Интервю на агенция „Фокус“, Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията

Интервю на организация „ Фокус “, Д-р Мими Виткова, ръководител на Асоциацията на лицензираните сдружения за непринудено здравно обезпечаване и някогашен министър на опазването на здравето

Водещ: Защо броят на инфектираните с ковид у нас доближава пикови стойности сред 160-170-180-190 души за денонощие, до момента в който в прилежаща Гърция стойностите варират от 20 до 40? На какъв феномен сме очевидци? С какво да си разбираем, че в прилежаща Гърция инфектираните са малко, в България те са в пъти повече?

Мими Виткова: Съседна Гърция още от началото на епидемията предприе много съществени ограничения. Не бива да забравяме, че обичайните за Гърция великденски празници бяха чествани много по-рестриктивно, в сравнение с у нас, в действителност те заобиколиха и тогавашния, въпреки и в съпоставяне със в този момент много лек пик на заболеваемостта от ковид за разлика от нас. Но това, което следим у нас не е извънредно на фона на метода, по който от едната прекаленост на ограниченията ние преминахме доста бързо в другата прекаленост – на тяхното разкрепостяване от раз. Виждаме, че в други европейски страни, пък и освен в тях, се следи наклонност на завишаване на заболеваемостта. Ние взехме решение, че мачовете и всички групови сбирки са въпрос единствено на персонално схващане, и допуснахме да работят и нощните заведения и всичко останало. Така че сега берем плодовете на този метод, по който се реши излизането от рецесията. Похвалихме се пред себе си, тъй като останалият свят мисля, че не ни чу, какъв брой добре се справихме с този вирус. Видно нито науката показваше, че ще се оправим по този начин елементарно, нито това, което се случваше в останалия свят, само че ние взехме решение, че сме се справили доста бързо. Затова допуснахме и мачове по 12 хиляди души, и всевъзможни други групови тържества. И виждате, единствено от един абитуриентски бал от присъставащите 60%, които са контактували със инфектиран, също получиха като подарък заболяване от този вирус. Така че няма нищо извънредно. Въпросът е, до каква степен ще стигнем. Чуваме, че прагът от 200 инфектирани дневно щял да докара до размисъл. И в това време аз персонално въпреки всичко не знам, кой дефинира ограниченията, които би трябвало да се вземат в тази обстановка.

Водещ: Защо? Какво куца на ограниченията дотук?

Мими Виткова: Това, което куца на ограниченията дотук след рестрикцията, която въпреки в избрани моменти да изглеждаше прекалено и голословна, тя въпреки всичко разреши да забавим разпространяването на епидемията, да не влезем в тази серпантина на висока заболеваемост, и надлежно неспособност на здравната система да се оправи със обстановката. Но методът, по който излязохме, тъй като ние към този момент излязохме от ограниченията, беше много внезапен, много краен, по тази причина обстановката е такава. Така че за мен грешките са по-скоро не толкоз непозволените дейности на свръхрестрикции, колкото в безспорното разкрепостяване и безотговорно придвижване във всевъзможни такива многочислени формати. Мислихме си, че като разкрепостим страната, и към този миг сме с ниска заболеваемост, това ще способства за избавяне на курортния сезон. Както виждаме, това не се случва, тъй като това внезапно подскачане на заболеваемостта виждате, че анулира маса полети, които бяха планувани. Така че прилежаща Гърция е добър образец, изключително и в случай че сега тя прецизно продължава да следи този огромен поток от курортисти към нея, това значи, че тя ще оправи по-добре, в сравнение с ние. Но те не позволиха такива всеобщи мероприятия както при нас, най-много мачовете.

Водещ: Мачовете ли са в основата на това, че страната не съумя да сложи вируса под надзор?

Мими Виткова: Аз мисля, че мачовете са един от всеобщите формати, които въздействат много отрицателно върху обстановката. И не е единствено това, позволени бяха благоприятни условия за много такива други битови сбирки. Ние виждаме долу в Шуменския район, и в други райони сватбени тържества, религиозни обреди и всичко останало, по какъв начин докара също до епидемиологични огнища. И освен това, и нашата самодисциплина и самоорганизация. Виждаме и огнища и в редица предприятия, което приказва, че очевидно ограниченията и там, където има скупчване на хора, не са задоволителни. Пък и това, което следим по улицата, в това число и в затворени пространства и офиси – всеобщо не се носят маски, защото имаше и много спорни изказвания в това направление, в това число на медицински експерти. Даже виждате, че нихилистичната теза: „ Няма подобен вирус, няма такова нещо, някой ни го внушава, няма такова нещо “ битува у нас, заради което самодисциплината ни е на много ниско равнище. Виждаме редица страни, в които никой не разяснява би трябвало или не би трябвало да се носи маска на публични места. У нас тези мнения са ежедневие и неспазването на тези ограничения, въпреки и обикновени са също ежедневие. Ще забележим в един асансьор двама души с маска, трима души без маска, което напълно приказва, че и нашата самодисциплина я няма никаква. А в това време идва и изказването на премиера: „ Няма да вкарваме никакви ограничавания “ – докога? Аз по тази причина сложих и въпроса: в действителност по какъв начин се взимат решенията. Медицинските ли са показанията и индикациите за въвеждане на едно или друго ограничаване, и ли е еднолично решение. Защото сега в общественото пространство не звучат съществени медицински причини за едно или друго деяние.

Водещ: Става ясно, че няма направени разбори до момента зад тези решения. Това е обществена информация, която към този момент бе изнесена.

Мими Виткова: Не виждаме никакви разбори. Всъщност, и когато се въвеждаха ограниченията, не постоянно бяха задоволително аргументирани, а пък когато излязохме от ограниченията, в действителност причините бяха също никакви. Вярно е, че тези строги ограничавания повлияха освен у нас, само че на всички места съществено върху икономическата обстановка, само че въпросът е: кое е преди всичко – човешкия живот или стопанската система? Даже сякаш към този момент изобщо не се впечатляваме от това, какъв брой души са умряли дневно. Като че ли не обръщаме внимание, че умират освен хора, които имат съпътстващи болести, а и младежи, които нямат никакви предшестващи болести. И внушението, че тази зараза визира на първо място единствено възрастните и тези, които имат болести, виждаме, че не е правилно. Тя визира всички: и младите, и по някой път младите боледуват много, много тежко. Това е освен у нас, това е на всички места по целия свят. Така че разнопосочните послания през това време също изиграха своята отрицателна роля за цялото развиване на епидемията.

Водещ: Разнопосочните и в известна степен комплицирани послания, идващи и от властта, са в основата доста хора да не имат вяра, че опасността от ковид е действителна.

Мими Виткова: Видно е от метода, по който беше поднесена цялата обстановка, то докара до това разколебаване на хората, защото самите решения от едната прекаленост към другата довеждат в действителност до тяхното обезценяване като ограничения. Не може доскоро, когато си имал 20-30 души дневно, да си въвел строги ограничения, и противоположното, когато имаш 150-160 души дневно, да казваш, че няма да въвеждаш никакви ограничавания. Трябва да бъдат стимулирани – и едното, и другото деяние би трябвало да бъдат стимулирани. Ако тази наклонност продължи, аз не знам дали и медицинските управляващи, и политиците си дават сметка, че в случай че това продължи без ясна позиция, можем да влезем в един лимит, след който каквито и ограничения да се подхващат, резултатите ще бъдат сходни на това, което гледахме в Италия, което гледахме в Испания. Надявам се, че никой не желае да стигнем до такава степен. И с това няма по никакъв метод да помогнем на стопанската система на страната.

Водещ: Д-р Виткова, бяха въведени строги ограничения при релативно дребен брой на инфектирани, а се обясняваше, че е поради здравната система – да не я счупим. Сега обаче когато наклонността е този брой на инфектирани да ескалира нагоре, подготвена ли здравната система да го понесе? И съумя тя да поеме мирис за това време, за което бяха въведени строгите ограничения?

Мими Виткова: Аз по тази причина споделям, че редица ограничения не бяха съществено аргументирани нито преди, нито в този момент. Защото този образец, който вие давате, постанова също отговор. На този въпрос няма отговор. За здравната система когато бяха инфектирани по 30 души дневно, обяснението ще бъде: „ Тя не беше готова тогава, тъй като нямахме маски, нямахме защитни дрехи и всичко останало “. Въпросът е в този момент, в случай че предположим, че имаме и маски, и защитни дрехи, и когато виждаме, че към този момент инфектираните в здравната система са над 400, когато виждаме, че този възходящ брой може да стане сериозен, не си ли задаваме въпроса, по какъв начин ще издържи здравната система. Тоест, излиза, че броят на инфектираните, с които първоначално се обясняваха строгите ограничения, с цел да не претоварим здравната система, тъй като в този момент техният брой нараства непрестанно и ние не мислим какво се случва със здравната система. Затова за мен нещата във връзка с опазването на здравето, и това, което в този момент ни изясняват, че в действителност „ Дайте да оборудваме лечебните заведения, дайте да подготвим лечебните заведения “ – какво да ги подготвим? Пак в прословутата видинска болница, която я посочвам всякога, има двама анестезиолози. Как ще се оправи тя, когато там също имаше огнище, което може да пламне още веднъж освен това повишаване на заболеваемостта. Двама анестезиолози – по какъв начин тези хора ще обслужват, въпреки и двама, пациенти в реанимационното поделение. Те не би трябвало да излизат от тази болница. И това не е единствено там. Колко лечебни заведения виждаме, вие медиите изнесохте обстановката в Спешното поделение в Русе, ами в Ямбол, ами в Пазарджик, ами цялата система не е в кондиция, която може да издържи доста огромно натоваряне. И това видимо успокоение, „ Като са 150-180 души дайте да дочакаме 200 “, и когато станат 200 и надминат 200, допустимо е към този момент епидемиологичната серпантина да е толкоз навита, че връщането обратно да е доста мъчно, и дори невероятно.

Водещ: Д-р Виткова, какви неточности позволи Националният действен щаб?

Мими Виткова: Трудно ми е да отговоря на този въпрос, въпреки че той се нуждае от отговор. В Националния действен щаб първо не трябваше да има това разделяне сред Национален действен щаб и медицински някакъв експертен съвет – и в едната конструкция, и в другата имаше много качествени експерти. Тяхната подготвеност и старания трябваше да бъдат обединени, тъй като излъчването на разнопосочни послания не трябваше да звучи в този миг. Оттук насетне към този момент въпросът беше мнението на Националния действен щаб доколко кореспондираше с политическите решения. Като първоначално имаше детайл на единодушие на това, че политиците възприемат мнението на щаба, при който до известна степен можем да оправдаем някои свръхмерки с непознаването на обстановката, с непознаването на вируса, с прекомерно тревожните сигнали, които идваха от другите страни, и да не бъдем толкоз придирчиви, мисля, че към края на активността на Националния действен щаб към този момент политиците вземаха решения, не съобразявайки се с мнението на специалистите в Националния действен щаб. И си мисля, че това беше и една от аргументите щабът да излезе от своята гласност. А това, което следим през днешния ден в еднолични решения, в императивни заклинания: „ Няма да вкарваме никакви ограничавания “, това надвишава всевъзможни мои показа за политическа логичност, която няма по какъв начин да бъде обвързана с професионалната.

Водещ: Питам се, за какво експертите в щаба се оставиха над тях да тежи политическата логичност? Тъй като сходно държание обезценява професионализма им?

Мими Виткова: Въпрос на самостоятелен избор. Въпросът е много по-широк. Професионалистите, виждайки някои нецелесъобразни политически решения, ще съберат ли куража да разгласят обществено своето противоречие с тях, защото досега не виждаме такова нещо.

Водещ: Д-р Виткова, не мога да не ви задам този въпрос – въпросът за страха от коронакризата. Този боязън действителен ли е или бе трансфорат в политически инструмент, което на процедура го девалвира? Затова може би хората към този момент не имат вяра в сериозността на болестта.

Мими Виткова: Този боязън е действителен. Реален е до такава степен, докъдето науката се сблъска с чужд вирус. Виждате, че всички догатки и аналогии с други вирусни епидемии се оказаха погрешни – нито топлото време ни избавя, нито вирусът се изтощава. Напротив, той заля целия свят. В нашия умишлен живот ние не сме били очевидци на такава епидемиологична вълна. Лошото е, че вместо без суматоха, с рационални дейности да се опитваме да се борим с този вирус, тази обстановка в редица случаи се използваше политически спекулативно, което докара до съмнение в необятната общност, че в действителност нещата са съществени, и че всички би трябвало да бъдем доста виновни, в случай че желаеме в действителност борбата с този вирус да бъде ефикасна. Политическата нечиста сделка изигра доста неприятна роля с отражението си върху публичното мнение и публичното държание.

Водещ: Какво да чакаме през есента, когато с изключение на ковид ще се появят грипните вируси, които ще се насложат върху него?

Мими Виткова: Без да изисквам за някаква дълбока експертност, разумно е да допуснем, че наслагването на грипната зараза върху неотшумяваща коронавирусна зараза ще утежни нещата. До каква степен, ми е мъчно да кажа, нека да не е пагубна.

Водещ: Адекватен ли е министърът на опазването на здравето? Министър Ананиев съумява ли да бъде на кормилото на една лодка, която се движи във води, цялостни с алигатори, в случай че мога по този начин нагледно да дефинира обстановката?

Мими Виткова: Вижте, министър Ананиев е финансист. Не е наложително министърът да бъде доктор. Аз по тази причина сложих въпроса: ще чуем ли професионална реакция на политическите решения и някакво противоречие с тях, тъй като досега не чуваме такава. Министърът на опазването на здравето е част от Националния действен щаб, и мълчанието на целия щаб, който ни изяснява, че продължавал да работи, а по какъв начин работи, когато ние не чуваме никакъв глас и никакво решение на Националния действен щаб, тъй че и министърът на опазването на здравето е част от това безмълвно единодушие за някои еднолични решения, които в този случай съгласно мен са нездравословни, дори и за този, който си разрешава да ги взема.

Водещ: Почина втори доктор, втори доктор от Спешна здравна помощ, умря при извънредно съмнителни условия доктор Юлиан Стамов. Жалко е, че трябваше да си отиде човешки живот, с цел да „ открием “, че коронавирусът слага въпроси освен за професионалната нравственос, само че и за огромната човечност у всеки един от нас.

Мими Виткова: Вижте, този случай, когато сътрудника отива безусловно неопитен на един адрес, където пациент, правилно е, че мъчно се преценя по телефона обстановката, е на един адрес, където пациентът е с няколко стенда на сърцето, където се оплаква от зной, фактът, че тази категория заболели са най-уязвими, би трябвало да светне алената лампичка да отиде превантивно оборудван, че е допустимо да се сблъска не със сърдечен проблем, а с различен проблем, както се оказва и в тази ситуация обстановката. Така че това слага въпроса за организацията на работа в звената на така наречен „ челен фронт “. Тя видно не е нужното равнище, щом може да отиде с една елементарна маска и нищо друго. Оттук насетне обаче, откакто сътрудника има признаци, откакто той към този момент е инфектиран, това, което изтече в медиите, сложи много етични въпроси към системата, към сътрудниците. Не може един човек, който е изгубил здравето си, а по-късно загуби и живота си, да помоли за кола за спешна помощ, с цел да бъде тестуван, т.е., той не се усеща в кондиция да направи това самичък, и да му бъде отказано. Смятам, че това е прекрачване на една граница, което за мен е неприемливо.

Водещ: Остана ли нещо неизречено за ковид? Нещо, което не сме чули или не желаеме да чуем?

Мими Виткова: Ние чухме доста неща, въпросът е дали ги осъзнаваме задоволително задълбочено и дали разбираме, че имаме проблем, който няма да се реши нито за 2, нито за 3 месеца. В решаването на този проблем науката към момента не е стигнала до правилните заключения по какъв начин да се работи – нито има лекарство характерно, нито има ваксина. Виждаме, какъв брой комерсиални съревнования се развихрят, кой ще създаде пръв имунизацията, с цел да получи огромният къс от нейното разпространяване. И до момента в който и науката, и решението на казуса не са към момента споделили своята последна дума, мисля че обществата и за политиците е извънредно значимо да подредим живота си по този начин, че да създадем минимални опциите за преместване на тази зараза. Да се лишим от някои неща, без които можем, да съхраним стопанската система си дотолкоз, доколкото можем, и да влагаме в просвета дотам, че да позволим оптимално бързо да се стигне до правилните решения. Няма да се оправим за малко време с този проблем. Това би трябвало да е ясно и на лекари, и на политици. Така че решенията им не би трябвало да бъдат прочувствени, те би трябвало да бъдат доста рационални и аргументирани, с цел да могат да поведат хората след себе си да съблюдават тези ограничения, и да можем да излезем с минимални загуби от тази рецесия и като човешки живот, и несъмнено, като стопански резултати.

Водещ: И в случай че в този момент бяхте министър на опазването на здравето, какво щяхте да извършите? Какви щяха да бъдат вашите стъпки?

Мими Виткова: Вижте, доста е мъчно да се отговори, когато си в профил. Но това, което наложително щях да направя, е своята професионална логичност да наложа на политиците, и когато това не се случва, да намеря метод да стоваря отговорността върху тези, които не желаят да чуят специалистите.

Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}