Доц. Дарияна Куманова: Сцената ми помогна да намеря себе си
Интервю на Альона НЕЙКОВА
ДАРИЯНА КУМАНОВА е една от най-влиятелните дами в артистичния живот на Италия. Вече над две десетилетия българката е фактор на интернационалната музикална сцена. От 2011 година е доцент в Академията на Санремо. Управлява лично музикално учебно заведение в Милано, което е школа за част от бъдещите звезди за световноизвестния фестивал и е желано място за срещи на известни европейски реализатори, продуценти и публицисти. Удостоена е с доста влиятелни задгранични награди. Получава най-голямото персонално и професионално отличие за една дама - " Жена на годината " в Италия, в категорията " Изкуство ". Носителка е и на " Златен лъв " от фестивала във Венеция за професионални триумфи в региона на музиката и културата.
За вас споделят, че сте една от най-хубавите музикални педагози. Как реагирате на сходни думи, госпожо Куманова?
- Обичам безпределно доста работата си и това ми оказва помощ да се посветя на всеки актьор, с който работя, без да изпитвам отмалялост или тежест. Но също по този начин мисля, че имам да изучавам още доста, и не спирам да го върша.
- Какво ви подтикна да извършите първия си мастър клас в България? Очаквате ли да откриете у нас такива гении, които да продължат (като вас) да популяризират страната ни и в чужбина?
- Идеята за този мастър клас е на Академия " Живей елегантно ", както и цялата организация, за което доста благодаря. В България има доста надарени актьори. Трябва единствено да им се покаже верният път. Надявам се доста актьори да последват триумфа на нашата Никол Паласчева.
- Радвам се, че я споменахте. В България също й стискахме палци и следихме със спотаен мирис пробива й. Има ли нещо, което съгласно вас не й доближи, с цел да се придвижи още по-далеч в италианския X Factor? Какъв е шансът различен български гений да повтори или даже да задмине триумфа й?
Никол беше съвършена и притежаваше всички нужни качества да влезе в тройката. В едно шоу за гении има механизми, предвидими за нас, експертите, които работим от години в тази система, и изцяло непредвидими за публиката. Знаех, че Никол ще излезе заради една единствена причина: нямаха актьор, с който нашето момиче да направи дует на полуфиналите. Бяха говорили с французите Анжел и Клара Лучани, само че седмица преди последния концерт онлайн на Никол тяхната организация отхвърли присъединяване им, заради други задължения, и по този метод обрече младата българска изпълнителка. Все отново в тези телевизионни излъчвания най-важно е шоуто. За страдание, самият актьор и неговото бъдеще не са преди всичко. Но Никол, без значение че не влезе в първите три места, подписа контракт със " Сони " Италия и е актьор от техния кастинг. Мога с ръка на сърцето да кажа, че държат доста на нея и сега влагат съществено.СНИМКИ ЛИЧЕН АРХИВ Дарияна Куманова е четвъртата жена диригент в историята на фестивала “Санремо”, което счита за нейното най-велико професионално преживяване
- Вие самата постигнахте доста, станахте даже четвъртата жена диригент в историята на фестивала " Санремо ". Какво ви коства този триумф? Лесен ли бе пътят от Велико Търново до една от най-престижните подиуми в Италия?
- За това мога да напиша цяла книга и няма да ми стигне мястото (усмихва се). Пътят е сложен, стръмен и цялостен с трудности. Мислела съм си, че през днешния ден не бих могла да се въоръжа с тази мощ, която съм имала преди години. Не ме е било боязън да пожертвам в никакъв случай. Борила съм се с предубеждения, злоба и човешка нелепост, без да ми мигне окото и с високо вдигната глава.
- Вече над четвърт век работите в Милано. Долче вита ли е за вас животът отвън границите на родината?
- Ла долче вита е митът за Италия. Жителите на Ботуша имат една прелестна сентенция за това - " Не всичко, което свети, е злато ". Обичам доста Италия и постоянно съм била щастлива тук. Но през днешния ден е доста тъжно това, което се случва с тази прелестна страна. Липсва изцяло демокрацията, живеем в една тотална тирания, в която хората нямат право на избор за личното си здраве. Нямат право на главната точка, застъпена в италианската Конституция - правото на работа. Наистина, тъжни и ужасяващи са дейностите на това държавно управление...
- Кое е най-необичайното място, където е звучал гласът ви?
- Писах и учих песента, с която получих номинацията за " Давид на Донатело " (италианския " Оскар " ), затворена в колата в гаража, тъй като ми пристигна музата в 3 през нощта. И това беше единственото място, където можех да викам на воля (усмихва се).
- Какво запазихте в паметта и сърцето си от времето, когато бяхте част от дамското дуо " Модел 22 "?
- Елеонора... Тя е най-невероятният човек, който съм срещала в живота си. Обичам я доста, доста... И ми е безпределно мъчително, че не можах да я видя, преди да си отиде. От нея научих в действителност доста. Научих се да не се опасявам да бъда себе си и да споделям това, което мисля. Елеонора ме научи да танцувам добре. Помагаше ми даже в най-трудните моменти в нейния живот. И е била до мен, мислейки за моите проблеми, които бяха оскъдни, спрямо преживяваното от нея. Сънувам я и си приказвам с нея в моите сънища. Обичам я. " Заслужава Бог да й даде най-хубавата стая с най-хубавата панорама. " Този израз го вземам на заем от песента на мой възпитаник.
- Защо преди време решихте да предоставите дома си в " Бояна " за фотосите на част от сцените на фамозния сериал " Под прикритие "?
- Това решение бе взето дружно с моя брачен партньор. Може би бяхме любопитни да забележим какво се случва на една снимачна кино площадка. Също по този начин сме другари от студентските години с Димитър Митовски.
- Синовете ви имат ли афинитет към музиката?
Теодор (големият) свиреше на китара, само че повече му харесваше киното. Когато го питах какъв желае да стане като огромен, постоянно отговаряше: " Директор! " (усмихва се) И в този момент е шеф в една от компаниите на татко си.Няма по-голямо самопризнание от това да създадеш семейство и да възпиташ две прелестни момчета, уверена е световноизвестната музикантка и изпълнителка
Александер (малкият) е по-артистичен. Свири на пиано, пее, само че не желае да става артист. Той също е разпален по киното. Иска да учи постановка и актьорско майсторство. Но учи и доста езици - в действителност и двамата. Теодор приказва съвършено български, италиански, британски и испански. Алекс - български, италиански, британски, учи испански, китайски и японски.
- Как ви понесе пандемията от КОВИД-19? Може ли сходна обстановка на рецесия да въодушевява за нови планове или работи обезкуражаващо?
- Най-тежкия локдаун го изживях в нашия дом в Монца. Беше в действителност мъчно и имах възприятието, че времето е спряло. Работихме онлайн. Може би това беше време за размисъл и равносметка.
- Какво смятате за ваше най-голямо достижение?
- Като дребна следях доста фестивала " Санремо ", който даваха по Канал 1. Винаги съм мечтала да се кача на тази сцена - още на 4 години, в социалистическа България, когато сходна фантазия изглеждаше невъзможна. Успях да се кача на тази сцена не като артист, а като диригент на целия голям оркестър - като единствената жена през тази година и четвъртата в историята на фестивала. Бях най-щастливият човек на света. Това за мен е най-великото преживяване и най-големият триумф.
- Удостоена сте с доста влиятелни оценки. Кое е най-ценното за вас?
- Честно казано, най-ценни за мен са две картини, нарисувани от моите момчета в друго време, несъмнено, на които написа: " За най-хубавата майка на света ", съпроводени с нарисуван орден. Няма по-голямо самопризнание от това да създадеш семейство и да възпиташ две прелестни момчета.
- Налагало ли се е да вършиме взаимни отстъпки в творчеството си?
- Да, несъмнено. Но идва миг, когато разбираш, че в случай че правиш единствено това, което се харесва на теб, е допустимо да си го слушаш самичък на дивана (усмихва се). Затова като актьори, създатели, композитори и музикални мениджъри би трябвало да отворим съзнанието към нови хоризонти. Да се вслушваме повече в младите и да не се затваряме към новите трендове, само че и по едно и също време да не забравяме тези, които са останали в историята.
- Какво ви даде и какво ви лиши сцената?
- Със сигурност е лишила време, което не съм прекарала с моето семейство. Това е неизбежно в нашата специалност. Дала ми е мощ, отворила е сетивата и мисълта ми. Помогнала ми е да намеря себе си. Сцената и публиката са дрога, от която няма отричане.
- По-лесен ли е животът в Италия за хора на изкуството и създателите като цяло?
- Не бих споделила, че за създателите в Италия е по-лесно, само че сигурно - по-ясно. Тук конкуренцията е голяма, само че и опциите са доста повече. Тук е ясно какви са авторските права, издателските и изпълнителските. Ясно е какво получаваш. На територията на Италия, и най-много в Милано, са най-големите мейджър марки ( " Сони ", " Универсал " и " Уорнър " ), както и самостоятелни, само че мощни музикални компании (като " Шугър " ), които влагат в млади актьори, имат съвършена и обиграна конструкция за промоция и развиване на техните планове. Това, несъмнено, липсва в България.
- Успяхте ли да се почувствате вкъщи на Ботуша?
- Когато кацна в Италия, кацам у дома. Отдавна я усещам като мой дом. Имам и италианско поданство, тъй че - да, мога да кажа, че съм си у дома.
- Какво дотам ви харесва там, че бихте желали да го придвижите и в България? И противоположното - кое от родината си мечтаете да придвижите в Италия и да запалите жителите на Ботуша по нещо наше?
- Бих пренесла в България, сигурно, италианската просвета на хранене, както и спокойствието на италианците, само че това отпреди две години. За страдание, в този момент не е същото. От България бих пренесла на Ботуша силата да оцеляваш при всевъзможни условия, което несъмнено липсва на италианците... И също по този начин лютеницата (усмихва се)...
ДАРИЯНА КУМАНОВА е една от най-влиятелните дами в артистичния живот на Италия. Вече над две десетилетия българката е фактор на интернационалната музикална сцена. От 2011 година е доцент в Академията на Санремо. Управлява лично музикално учебно заведение в Милано, което е школа за част от бъдещите звезди за световноизвестния фестивал и е желано място за срещи на известни европейски реализатори, продуценти и публицисти. Удостоена е с доста влиятелни задгранични награди. Получава най-голямото персонално и професионално отличие за една дама - " Жена на годината " в Италия, в категорията " Изкуство ". Носителка е и на " Златен лъв " от фестивала във Венеция за професионални триумфи в региона на музиката и културата.
За вас споделят, че сте една от най-хубавите музикални педагози. Как реагирате на сходни думи, госпожо Куманова?
- Обичам безпределно доста работата си и това ми оказва помощ да се посветя на всеки актьор, с който работя, без да изпитвам отмалялост или тежест. Но също по този начин мисля, че имам да изучавам още доста, и не спирам да го върша.
- Какво ви подтикна да извършите първия си мастър клас в България? Очаквате ли да откриете у нас такива гении, които да продължат (като вас) да популяризират страната ни и в чужбина?
- Идеята за този мастър клас е на Академия " Живей елегантно ", както и цялата организация, за което доста благодаря. В България има доста надарени актьори. Трябва единствено да им се покаже верният път. Надявам се доста актьори да последват триумфа на нашата Никол Паласчева.
- Радвам се, че я споменахте. В България също й стискахме палци и следихме със спотаен мирис пробива й. Има ли нещо, което съгласно вас не й доближи, с цел да се придвижи още по-далеч в италианския X Factor? Какъв е шансът различен български гений да повтори или даже да задмине триумфа й?
Никол беше съвършена и притежаваше всички нужни качества да влезе в тройката. В едно шоу за гении има механизми, предвидими за нас, експертите, които работим от години в тази система, и изцяло непредвидими за публиката. Знаех, че Никол ще излезе заради една единствена причина: нямаха актьор, с който нашето момиче да направи дует на полуфиналите. Бяха говорили с французите Анжел и Клара Лучани, само че седмица преди последния концерт онлайн на Никол тяхната организация отхвърли присъединяване им, заради други задължения, и по този метод обрече младата българска изпълнителка. Все отново в тези телевизионни излъчвания най-важно е шоуто. За страдание, самият актьор и неговото бъдеще не са преди всичко. Но Никол, без значение че не влезе в първите три места, подписа контракт със " Сони " Италия и е актьор от техния кастинг. Мога с ръка на сърцето да кажа, че държат доста на нея и сега влагат съществено.СНИМКИ ЛИЧЕН АРХИВ Дарияна Куманова е четвъртата жена диригент в историята на фестивала “Санремо”, което счита за нейното най-велико професионално преживяване
- Вие самата постигнахте доста, станахте даже четвъртата жена диригент в историята на фестивала " Санремо ". Какво ви коства този триумф? Лесен ли бе пътят от Велико Търново до една от най-престижните подиуми в Италия?
- За това мога да напиша цяла книга и няма да ми стигне мястото (усмихва се). Пътят е сложен, стръмен и цялостен с трудности. Мислела съм си, че през днешния ден не бих могла да се въоръжа с тази мощ, която съм имала преди години. Не ме е било боязън да пожертвам в никакъв случай. Борила съм се с предубеждения, злоба и човешка нелепост, без да ми мигне окото и с високо вдигната глава.
- Вече над четвърт век работите в Милано. Долче вита ли е за вас животът отвън границите на родината?
- Ла долче вита е митът за Италия. Жителите на Ботуша имат една прелестна сентенция за това - " Не всичко, което свети, е злато ". Обичам доста Италия и постоянно съм била щастлива тук. Но през днешния ден е доста тъжно това, което се случва с тази прелестна страна. Липсва изцяло демокрацията, живеем в една тотална тирания, в която хората нямат право на избор за личното си здраве. Нямат право на главната точка, застъпена в италианската Конституция - правото на работа. Наистина, тъжни и ужасяващи са дейностите на това държавно управление...
- Кое е най-необичайното място, където е звучал гласът ви?
- Писах и учих песента, с която получих номинацията за " Давид на Донатело " (италианския " Оскар " ), затворена в колата в гаража, тъй като ми пристигна музата в 3 през нощта. И това беше единственото място, където можех да викам на воля (усмихва се).
- Какво запазихте в паметта и сърцето си от времето, когато бяхте част от дамското дуо " Модел 22 "?
- Елеонора... Тя е най-невероятният човек, който съм срещала в живота си. Обичам я доста, доста... И ми е безпределно мъчително, че не можах да я видя, преди да си отиде. От нея научих в действителност доста. Научих се да не се опасявам да бъда себе си и да споделям това, което мисля. Елеонора ме научи да танцувам добре. Помагаше ми даже в най-трудните моменти в нейния живот. И е била до мен, мислейки за моите проблеми, които бяха оскъдни, спрямо преживяваното от нея. Сънувам я и си приказвам с нея в моите сънища. Обичам я. " Заслужава Бог да й даде най-хубавата стая с най-хубавата панорама. " Този израз го вземам на заем от песента на мой възпитаник.
- Защо преди време решихте да предоставите дома си в " Бояна " за фотосите на част от сцените на фамозния сериал " Под прикритие "?
- Това решение бе взето дружно с моя брачен партньор. Може би бяхме любопитни да забележим какво се случва на една снимачна кино площадка. Също по този начин сме другари от студентските години с Димитър Митовски.
- Синовете ви имат ли афинитет към музиката?
Теодор (големият) свиреше на китара, само че повече му харесваше киното. Когато го питах какъв желае да стане като огромен, постоянно отговаряше: " Директор! " (усмихва се) И в този момент е шеф в една от компаниите на татко си.Няма по-голямо самопризнание от това да създадеш семейство и да възпиташ две прелестни момчета, уверена е световноизвестната музикантка и изпълнителка
Александер (малкият) е по-артистичен. Свири на пиано, пее, само че не желае да става артист. Той също е разпален по киното. Иска да учи постановка и актьорско майсторство. Но учи и доста езици - в действителност и двамата. Теодор приказва съвършено български, италиански, британски и испански. Алекс - български, италиански, британски, учи испански, китайски и японски.
- Как ви понесе пандемията от КОВИД-19? Може ли сходна обстановка на рецесия да въодушевява за нови планове или работи обезкуражаващо?
- Най-тежкия локдаун го изживях в нашия дом в Монца. Беше в действителност мъчно и имах възприятието, че времето е спряло. Работихме онлайн. Може би това беше време за размисъл и равносметка.
- Какво смятате за ваше най-голямо достижение?
- Като дребна следях доста фестивала " Санремо ", който даваха по Канал 1. Винаги съм мечтала да се кача на тази сцена - още на 4 години, в социалистическа България, когато сходна фантазия изглеждаше невъзможна. Успях да се кача на тази сцена не като артист, а като диригент на целия голям оркестър - като единствената жена през тази година и четвъртата в историята на фестивала. Бях най-щастливият човек на света. Това за мен е най-великото преживяване и най-големият триумф.
- Удостоена сте с доста влиятелни оценки. Кое е най-ценното за вас?
- Честно казано, най-ценни за мен са две картини, нарисувани от моите момчета в друго време, несъмнено, на които написа: " За най-хубавата майка на света ", съпроводени с нарисуван орден. Няма по-голямо самопризнание от това да създадеш семейство и да възпиташ две прелестни момчета.
- Налагало ли се е да вършиме взаимни отстъпки в творчеството си?
- Да, несъмнено. Но идва миг, когато разбираш, че в случай че правиш единствено това, което се харесва на теб, е допустимо да си го слушаш самичък на дивана (усмихва се). Затова като актьори, създатели, композитори и музикални мениджъри би трябвало да отворим съзнанието към нови хоризонти. Да се вслушваме повече в младите и да не се затваряме към новите трендове, само че и по едно и също време да не забравяме тези, които са останали в историята.
- Какво ви даде и какво ви лиши сцената?
- Със сигурност е лишила време, което не съм прекарала с моето семейство. Това е неизбежно в нашата специалност. Дала ми е мощ, отворила е сетивата и мисълта ми. Помогнала ми е да намеря себе си. Сцената и публиката са дрога, от която няма отричане.
- По-лесен ли е животът в Италия за хора на изкуството и създателите като цяло?
- Не бих споделила, че за създателите в Италия е по-лесно, само че сигурно - по-ясно. Тук конкуренцията е голяма, само че и опциите са доста повече. Тук е ясно какви са авторските права, издателските и изпълнителските. Ясно е какво получаваш. На територията на Италия, и най-много в Милано, са най-големите мейджър марки ( " Сони ", " Универсал " и " Уорнър " ), както и самостоятелни, само че мощни музикални компании (като " Шугър " ), които влагат в млади актьори, имат съвършена и обиграна конструкция за промоция и развиване на техните планове. Това, несъмнено, липсва в България.
- Успяхте ли да се почувствате вкъщи на Ботуша?
- Когато кацна в Италия, кацам у дома. Отдавна я усещам като мой дом. Имам и италианско поданство, тъй че - да, мога да кажа, че съм си у дома.
- Какво дотам ви харесва там, че бихте желали да го придвижите и в България? И противоположното - кое от родината си мечтаете да придвижите в Италия и да запалите жителите на Ботуша по нещо наше?
- Бих пренесла в България, сигурно, италианската просвета на хранене, както и спокойствието на италианците, само че това отпреди две години. За страдание, в този момент не е същото. От България бих пренесла на Ботуша силата да оцеляваш при всевъзможни условия, което несъмнено липсва на италианците... И също по този начин лютеницата (усмихва се)...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ