплащането на обезщетения на работодатели за опазване на заетостта по време на изключителното състояние. Но отказахте да приемете настояването на част от бизнеса страната да поеме напълно осигуровките при схемата "60/40 ". Защо решихте по този начин?

- Това е решено още отпреди няколко седмици.

То е признато със Закона за изключителното състояние. Това, което ние споделяме доста ясно още през цялото време, когато представихме тази мярка - на 15 март - е, че тя би трябвало да помогне на тези браншове в българската стопанска система, които желаят да запазят своите чиновници и виждат вероятност за своето развиване и след интервала на рецесията.

Разбира се, мярката се отнася и за всички тези бизнеси, които трябваше да бъдат наложително затворени в резултат на заповедта на здравния министър.

Мярката се отнася както за работодателите, по този начин и за служащите. Тя би трябвало да отбрани ползите на всички страни - от една страна да помогне на работодателите със средства, а въпреки това - да подсигурява, че приходите на служащия няма да спаднат в този интервал от време.

Дали страната щеше да даде тези пари на работодателите и на обезпечените лица, респективно част от тези пари да се върнат назад в страната като осигуровки или страната щеше да опрости осигуровките - каква е тъкмо разликата, която виждат работодателите?

Спорът, който водим, и то не с всички работодателски организации, а с някои от тях, е точно във връзка с модела. България е избрала тъкмо този модел, който е определен и от други европейски страни. За информация, Германия прави безусловно същото, с тази разлика, че дава осигурителния приход непосредствено на служащия, а не минават през работодателя.

Това, което, отново споделям, е разногласието сред нас, е тези 60% дали да бъдат от осигурителния приход или от общата цена на труда. Общата цена на труда е доста друга във всички браншове и зависи както от съответните стопански браншове, по този начин и от това дали в тях има групово трудово договаряне или не.

Има браншове, в които в общата цена на труда влизат и други спомагателни обществени придобивки, като възнаграждение за храна, превоз и така нататък Така че с цел да осигурим правдивост и равнопоставеност, плащаме 60% от осигурителния приход, като, отново споделям, това е мярка както за работодателя, по този начин и за служителя, с цел да не му бъде намаляван приходът в този спешен интервал.

И още нещо - тази мярка е за незабавно подкрепяне, тя е краткосрочна и в този смисъл това съответствие, което сме предложили, кореспондира и с опциите на бюджета на този стадий. Това е мярка, за която са отделени 1 милиарда лева

Нека да забележим по какъв начин ще тръгне, какъв брой души и компании ще се възползват от нея. Ако е належащо, мярката може да бъде и изменена в някои нейни параметри. Но в този стадий параметрите 60 на 40 са заложени и в закона, обвързван с изключителното състояние.

- Бизнесът обаче споделя, че желае смяна в закона тази седмица, точно тъй като желае страната да поеме осигуровките. Работодателите споделят, че дребният бизнес няма тези 40%, в случай, че няма никакви приходи.

- Дали всички бизнеси нямат? Аз това споделям. Това не е универсална мярка за всички типове бизнеси и при всички браншове, наранени от рецесията. Тази мярка ще работи за едни компании, само че може би няма да работи за други. Но тя не единствената, която сме предложили, нито е универсалната за всички.

- Тоест казвате, че някои бизнеси разумно няма да могат да минат през тази рецесия сполучливо?

- Не! Казвам, че това не е единствената мярка. Тя не е за всички бизнеси и не може да реши всички проблеми. Тя просто е една от всички, които държавното управление е предложило. Един шеф, да вземем за пример, ще реши да не освобождава хора, само че да си понижи капиталовите разноски.

Друг ще реши да си освободи непосредствено хората, тъй като има вяра, че след три месеца няма да има този растеж на бизнеса, който е възнамерявал. Трети може да реши да вкара ненапълно работно време и въобще да не му е нужно да употребява тази мярка.

Четвърти ще си пусне хората в неплатен отпуск, които пък ще могат да аплайват да получат безлихвен заем в размер на 1 500 лева от банките. Други може да решат да употребява кредитните принадлежности, които държавното управление предложи.

Наред с това следва да бъдат препоръчани още ограничения от Министерството на стопанската система по линия на Оперативна стратегия "Иновации и конкурентоспособност ", по които също бизнесът ще може да кандидатства.

Ако някой бизнес е решил, че ще банкрутира, тъй като не вижда вероятност след края на рецесията, може непосредствено да се обърне към Фонда за гарантиране на вземанията, откъдето да бъдат обезпечени заплащанията на служащите.

Има десетки разновидности, включително Фонда на фондовете във връзка с фирмите, които са почнали своя бизнес напълно скоро (стартъпите), също работи по ограничения за отчасти финансиране - допускане до финансиране за оборотни средства, облекчение на процедурата за нововъзникващи стартъпи.

Българският бизнес има композиция от принадлежности, които може да употребява. Мярката "60/40 " ще бъде употребена от тези, които виждат смисъл в нея. За други няма да бъде работеща и ние не отхвърляме това.

Това не е универсална мярка. Достъп до нея имат всички, само че може би тя няма да е преференциална за безусловно всички.

В момента губим скъпо време да се фокусираме върху една единствена мярка, вместо да разясняваме всички останали ограничения на държавното управление и вместо да се работи по други нови ограничения, които държавното управление би могло да предложи, тъй като в последна сметка това не е единствената мярка, нито ще е единствената, която ще ни прекара през цялата рецесия.

- Колко съгласно вас ще коства тази мярка? Първо обявихте сумата от 1 милиарда лева, само че през днешния ден министър председателят към този момент заприказва за 1.5 милиарда и повече?

- В момента Фонд "Безработица " в Национален осигурителен институт е в размер на 480 млн. лева Към него се чака на изключително съвещание довечера да приемем актуализация на бюджета в размер на още 1 милиарда лева и по този начин Фондът би станал 1. 5 милиарда лева

Но с този милиард и половина ние първо би трябвало да обезпечим хората, които ще бъдат безработни и хората, които имат право да получават компенсации от Фонд "Безработица ", т.е. с половин милиард обезпечаваме заплащанията по този фонд, а с единия милиард обезпечаваме заплащанията по схемата "60/40 ".

- Какви са спомагателните критерии за компаниите по схемата "60/40 "? Има ли, да вземем за пример, компаниите да нямат отговорности към страната?

- Да, има такива критерии. В постановлението те са изброени. Това са работодатели - локални физически и юридически лица, както и задгранични юридически лица, които реализират стопанска активност в България, декларират погашение на обезщетения за работница и чиновници, които са обезпечени в икономическите действия, за които е позволено.

Те би трябвало да нямат данъчни и осигурителни отговорности, отговорности по по смисъла на член 162, алинея 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, не са оповестени в неплатежоспособност или разпродажба и такива, които запазят заетостта на служащите или чиновниците, за които са получили отплата, за интервал, не по-малък от интервала, за който са изплатени обезщетения.

Тоест, в случай че аплайват за 1 месец, в границите на този един месец нямат право да редуцират хората, за които са кандидатствали за обезщетения.

- Имате ли прелиминарен план какъв брой компании и хора ще бъдат обхванати от ограниченията, които планирате?

- Около 290 хиляди са заетите в секторите, които са директно обхванати от мярката ни (директно затворени със заповедта на здравния министър -бел. ред.), само че, несъмнено, какъв брой от останалите браншове ще употребяват мярката, е мъчно да се предвижда, поради обстоятелството, че работодателите могат да аплайват и единствено за част от хората, защото не е наложително един шеф да кандидатства за всичките си чиновници.

Може да реши да кандидатства единствено за една част от тях, единствено за 1 или единствено за 2 месеца или за 3.

Някои работодатели могат да решат да употребяват други принадлежности, тъй че не можем към момента да кажем какъв брой тъкмо хора ще обхване мярката, само че се надяваме да доближи до колкото се може повече компании и работещи в тях.

- В тази връзка, тези, които към този момент освободиха своите чиновници, които по Ваши данни са към 9 хиляди души, какво става с тях? Техните работодатели могат ли да аплайват по тази мярка?

- Зависи от доста неща. Зависи дали въпреки всичко са останали хора във компаниите, с които те желаят да продължат да работят, до момента в който мине изключителния интервал. Те могат да аплайват за останалите хора, които не са съкратени.

- А някаква смяна в Закона за изключителното състояние постанова ли се?

Това е въпрос, който следва да бъде дискутиран. Доколкото ми е известно към този момент се дискутират оферти за промени. От Социалното министерство сега нямаме някакви основни оферти.

- Защо изключихте бранш "Земеделие " от схемата?

- Защото в бранш селско, горско и рибно стопанство има обособени фондове, които са по линия на Оперативна програма "Земеделие " и тъй като при тях има специфичен правилник за държавните помощи, който е по-сложен и щеше да бъде мъчно на този стадий да подсигуряваме, че няма да има двойно финансиране.

За тези браншове ще има обособени ограничения, които ще бъдат препоръчани, както и за бранш "Здравеопазване ", които Ананиев ще предложи. За бранш "Образование " финансирането на учебните заведения и детските градини си е обезпечено през държавните и общинските бюджети.

Там само сме отворили алтернатива за предучилищно обучение - детските градини, тъй като там няма онлайн образование и те надлежно не могат да употребяват тази алтернатива, с цел да събират такси. Частните детски градини в страната са 170.

В тях работят към 100 души и са съсредоточени най-вече в София и поддържат столичното предучилищно обучение и обезпечават в забележителна степен достъп до предучилищно обучение.

- Има ли потенциал Национален осигурителен институт и Агенцията по заетостта да одобри големия напор от заявки, който следва?

- Процедурата е извънредно опростена, тъй че би трябвало да можем да създадем това оптимално бързо. Колегите, несъмнено, ще работят изключително. Взели сме ограничения да няма срив в системите. От на следващия ден може да се стартира кандидатстването онлайн.

- Как, съгласно Вас, ще излезе българският пазар на труда от тази рецесия?

- Със сигурност ще има преструктуриране на пазара на труда. Вероятно наред с проблемите и рецесиите ще имаме опция да стигнем до нови решения, в това число смяна на законодателството - гъвкаво работно време, работа от у дома и така нататък

Може би ще се родят и някои нови бизнес хрумвания по време на рецесията. Тя ще има доста измерения. Всяка рецесия е и опция, тъй че се надявам скоро да можем да проучваме и позитивните промени от рецесията.

Интервю за economic.bg
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР