Росица Янкова: Омуртаг е във вечен воден режим
Интервю на Деси ВЕЛЕВА
Росица Янкова е родена в Омуртаг. Работи в държавния бранш към Министерството на правораздаването. Представител е на неофициалното гражданско обединяване " Вода за Омуртаг ", което се бори за обикновено водоснабдяване на града и близките обитаеми места.
Г-жо Янкова, неофициалното гражданско обединяване " Вода за Омургат " неотдавна изиска в града да бъде оповестено бедствено състояние. Каква беше задачата ви?
- Градът бедства поради безводие. И то не от година-две, а към този момент над 60 години не се взема решение този проблем. Наша съществена цел беше да получим финансиране от страната посредством тази мярка. За нас това е най-спешно.
А с оповестяване на бедственото състояние бяха сложени от общината единствено няколко водоноски. Те обаче се пълнят от главния водоизточник, от който ние чакаме вода два пъти седмично. 97% от хората, които се включиха в анкета, извършена в обществените мрежи, не намират обезпечените четири водоноски за съответна и задоволителна мярка за бедственото им състояние.
Разчитаме да получим подпомагане освен от локалната власт, а на държавно равнище, както и от ВиК сдружението, което е в област Търговище.
Общината да вземем за пример до момента не ни е осигурила безвъзмездна питейна вода. Купуваме си я сами. Казаха ни, че от държавния запас ще ни бъде предоставена, само че до момента не се е случило.
- От Министерския съвет през вчерашния ден оповестиха, че се освобождава бутилирана вода от държавни запаси за обезпечаване на питейните потребности на хората в Омуртаг.
- Именно през вчерашния ден малко преди 10 ч. сутринта сдружението алармира Министерски съвет и министъра на вътрешните работи, че не се ползва от страна на община Омуртаг и регионалната администрация на Търговище мярката доставяне на популацията на Омуртаг с питейна вода. От деловодството на Министерство на вътрешните работи забавиха входящия номер за сигнал-жалбата ни. Това за нас е съзнателно бавене, с цел да се даде време на министъра, на регионалния шеф и на кмета да реаргират със заден час.
Вода за пиянство трябваше да бъде обезпечена най-късно на 1 ноември, след като влиза в действие заповедта за удължение на бедственото състояние.
- По последна информация Министерство на регионалното развитие ще отпусне на два стадия 1,3 млн. лв. за възстановяване на водоснабдяването в Омуртаг. С тях се дава обещание да се реконструира водопроводната мрежа. Според вас задоволително ли са парите и очаквате ли автентичен резултат?
- Това не са нови пари, а част от тези, които към този момент бяха оповестени през септември. Сумата даже няма да покрие заема на общината за към 2 млн. лв. без Данък добавена стойност, който тя изтегли предходната година, с цел да се стартира подмяната на дребна част от тръбите в ниската част на града.
Нужни са още към 20 милиона лв. за замяна на тръбите в междинната и високата зона на града, което действително ще усъвършенства водоснабдяването.
Ние желаеме незабавно и изцяло финансиране в този момент, а не това да става 10-15 години на парче след молби. Не може 10 години да бедстваме още с несигурната вяра, че общината ще успее да извършва периодите в точния момент, с цел да получава последваща вноска година след година.
И отново желая да подчертая, че общината се задейства единствено в следствие от гражданските митинги и писма до институциите през 2020 година Ако я няма гражданската интензивност, няма и една тръба да се смени.
- Какво е ситуацията с водоснабдянаването сега? Кога хората имат вода и за какъв брой време?
- Вече над три месеца нямаме вода и сме на режим. Тя идва в сряда и в неделя, на някои места се пуска в 3 ч. следобяд, на други - вечерта за 30-60 минути. Както споделих, градът е разграничен на ниска, междинна и висока част и от това зависи водоподаването. В селата пък има веднъж седмично. Ние вървим с туби и бидони до градски и селски чешми. Има възрастни хора, фамилии с деца, които едвам се оправят. Но въпреки всичко в селата ситуацията е малко по-леко, защото там хората сондират сами, имат кладенци, някак се оправят.
В Омуртаг също може да се сондира, само че ни дават отговор, че няма пари и опция, защото то би трябвало да е доста дълбоко. Правени са изследвания и разбори, само че нямало съществени водоизточници, които да решат казуса. Ние не знаем дали това е тъкмо по този начин, по тази причина желаеме цялостен надзор от страна на страната.
През останалите месеци в годината също имаме режим на водата, само че в по-лек вид. Тя идва заран за малко, по обяд и вечер. Така че ние сме във безконечен режим.
- Какви опасности виждате за здравето на хората?
- Доколкото разбрах, болничното заведение сега е цялостна с пациенти с чревни проблеми, които е допустимо да се дължат на безводието, на проблеми с хигиената и пиенето на вода от водоноските. Тя не е подобаваща за изразходване, има предизвестия за това, само че евентуално някои хора са я пили.
Хората се чудят дали няма да се стигне до някоя зараза. Много страшни заболявания биха могли да се появят. Спасението на болничното заведение и детските градини е в хидрофорни системи, само че те се пълнят с вода два пъти седмично, когато тя се пуска за всички останали. В учебните заведения децата са принудени да употребяват да вземем за пример мокри кърпи за хигиена, тъй като няма непрекъснато вода.
Въпреки тази бедствена обстановка Регионалната здравна ревизия в Търговище не подхваща никакви дейности, свързани с подадените от нас сигнали, а тъкмо противоположното. Смятаме, че по този начин тя прикрива нарушавания и е съизвършител в застрашаването на хората в града от заболявания. Не се управлява спазването на здравните условия за непорочност и сигурността на водата в детските заведения, профилираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, бръснарските, фризьорските и козметичните салони.
- Както казахте, казусът не е нов. Кога се появи и на какво се дължи?
- Проблемът е заложен още с началото на водоподаването към общината. Водоизточникът не е в нашата област, а в Сливенско - в село Кипилово. Той се намира в труднодостъпни зони и повредите доста мъчно се отстраняват. През годините не са предприемани съществени дейности в тази тенденция. Само при повреда се закрепват тръбите краткотрайно. Така 85 на 100 от ресурса се губи по пътя, излива се по трасето и до нас не доближава съвсем нищо. А вода в първоизточника има.
През 2006 година имаше план за доставяне на града от друго място, само че вода по този начин и не доближи до нас. Бяха отпуснати много пари - над 20 млн. лв.. Става дума за план, който трябваше да ни даде ресурса от язовира в Ястребино, само че вода беше обезпечена единствено за град Антоново през 2008 година и там към този момент няма проблем.
- Защитава ли локалната власт правата на хората или те разчитат повече на гражданското обединяване? Как и по кое време породи то?
- Когато питаме локалната власт за това какво прави по въпроса, получаваме уклончиви и спорни отговори. Бездействието на трите органа, от които зависи водоснабдяването, е налице.
Сега в Омуртаг живеят 6000 души, огромна част от хората напуснаха града, отидоха в чужбина. Още 6000 души живеят в общината. Направихме неофициално обединяване " Вода за Омуртаг " още през 2020 година Сега то направи петиция с искане за оповестяване на бедствено състояние, в която се събраха подписи за два дни. В него вземат участие доста хора на доброволни начала и всеки гледа да оказва помощ с каквото може.
- След като не разчитате на локалната власт, от кое място търсите поддръжка, към кои институции сте се обръщали до момента?
- Писали сме до Министерския съвет, до Министерство на вътрешните работи, до Министерство на регионалното развитие, Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, МФ, регионалния шеф, обмудсмана още през 2020 година Държавата е осведомена с казуса. Тогава направихме всеобщи митинги, само че резултат нямаше.
След две години отново възобновяваме настояванията си. Не знам за какво ни подценяват. Ние вършим каквото можем, задаваме въпроси, само че не получаваме съответни отговори. Сега ситуацията е доста по-критично, в сравнение с преди две години. Живеем в безчовечен условия, идва зима, не знаем по какъв начин ще я изкараме.
Освен помощ от страната, желаеме и цялостен одит на това, което се е предписание през годините, и за какво няма резултати. Настояваме да се изготви тактика за решение на казуса. >
>
Росица Янкова е родена в Омуртаг. Работи в държавния бранш към Министерството на правораздаването. Представител е на неофициалното гражданско обединяване " Вода за Омуртаг ", което се бори за обикновено водоснабдяване на града и близките обитаеми места.
Г-жо Янкова, неофициалното гражданско обединяване " Вода за Омургат " неотдавна изиска в града да бъде оповестено бедствено състояние. Каква беше задачата ви?
- Градът бедства поради безводие. И то не от година-две, а към този момент над 60 години не се взема решение този проблем. Наша съществена цел беше да получим финансиране от страната посредством тази мярка. За нас това е най-спешно.
А с оповестяване на бедственото състояние бяха сложени от общината единствено няколко водоноски. Те обаче се пълнят от главния водоизточник, от който ние чакаме вода два пъти седмично. 97% от хората, които се включиха в анкета, извършена в обществените мрежи, не намират обезпечените четири водоноски за съответна и задоволителна мярка за бедственото им състояние.
Разчитаме да получим подпомагане освен от локалната власт, а на държавно равнище, както и от ВиК сдружението, което е в област Търговище.
Общината да вземем за пример до момента не ни е осигурила безвъзмездна питейна вода. Купуваме си я сами. Казаха ни, че от държавния запас ще ни бъде предоставена, само че до момента не се е случило.
- От Министерския съвет през вчерашния ден оповестиха, че се освобождава бутилирана вода от държавни запаси за обезпечаване на питейните потребности на хората в Омуртаг.
- Именно през вчерашния ден малко преди 10 ч. сутринта сдружението алармира Министерски съвет и министъра на вътрешните работи, че не се ползва от страна на община Омуртаг и регионалната администрация на Търговище мярката доставяне на популацията на Омуртаг с питейна вода. От деловодството на Министерство на вътрешните работи забавиха входящия номер за сигнал-жалбата ни. Това за нас е съзнателно бавене, с цел да се даде време на министъра, на регионалния шеф и на кмета да реаргират със заден час.
Вода за пиянство трябваше да бъде обезпечена най-късно на 1 ноември, след като влиза в действие заповедта за удължение на бедственото състояние.
- По последна информация Министерство на регионалното развитие ще отпусне на два стадия 1,3 млн. лв. за възстановяване на водоснабдяването в Омуртаг. С тях се дава обещание да се реконструира водопроводната мрежа. Според вас задоволително ли са парите и очаквате ли автентичен резултат?
- Това не са нови пари, а част от тези, които към този момент бяха оповестени през септември. Сумата даже няма да покрие заема на общината за към 2 млн. лв. без Данък добавена стойност, който тя изтегли предходната година, с цел да се стартира подмяната на дребна част от тръбите в ниската част на града.
Нужни са още към 20 милиона лв. за замяна на тръбите в междинната и високата зона на града, което действително ще усъвършенства водоснабдяването.
Ние желаеме незабавно и изцяло финансиране в този момент, а не това да става 10-15 години на парче след молби. Не може 10 години да бедстваме още с несигурната вяра, че общината ще успее да извършва периодите в точния момент, с цел да получава последваща вноска година след година.
И отново желая да подчертая, че общината се задейства единствено в следствие от гражданските митинги и писма до институциите през 2020 година Ако я няма гражданската интензивност, няма и една тръба да се смени.
- Какво е ситуацията с водоснабдянаването сега? Кога хората имат вода и за какъв брой време?
- Вече над три месеца нямаме вода и сме на режим. Тя идва в сряда и в неделя, на някои места се пуска в 3 ч. следобяд, на други - вечерта за 30-60 минути. Както споделих, градът е разграничен на ниска, междинна и висока част и от това зависи водоподаването. В селата пък има веднъж седмично. Ние вървим с туби и бидони до градски и селски чешми. Има възрастни хора, фамилии с деца, които едвам се оправят. Но въпреки всичко в селата ситуацията е малко по-леко, защото там хората сондират сами, имат кладенци, някак се оправят.
В Омуртаг също може да се сондира, само че ни дават отговор, че няма пари и опция, защото то би трябвало да е доста дълбоко. Правени са изследвания и разбори, само че нямало съществени водоизточници, които да решат казуса. Ние не знаем дали това е тъкмо по този начин, по тази причина желаеме цялостен надзор от страна на страната.
През останалите месеци в годината също имаме режим на водата, само че в по-лек вид. Тя идва заран за малко, по обяд и вечер. Така че ние сме във безконечен режим.
- Какви опасности виждате за здравето на хората?
- Доколкото разбрах, болничното заведение сега е цялостна с пациенти с чревни проблеми, които е допустимо да се дължат на безводието, на проблеми с хигиената и пиенето на вода от водоноските. Тя не е подобаваща за изразходване, има предизвестия за това, само че евентуално някои хора са я пили.
Хората се чудят дали няма да се стигне до някоя зараза. Много страшни заболявания биха могли да се появят. Спасението на болничното заведение и детските градини е в хидрофорни системи, само че те се пълнят с вода два пъти седмично, когато тя се пуска за всички останали. В учебните заведения децата са принудени да употребяват да вземем за пример мокри кърпи за хигиена, тъй като няма непрекъснато вода.
Въпреки тази бедствена обстановка Регионалната здравна ревизия в Търговище не подхваща никакви дейности, свързани с подадените от нас сигнали, а тъкмо противоположното. Смятаме, че по този начин тя прикрива нарушавания и е съизвършител в застрашаването на хората в града от заболявания. Не се управлява спазването на здравните условия за непорочност и сигурността на водата в детските заведения, профилираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, бръснарските, фризьорските и козметичните салони.
- Както казахте, казусът не е нов. Кога се появи и на какво се дължи?
- Проблемът е заложен още с началото на водоподаването към общината. Водоизточникът не е в нашата област, а в Сливенско - в село Кипилово. Той се намира в труднодостъпни зони и повредите доста мъчно се отстраняват. През годините не са предприемани съществени дейности в тази тенденция. Само при повреда се закрепват тръбите краткотрайно. Така 85 на 100 от ресурса се губи по пътя, излива се по трасето и до нас не доближава съвсем нищо. А вода в първоизточника има.
През 2006 година имаше план за доставяне на града от друго място, само че вода по този начин и не доближи до нас. Бяха отпуснати много пари - над 20 млн. лв.. Става дума за план, който трябваше да ни даде ресурса от язовира в Ястребино, само че вода беше обезпечена единствено за град Антоново през 2008 година и там към този момент няма проблем.
- Защитава ли локалната власт правата на хората или те разчитат повече на гражданското обединяване? Как и по кое време породи то?
- Когато питаме локалната власт за това какво прави по въпроса, получаваме уклончиви и спорни отговори. Бездействието на трите органа, от които зависи водоснабдяването, е налице.
Сега в Омуртаг живеят 6000 души, огромна част от хората напуснаха града, отидоха в чужбина. Още 6000 души живеят в общината. Направихме неофициално обединяване " Вода за Омуртаг " още през 2020 година Сега то направи петиция с искане за оповестяване на бедствено състояние, в която се събраха подписи за два дни. В него вземат участие доста хора на доброволни начала и всеки гледа да оказва помощ с каквото може.
- След като не разчитате на локалната власт, от кое място търсите поддръжка, към кои институции сте се обръщали до момента?
- Писали сме до Министерския съвет, до Министерство на вътрешните работи, до Министерство на регионалното развитие, Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, МФ, регионалния шеф, обмудсмана още през 2020 година Държавата е осведомена с казуса. Тогава направихме всеобщи митинги, само че резултат нямаше.
След две години отново възобновяваме настояванията си. Не знам за какво ни подценяват. Ние вършим каквото можем, задаваме въпроси, само че не получаваме съответни отговори. Сега ситуацията е доста по-критично, в сравнение с преди две години. Живеем в безчовечен условия, идва зима, не знаем по какъв начин ще я изкараме.
Освен помощ от страната, желаеме и цялостен одит на това, което се е предписание през годините, и за какво няма резултати. Настояваме да се изготви тактика за решение на казуса. >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ