Историята, която просълзи всички: Какво можем да си купим в България за 20 лева?
Интернет пространството е средата, която свързва всички хора, в който и да е завършек на света да се намират. Именно в Интернет и обществените мрежи всеки може да опише историята си или да показа нещо, което намира за значимо. Често известни стават разкази, които съдържат поука или са апели за помощ. Историята, която ви представяме през днешния ден, също е доста известна сега. Това се дължи на обстоятелството, че в нея се съдържа доста значим извод, който всеки човек би трябвало да си направи самичък за себе си. Ето и какво тъкмо гласи тя: „ Един човек се прибрал късно от работа, както постоянно изтощен и раздразнителен, а на вратата го чакал неговият дребен наследник.
– Тате, може ли да те попитам нещо?
– Разбира се, какво има?
– Ти каква заплата получаваш?
– Това не е твоя работа… – намръщил се бащата – и за какво ме питаш такова нещо?
– Просто желая да знам, апелирам те, кажи ми, какъв брой получаваш за един час?
– Щом толкоз искаш да знаеш – 20 лева…
– О… – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лв.?
– Ако искаш пари от мен, с цел да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга нелепост, – ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си подобен лакомец! Аз работя по през целия ден и съм толкоз изтощен, а ти ме занимаваш с такива неща…
Детето безшумно отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал и въпреки че бил сърдит, се замислил над въпросите на сина си. След към час, към този момент много по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно… Това били единствено 10 лв., а и не се случвало постоянно детето да му желае пари. Бащата отишъл в детската стая.
– Не спиш ли? – попитал той.
– Не, тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
– Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох много жестоко с теб – споделил бащата – Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
– О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то – След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти.
Виждайки, че детето има още пари, бащата още веднъж се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, деликатно ги преброил и погледнал към татко си.
– Защо ме молиш за пари, откакто към този момент си имаш? – попитал бащата.
– Защото бяха незадоволително. Но в този момент към този момент ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са тъкмо 20 лв.. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си на следващия ден по-рано от работа, тъй като доста желая да вечеряш дружно с мен и мама.
Бащата бил сломен. Той прегърнал дребния си наследник и го помолил за амнистия. “
