Маргарита Доровска: Българите се смеят дори над несгодите
Интервю на Альона НЕЙКОВА
МАРГАРИТА ДОРОВСКА е родена в Плевен. Завършва " Културология " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и Кралския лицей на изкуствата в Лондон със компетентност " Куриране на модерно изкуство ". Реализира знакови самостоятелни и групови изложения и планове в България и чужбина. Създава и промотира селекция на видео изкуство от Централна и Източна Европа, отдадено на прехода. През 2005 година провежда в Русе интернационалната среща " Култура за структурно развиване " като част от Берлинската конференция " Душа за Европа ". От 2016 година е шеф на музея " Дом на хумора и сатирата " в Габрово.
В разгара на пандемията от КОВИД-19 в музея " Дом на хумора и сатирата " 1 април се празнуваше онлайн. Как в този момент ще бъде маркирана тази дата, обичайно свързвана с усмивките и шегите, госпожо Доровска?
- С нова непрекъсната галерия, отдадена на историята на габровския комизъм, с експозиция на невъзпитаните карикатуристи от " Прас прес ", с блестяща лекция за сатирата на един от най-ерудираните и сладкодумни карикатуристи у нас - Чавдар Николов, и с концерт на купонджиите от The Blue Jam Ways. Входът е свободен и всички са добре пристигнали.
- Имате ли наблюдения дали точно на 1 април хората се забавляват повече, употребяват ли оптимално този знаков ден от календара?
- Тези, които мислят положително, могат да намерят по нещо занимателно във всеки ден от годината. Но 1 април е чудноват мотив да предизвикваме и тези, дето имат потребност да поотупат от прахуляк възприятието си за комизъм. Не ги жалете, шегувайте се с тях.
- На какво най-вече се смеят българите?
- Българинът има необикновено възприятие за комизъм и съумява да се смее и над занимателните моменти в живота, само че и над несгодите.
- Кое е по-ценно - да подаряваш усмивки или да получаваш?
- Двете вървят дружно, няма по какъв начин да отговориш на усмивка с друго.
- Колко истина има във вицовете и шегите за пестеливостта и пресметливостта на габровците?
- Много истина. А най-сладкото е, че с шегите си габровци предизвестяват целия околен свят с кого си има работа.
- Вярно ли е, че Адам и Ева са габровци?
- Казват, че доста им се е желало да са, само че в Габрово било малко каменисто за райска градина. То всеки може да стане габровец - в музея имаме къс инструкционен курс.
- Ръководеният от вас " Дом на хумора и сатирата " става на 50 години. Малко или доста са те за такава институция?
- Много извоювани другари, доста изкуство, доста усмивки сме събрали в тези петдесет години. Но ние сме подготвени да векуваме и най-малко за хумора сме твърдо на мнение, че максимата на Мечо Пух " колкото повече, толкоз повече " важи с цялостна мощ.
- Кой е най-ценният експонат в музея?
- Според медиите - яйцето Габерже. Според нас - корпусът от произведения на Борис Димовски, на Тодор Цонев, на Стоян Дуков. Произведенията, наградени със " Златен Езоп " през годините.
- Казват, че Габрово е градът, който си има транспортен съд в гората. Как ще коментирате този факт или това е една от легендите за столицата на хумора?
- Това не е легенда. Габровското знамение " Кораб в гората " е издигнато върху залесен рид, с цел да не може да потъне. Сградата се свързва с името на Пенчо Семов - изтъкнат български фабрикант, ръководител на управителните препоръки на 18 заводи, създател на 3 банки и застрахователни компании, един от основателите на Българското комерсиално параходно сдружение, акционер в Суецкия канал, най-големият донор в Габрово след Васил Априлов. " Варненци погодили номер на габровския индустриалец Пенчо Семов и го отстранили от председателството на Българското комерсиално параходно сдружение. Той се засмял и се заканил да построи подобен транспортен съд, който ще надживее техните " корита ". И доста скоро построил голяма триетажна вила. Четвъртият етаж - транспортен съд от стоманобетон: палуби с перила, кръгли прозорчета, комини и нос, насочен към Киселчова могила. Проектирал го инженер-архитектът Николай Гръблев от Габрово ", свидетелства Петър Проданов в своята книга " Истински габровски смешки ".
- Какви хора посещават " Дом на хумора и сатирата "? У кого експозициите в него провокират по-голям интерес - у българите или у чужденците?
- Музеят е посещаван от хора с извънредно разнороден профил - започвайки от най-многобройните: училищен групи и фамилии с деца, самостоятелни гости на всякаква възраст, чужденци, само че и по-специализирана публика - художници, писатели, откриватели. Не мога да дефинира кой демонстрира по-голям интерес към изложбите ни... Може би се впечатляват от разнообразни неща. Любими на всички са габровските смешки, както и изложбите с подигравка и смешна снимка.
- Кога и на кого бихте предложили да се огледа в кривите огледала на музея?
- На всеки, който е подготвен да се подложи на " габровска пластична хирургия " - с къс резултат, само че единствено против билетче за музея.
- Кой се забавлява повече, щом престъпи прага на " Дом на хумора и сатирата " - децата или възрастните? Имали ли сте случай, когато посетителите са си тръгвали по-намръщени, в сравнение с са били, преди да влязат в музея?
- Децата се забавляват постоянно, възрастните - в случай че не са изгубили способността да се връщат в детството. Имали сме случаи възрастни да играят сами, без деца за оправдание, в детската зала. За шест години един или два пъти съм попадала на същински кисели хора, които влязоха и излязоха от музея с еднообразно равнище на мизантропия.
- Какви секрети пази художественият музеен фонд " Хумор на народите "?
- Съвсем скоро ще повдигнем още завесата. Точно преди рождения ни ден разбрахме, че един доста огромен и значим за нас план е получил поддръжка по Норвежката стратегия. Предстои да реновираме цялостен етаж и да покажем основни сатирични творби от сбирката ни.
- " Дом на хумора и сатирата " в Габрово към този момент близо две години посреща и хора с двигателни увреждания. Защо беше значимо да монтирате уреди, които да разрешават и на гости в инвалидни колички да стигат до всички равнища на музея на улица " Брянска " 68?
- " Дом на хумора и сатирата " е един от музеите в България, регистрирани в АХУ като налична за хора с увреждания среда. Проектът, който реализирахме през 2020 година с монтаж на хоризонтална платформа и закупуване на стълбищен робот, в действителност добавя и надгражда предходни два - първия, сбъднат през 2007 година, включващ създаване на асансьор и рампи за достъп, и втория, последвал през 2016 година, с който е построено санитарно-хигиенно помещение, пригодено за хора в инвалидни колички, подобряващо продължителното им престояване в музея, обвързвано с посещаване на обществени изяви, както и подсигуряващо тяхната равнопоставеност и обществената им интеграция. Вярвам, че всички наши старания в тази посока ще доведат до смяна в себеусещането и обществената включеност на самите хора с увреждания.
- Има ли " Дом на хумора и сатирата " аналог или е единственият в света?
- Във времето, когато към момента се почиства концепцията какво тъкмо ще съставлява нашият музей, в интернационален проект сродни институции съществуват. Това са най-вече функциониращите интернационални състезания за подигравка в Бордигера, Маростика, Толентино (Италия), Акшехир (Турция), Кноке-Хейст (Белгия), Монреал (Канада), Скопие (Югославия), Западен Берлин (ФРГ) и прочие През 60-те години на ХХ век съществува летящата концепция за основаване на Музей на карикатурата към някой от тези салони. В италианския град Толентино, където от 1961-ва се провежда салон на хумора в изобразителните изкуства, съумяват да я уловят и да учредят Музей на хумора през 1970-а.
Идейната идея за габровския " Дом на хумора и сатирата " е истинска, новаторска, световно прицелена, само че предопределена от локалната специфичност. Стефан Фъртунов, създателят и първи шеф на музея, работи с извънреден размах. Както написа в негово писмо от 24 май 1972 година: "...ще развием следните съществени отдели: международната и наша подигравка, ирония в иконата, пластична ирония, комизъм в етнографията, киното, театъра, националното творчество, словесното творчество, кукерство, профилирана библиотека на литература за комизъм и ирония най-вече на непознати езици, това, което се издава в света. Ще установим контакти с всяка една народност (под покровителството на ЮНЕСКО), с всеки жив създател в тая област. Към музея проектираме язвителен театър-вариете, кинозала за прожектиране на комедийни филми - късометражни (по сходство на кино " Култура " в София). Във връзка с това ще развием и помощна активност. Ще създадем научна група, с цел да осигурим на хората опция за развиване, изявления на монографии и други По-късно ще създадем хумористично списание-алманах на най-хубавата подигравка (подборка от хумористичните списания), ще се провежда биенале на карикатурата (...) " И той довежда до сполучлив край цялостната амбициозна идейна идея.
Музеи на хумора съществуват, само че няма различен, който по този начин цялостно да обгръща другите проявления на хумора и сатирата в международен мащаб.
- Лесно ли се оглавява подобен музей, госпожо Доровска? Кои са най-големите компликации и провокации, с които се сблъскахте като шеф на " Дом на хумора и сатирата "?
- Музеят има отличен екип, сътрудниците са най-големият шанс, който извадих, идвайки в Габрово. В града има извънредно подкрепяща общественост - и в локалното ръководство, и в бизнеса - хора, които ценят " Дом на хумора и сатирата " и се гордеят с него. Понякога се учудвам от неспособността на централната власт да одобри, че толкоз значими и амбициозни неща могат да се случват отвън София. И се нервирам, че всичко се случва излишно постепенно, като че ли имаме по два живота разполагаем.
- Докъде стигна основаването на Център за модерно изкуство " Кристо и Жан-Клод " в Габрово?
- Проектът е комплициран на релси и няма връщане, колкото и обструкции да се основават по пътя. Подкрепата на локално и интернационално равнище е безусловна. Предстои община Габрово да получи постройката на някогашния Текстилен колеж. Тогава планът в действителност ще има плът и кръв, ще стане доста по-осезаем.
- Може би не всеки знае, че хумористичната столица на България разполага (за всеки случай) и с аварийно място - имам поради планетата Габрово, открита на 1 април 1976 година и кръстена на името на града. Помага ли този факт жителите на града да са по-спокойни, по-усмихнати и да посрещат метафизичен несгодите на модерния свят?
- На 1 април 1976 година украинският астроном от Кримската астрофизическа обсерватория Николай Черних открива нова дребна планета в Космоса и я именува на града, прочул се с хумористичния си фолклор и обичаи. Новооткритата планета получава регистрация и името Габрово в Центъра за дребни планети на Смитсоновата астрофизическа обсерватория, Съединени американски щати.
Да знаеш, че в случай че се наложи, имаш аварийно място, на което да отидеш, сигурно прави живота по-спокоен. Но паралелно с това, в границите на 25-ото Габровско биенале, с художника Даниел Божков обследваме опцията за развъждане на краставици на Марс. Работим с един от най-хубавите агро институти в света - този към университета Корнел, в щата Ню Йорк, както и с локални габровски краставичари.
- Ще спрат ли в миналото да бъдат настоящи думите на Радой Ралин " Светът е оживял, тъй като се е смял "?
- Девизът на музея " Дом на хумора и сатирата ", подарен ни от Радой Ралин, постоянно ще остане настоящ. В ключа на инфлацията и на тематиката на Биеналето " Икономия на средствата ", ще изтъквам и други негови думи: " Смехът си остана най-стабилната валута през вековете. Не тръгвай без нея на път! "
МАРГАРИТА ДОРОВСКА е родена в Плевен. Завършва " Културология " в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и Кралския лицей на изкуствата в Лондон със компетентност " Куриране на модерно изкуство ". Реализира знакови самостоятелни и групови изложения и планове в България и чужбина. Създава и промотира селекция на видео изкуство от Централна и Източна Европа, отдадено на прехода. През 2005 година провежда в Русе интернационалната среща " Култура за структурно развиване " като част от Берлинската конференция " Душа за Европа ". От 2016 година е шеф на музея " Дом на хумора и сатирата " в Габрово.
В разгара на пандемията от КОВИД-19 в музея " Дом на хумора и сатирата " 1 април се празнуваше онлайн. Как в този момент ще бъде маркирана тази дата, обичайно свързвана с усмивките и шегите, госпожо Доровска?
- С нова непрекъсната галерия, отдадена на историята на габровския комизъм, с експозиция на невъзпитаните карикатуристи от " Прас прес ", с блестяща лекция за сатирата на един от най-ерудираните и сладкодумни карикатуристи у нас - Чавдар Николов, и с концерт на купонджиите от The Blue Jam Ways. Входът е свободен и всички са добре пристигнали.
- Имате ли наблюдения дали точно на 1 април хората се забавляват повече, употребяват ли оптимално този знаков ден от календара?
- Тези, които мислят положително, могат да намерят по нещо занимателно във всеки ден от годината. Но 1 април е чудноват мотив да предизвикваме и тези, дето имат потребност да поотупат от прахуляк възприятието си за комизъм. Не ги жалете, шегувайте се с тях.
- На какво най-вече се смеят българите?
- Българинът има необикновено възприятие за комизъм и съумява да се смее и над занимателните моменти в живота, само че и над несгодите.
- Кое е по-ценно - да подаряваш усмивки или да получаваш?
- Двете вървят дружно, няма по какъв начин да отговориш на усмивка с друго.
- Колко истина има във вицовете и шегите за пестеливостта и пресметливостта на габровците?
- Много истина. А най-сладкото е, че с шегите си габровци предизвестяват целия околен свят с кого си има работа.
- Вярно ли е, че Адам и Ева са габровци?
- Казват, че доста им се е желало да са, само че в Габрово било малко каменисто за райска градина. То всеки може да стане габровец - в музея имаме къс инструкционен курс.
- Ръководеният от вас " Дом на хумора и сатирата " става на 50 години. Малко или доста са те за такава институция?
- Много извоювани другари, доста изкуство, доста усмивки сме събрали в тези петдесет години. Но ние сме подготвени да векуваме и най-малко за хумора сме твърдо на мнение, че максимата на Мечо Пух " колкото повече, толкоз повече " важи с цялостна мощ.
- Кой е най-ценният експонат в музея?
- Според медиите - яйцето Габерже. Според нас - корпусът от произведения на Борис Димовски, на Тодор Цонев, на Стоян Дуков. Произведенията, наградени със " Златен Езоп " през годините.
- Казват, че Габрово е градът, който си има транспортен съд в гората. Как ще коментирате този факт или това е една от легендите за столицата на хумора?
- Това не е легенда. Габровското знамение " Кораб в гората " е издигнато върху залесен рид, с цел да не може да потъне. Сградата се свързва с името на Пенчо Семов - изтъкнат български фабрикант, ръководител на управителните препоръки на 18 заводи, създател на 3 банки и застрахователни компании, един от основателите на Българското комерсиално параходно сдружение, акционер в Суецкия канал, най-големият донор в Габрово след Васил Априлов. " Варненци погодили номер на габровския индустриалец Пенчо Семов и го отстранили от председателството на Българското комерсиално параходно сдружение. Той се засмял и се заканил да построи подобен транспортен съд, който ще надживее техните " корита ". И доста скоро построил голяма триетажна вила. Четвъртият етаж - транспортен съд от стоманобетон: палуби с перила, кръгли прозорчета, комини и нос, насочен към Киселчова могила. Проектирал го инженер-архитектът Николай Гръблев от Габрово ", свидетелства Петър Проданов в своята книга " Истински габровски смешки ".
- Какви хора посещават " Дом на хумора и сатирата "? У кого експозициите в него провокират по-голям интерес - у българите или у чужденците?
- Музеят е посещаван от хора с извънредно разнороден профил - започвайки от най-многобройните: училищен групи и фамилии с деца, самостоятелни гости на всякаква възраст, чужденци, само че и по-специализирана публика - художници, писатели, откриватели. Не мога да дефинира кой демонстрира по-голям интерес към изложбите ни... Може би се впечатляват от разнообразни неща. Любими на всички са габровските смешки, както и изложбите с подигравка и смешна снимка.
- Кога и на кого бихте предложили да се огледа в кривите огледала на музея?
- На всеки, който е подготвен да се подложи на " габровска пластична хирургия " - с къс резултат, само че единствено против билетче за музея.
- Кой се забавлява повече, щом престъпи прага на " Дом на хумора и сатирата " - децата или възрастните? Имали ли сте случай, когато посетителите са си тръгвали по-намръщени, в сравнение с са били, преди да влязат в музея?
- Децата се забавляват постоянно, възрастните - в случай че не са изгубили способността да се връщат в детството. Имали сме случаи възрастни да играят сами, без деца за оправдание, в детската зала. За шест години един или два пъти съм попадала на същински кисели хора, които влязоха и излязоха от музея с еднообразно равнище на мизантропия.
- Какви секрети пази художественият музеен фонд " Хумор на народите "?
- Съвсем скоро ще повдигнем още завесата. Точно преди рождения ни ден разбрахме, че един доста огромен и значим за нас план е получил поддръжка по Норвежката стратегия. Предстои да реновираме цялостен етаж и да покажем основни сатирични творби от сбирката ни.
- " Дом на хумора и сатирата " в Габрово към този момент близо две години посреща и хора с двигателни увреждания. Защо беше значимо да монтирате уреди, които да разрешават и на гости в инвалидни колички да стигат до всички равнища на музея на улица " Брянска " 68?
- " Дом на хумора и сатирата " е един от музеите в България, регистрирани в АХУ като налична за хора с увреждания среда. Проектът, който реализирахме през 2020 година с монтаж на хоризонтална платформа и закупуване на стълбищен робот, в действителност добавя и надгражда предходни два - първия, сбъднат през 2007 година, включващ създаване на асансьор и рампи за достъп, и втория, последвал през 2016 година, с който е построено санитарно-хигиенно помещение, пригодено за хора в инвалидни колички, подобряващо продължителното им престояване в музея, обвързвано с посещаване на обществени изяви, както и подсигуряващо тяхната равнопоставеност и обществената им интеграция. Вярвам, че всички наши старания в тази посока ще доведат до смяна в себеусещането и обществената включеност на самите хора с увреждания.
- Има ли " Дом на хумора и сатирата " аналог или е единственият в света?
- Във времето, когато към момента се почиства концепцията какво тъкмо ще съставлява нашият музей, в интернационален проект сродни институции съществуват. Това са най-вече функциониращите интернационални състезания за подигравка в Бордигера, Маростика, Толентино (Италия), Акшехир (Турция), Кноке-Хейст (Белгия), Монреал (Канада), Скопие (Югославия), Западен Берлин (ФРГ) и прочие През 60-те години на ХХ век съществува летящата концепция за основаване на Музей на карикатурата към някой от тези салони. В италианския град Толентино, където от 1961-ва се провежда салон на хумора в изобразителните изкуства, съумяват да я уловят и да учредят Музей на хумора през 1970-а.
Идейната идея за габровския " Дом на хумора и сатирата " е истинска, новаторска, световно прицелена, само че предопределена от локалната специфичност. Стефан Фъртунов, създателят и първи шеф на музея, работи с извънреден размах. Както написа в негово писмо от 24 май 1972 година: "...ще развием следните съществени отдели: международната и наша подигравка, ирония в иконата, пластична ирония, комизъм в етнографията, киното, театъра, националното творчество, словесното творчество, кукерство, профилирана библиотека на литература за комизъм и ирония най-вече на непознати езици, това, което се издава в света. Ще установим контакти с всяка една народност (под покровителството на ЮНЕСКО), с всеки жив създател в тая област. Към музея проектираме язвителен театър-вариете, кинозала за прожектиране на комедийни филми - късометражни (по сходство на кино " Култура " в София). Във връзка с това ще развием и помощна активност. Ще създадем научна група, с цел да осигурим на хората опция за развиване, изявления на монографии и други По-късно ще създадем хумористично списание-алманах на най-хубавата подигравка (подборка от хумористичните списания), ще се провежда биенале на карикатурата (...) " И той довежда до сполучлив край цялостната амбициозна идейна идея.
Музеи на хумора съществуват, само че няма различен, който по този начин цялостно да обгръща другите проявления на хумора и сатирата в международен мащаб.
- Лесно ли се оглавява подобен музей, госпожо Доровска? Кои са най-големите компликации и провокации, с които се сблъскахте като шеф на " Дом на хумора и сатирата "?
- Музеят има отличен екип, сътрудниците са най-големият шанс, който извадих, идвайки в Габрово. В града има извънредно подкрепяща общественост - и в локалното ръководство, и в бизнеса - хора, които ценят " Дом на хумора и сатирата " и се гордеят с него. Понякога се учудвам от неспособността на централната власт да одобри, че толкоз значими и амбициозни неща могат да се случват отвън София. И се нервирам, че всичко се случва излишно постепенно, като че ли имаме по два живота разполагаем.
- Докъде стигна основаването на Център за модерно изкуство " Кристо и Жан-Клод " в Габрово?
- Проектът е комплициран на релси и няма връщане, колкото и обструкции да се основават по пътя. Подкрепата на локално и интернационално равнище е безусловна. Предстои община Габрово да получи постройката на някогашния Текстилен колеж. Тогава планът в действителност ще има плът и кръв, ще стане доста по-осезаем.
- Може би не всеки знае, че хумористичната столица на България разполага (за всеки случай) и с аварийно място - имам поради планетата Габрово, открита на 1 април 1976 година и кръстена на името на града. Помага ли този факт жителите на града да са по-спокойни, по-усмихнати и да посрещат метафизичен несгодите на модерния свят?
- На 1 април 1976 година украинският астроном от Кримската астрофизическа обсерватория Николай Черних открива нова дребна планета в Космоса и я именува на града, прочул се с хумористичния си фолклор и обичаи. Новооткритата планета получава регистрация и името Габрово в Центъра за дребни планети на Смитсоновата астрофизическа обсерватория, Съединени американски щати.
Да знаеш, че в случай че се наложи, имаш аварийно място, на което да отидеш, сигурно прави живота по-спокоен. Но паралелно с това, в границите на 25-ото Габровско биенале, с художника Даниел Божков обследваме опцията за развъждане на краставици на Марс. Работим с един от най-хубавите агро институти в света - този към университета Корнел, в щата Ню Йорк, както и с локални габровски краставичари.
- Ще спрат ли в миналото да бъдат настоящи думите на Радой Ралин " Светът е оживял, тъй като се е смял "?
- Девизът на музея " Дом на хумора и сатирата ", подарен ни от Радой Ралин, постоянно ще остане настоящ. В ключа на инфлацията и на тематиката на Биеналето " Икономия на средствата ", ще изтъквам и други негови думи: " Смехът си остана най-стабилната валута през вековете. Не тръгвай без нея на път! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ