Интернет ни прави глупави и уязвими - откакто тези платформи

Интернет ни прави глупави и уязвими - откогато тези платформи са действителност, демокрациите се рушат…

От позиция на Политиката на вечността същинският проблем за Русия не е нито Европейски Съюз, нито Америка, а Китай, споделя за КОНТРАКОМЕНТАР известният американски историк, учител и публицист

Интервю на Асен Генов

- Проф. Снайдър, благодаря Ви, че приехте моята покана, в действителност съм Ви благодарен… Как сте?

- Много добре, благодаря!

- Украйна избра шоумен и комик за президент, единствено преди дни. Дали демократичната народна власт се трансформира през днешния ден в комедия, фарс, подигравка на нещо, което тя би трябвало да бъде?…

- Мисля, че това е риск, който е вграден в демокрацията, изключително в случай че се отнасяме към демокрацията към нещо за наше наслаждение, в случай че настроим мозъка си да мисли за демокрацията като форма на развлечение, предопределен да ни забавлява, демокрацията ще се разрушава по този начин…
Но несъмнено, демокрацията не е шоу за наше развлечение, демокрацията е метод на осъществяване на политиката, а политиката би трябвало да е настрана нещо от забавленията…
Но да, мисля, че трендът е в посоката, за която говорите и мисля, че в огромна степен има общо с Интернет. Което ни оказва помощ да объркаме политиката с развлекателното. Интернет ни учи, че целият свят е шоу, свършващо както на нас ни харесва, а това не е най-хубавата форма на политическо образование…

- Споменахте, че е нещо като наклонност. Ще ви преразказвам по този начин… Как бихте коментирали световната наклонност в света на протестен избор, клоуни, данъчни укриватели, популисти са избирани на високи равнища в обществата по света… Как ще коментирате това безконтролно и неразумно гласоподаване?

- Това е прекрасен въпрос, тъй като от една страна е доста елементарно просто да кажем “хората вършат глупости… ”
Много е елементарно да кажем и “да, това са неприятни лидери… ” И хората приказват непрестанно по какъв начин качеството на водачеството не е доста високо… Но, както допускате, би трябвало да има нещо по-дълбоко
и аз бих предложил три неща:
Първото е глобализацията единствено по себе си, при която е доста елементарно за хората да си показват, че има нещо оттатък държавните им граници, което е отговорно за протичащото се…
Много е елементарно за политиците, които наричате популисти, да настояват, че това “нещо ” в действителност е група хора… А не някакъв проблем.
Това не е конкуренция, а характерен тип преместване…

Втората наклонност е обвързвана с изгубването на бъдещето или с изгубването на обществения прогрес най-малко на запад.
В страни като Русия или Съединени американски щати, или в този смисъл, Англия, където неравенството при благосъстоянието и приходите пораства, хората имат усложнения да мислят за бъдещето си, а когато не можеш да мислиш за бъдещето си, демокрацията се пропуква… Защото демокрацията допуска, че изборите, които вършим в този момент, ще трансформират нещата в бъдеще.
Щом спреш да се интересуваш от бъдещето, щом спреш да гласуваш прагматично, тогава ще си изкушен да гласуваш за такива персонажи. За хора, които оправдават нещата както са, вместо за хора, които могат да ги трансформират.

Третата причина за какво се движим в тази посока е това, че прекарваме толкоз доста време онлайн. А прекарвайки времето си онлайн ние привикваме да се забавляваме. Очакваме всичко да е удовлетворяващо през няколко секунди, през няколко минути…
А това е предимство за хора с избрани умения…
Защото… Доналд Тръмп не е общественик, не е даже предприемач. Но той е занимателен, актьор. Той има избрани умения. И мисля, че интернет ни приготвя за този вид умения.

- Да се върнем към началото на Вашия отговор — Великобритания. Как бихте коментирали… Имаме положителни образци за референдуми в Швейцария и резултатът във Великобритания — референдумът за Брекзит… Какъв е Вашият коментар за това? Този тип директна народна власт задоволително добра ли е или хората би трябвало да са по-зрели, с цел да я употребяват като инструмент за избор и да вземат политически решения, касаещи страните им?

- Има два метода да приказваме за Брекзит. Първият е фо̀рмата на референдума, другият е резултатът…
Няма да приказвам за резултата, в случай че не ме попитате още веднъж.
Ще приказвам единствено за фо̀рмата.
В Швейцария и това е правилно и за някои региони и в Съединени американски щати също по този начин, референдумът е естествена част от политиката, хората знаят какво са референдумите. Референдумите са за характерни политически въпроси, където да или не имат характерни политически последици.
Има правила за референдумите. Как се провеждат, по какъв начин се финансират, какъв формат има пропагандата.
Във Англия през 2016 нищо от това не се случи.
Англия беше парламентарна народна власт с доста малко опит в референдумите. Референдумът кардинално мина без правила. В резултат, всяка гласност и агитация беше позволена. Това значи, че хората лъжеха. Безобразно. Освен това, задгранични играчи можеха да финансират най-много едната страна на акцията. Освен това, нямаше схващане и старания да се промени по какъв начин референдумът протичаше в интернет.
В резултат, Туитър ботовете имаха голям резултат върху дебатите без някой да забележи това. Британците отидоха до урните след спор, огромно проведен от съветските Туитър ботове. Но те даже не подозираха, че казусът е подобен.
И още един проблем — референдумът не е обвързващ.
Това е фентъзи… Как се чувствате… Какво мислите за теоретичната възможност… Не единствено, че не беше обвързващ, той не беше за нищо… Защото Брекзит, както беше препоръчан в референдума, не беше политическа действителност. Нямаше намек какво значи напускането.