Спасителят Иван Ранчев: Морето е любов
Интервю на Боян БОЙЧЕВ
ИВАН РАНЧЕВ е роден през 1956 година в Пловдив. Работил е в БДЖ, бил е ватман на локомотив, локомотивен инструктор, уредник в Локомотивното хранилище в Пловдив. От 80-те години е избавител, като от доста време непроменяемо е на поста си на Централния плаж в Созопол. Обича литературата, чете доста книги, самичък написа от време на време стихове. Негови другари са някои от най-хубавите модерни български поети и писатели. Женен е, жена му работи в крупна чешка компания. Има наследник и снаха, които са приключили НСА, в този момент са учители по физкултура, занимават се с плуване. Горд дядо е на внук, който носи неговото име - Иван, и тренира футбол в " Кронос " - Пловдив. > - Иване, за какво станахте избавител?
- От обич към морето. Освен това от дребен плавам, непрестанно бях в басейна. Баща ми беше плувец, аз съм плувец, синът ми е плувец. Изкарах курс за спасители. Морето ме влече, то е мощ, наслада. Понякога е бурно, от време на време е безшумно, само че постоянно е красиво и го обичам. Заради тази любов към морето изкарах и курса. Имам и документ за капитанско право. Освен това съм ветроходец, само че не се занимавам с ветроходство - не тъй като не ми харесва, а тъй като е безценен спорт и не е за бедния джоб на спасителя.
- Откога сте в тази сложна и виновна специалност?
- Започнах като избавител през 1986 година Преди това съм работил в железниците. 13 години съм бил локомотивен ватман. После - локомотивен инструктор. След това се занимавах с организацията в Локомотивно хранилище - Пловдив. Затова, когато изкарах курсовете за избавител, в началото бях назначен към станцията на Железопътно ръководство - Пловдив, на солниците край Бургас. В нея идваха най-вече хора от железниците. След това пристигнах на Централния плаж в Созопол, където бях изпратен от Българския червен кръст. Придружавах всички пловдивски гимназии.
От Пловдив всеки вторник изпращаха по 60 деца на лагер. Тогава бяха едни от най-хубавите години. Имаше ред, децата бяха доста послушни. Лагерът се ограждаше с въженца, слагаше се табела. Учениците се строяваха заран, слагахме им бели шапки, червени шапки. След това, държейки се за ръце, влизаха с мен, учителките също помагаха. Имаше и здравно лице. Съвсем друго от това, което следим през днешния ден, когато децата не съблюдават никаква дисциплинираност. Да не приказваме за безотговорните родители, които седят на плажа, пият си кафето и си водят сладки диалози по телефона, без да поглеждат наследниците си, които са във водата край брега. Те разчитат напълно на спасителите да ги заместват в родителските им отговорности, което не е редно. След детските лагери останах на Централния плаж в Созопол като постоянен избавител.
- Кое е най-важното за един избавител?
- Най-важното е да познава акваторията, която му е поверена. Да познава целия плаж. Работя като старши избавител. С годините съм натрупал подобен опит, че няма местенце на Централния плаж в Созопол, където да не знам какъв брой е надълбоко, при стихии какви течения стават, какви дънни ями се образуват.
- Какви са наблюденията Ви за хората? Как се държат във водата? Спазват ли предписанията на спасителите и флаговата сигнализация?
- Много пъти съм предложил, в това число и пред медии, че би трябвало в учебните заведения да се вкара наложителен час по плуване. Това е най-важното - хората, като дойдат на плажа, да имат плувна просвета. Да умеят най-малко малко да плуват. Иначе, изключително с тези надуваеми топки, пояси и дюшеци, когато не можеш да плуваш, се стига до илюзия. Децата се отпускат и може да се стигне до съществени произшествия. А и хората постоянно се отнасят с неуважение към препоръките на спасителите и флаговата сигнализация, което също може да се окаже съдбовно.
- А умеят ли да плуват българите?
- По мои наблюдения, българите не са хора, които умеят и обичат да плуват. По време на отмора те избират пийването, яденето, хубавите ястия, вечерните заведения и занимания - клубове и нощни заведения.
- Какви препоръки бихте дали към хората, които отиват на море и плажуват?
Тази година на плажа има и спасителки
- Едно от най-важните условия е да не влизат в морето, без да поглеждат към флагчето на вишката на спасителя. Флагчетата постоянно демонстрират по какъв начин би трябвало да се влиза, до каква степен би трябвало да се влиза и дали не е неразрешено да се влиза. Когато човек отива в морето, без значение дали единствено ще се къпе или ще плува, да се обажда на другар, непосредствен, човек от фамилията. Хубаво е да се поинтересува от спасителя какво е разположението на брега, къде има дънни ями и течения. Да не се влиза в морето при огромни талази и мощни течения. Защото, когато попадне в течение, човек се бори известно време, по-късно се отпуска и в случай че не го види спасителят в точния момент, край.
Най-опасни са децата, които са оставени съвсем без наблюдаване от родителите си. Те не викат, когато има някакъв проблем, а стартират да подскачат, да се борят с морето, което наподобява на пръв взор като детска игра. И в случай че не се вземат незабавно ограничения, се стига до съдбовни произшествия.
- За кое би трябвало най-вече да се внимава?
- Най-много би трябвало да се внимава за теченията, които са придънни, успоредни на брега и повърхностни. Опасност има и от дънни ями, изключително когато човек не умее да плува. Опасно е да се скача от скали, тъй като, в случай че не познаваш добре дъното, се удряш в камъни и загиваш. Не би трябвало да се влиза във водата след приложимост на алкохол, както и след щедро хранене - би трябвало да са минали най-малко 2 часа.
- Вярно ли е, че липсват спасители по Черноморието? И за какво?
- Няма спасители по морето, тъй като огромна част от младежите, които изкарват курсове за спасители, избират басейни и аквапаркове. Там е по-лесно и занимателно. На морето работата е доста сурова, доста жестока и неблагодарна. Затова с всяка година е все по-трудно да се намерят искащи и подготвени спасители на морето. Имаше проблем с плажовете в Бургас, с някои плажове на Южното Черноморие. Не стигат хора да се покрият постовете, както би трябвало - старши и още един избавител. На доста места е по един избавител. Искам да подчертая, че тук, на Централния плаж в Созопол, тази година има млади момчета, както и млади девойки, които се вписаха сполучливо в работата и са доста виновни.
- Как е сезонът съгласно Вас тази година?
- Имам наблюдения върху Централния плаж в Созопол. Миналата година беше цялостен от 25 юни, даже имаше кавги за места. Тази година плажът също е цялостен, само че това стана малко по-късно, към 10 юли. Не знам какво виждат ръководителите на туризма, те несъмнено имат свои наблюдения, само че по моя преценка в Созопол е цялостно и сезонът е сполучлив.
- Казвате, че специалността на спасителя е неблагодарна. Не би трябвало ли да е уважавана и ценена в обществото?
- През последните години спасителите не са уважавани. Ние сме оплювани, заклеймявани. Случвало се е да ни демонстрират междинен пръст, даже спасители да бъдат удряни от летовници поради направена забележка. И ние да не сме в положение да създадем каквото и да е, тъй като нямаме право да отговаряме на експанзията.
Туристите не се отнасят с схващане, че нашата работа е да съхраним здравето и живота им, че морето може да бъде и доста рисково. Те ни мислят за някакви плашила, които непрекъснато свирят.
Проблемът е в смяната на поколенията, които израстват през последните години с неправилното мислене, че всеки е свободен да прави каквото желае, че никой няма право да го лимитира, че разпоредбите не е належащо да се съблюдават. Това се отразява и на отношението към спасителите. Докато преди имаше дисциплинираност и почит към спасителя.
- А има ли хора, които са проявявали признателност?
- Да, има и такива. Спомням си през 1992 година спасих давеща се рускиня. След случая лежа в болница няколко дни. Като излезе, тя и приятелят й особено пристигнаха при мен и ми благодариха.
Пак преди време спасих друго давещо се момиче. Оказа се, че е надарена художничка, приключила в Москва. В знак на признателност тя ми нарисува портрет - в работна атмосфера, на вишката. Това ми донесе наслада и задоволство. Много са случаите, не мога да ги изредя всичките.
- Стана дума да творчество. Вие сте избавител тук, в Созопол, където постоянно идват на отмора известни създатели. Познавате доста писатели. Разкажете ни за това другарство с създателите на писменото слово.
- Много обичам да чета. Обичам литературата. Творческият дом на Съюза на българските писатели се намира тъкмо зад моя пост и оттова са познанствата ми с доста поети и писатели. Една от първите, с които се срещнах, бе Донка Петрунова - българската Агата Кристи. Сред създателите, които дръзвам да нарека мои другари, бяха и Лъчезар Еленков, Йордан Милев, Евтим Евтимов. Те, за жалост, към този момент не са сред живите, само че остават творбите им. Спомням си, бай Евтим идваше тук със своята Романьола Мирославова и споделяше: " Романьола, аз покрива ще подвигна и отново ще дойда да те взема. " Познавам доста писатели, даже на някои от тях съм гостувал след края на сезона. Не мога да изредя всичките, тъй като сигурно ще не помни някого, не желая да ми се обидят. Много оценявам Владимир Зарев. Освен необикновен създател, той е и добър плувец. Да не не помни и Найден Вълчев, който също всяка година идва тук и с който също постоянно си приказваме. Много се веселя и на близостта си с надарения художник Владимир Пенев, наследник на поета Пеньо Пенев. В момента той приключи една своя галерия на голи тела, която ще бъде открита тази есен в София и Пловдив. Виждал съм картините в ателието му, невероятни са.
- Какво Ви носи общуването с хората на изкуството?
- Много оценявам общуването си с българските писатели. Носи ми наслада, ентусиазъм. Тези хора откриха за мен една нова Вселена, заведоха ме в други светове. В момента хвърча с техните крила. Обичам поезията. Често усвоявам наизуст стихотворения, които са ми създали усещане и обичам да изтъквам при подобаващ мотив. Това е един друг, прелестен свят. Аз самият от време на време, когато виждам залива, плажа, морето, пиша стихове.
- Какво е морето за Вас?
- Ще си разреша да отговоря с един мой стих: > Мълчанието ражда боязън,
Тишината ражда обич,
Ние се връщаме при морето,
Защото то ни носи тишина, обич.> - Вашето благопожелание към читателите на в. ДУМА?
- Да четат повече книгите, вместо телефоните. Имаме доста мощни български поети и писатели, би трябвало да ги познаваме, от тях можем да научим доста. Общуването с качествена българска лирика и прозаичност носи ентусиазъм, разкрива доста неща от живота. И в случай че спасителят избавя физически човек от удавяне, то писателят, поетът, избавя душата. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
ИВАН РАНЧЕВ е роден през 1956 година в Пловдив. Работил е в БДЖ, бил е ватман на локомотив, локомотивен инструктор, уредник в Локомотивното хранилище в Пловдив. От 80-те години е избавител, като от доста време непроменяемо е на поста си на Централния плаж в Созопол. Обича литературата, чете доста книги, самичък написа от време на време стихове. Негови другари са някои от най-хубавите модерни български поети и писатели. Женен е, жена му работи в крупна чешка компания. Има наследник и снаха, които са приключили НСА, в този момент са учители по физкултура, занимават се с плуване. Горд дядо е на внук, който носи неговото име - Иван, и тренира футбол в " Кронос " - Пловдив. > - Иване, за какво станахте избавител?
- От обич към морето. Освен това от дребен плавам, непрестанно бях в басейна. Баща ми беше плувец, аз съм плувец, синът ми е плувец. Изкарах курс за спасители. Морето ме влече, то е мощ, наслада. Понякога е бурно, от време на време е безшумно, само че постоянно е красиво и го обичам. Заради тази любов към морето изкарах и курса. Имам и документ за капитанско право. Освен това съм ветроходец, само че не се занимавам с ветроходство - не тъй като не ми харесва, а тъй като е безценен спорт и не е за бедния джоб на спасителя.
- Откога сте в тази сложна и виновна специалност?
- Започнах като избавител през 1986 година Преди това съм работил в железниците. 13 години съм бил локомотивен ватман. После - локомотивен инструктор. След това се занимавах с организацията в Локомотивно хранилище - Пловдив. Затова, когато изкарах курсовете за избавител, в началото бях назначен към станцията на Железопътно ръководство - Пловдив, на солниците край Бургас. В нея идваха най-вече хора от железниците. След това пристигнах на Централния плаж в Созопол, където бях изпратен от Българския червен кръст. Придружавах всички пловдивски гимназии.
От Пловдив всеки вторник изпращаха по 60 деца на лагер. Тогава бяха едни от най-хубавите години. Имаше ред, децата бяха доста послушни. Лагерът се ограждаше с въженца, слагаше се табела. Учениците се строяваха заран, слагахме им бели шапки, червени шапки. След това, държейки се за ръце, влизаха с мен, учителките също помагаха. Имаше и здравно лице. Съвсем друго от това, което следим през днешния ден, когато децата не съблюдават никаква дисциплинираност. Да не приказваме за безотговорните родители, които седят на плажа, пият си кафето и си водят сладки диалози по телефона, без да поглеждат наследниците си, които са във водата край брега. Те разчитат напълно на спасителите да ги заместват в родителските им отговорности, което не е редно. След детските лагери останах на Централния плаж в Созопол като постоянен избавител.
- Кое е най-важното за един избавител?
- Най-важното е да познава акваторията, която му е поверена. Да познава целия плаж. Работя като старши избавител. С годините съм натрупал подобен опит, че няма местенце на Централния плаж в Созопол, където да не знам какъв брой е надълбоко, при стихии какви течения стават, какви дънни ями се образуват.
- Какви са наблюденията Ви за хората? Как се държат във водата? Спазват ли предписанията на спасителите и флаговата сигнализация?
- Много пъти съм предложил, в това число и пред медии, че би трябвало в учебните заведения да се вкара наложителен час по плуване. Това е най-важното - хората, като дойдат на плажа, да имат плувна просвета. Да умеят най-малко малко да плуват. Иначе, изключително с тези надуваеми топки, пояси и дюшеци, когато не можеш да плуваш, се стига до илюзия. Децата се отпускат и може да се стигне до съществени произшествия. А и хората постоянно се отнасят с неуважение към препоръките на спасителите и флаговата сигнализация, което също може да се окаже съдбовно.
- А умеят ли да плуват българите?
- По мои наблюдения, българите не са хора, които умеят и обичат да плуват. По време на отмора те избират пийването, яденето, хубавите ястия, вечерните заведения и занимания - клубове и нощни заведения.
- Какви препоръки бихте дали към хората, които отиват на море и плажуват?
Тази година на плажа има и спасителки
- Едно от най-важните условия е да не влизат в морето, без да поглеждат към флагчето на вишката на спасителя. Флагчетата постоянно демонстрират по какъв начин би трябвало да се влиза, до каква степен би трябвало да се влиза и дали не е неразрешено да се влиза. Когато човек отива в морето, без значение дали единствено ще се къпе или ще плува, да се обажда на другар, непосредствен, човек от фамилията. Хубаво е да се поинтересува от спасителя какво е разположението на брега, къде има дънни ями и течения. Да не се влиза в морето при огромни талази и мощни течения. Защото, когато попадне в течение, човек се бори известно време, по-късно се отпуска и в случай че не го види спасителят в точния момент, край.
Най-опасни са децата, които са оставени съвсем без наблюдаване от родителите си. Те не викат, когато има някакъв проблем, а стартират да подскачат, да се борят с морето, което наподобява на пръв взор като детска игра. И в случай че не се вземат незабавно ограничения, се стига до съдбовни произшествия.
- За кое би трябвало най-вече да се внимава?
- Най-много би трябвало да се внимава за теченията, които са придънни, успоредни на брега и повърхностни. Опасност има и от дънни ями, изключително когато човек не умее да плува. Опасно е да се скача от скали, тъй като, в случай че не познаваш добре дъното, се удряш в камъни и загиваш. Не би трябвало да се влиза във водата след приложимост на алкохол, както и след щедро хранене - би трябвало да са минали най-малко 2 часа.
- Вярно ли е, че липсват спасители по Черноморието? И за какво?
- Няма спасители по морето, тъй като огромна част от младежите, които изкарват курсове за спасители, избират басейни и аквапаркове. Там е по-лесно и занимателно. На морето работата е доста сурова, доста жестока и неблагодарна. Затова с всяка година е все по-трудно да се намерят искащи и подготвени спасители на морето. Имаше проблем с плажовете в Бургас, с някои плажове на Южното Черноморие. Не стигат хора да се покрият постовете, както би трябвало - старши и още един избавител. На доста места е по един избавител. Искам да подчертая, че тук, на Централния плаж в Созопол, тази година има млади момчета, както и млади девойки, които се вписаха сполучливо в работата и са доста виновни.
- Как е сезонът съгласно Вас тази година?
- Имам наблюдения върху Централния плаж в Созопол. Миналата година беше цялостен от 25 юни, даже имаше кавги за места. Тази година плажът също е цялостен, само че това стана малко по-късно, към 10 юли. Не знам какво виждат ръководителите на туризма, те несъмнено имат свои наблюдения, само че по моя преценка в Созопол е цялостно и сезонът е сполучлив.
- Казвате, че специалността на спасителя е неблагодарна. Не би трябвало ли да е уважавана и ценена в обществото?
- През последните години спасителите не са уважавани. Ние сме оплювани, заклеймявани. Случвало се е да ни демонстрират междинен пръст, даже спасители да бъдат удряни от летовници поради направена забележка. И ние да не сме в положение да създадем каквото и да е, тъй като нямаме право да отговаряме на експанзията.
Туристите не се отнасят с схващане, че нашата работа е да съхраним здравето и живота им, че морето може да бъде и доста рисково. Те ни мислят за някакви плашила, които непрекъснато свирят.
Проблемът е в смяната на поколенията, които израстват през последните години с неправилното мислене, че всеки е свободен да прави каквото желае, че никой няма право да го лимитира, че разпоредбите не е належащо да се съблюдават. Това се отразява и на отношението към спасителите. Докато преди имаше дисциплинираност и почит към спасителя.
- А има ли хора, които са проявявали признателност?
- Да, има и такива. Спомням си през 1992 година спасих давеща се рускиня. След случая лежа в болница няколко дни. Като излезе, тя и приятелят й особено пристигнаха при мен и ми благодариха.
Пак преди време спасих друго давещо се момиче. Оказа се, че е надарена художничка, приключила в Москва. В знак на признателност тя ми нарисува портрет - в работна атмосфера, на вишката. Това ми донесе наслада и задоволство. Много са случаите, не мога да ги изредя всичките.
- Стана дума да творчество. Вие сте избавител тук, в Созопол, където постоянно идват на отмора известни създатели. Познавате доста писатели. Разкажете ни за това другарство с създателите на писменото слово.
- Много обичам да чета. Обичам литературата. Творческият дом на Съюза на българските писатели се намира тъкмо зад моя пост и оттова са познанствата ми с доста поети и писатели. Една от първите, с които се срещнах, бе Донка Петрунова - българската Агата Кристи. Сред създателите, които дръзвам да нарека мои другари, бяха и Лъчезар Еленков, Йордан Милев, Евтим Евтимов. Те, за жалост, към този момент не са сред живите, само че остават творбите им. Спомням си, бай Евтим идваше тук със своята Романьола Мирославова и споделяше: " Романьола, аз покрива ще подвигна и отново ще дойда да те взема. " Познавам доста писатели, даже на някои от тях съм гостувал след края на сезона. Не мога да изредя всичките, тъй като сигурно ще не помни някого, не желая да ми се обидят. Много оценявам Владимир Зарев. Освен необикновен създател, той е и добър плувец. Да не не помни и Найден Вълчев, който също всяка година идва тук и с който също постоянно си приказваме. Много се веселя и на близостта си с надарения художник Владимир Пенев, наследник на поета Пеньо Пенев. В момента той приключи една своя галерия на голи тела, която ще бъде открита тази есен в София и Пловдив. Виждал съм картините в ателието му, невероятни са.
- Какво Ви носи общуването с хората на изкуството?
- Много оценявам общуването си с българските писатели. Носи ми наслада, ентусиазъм. Тези хора откриха за мен една нова Вселена, заведоха ме в други светове. В момента хвърча с техните крила. Обичам поезията. Често усвоявам наизуст стихотворения, които са ми създали усещане и обичам да изтъквам при подобаващ мотив. Това е един друг, прелестен свят. Аз самият от време на време, когато виждам залива, плажа, морето, пиша стихове.
- Какво е морето за Вас?
- Ще си разреша да отговоря с един мой стих: > Мълчанието ражда боязън,
Тишината ражда обич,
Ние се връщаме при морето,
Защото то ни носи тишина, обич.> - Вашето благопожелание към читателите на в. ДУМА?
- Да четат повече книгите, вместо телефоните. Имаме доста мощни български поети и писатели, би трябвало да ги познаваме, от тях можем да научим доста. Общуването с качествена българска лирика и прозаичност носи ентусиазъм, разкрива доста неща от живота. И в случай че спасителят избавя физически човек от удавяне, то писателят, поетът, избавя душата. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ